кога да кажем че ще имаме бебе

Ние запо4нахме да казваме след третия месец(но аз сьм малко суеверна)Пьрвите три месеца нали са най-рискове и затова.Успех и лека бременност 

Не съм суеверна. Не съм крила. Каквото е писано, ще стане.
Не се ли радваш на бременността?

Толкова бяме щастливи, че не сме крили факта, че ще ставаме родители. Смятам, че това са суеверия за казването преди 3 месец.В крайна сметка ти сама решаваш. Пожелавам ти леко бременеене!

Майка ми понеже е акушерка ми е казвала че е хубаво едва след като се влезне в третия месец защото първите три месеца са опасни.Пожелавам ти лека бременност и много щастие! 

Е, то по тази логика, трябва да се казва чак след изписването или пък изобщо никога...
Странно ми е каквото и да е черногледство по отношение на най-хубавия момент в живота - бременността и новият живот.

Казах на всички веднага щом разбрах. Не съм суеверна.

Между другото току що с тази тема каза на 67 710 потребители, така че си мисля, че и твоите близки е хубаво да знаят 

  Съгласна съм 

Когато си искаш  Аз го направих веднага, дори звънях на GSM -ите на приятели и си спомням как кумата ми крещеше из улиците от радост 

Когато вие си решите и прецените - тогава 
Аз казах веднага, след като разбрах.

по принцип знам че трябва да изчака6 до 3 месец,но ние казахме почти веднага,защото бяхме много въодошевени и щастливи!а не теб лека бременност

Първият път кагато бях бременна не казах до 3 тия месец .Вторият път ,обаче бях толкова щастлива, не че първия не съм била ,но от дълго време исках второ дете и казах веднага .Но да ви кажа със сигурност не е хубаво да се казва веднага. Може би има истина в суеверията . След като родих бебето почина .Затова съм се зарекла случи ли ми се отново никой освен съпруга ми няма да узнае докато, не ми проличи . От суеверието , в което вече вярвам.

Това е много лично решение и би трябвало да го вземете заедно с бъдещия татко.

Ние лично изчакахме да мине първия преглед при гинеколога, да ни потвърдят, че точицата се развива добре, че си има сърчице, което тупка и чак тогава казахме. Дотогава не знаеше никой, освен ние двамата със съпруга ми.

Към 3-я месец направихме признанието пред по-близките, а останалите разбраха с течение на времето.
Леко бременеене

Първо-честито и лека и успешна бременност! 
Аз казах към 3-я мес. по ред причини,но сега ако забременея мисля,че ще кажа на целия свят!
А кога ще кажете-решавате вие!

  Как се крие щастието??? Аз не знам. Другото са суеверия, а пък ние живеем в ХХІ век

Аз веднага разтръбих новината.

На повечето си познати казах веднага,на други по-късно.Както решиш.

искам и нещо друго да ви питам- хапахте ли си ръката като ви се приядеше нещо и не сте можели да го хапнете

В началото, след първия преглед, когато се виждаше само една точица казахме на
най-близките - родителите, а след втория преглед /начало на 3 месец/, когато вече се
убедихме,че точицата расте и се развива нормално съобщихме  на приятели и познати.
Лека бременност и на теб. 

Задавате въпрос кога да кажете, че сте бременни, а всъщност тук си казвате точно в коя седмица сте бременни.
Е, аз лично не виждам логика да не кажете на родителите си и най-близките, а да споделяте във форум с напълно непознати хора.
Това не е първата тема при това.

Аз казах след 3-ти месец  така съм чула че трябва
лека бременност ти желая

Ние сме казали на родителите,че те повече от нас го чакат, аз вече съм в началото на 7-ма седмица,на някои приятели сме казали,но имам предвид,на масовите познати.

Поредните бабини деветини! Я не се връзвай на глупости от тоя род!Младо,съвременно момиче да вярваш на такива щуротии!

