Публикувана: 7 март 2008, 08:54 ч.
Последно мнение: 7 март 2008, 19:33 ч.

Бихте ли оставили детето си в Дом, ако...

13 413
180
1

# 30 7 март 2008, 09:46 ч.

Мнения: 47 996

има случаи, когато детето не може да бъде гледано извън специализирано заведение от тип болница, под постоянни мед грижи,а такава болница която да го гледа месеци и години няма
тогава се настанява в дом, за съжаление
има случаи, когато децата се изоставят поради незнание и липса на подкрепа от лекарите, макар че може много да се направи- например деца със даун, дцп
има случаи, когато здрави деца се изоставят нарочно
правите ли разлика между тези случаи

# 31 7 март 2008, 09:50 ч.

Мнения: 4 176

Да пипитам авторката на темата има ли такова дете?
Ако отговора е "не", то тя е безкрайно безчувствена и нетактична жена! Ако целта ти е да се осведомиш, моля те кажи с какво отговорите, които, ще получиш тук, ще направят живота ти по-богат и по-осведомен?
Не се сравнявай с Карбовски и не го цитирай, защото той е журналист. Видял е нещо, потресъл се е и го е направил достояние на обществото.
Направо съм изумена и отвратена!
А ти? Ти с какво право пускаш такива теми? Питам пак- майка ли си на такова дете?

Крайно нетактично е да се пускат такива теми. Мъка колкото щеш на този свят и лични трагедии. За какво трябва да се дълбае в тях и да се насажда вина в хората. Тази тема е точно такава. В този случай правилно решение няма, защото винаги има страх за утрешния ден, когато мама и тате вече няма да са на този свят. И тогава?

Последна редакция: пт, 07 мар 2008, 09:58 от Mamica

# 32 7 март 2008, 09:51 ч.

Мнения: 6 029

Цитат на: Mamica в пт, 07 мар 2008, 09:50

А ти? Ти с какво право пускаш такива теми? Питам пак- майка ли си на такова дете?

Аз мисля, че не. Майка на "специално" дете не би пуснала такава тема.

# 33 7 март 2008, 09:54 ч.

Мнения: 526

Цитат на: Не тази вечер, Жозефина!! в пт, 07 мар 2008, 09:45

Цитат на: играчка-плачка в пт, 07 мар 2008, 09:41

А не мислиш ли, че има семейства, които просто искат подкрепа и разбиране. Права си, че не трябва да осъждаме и оценяваме нечий избор. Така е. Но като хора трябва да се подкрепяме и разбираме.
Работила съм с деца с проблеми в развитието-адски е трудно и емоционално-изтощително! Но те не са избарли този си живот, нито родителите им. Просто да се подкрепяме!

Аз лично съм може би последният човек, който ще тръгне да търси в такъв момент чуждата подкрепа-говоря за хора извън семейството. Хич няма да ме интересува как ще гледа обществото на моето решение да оставя/отгледам такова дете, защото и в двата случая АЗ си нося кръста.
Предполагам, че така разсъждават и много други хора. Те, обаче, просто не пишат по форумите .

Не си ме разбрала правилно. Говоря за фактора СРАМ. Чувала съм го от много майки да казват , че ги е срам от детето им. А това, че казвам, че трябва да се подкрепяме, имам предвит следното: дете в инвалидна количка не може да посещава училище, защото училището не е пригодена архитектурно; слепи деца не могат да ходят самостоятелно, защото улиците не са пригодени и т.н
Това имах предит.
Ако съм засегнала някой, моля да ме извини. Не съм целяла лична обида. bouquet

# 34 7 март 2008, 09:57 ч.

Мнения: 5 370

Да, разбрах те много добре. Нито бих изпитвала срам, ако трябва да го разхождам, нито бих се чувствала длъжна да се обяснявам някому, ако.....е трябвало да бъде оставено в дом.
А че заобикалящата ни среда не е пригодена за хора с проблеми-то това е.....огроооооомна тема. ooooh!

# 35 7 март 2008, 10:00 ч.

Sofia
Мнения: 6 235

Кръци, кажи моля те каква е целта на темата ти. Тези, които са си оставили децата да им наковем канчетата, а другите които не са да ги поздравим Rolling Eyes

# 36 7 март 2008, 10:00 ч.

Мнения: 698

Отговорите на подобни въпроси човек би могъл да знае, само поставен в съответните обстоятелства - нещо, което не пожелавам да се случи никому...

