Я да ви питам, хора, когато някой ви свари неподготвени и ви обиди или ви кресне в лицето, какво правите? Отговаряте подобаващо или мълчите умно, а два часа по-късно ви идва музата и мислено го правите сам да си говори?
- Публикувана: 9 март 2008, 18:57 ч.
- Последно мнение: 13 май 2008, 15:41 ч.
Когато ви обиждат, как се защитавате?
Я да ви питам, хора, когато някой ви свари неподготвени и ви обиди или ви кресне в лицето, какво правите?
Нямам представа как бих реагирала. 
Охо....креснат ли ми....не се сдържам и повишавам тон.Не крещя!Но определено не му говоря с благ тон.
И съм царица на това да накарам този който ми е креснал,да излезе извън нерви,да се тресе,да блъска,да иска да чупи,да пожелае да си направи харакири!!
След което аз утихвам и нагло напускам полесражението а той продължава да си вика! 
Не мълча,не търпя да ми крещят!
Като се замисля....от години не съм кряскала на някой....трябва да си го припомня,действа релаксиращо!
И съм царица на това да накарам този който ми е креснал,да излезе извън нерви,да се тресе,да блъска,да иска да чупи,да пожелае да си направи харакири!!
След което аз утихвам и нагло напускам полесражението а той продължава да си вика! Не мълча,не търпя да ми крещят!
Като се замисля....от години не съм кряскала на някой....трябва да си го припомня,действа релаксиращо!
Мисля, мисля... и не се сещам някой да ме е обиждал или да ми е крещял в лицето Нямам представа как бих реагирала.
Нямам представа как бих реагирала. Един десен прав между рогите и няма какво повече да го мислиш.
когато някой ви свари неподготвени и ви обиди или ви кресне в лицето, какво правите?
Отговаряте подобаващо или мълчите умно, а два часа по-късно ви идва музата и мислено го правите сам да си говори?
Отговаряте подобаващо или мълчите умно, а два часа по-късно ви идва музата и мислено го правите сам да си говори?
Никой не ми е крещял обиди в лицето, без да се очаквам или да съм била подготвена.
Отговарям, ако се налага, да, защото не е било неочаквано. Ако е има неочакван вариант, това е поради неразбиране, но не и без повод и смисъл, били те верни или не.
Музата след премисляне на спокойствие винаги идва за верните думи.
Има една мисъл, която много уважвам - мъдростта на човека си проличава в гняв. Толкова по въпроса
За теб си мислех, че отговаряш с едно виртуозно ъп-чао-лин-ги...
Зависи кой. Ако ми кресне близък, връщам моментално. Ако не е близък, въобще не се разправям, няма смисъл. Единствено откачам, ако някой ми закачи детето, тогава съм в състояние да късам глави, дори на човек, който виждам за сефте 
И аз съм такава...
От ученическите години не ми се е случвало да ме обиждат в лицето(като изключим форума).Не мога да си представя,че някой ще си позволи да го направи,а ако се появи такъв човек,най-вероятно само с големите си черни очи ще изразя всичко,което бих искала да кажа,ако реша да съм на неговото ниво.Това е буквалният отговор по темата.
Винаги залагам на словестния двубой.Човек е способен с една дума да остави дълбока следа в съзнанието на лекомисления(комплексара,глупака).
Винаги залагам на словестния двубой.Човек е способен с една дума да остави дълбока следа в съзнанието на лекомисления(комплексара,глупака).
Май само аз съм от шматките. Ако е неочакванно, обикновено се стъписвам и отстъпвам, дори и ако чувствам че е незаслужено. Ако е спор почнал кротко и стигнал по ред причини до обиди и крясъци, гледам да успокоя обстановката. Не мога да викам и крещя, просто не мога дори и силно афектирана.
Не се защитавам въобще,направо вадя тежката артилерия 
Не им се вярва какво им се случва 
.Мога да поставя световен рекорд за най-много думи,казани за най-кратко време(повечето подлежат на цензура) 
Не им се вярва какво им се случва .Мога да поставя световен рекорд за най-много думи,казани за най-кратко време(повечето подлежат на цензура) А? Жена ми има 2 регистрации.