Аз самата бях пуснала такава тема.  ние направихме така казах на родителите ни в края  на  1 месец, тогава казах и кумовете ни. След като видях сърцицето в средата ан 2рия месец казах на шефа ми и на 2те си колежки. Това са тези които знаят до сеаг общо 8 човека. На останалите не мисля да казвам специално, почва да ми личи и ако ме попитат няма да отрека.

Никакви суеверия не съм спазвала.
Иначе нямаше да ползвам Интернет, а щях да преда с хурка.

Когато си решиш, тогава кажи 

Всичко зависи от това как се чувстваш и кога ти самата ще искаш всички да знаят. Аз имах един аборт пьрвия пьт и не разтрьбих веднага като стана втори пьт. Изчаках малко и когато бях достатьчно спокойна и сигурна казах на всички останали (без да броим най-близките от семейството-те знаеха от самото начало).  

благодаря ви за отговорете

Чакай сега да ти обясня за хапането,че много ми напомняш за мен в началото.
Тия щуротии свеки ми ги приказваше+постоянно ме караше да ям каквото има по масата независимо дали ми се яде или не.
Ще ти се прияждат някои неща/аз изкарах една седмица на сладолед само например/,а други доскоро любими няма и да искаш да ги погледнеш.
Няма нужда да си хапиш ръката,чувството не е чак толкова отчайващо  Може и нищо да не ти се прияде.Може и да ти се яде нещо,което няма как да си набавиш-не е никак фатално,аз имах няколко такива момента.Всичко е в главата според мен.
Лека и успешна бременност и не се връзвай на всичко,което ти казват 

Аз знам за слд 12-тата седмица. Разбира се на най-близките си хора се казва веднага, но на работодатели, колеги, приятели разни се изчаква да минат първите т.нар. кризисни 3 месеца

Ние казахме, когато гинекологът ми потвърди бременността. Според мен това дали да кажете или не, е въпрос на вътрешно усещане. Ако ще си по-спокойна, докато влезеш в 3-тия месец не казвай  . Въпреки, че както е писала sharli вече бая народ научи, така че не е редно вашите да научават последни  Леко бременеене!

На близките си казхме веднага,но това си е ваше решение,кажете им когато сами прецените

Аз казвах веднага и с двете си бременности- нямаше по-щаслива от мен в тези моменти! Исках да извикам на целия свят, ако можех....   Ти си реши 
За хапането- мисля, че са глупости и  по-добре не се връзвай на такива неща, че занапред колко още ще чуваш....

Зависи от вас двамата, желанията ви, характерите ви, не толкова от суеверия...на мен ми е много трудно да споделям трудните моменти в живота си и за това не сме казали още на много хора, много по-трудно би ми било после да обяснявам ако не дай си Боже нещо се случи.
А това че незнам си колко потребители били разбрали не е много адекватен аргумент - тези хора нито ме познават, нито им пука кой знае колко за мен, те са просто никове и в това е и чара на интернет общуването.

не е хубаво да се лъже ; ако някой те попита дали си бременна не е хубаво да го криеш
всичко е божа работа -успех

И при мен нещата стоят по същият начин.


За пръв път чувам за хапане на ръка. Чисти бабини деветинини

Когато решите, че искате да споделите.
Аз лично, точно два часа след като видях резултата от теста, бях направила невъзможното, но успях да кажа на всички, за които се сетих.
Успех в бременеенето!

Когато самата ти се почувстваш готова да споделиш.

Ами ние казахме веднага на най-близките и решихме да изчакаме до 3-ия месец, за да уведомим всички. Така и не се наложи да изчакаме, защото влязох в болница и нямаше начин да не се разбере.

 

На най близките казахме веднага, на роднини и приятели към 3 месец, а в службата чак в 5 

абсолютно

Толкова се зарадвах, че веднага казах на всички. 

 

Само дето в определени ситуации (с работодателя) законът те защитава (само) ако той е уведомен  .

Аз започнах след 3 месец 

 

На майка ми казахме още като видяхме положителния тест.
На родителите на мъжа ми и на шефа ми казахме, когато бременността се потвърди от лекар.
Останалите се досетиха сами, когато започнаха да ме виждат без цигари и пепелник около мен

Не съм суеверна.
Разтръбих на всички, веднага щом научих.