# 37 7 март 2008, 10:03 ч.

Мнения: 47 996

защо да я е срам че е пуснала темата
и аз се интересувам защо средата ни не е пригодена за инвалиди, защото мъжът ми стана такъв на 26 години, с лоша прогноза за бъдещето!
не съм застрахована някой ден да ми се роди дете с увреждане или пък моите да получат такова
имам колеги с дечица с увреждания и знам колко им е трудно и как не получават помощ от държавата, а това което са получили е извоювано със зъби и нокти, и даже не бих казала че са станали много одухотворени и мъдри, а по- скоро раздразнителни, изморени и смачкани, а не трябва да е така
най- лесно е да не говорим за тези неща, ама като си траем, така и отговорните си траят и всеки си трае, щото уж не го засяга и нещата нямат никакво развитие
ето защо смятам че трябва да се говори, ама не просто да казваме "не, не бих, никога", ами да си помислим като се стигне до този избор какво става с хората и какво ги кара да вземат това решение, как може да се стимулират да не го правят и като не си изоставят децата на какъв живот е обречено семейството

# 38 7 март 2008, 10:19 ч.

Мнения: 2 401

Цитат на: Не тази вечер, Жозефина!! в пт, 07 мар 2008, 09:05

Навлизаш в много дълбоки и опасни води. И аз се опитах преди време, но предпочетох да приключа....и темата да се затрие.

..и точно поради тази причина няма да кажа нищо по темата.
Само да попитам защо смяташ, че за това ТРЯБВА да има дискусии?

# 39 7 март 2008, 10:22 ч.

Мнения: 2 152

Цитат на: Горгона Медуза в пт, 07 мар 2008, 10:00

Ти май изобщо не четеш какво съм писала по горе
Това изобщо не ми е целта

Искам да говорим открито и не само за този проблем, а за още много, много други

Написала съм, че НИКОЙ НЯМА ПРАВО да осъжда нито за едното решение, нито за другото

Четете бе мама му стара, преди да напишете пореднта глупост

Явно обществото не е готово да обсъжда този проблем и всеки се скътава и мъклчи
Ваше право
Но за да се реши един наболял въпрос, трябва да се говори за него, не да се осъжда някого.Просто да разговаряме като големи, зрели хора

# 40 7 март 2008, 10:25 ч.

Мнения: 2 152

Цитат на: минзухар в пт, 07 мар 2008, 10:19

Само да попитам защо смяташ, че за това ТРЯБВА да има дискусии?

Написах и отговорих на този въпрос, но айде пак

Защото мила във всички развити държави има дискусии по този въпрос, защото сме нормални,човешки същества, всеки с житейските си проблеми и с кръста, който носи . Когато говорим за нещо "болно" и споделяме човешки, ни олеква. Намираме хора като нас, разговаряме с тях, помагаме си взаимно

Само за секс и хубави ли работи трябва да има дискусии, а???
А за лошите неща да си крием главата в пясъка като щрауси

Последна редакция: пт, 07 мар 2008, 10:30 от kръци

# 41 7 март 2008, 10:28 ч.

Кори Селести
Мнения: 5 538

Цитат на: Chanel в пт, 07 мар 2008, 09:05

Бих го оставила.

.. ако разбереш за това от пръв поглед и ако гледката е страшна и лекарите ти обяснят как няма да можеш да го гледаш.

Ако разбереш за увреждането след 4-5-6 месечната възраст на детето ще го оставиш друг път.

Въпрос на обстоятелства, диагнози, лекарска компетентност и надежди.

Моля ви, не заключвате темата бързо-бързо.
Дайте и малко живот.
5 страници поне без да се хапете, може ли?

# 42 7 март 2008, 10:30 ч.

Мнения: 2 152

Цитат на: Reza в пт, 07 мар 2008, 10:28

5 страници поне без да се хапете, може ли?

Точно това се чудех и аз Confused

Написах го още в първия пост - не искам да спорим и да се хапем, а да разговарям е човешки
Защо много малко хора го умеят. Просто споделайте и разговаряйте, нали това ни отличава от животните
Без кавги, дразги, тъпи спорове и кой кого Tired

# 43 7 март 2008, 10:31 ч.

Sofia
Мнения: 6 235

Децата не са стока, която като даде дефект можем да я върнем. Животът е толкова непредсказуем - едно лошо падане по глава може да върне отгледаното дете в кърмаческа възраст, понякога завинаги.