Обучение и помощ преди и след осиновяване

Да,напълно съм съгласна за търпението. Исках с малко думи да кажа много неща и не бях съвсем точна в изказа си.
Но ще си позволя да добавя още нещо. На обучението ни дойде едно приемно семейство,взели дете  преди два месеца. Те ,един през друг, с много вълнение разказваха за всичко преживяно. Няма да мога да ви опиша цялата гама от чувства,които изпитах,докато слушах. Това беше най-ценния ни урок. Спомням си последните им думи-колкото и да е трудно,усилието си заслужава.Особено когато видиш радостта в очите на детето и чуеш смеха му.

Подкрепям идеята.
Истина е,че ние от форума сме малко по-добре в това отношение.
Може да е малко, но е помощ и съвет.
А има толкова други семейства,които няма с кого да споделят и да попитат.Около мен има няколко семейства, които не пишат тук,но и сякаш се затварят за осиновяването и не ме пиат вече.Сякаш има един страх,едно объркване или незнам какво им е точно на душата,но просто игнорират проблемите с децата и понякога го отдават на това,че са осиновени.Много ми беше трудно да убедя моята близка приятелка,че детето и не е това,че е осиновено,а си е просто такъв характер и че и моят Цеци е правил много неадекватни неща за възрастта си,но аз съм видяла и другите деца от площадката,че са ги правили.
Те са деца.
Помащ преди да вземем Цеци имаше/курса за родители/,но много от нещата възникваха после и ние нямаше откъде да ги прочетем или кой да ни подскаже поне малко от отговорите.
Дано тази организация наистина направи по-леко ежедневието на родители и деца и то не само в първите дни или месеци, а и в години.

Момичета, на поредната среща с Приятели на Децата (Amici dei Bambini), се реши съвместно да организираме една информативна среща, на която едновременно да се запознаем с формата (метода) на обучение, която те прилагат успешно от години и от своя страна кандидат - осиновителите и настоящите осиновители да споделят своите възгледи и впечатления.

Срещата все още няма определена дата, със сигурност ще се планира в някои от почивните дни, тоест - събота или неделя, предвид заетостта на всички.

Поради ограниченото място, на този етап, идеята е да се формира група от приблизително пет двойки (или сами) родители-осиновители и пет двойки (или сами) кандидат - осиновители.
Мястото за срещата се предоставя любезно от Приятели на Децата в офиса им в центъра на София.

На срещата ще присъстват юрист, психолог и социален работник.
Предвиден е и още един психолог добре познат нам.

Моля, желаещите да участват да ми пишат на ЛС, с уговорката, че точната дата ще им бъде потвърдена с нужното предизвестие.

Опитах се да поставя цитат на Дар за най-отчаяното ДА!

Моето "следобучение" е този форум. Когато преди няколко дни имаше "ще се махна, ще избягам от къщи при баба" сякаш имах отрепетирана реплика, че при баба отиваш на гости, но мястото ти е тук - в нашето семейство. Колко много "затваряне" избягнах благодарение на наученото тук, колко много свобода на страховете си дадох, та на тях сякаш им доскуча с мен и взеха да се разсейват и не ме притискат така както преди.
Никакво обучение преди нямаше, не сме имали и среща с психолог. А това ни е било много необходимо. Откривахме топлата вода... а тя била открита отдавна.

zdraveite.kogato se re6avame da si vzemem dete ne mislim za ni6to ,a samo koga na6eto dete 6te bade v ka6ti,togava niamame nugda da mislim kakvo 6te ni triabva.I taka triabva nie  SmE SHTASTLIVI v TOZI  Moment.HO POSLE, VSI4KI IMAME NUGDA OT POMO6 .

Ами аз ти пуснах потвърждение, ама си си препълнила кутията душа

Душке,  ми много желаещи, бе! Бутат се, бият се, настана суматоха!

Сериозно: поизтрих туй онуй.

Ще видим как и кога ще се организираме, но със сигурност ще публикувам информация тук, както и на всеки заявил желание поотделно. 

Това го бях пльоснал в една друга тема, но тука му било мястото.

Бях решил, че съм открил топлата вода ама нейсе. Прочетох темата. Прави ми впечатление, че доста от кандидат осиновителите може би смятат, че нямат нужда от такава помощ. ПРЕДИ. Което донякъде е обяснимо, защото в такива срещи трябва да се излезне от анонимност, да се говори за болки и неизживяни загуби. Все неприятни неща.

Дали наистина е така?

Бих се включил в срещата ако още е възможно. Вярвам определено в този модел. А София вярно, че е най - големия град, но има кандидат осиновители и на много други места:) Освен това Може би там има нужда и от повече работа. Така, че както се казва сега в София, скоро и в други градове:) Дано!!!

Ето и писанията ми:

Колкото повече чета толкова повече се убеждавам в едно нещо. Огромна част от осиновителите не са осъзнали или отработили проблемите си свързани с невъзможността да имаш дете. Които са много и разнообразни.