И двата пъти на най-близките казахме веднага, на работодателя, когато взех документ от лекар /преди третия месец/, след третия месец - на приятели и познати.

 Не съм суеверна и не слушам глупостите, които се опитват да ми насаждат, но следващият път, когато забременея ще задържа новината за след 3 месец. Разбира се, майка ми, баща ми , сестра ми и таткото ще знаят, но не и някой друг. Няма да крия истината от суеверия, а да не стане както сега.....
 След като разбрах, че съм бременна не можах да си трая.... Крещях  из цялата къща, виех от радост!!! Мъжът ми също полудя от щастие! Половин час, поне, дивяхме като деца в лунапарк, а после грабнахме телефоните.  Много бяхме щастливи ....  Казахме на близки, приятели ... На работа не исках да казвам, но явно , с нещо ми е проличало ( може би, защото постоянно говорех за деца и си мечтаех за такива) и една колежка ме разконспирира. Не можах да я излъжа, а и бях толкова радостна. Помолих я да не споделя с друг, но още на следващият ден, целият колектив знаеше.  Тогава малко се ядосах, но връщане назад нямаше вече.
 Аз постоянно се ровех в нета да търся разни календари за изчисляване на термина , на г.с., на пола на детето... Измислих имена. Започнах да избирам цвят за детската стая .... Луда работа!
 Но има една приказка - " Човек предполага, Господ разполага!" И Господ реши, че не е момента да имам дете....  Оказа се кухо яйце. Моята бременност беше до 6 г.с.
 

 Не съм суеверна, пак казвам ! Бях щастлива в този кратък момент и показах на всички щастието си. Лесно е да споделиш щастие, трудното е да споделиш нещастието си .... Сега ме гледат със съжаление , стъпват на пръсти около мен. Как да им обясня, че не искам да ме съжаляват, че животът продължава и че чакам следващият път?  Съжалявам, че казах на познати и приятели заради това, че не ме оставят да забравя този ужасен момент.
 Аз вече не бих казала на хора извън много тясното ми обкръжение до след 3 ти месец, а ако не ме и питат и до по-късно.

Относно разните други глупости - да ядеш от всичко което видиш, да не прескачаш кабели , да не се подстригваш - направо полудявам като чуя подобна простотия !  Моя позната не се подстрига  9 месеца!!!! Накрая  приличаше на бостанско плашило!

Как така - кога?!! Веднага Честито!!!

И аз нямах търпение и казах веднага

сълзичка това, което описа е причина и аз да крия до последно... не съм имала кухо яйце нито съм суеверна, просто много мразя да ме гледат тъпо и да обясняваш на всеки какво се е случило.
На майка ми казах още преди да отида на гинеколог, просто бях сигурна, а имах още 3 дни до деня на цикъла ми. На баща ми и на родителите на мъжа ми казахме след навършен 3-ти месец, а всички останали научиха поетапно, кой когато забележи.

Ние се изфукахме веднага щом разбрахме. Не мисля, че трябва човек да се оставя на  разни суеверия . За себе си ще кажа, че съм забременявала от съпруга си 3 пъти- 1 кухо яйце, дъщеря ми и последно аборт без медицински показатели. Не виня никой и нищо ,че се получи така, всеки път сме споделяли с близките часове след като сме научавали. Не отдавам кухото яйце на този факт, струва ми се тъпо.Божа работа.

Пак питам, защо е нужно черногледство???
Първото си детенце изгубих в 29-30 г.с., когато така или иначе нямаше как да крия бременността си.
Това не ми попречи при следващата бременност (въпреки, че беше много проблемна и от 7 г.с. бях на легло, да се похваля на всички свои познати.
Позитивизмът на майката се усеща и от бебето в корема й.

Ами, не съм крила, веднага казах на всички. След като си направих теста веднага научиха мъжо (разбира се), майка ми и най-добрата ми приятелка.

