Симпатична темичка!Докато ни бяха коликите непрекъснато люшках бебка лекичко и като следствие започнах даже и сама да седя на стол или на пейката в парка да се клатя лекичко.В неделя бяхме на сватба и имаше много сладко плачещо момиченце на около 2 год.,което ми се искаше да го понося и успокоя цяла вечер/така нося мойта бебка,която все си намира за какво да вие по цяла вечер/,та вместо да се радвам и танцувам и въобще да се откъсна за малко от майчинската идилия, аз все гледах към момиченцето и ми идеше да го гушкам.
- Публикувана: 6 март 2008, 22:07 ч.
- Последно мнение: 7 апр. 2008, 09:37 ч.
Имали ли сте моменти на "бебешко обсебване"? (да се посмеем малко над себе си)
записвам се 
" . 
Oooo..... , най-редовно се клатя като правя нещо, а малката мрънка че не и обръщам внимание. Вчера пък в магазина се видях с една приятелка и докато бърборихме клатушках напред назад пазарската количка 
. Явно обаче не съм единствена 
. Явно обаче не съм единствена Много сладка тема, поздравления за авторката
Дааа,това с клатенето на пазарската количка съм го правила и аз 
Като беше малка моята винаги трябваше да се люшка количката,иначе започваше да мрънка.И до ден днешен спра ли се на едно място започвам да полюшвам количката,а то детето е на 1 г. вече,има си достатъчно неща за гледане и занимавки и не мрънка когато сме спрели.Ама този навик ще си го имам сигурно докато я бутам в количка изобщо.
Като беше съвсем малко бебе всеки път когато започнеше да плаче и някой друг я държи,аз започвах да се поклащам напред-назад ритмично,със стъпката с която я успокоявам когато е в моите ръце.
Толкова съм свикнала телевизори и т.н. да са доста намалени,че вече всякакъв усилен звук на каквото и да е започва да ме дразни и да ми лази по нервите,независимо дали съм с дете или без,дали спи или не.
Всеки път когато съм без нея навън и чуя някое бебе да плаче подскачам като ужилена и започвам да се оглеждам
И такива ми ти работи...
Като беше малка моята винаги трябваше да се люшка количката,иначе започваше да мрънка.И до ден днешен спра ли се на едно място започвам да полюшвам количката,а то детето е на 1 г. вече,има си достатъчно неща за гледане и занимавки и не мрънка когато сме спрели.Ама този навик ще си го имам сигурно докато я бутам в количка изобщо.Като беше съвсем малко бебе всеки път когато започнеше да плаче и някой друг я държи,аз започвах да се поклащам напред-назад ритмично,със стъпката с която я успокоявам когато е в моите ръце.
Толкова съм свикнала телевизори и т.н. да са доста намалени,че вече всякакъв усилен звук на каквото и да е започва да ме дразни и да ми лази по нервите,независимо дали съм с дете или без,дали спи или не.
Всеки път когато съм без нея навън и чуя някое бебе да плаче подскачам като ужилена и започвам да се оглеждам
И такива ми ти работи...
Като изключим постоянното люшкане на количката, дори когато детето не е в нея, друсането на краката, пеенето на песнички по навик, често пробвам храната и на другите членове от семейството, преди да им я поднеса. Особено като направя кафе за мъжа ми - задължително го пробвам, преди да му го дам.
Аз използвам времето когато дават реклами по ТВ за да направя закуската,да отида до толетната и много други неща.А когато го приспивам през деня настръхвам като ги чуя,защото той се окорва и отказва да заспи.Че...дори когато синът ми не е вкъщи,когато чуя рекламите,бягам да спра ТВ.
Редовно и аз бутам количката ненужно,пея Зайченцето бяло,Бански на лалета,Две калинки......
Детето не е вкъщи,а аз постоянно се ослушвам кога ще се разплаче...
И така,това бебешко обсебване става все по-сериозно,но приятно
Редовно и аз бутам количката ненужно,пея Зайченцето бяло,Бански на лалета,Две калинки......
Детето не е вкъщи,а аз постоянно се ослушвам кога ще се разплаче...
И така,това бебешко обсебване става все по-сериозно,но приятно
Аз още усещам бебе в корема си.
И аз
И аз