Блазе ви. Аз пък крещя и вредя на себе си, защото се ядосвам.
Дона, Шанел, научете ме..
Дона, Шанел, научете ме..
Много е просто - двамата участници в кавгата са като скачени съдове в този момент. Колкото по-спокоен е единият, толкова повече другият излиза извън кожата си. Въпросът е ти да си от спокойната страна 
Зависи кой. Ако ми кресне близък, връщам моментално. Ако не е близък, въобще не се разправям, няма смисъл. Единствено откачам, ако някой ми закачи детето, тогава съм в състояние да късам глави, дори на човек, който виждам за сефте
Точно
Блазе ви. Аз пък крещя и вредя на себе си, защото се ядосвам.
Дона, Шанел, научете ме..
Дона, Шанел, научете ме..
Много е просто - двамата участници в кавгата са като скачени съдове в този момент. Колкото по-спокоен е единият, толкова повече другият излиза извън кожата си. Въпросът е ти да си от спокойната страна 
Познат, непознат няма значение, веднага отговарям. Ако ме обиждат - отвръщам със същото. Ако реша все пак, че не ми се започва скандал точно в този момент кресвам "Я, по - кротко!" и обикновено има ефект.
Като цяло не ме сварват неподготвена, по - скоро съч агресивна.
Като цяло не ме сварват неподготвена, по - скоро съч агресивна.
Две сме. А не бях агресивна , нито съскаща.
Все пак, говоря за периода преди 2001 година. Една година в живота ми много ме промени, писах даже за това тук.
Зависи в какво настроение съм. Ако денят ми е крив, ръфам мръвки на място и незабавно, ако пък ми е ведро на душата и леко на сърцето, пускам простака покрай ушите си на принципа: "Живей, бе, днес няма да те разкъсам!"
Много малко хора са в състояние истински да ме обидят и наранят.
Много малко хора са в състояние истински да ме обидят и наранят.
Ако е неочаквано и незаслужено онемявам винаги. След това плача, след това се самосъжалявам и след два часа като утихнат емоциите ми идват всички думи на ум, за да си го върна подобаващо. Късно, обаче.
Ако пък е познат, когото неминуемо пак ще срещна, толкова по-зле за него. Изключително последователна съм в гнева, злобата, пренебрежението и презрението си към дръзнали да ме настъпят хорица.
Не умея да повишавам тон или да крещя.
Ако пък е познат, когото неминуемо пак ще срещна, толкова по-зле за него. Изключително последователна съм в гнева, злобата, пренебрежението и презрението си към дръзнали да ме настъпят хорица.
Не умея да повишавам тон или да крещя.
Аз съм от мислителките 
Всъщност бях, взех да се поокопитвам от няколко години и по-бързо да реагирам
Обиждам, силно казано, но ако някой се опитва да ме засегне(професионално или лично) обикновено съм умерена в отговорите си, за което после ме е яд на себе си
Но, когато някой ме оплюе, докато шофирам например, хич не се церемоня, заключвам врати и прозорци и му връщам репликите
Всъщност бях, взех да се поокопитвам от няколко години и по-бързо да реагирам
Обиждам, силно казано, но ако някой се опитва да ме засегне(професионално или лично) обикновено съм умерена в отговорите си, за което после ме е яд на себе си
Но, когато някой ме оплюе, докато шофирам например, хич не се церемоня, заключвам врати и прозорци и му връщам репликите
Но всичко зависи от ситуацията и настроението,ПМС и други 
В къщи:
Навън, ако се случи ,отговарям толкова културно,че чак да му стане неудобно на другия, че така се е държал.Не ми се е случвало често, но винаги след това съм получвала оправдания или извинения.Но понякога седя като гръмната и чак след часове се сещам какво е трябвало да кажа, но момента е отминал.
Каквото повикало, такова се обадило ...
Не се защитавам, това,че някой ме мисли за някаква си е негов проблем. Защо да развалям на човека хубавото мнение? Понякога даже ми е смешно някой като ми се изрепчи.Тези,които ме познават добре едва ли биха тръгнали да ме обиждат просто ей така,а ако ми дадат някакво определение,което много не ми допада,ще се замисля дали не са прави и ако не са, ще се опитам с действия да им го докажа.
