Бихте ли оставили детето си в Дом, ако...

Да, бих, казвам сега, без да имам реален повод. Иначе - не знам. Но на теория - да, няма да го взема.

Ивонска, така беше едно време, май продължава да е така.
Няма да забравя класната ми в гимназията. Беше вече надхвърлила 40те, когато се реши на второ. Заедно в 9 клас треперехме с нея всичко да е наред и от "страх лозе пази" не си направи амниоцинтеза. Резултатът беше изтръгнато след раждането бебе със Синдром на Даун и запокитено директно в Дома в Бузовград (аз съм заралийка и това беше районния дом за бебета с увреждания, където ги оставяха на доизживяване!).
Няма да коментирам постъпката на "бащицата-държава" в лицето на родилното отделение и сринатата психика на тази жена.

Hear Again , не си мисли,че е толкова лесно.
Прочети пак Мариана!

Страдат отношенията между родителите, отношенията с другите деца, настъпва соц. изолация.
Трябва огромна физическа и психическа воля.
Ако детето е добре умствено има контакт, ами ако и това няма....

Вечернице, за каква амниоцентеца говориш, щом това е било преди 20 години?
Тогава е  не съществувала тази методика в БГ .

Генетичната лаборатория съществува от много повече от 20 г., друг е въпросът колко хора го знаят.

Правеше се все още само в София. Бяха я наплашили, че риска от аборт е много голям и затова тя не отиде да си направи.
Няма как да не са го правили, защото ние коментирахме с нея нашироко по темата. Келеш на 17 г откъде ще е чувал за такова изследване иначе.

Не ми се спори за глупости!
Да гетични лаболатории има във всички вузове, но само в София се прави генетичен анализ, все още.

Лека-полека възможности се появяват и у нас.
Радвам се, че все повече родители на деца с увреждания имат кураж да се държат нормално.
Хубаво е, че са все повече и хората, които ги приемат за такива.

Нямам нищо против тези, които чистосърдечно казват, че не биха гледали такова дете.
Но се надявам да съберат смелост да не отхвърлят различните около тях.


Пак си е дете.
Пак има право на обич, ако има кой да му я даде.

Много добре знам какво страда и защо страда и те уверявам, че от нас зависи повече, отколкото си мислиш. Страданието може да се превърне в щастие и духовен растеж. И Реза вече ти е казала, детето си е дете. За всяко дете трябва огромна воля.

Аз съм изцяло "за" генетичните тестове на семейството и внимателното семейно планиране. Но не и за захвърляне на детето, което държиш.

Това бяха и моите думи, когато моя близка разбра, че детето, което е осиновила преди седем месеца е с нелечимо прогресивно заболяване! Когато всичките и близки я нападнаха, че няма да издържи, когато тя беше уплашена най-много от всички за здравето на своето дете, съпруга и застана до нея и я подкрепи напълно. Семейството е прекрасно. Имат още едно, родено от тях, здраво дете след това. Живеят спокойно и се обичат, макар че голямото им дете от години е в инвалидна количка. Не ходи, не говори, нищо не прави само, но всичко разбира. Аз я подкрепих с думите, че това дете не е уред, дал дефект, който можеш да върнеш. Когато нещо влезе в сърцето ти и му отдадеш всичката си любов не би могъл да се разделиш с него. Всичките и близки я убеждаваха, че не е нейно дори, а тя поема тежестта, предназначена за родната му майка, да го гледа в това състояние и едва ли не е длъжна да го върне. Тази жена е един от най-силните хора, които познавам. Ние непрекъснато сме заедно, както за тях така и за моето семейство и деца, това дете е напълно нормален човек за нас. Говорим си, смеем се заедно, храним го, който е седнал до него, децата ми му разтриват ръцете и краката, защото са винаги студени и това не е пречка за тях. Те не гледат на него като на различен човек, а на едно дете като тях. Всичкото отношение към децата с някакъв проблем е въпрос на възпитание. Гордея се с това, че съм възпитала децата си така, че да не се пулят срещу човек с проблем и да го гледат все едно е от друга планета, че го приемат просто за човек като тях! Да пази Господ всеки, да не се раждат такива дечица, но такова дете може да обича и гледа с всичките майчини чувства само една силна жена с голяма душа.

Това е сто пъти по-ясно от всичко, което аз се опитах да обясня. Благодаря ти, Балу! И да добавя, че често в нас се крие неподозирана сила.

Прекрасно си го написала Балу

Нека темата приключи с този пост, мисля че повече няма какво да се каже

Нещата има две страни.
Едната е личното решение, което бих взела в подобна ситуация. Това е единствено и само мое решение и не бих допуснала никаква намеса, нито бих си позволила нахалството да давам коментари за нечие чуждо такова решение, без значение какво е то.
Второто е толкова спряганата думичка "толерантност".
Аз съм възпитана така от ранна детска възраст.
Благодарение на това си възпитание мога спокойно да кажа, че имам способността да общувам с "различни" хора, без никакво притеснение и не намирам за нормално те са крият или да се чувстват като маймуни на верижка, когато са сред хора. ПО мое лично мненеие, включително и съчувствените ахкания, охкания и сълзливи съчувствени слова, мимики и жестове са също толкова жестоки, колкото и останалото.
Тези деца и хора изобщо имат нужда да живеят нормално, между всички нас.
Аз, категорично не съм съгласна с острите твърдения, че за това трябва да се говори само в специализираните форуми.
С техните особености трябва да се отнасяме така, както приемаме разликата между блондинки и брюнетки.
Дали бих оставила такова дете няма да ви отговоря, защото това не е ваша работа.
Но на всички, които имат различни деца ще кажа, че моето дете ще играе с тях.