Когато към тези проблеми се добавят и проблемите на изоставянето на децата понякога нещата могат да излезнат извън контрол.

Защото се очаква възрастния да е в състояние да помага. Но за до го прави трябва да може да помогне на себе си. И трябва да има широко отоврени очи. За да вижда. И отворено сърце. За да чувства.

А ако болката в него е достатъчно голяма той ограничава сериозно каналите на комуникация с детето си (реципрочно с всички останали) и най - вероятно той ще пропусне много важни неща. Които детето е искало да ми каже или покаже.

И неизбежно рано или късно нерешените проблеми от родителите се прехвърлят към децата. Които пък си имат достатъчно явно.

Изключително малко се работи с родителите преди да пристъпят към осиновяване. Този процес обикновенно отнема доста години. Би било чудесно ако още тогава започне да се отработва този проблем, защото с времето определено се задълбочава.

И когато дойде време за подготовка за осиновяване да се наблегне на възможните проблеми на детето.

Чудесна теория. А какво става на практика? Почти нищо.

Кандидат осиновителите имали късмет са били уплашени за възможните усложнения с осиновените деца. Може би са се замислили сериозно, а може и да не са. Тези, които не са имали късмет са били доволно претупани и ще им се налижи да откриват много истини за себе си и децата си в крачка. както повечето го правим.

Но никъде няма да има засегнат проблема с невъзможността да имат деца. А той е мого сериозен. И ако не е решен е предпоставка за много бъдещи проблеми.

Петя незнам дали сте мислили за такива варианти, но според мен би било чудесно ако е възможно да се организират срещи между осиновители и кандидат осиновители, както и между осиновители и големи осиновени.

Интернет колкото и полезен има и доста недостатъци. Позволява сериозно икривяване на тълкуванията, мисленето и реакциите:) Срещите на живо според мен биха били доста  по - полезни.

Представям си нещо като група по взаимопомощ, където може би в началото едните повече ще питат а другите ще отговарят.

Бих искал да участвам. Ако решите да организирате нещо подобно бих участвал с удоволствие.

Може да са организирани заедно с Ангенцията за закрила на детето. Може и ние да си ги организираме.

Както решите. Можем да започем от няколко града. Където има желаещи да "посрещат" въпросите. Редовна среща на определено място. Нещо такова.

Нещо започвам много да се паля по тази идея. Какво мислите?

Има ли хляб?

Утре приключвам това обучение и се радвам много, че имаше такова! Запозната съм с доста неща, къде от тук, къде от книгите, но както казах и на самото обучение:"НА теория почти всичко знам, но на практика няма да е лесно" Помогна ми да си дам отговор на въпроси, тези за моите страхове и още много. И може би най-доброто от това обучение е, че се запознах с хора, които изпитват същите чувства като мен и моя съпруг. Имат подобни страхове, въпроси... На всеки един, който не е минал и има желание да премине през обучението, му го препоръчвам горещо. И психологът и социалните работници са адски търпеливи с нас, изслушват ни, опитват се да отговорят на многото ни въпроси.    След всяка среща се чувтсвам, психически уморена и имам нужда от почивка и да не правя нищо, не е леко, но си заслужава!

Приблизително след около две седмици се планира първата опознавателна среща на т.нар. обучение, но в този случай по-скоро може да се нарече група за взаимопомощ.

Тя ще бъде комбинирана от родители осиновители и кандидат-осиновители, като целта е първите да споделят повече от личния си опит.

Ще присъстват, разбира се и професионалисти, но тяхната задача ще бъде по-скоро да подпомогнат комуникацията между двете, най-общо казано - групи.

Тъй като за момента, родителите осиновители са доста повече от бройката, която може да се събере в предоставеното ни помещение и тъй като това със сигурност няма да е единствената среща - мисля да направя списък и по реда на записване, родителите да бъдат канени.
В зависимост от възможностите им, ще заместваме тези, които са ангажирани на съответната дата, със следващите в списъка.

Ще ви потвърдя точната дата, поне няколко дни предварително.

Това го има в модела, по който ще се провеждат срещите и е много важен етап.
Обозначава със специфичен термин: "обработка/преживяване на траура".

Тоест, подчертава се сериозно нуждата да се преживее траура по загубата на детето, което родителите не са родили, но са носили дълго в съзнанието и сърцето си. Без значение, че това дете  е само част от представите на много от родителите.

Дар, тук не съм се разписала, защото писах в другата тема.
Ако решите че ще съм от полза - имаш ми телефона, че понякога не ми остава време да изчета всичко.

Срещата се предвижда за другата събота и/или неделя.

След като говорих с Приятели на децата, решихме, че е по-добре да отложим с една седмица, за да имаме пълна готовност.

Ще ви държа в течение.

Здравейте, искам да попитам може ли да се намери някаква литература за отглеждане и възпитание на осиновеното дете или нещо на тази тематика. Въпреки че съм с педаг образование не сме учили нищо по този въпрос което мисля че е голяма грешка понеже по дг освен биологични има и осиновени деца.