Малкия спи при нас на спалнята - как да го отучим ?

Много семейства обичат да спят в едно легло и в това няма нищо лошо. Но има семейства, които го правят по-скоро по принуда и като вас се чудят как да отучат детето да спи в тяхното легло.
Детето, което спи в леглото на родителите си, се чувства чудесно там - получава прекалено много внимание, гушкано е, целувано е, приятно му е да е с мама и татко, чувства се сигурно от близостта им и т.н. докато един ден мама и татко не решат че искат малко уединение.
Предимствата на това детето да спи в собственото си легло са доста, и едно от най-важните е самостоятелността, която придобива. Детето се научава да се самоутешава, а това е ценно умение, което ще му послужи в бъдеще. Добре е детето да се научи да заспива самичко, а не заспиването му да зависи от нечие присъствие, защото в противен случай при първото заминаване (при баба, на детски лагер, при приятелка, докато вие сте в друг град или болница - всичко може да се случи и всякакви ситуации изникват) ще сте създали огромен проблем както на детето си, така и на човека, който трябва да се грижи за него.
Ако решите да го оставите да спи във вашето легло, помислете за последствията: Какво ще стане, ако решите че искате уединение? Какво ще стане, ако сте самотен родител и решите да имате връзка с нов партньор - дали детето ви ще е съгласно да ви дели с този нов човек?
Родителите трябва да решат какво искат. Ако решението е всеки да спи в своето легло, родителите не бива да проявят и най-малкото колебание. Детето ще усети, че не сте сигурни в решението си и ще използва това, за да ви манипулира (звучи тежко, когато говорим за малко дете, но точно това става) и да промени решението ви така, че на него да му е изгодно (за момента). Но родителите като "по-големи и по-умни" трябва да знаят кое е по-добро за него - иначе децата нямаше да имат нужда от родители. За да се прекрати навика за спане в общо легло, и двамата родители трябва да проявят любезност и твърдост и да действат последователно. Детето ще почувства когато вземете твърдо решение.
Само да уточня - ако научите детето да спи в своето легло, няма да го травмирате за цял живот, а ще му предадете едно ценно и необходимо умение.
Можете да промените навика с постоянство. Всеки път когато детето се промъкне в стаята ви, любезно (=мълчаливо), но твърдо (=безкомпромисно) го връщайте в леглото му и всеки път го целувайте за лека нощ. Звучи, все едно ще действате като програмирани роботи, но това е целта - когато детето види, че всеки път ще правите това и нищо повече, то ще се откаже. Тази идея изисква огромно търпение, така че се подгответе. ако не сте готови за това, изобщо не започвайте. В случай че започнете да прилагате плана и 5-6 пъти сложите детето обратно в леглото му, а на седмия път се откажете и го оставите да спи при вас, ще му внушите че за да постигне своето, трябва само да е достатъчно упорито и може да се качи на главата на всеки (предполагам не това е урокът, който копнеете да му предадете).
Не мислете, че демонстрирате обичта си като угаждате на детските капризи. Детето се чувства по-сигурно когато има наложени ясни правила. Разбира се, това не означава да се държите студено с него. "Наложени ясни правила" не отрича любовта в семейството. Гушкането и целувките не са нещо, от което трябва да лишите децата си, само защото не искат да спят в леглото си и правят сцени. също така се погрижете през деня да играете с детето в неговата стая и да правите времето му прекарано там приятно, без да му напомняте, че вечерта ще спи в нея (много е досадно и веднага ще предизвикате съпротивата му, дори да не е имало намерение да прави проблем за спането).
Една моя приятелка (майка от 4 години) имаше същия проблем и реши да пробва този начин (четохме много книги по въпроса за възпитанието и накрая измислихме "идеалният план", който тя приложи). През първата нощ връщала детето в креватчето му двайсетина пъти и всеки път  правеше едно и също - целувка по челото и "Лека нощ!" без нито дума повече. Детето се измъквало от леглото и отивало при нея, при което това пак се повтаряло и така двайсетина пъти (тя дори спомена "След единадесетия спрях да ги броя"). Най-накрая на детето му доскучало (когато родителят прави едно и също нещо повече от 10 пъти при подобна ситуация, на детето му става неприятно, че никой не се връзва на каприза). На следващата нощ сцената пак се разиграла, но този път само 4-5 пъти. На третата нощ само веднъж и оттогава повече не е имало проблеми със заспиването.
Аз също съм използвала този подход, но не ставаше въпрос за дете, което не иска да заспива, а за дете, което пищеше за бонбони в магазина. Принципът е същият.