доста неушиприятни думи...
Започвам да се смея на този дето ме обижда и го намирам за забавен, а той се пръска от яд.
Ами не ми се е случвало скоро някой да ми кресне...
Обикновено е ставало защото карам по правилата и като ме изпреварят - отнасям по някоя псувня от бързащ шофьор...
На което отвръщам с красивия си дълъг среден пръст, изваден през прозореца - да съм сигурна, че ме е видял
На виртуални обиди (един път ми се случи, съвсем скоро) - оборвам с доводи, но не падам ниско.
Общо взето нямам неприятни изживявания...
Обикновено е ставало защото карам по правилата и като ме изпреварят - отнасям по някоя псувня от бързащ шофьор...
На което отвръщам с красивия си дълъг среден пръст, изваден през прозореца - да съм сигурна, че ме е видял
На виртуални обиди (един път ми се случи, съвсем скоро) - оборвам с доводи, но не падам ниско.
Общо взето нямам неприятни изживявания...
Пред простотията съм безмълвна. Стъписвам се и млъквам. Не бих могла да реагирам на псувня например. Обаче - това не ме обижда. Това не ме засяга и затова не бих реагирала. Непознати не ме касаят. Спомням си една баба, миналата година ми се разкрещя на улицата с всякакви обидни думи , защото без да искам я "закачих" минавайки пред нея на тротоара. Можех да и кажа, че на нейната възраст е опасно да се превъзбужда, можех да и наговоря страшни неща, но не го направих. Просто , защото животът ми е хубав. Не знам дали се разбира какво имам предвид.
Когато ме обиди близък реагирам на момента. Директно казвам, че това и това ме е засегнало, че искам извинение, и че не желая да се повтаря, ако ще имаме отношения. Реагирам с ирония и остро понякога. Реагирам с удари под кръста- използвам слабостта на човека срещу мен, познавам близките си , все пак. Съжалявам понякога.
Ако не близък ме обиди, приемам, че ме е подценил- не реагирам директно, просто никога не забравям факта. Слагам си бариерата и се постаравам да разбере, че вече има такава.
Когато ме обиди близък реагирам на момента. Директно казвам, че това и това ме е засегнало, че искам извинение, и че не желая да се повтаря, ако ще имаме отношения. Реагирам с ирония и остро понякога. Реагирам с удари под кръста- използвам слабостта на човека срещу мен, познавам близките си , все пак. Съжалявам понякога.
Ако не близък ме обиди, приемам, че ме е подценил- не реагирам директно, просто никога не забравям факта. Слагам си бариерата и се постаравам да разбере, че вече има такава.
Рядко ми се случва да реагирам остро. Освен ако не съм крива и наистина последното, от което съм имала нужда в момента е да търпя недоволството на някой непознат. Ненавиждам да ми повишават тон примерно. Това би ме накарало да реагирам, независимо от настроението ми и ситуацията.
Зависи от ситуацията. Ако не ми е особено близък този, който се опитва да ме обижда - хич не му се връзвам и не реагирам. Просто повече не фигурира в списъка ми на хора, с които общувам (стига да е възможно, а ако не е общувам само по същество). Истинската обида идва от най-близките. И то ако наистина целят да ме обидят. Защото може и без да искат да го правят... Но ако е нарочно, тогава много хубаво им напомням, че сме близки, че сме еди какви си, че сме заеднио еди защо си и че аз държа на тях по еди какви си причини, а те ме използват за избиване на комплекси. Т.е. наказвам гио с тежкото чувство за вина, каквото и заслужават! Но да ви кажа - всичко на този сят се връща, така че мога да кажа, че много рядко се случва някой близък да обиди някого, без той сам да не се е издънвал... За това ако не искате да ви обиждат, не обиждайте и вие. И в този ред на мисли религията е много умно нещо. Не случайно се цитира как Христос е казал като ти ударят едната буза да подадеш и другата. Така чувек печели много. И все неща, които си заслужават устояването.