кога да кажем че ще имаме бебе

 

Само дето в определени ситуации (с работодателя) законът те защитава (само) ако той е уведомен  .

Аз започнах след 3 месец 

 

На майка ми казахме още като видяхме положителния тест.
На родителите на мъжа ми и на шефа ми казахме, когато бременността се потвърди от лекар.
Останалите се досетиха сами, когато започнаха да ме виждат без цигари и пепелник около мен

Не съм суеверна.
Разтръбих на всички, веднага щом научих.

И двата пъти на най-близките казахме веднага, на работодателя, когато взех документ от лекар /преди третия месец/, след третия месец - на приятели и познати.

 Не съм суеверна и не слушам глупостите, които се опитват да ми насаждат, но следващият път, когато забременея ще задържа новината за след 3 месец. Разбира се, майка ми, баща ми , сестра ми и таткото ще знаят, но не и някой друг. Няма да крия истината от суеверия, а да не стане както сега.....
 След като разбрах, че съм бременна не можах да си трая.... Крещях  из цялата къща, виех от радост!!! Мъжът ми също полудя от щастие! Половин час, поне, дивяхме като деца в лунапарк, а после грабнахме телефоните.  Много бяхме щастливи ....  Казахме на близки, приятели ... На работа не исках да казвам, но явно , с нещо ми е проличало ( може би, защото постоянно говорех за деца и си мечтаех за такива) и една колежка ме разконспирира. Не можах да я излъжа, а и бях толкова радостна. Помолих я да не споделя с друг, но още на следващият ден, целият колектив знаеше.  Тогава малко се ядосах, но връщане назад нямаше вече.
 Аз постоянно се ровех в нета да търся разни календари за изчисляване на термина , на г.с., на пола на детето... Измислих имена. Започнах да избирам цвят за детската стая .... Луда работа!
 Но има една приказка - " Човек предполага, Господ разполага!" И Господ реши, че не е момента да имам дете....  Оказа се кухо яйце. Моята бременност беше до 6 г.с.
 

 Не съм суеверна, пак казвам ! Бях щастлива в този кратък момент и показах на всички щастието си. Лесно е да споделиш щастие, трудното е да споделиш нещастието си .... Сега ме гледат със съжаление , стъпват на пръсти около мен. Как да им обясня, че не искам да ме съжаляват, че животът продължава и че чакам следващият път?  Съжалявам, че казах на познати и приятели заради това, че не ме оставят да забравя този ужасен момент.
 Аз вече не бих казала на хора извън много тясното ми обкръжение до след 3 ти месец, а ако не ме и питат и до по-късно.

Относно разните други глупости - да ядеш от всичко което видиш, да не прескачаш кабели , да не се подстригваш - направо полудявам като чуя подобна простотия !  Моя позната не се подстрига  9 месеца!!!! Накрая  приличаше на бостанско плашило!

Как така - кога?!! Веднага Честито!!!

И аз нямах търпение и казах веднага

сълзичка това, което описа е причина и аз да крия до последно... не съм имала кухо яйце нито съм суеверна, просто много мразя да ме гледат тъпо и да обясняваш на всеки какво се е случило.
На майка ми казах още преди да отида на гинеколог, просто бях сигурна, а имах още 3 дни до деня на цикъла ми. На баща ми и на родителите на мъжа ми казахме след навършен 3-ти месец, а всички останали научиха поетапно, кой когато забележи.

Ние се изфукахме веднага щом разбрахме. Не мисля, че трябва човек да се оставя на  разни суеверия . За себе си ще кажа, че съм забременявала от съпруга си 3 пъти- 1 кухо яйце, дъщеря ми и последно аборт без медицински показатели. Не виня никой и нищо ,че се получи така, всеки път сме споделяли с близките часове след като сме научавали. Не отдавам кухото яйце на този факт, струва ми се тъпо.Божа работа.

Пак питам, защо е нужно черногледство???
Първото си детенце изгубих в 29-30 г.с., когато така или иначе нямаше как да крия бременността си.
Това не ми попречи при следващата бременност (въпреки, че беше много проблемна и от 7 г.с. бях на легло, да се похваля на всички свои познати.
Позитивизмът на майката се усеща и от бебето в корема й.

Ами, не съм крила, веднага казах на всички. След като си направих теста веднага научиха мъжо (разбира се), майка ми и най-добрата ми приятелка.