Чак в четвъртия месец, водена от суеверие. Тъпо, ама....всичко става.

Аз казах веднага след положителните тестове(баха 3).
Не съм суеверна-каквото е писано,това е!
Желая ти лека бременност!

И аз като забременея бих казала веднага , но нали ви казах какво ми сподели майка ми но не съм суеверна така че.Ще съм най-щастливата на света и няма да мога да издържа да не кажа!

Когато АГ-то потвърди бременноктта ми-8 г.с., мъжът ми и синът ми бяха толкова щастливи, че разтръбиха по телефона на всички роднини и приятели.

предния път мълчах, знаеха 5 човека на кръст, и висях по болниците с кръзоизливи и ми надупчиха д. 

сега съм разтръбила, макар, че още на преглед не съм била даже.

Аз не съм казвала на никого, не поради суеверие или нещо подобно - исках да видя кога ще започне да ми проличава и кога приятелите ми ще "ме хванат в крачка"

Смятам някъде след 3-ия месец да е...

Много добре казано   

Имах колежка със случай като на Сълзичка, много беше неприятно, когато загуби бебето - на всички трябваше да обяснява, че го загубила, след като беше разгласила, че е бременна. На нея самата й беше гадно, а и колегите се чувстваха притеснени как да се държат.
Като се позакрепят нещата и започне да ти личи, така или иначе всички ще разберат.

Аз самата казах на близките си почти веднага, а на шефа - преди да ми личи, защото исках да ми обучат заместник овреме. Всички останали, които заподозряха, си мълчаха дискретно, докато не започна да е очевидно.

Това е доста личен избор. Аз отидох рано на преглед и доки каза, "че си бременна си бременна", ама не се знае дали плодния сак е пълен. Каза ми, че най-добре е да се види дали наистина ще има ембрион и дали този ембрион ще има сърдечна дейност и тогава да се хваля. Казахме след 3я месец, когато бебка вече си имаше ръчички, крачета, сърдечна дейност  и на прегледа в 12 седмица доки написа " 1 жив ембрион"звучи гадно и статистически но... Дори доки ми обясни, че преди това не се води ембрион, а май зигота... Риск в една бременост винаги има, не съм суеверна, но евентуално ако беше станало нещо трябваше на 1000 човека да обяснявам защо вече не съм бременна.

Кога си решите тогава 
И с двете почти веднага казахме.

Аз първо помислих че имам някаква инфекция и затова не ми идва цикъла и отидох много рано на лекар. Знаех, че съм бременна в 3 г.с. и бебчето се виждаше като една много дребна точица. Още тогава не можах да се стърпя и казах на бащата веднага след прегледа,а на родителите ми след 1-2 дена, защото тогава успяхме да се видим

Почти не сме крили. Веднага казахме на семейството ми и след като чухме и тоновете на бебчо вече започнахме да споделяме тайничко с този онзи, а след третия месец общо взето се отпуснахме съвсем и разгласяхме на всички.

В началото знаеха само най-близките. По-далечните познати, приятели и роднини разбраха към 5 м.

Много исках да го запазя в тайна до третия месец, но не успях. Казах на майка ми, мъжа ми и свекървата. Свекървата казала на свекъра, той на бабата, тя пък на братовчедка си, тя на приятелка и т.н.
Когато кажеш, че нещо е тайна хората имат още по-голямо желание да го кажат на колкото се може повече хора.
Дано всичко да е наред и суеверието да не важи при мен! 

Това е прекрасна новина!
Честито
Аз лично и първият, и вторият път казах на близките си веднага, след ехографа
И всички приеха новината много добре
Пожелавам ти успех и лека бременност 

Ние казахме на родителите, след като видяхме сърчицето в 8 г.с., а на приятелите започнахме да казваме след 3-я месец. Не е от суеверие, че ако кажем, ще се случи нещо лошо, но първите 3 месеца има доста голяма вероятност от аборт, а не ми се мисли как се съобщава подобна новина на толкова хора.