А на въпроса "Дали се връща" според мен - Да - Любовта винаги се връща при теб, може би по малко по-различен начин, но все така очарователна. 
Да, и аз не бях се замисляла, но сега откривам че е точно така. С тази малка особеност, че при мен любовта не се завърна все така очарователна, а за първи път е така очарователна!!! До неотдавна любовта за мен си беше еквивалент на болка - не знаех какво е да обичаш някого без той да те кара да страдаш. Но сега не просто не страдам! Нещо повече - всеки ден той успява с някакъв дребен жест да ми покаже, че съм обичана... а това е направо невероятно за мен, щото съм виждала преди това точно само обратното отношение. Примерно от понеделник Лора е с грип /висока температура, кашлица....- такива хубавини/ и като му казах това първия ден, еми не е пропуснал ден да се обади и да попита специално как е, дали е вече по-добре.... Такова нещо собствения й баща не е правил.... И понеже не зная какво е да обичаш без от това да те боли,... и понеже той не ми дава никакъв повод,... пък аз по природа /и от многото хубост в живота ми/ съм станала параноичка...
... просто се улавям непрекъснато как си търся съмнения от които да се тормозя 
Та така, тепърва се уча как да "понасям" любовта като чувство на щастие, а не като душевно терзание
Но в контекста на темата и на трактовката й от ireti, и аз наистина мисля че всичко от което имаме нужда се връща /или пък най-накрая идва/ при нас. И обикновено това се случва, когато вече сме спрели да го търсим и да се напъваме да се домогнем до него. Тогава просто нещата се случват.... 
