Рядко ми се случва да реагирам остро. Освен ако не съм крива и наистина последното, от което съм имала нужда в момента е да търпя недоволството на някой непознат. Ненавиждам да ми повишават тон примерно. Това би ме накарало да реагирам, независимо от настроението ми и ситуацията.
- Публикувана: 9 март 2008, 18:57 ч.
- Последно мнение: 13 май 2008, 15:41 ч.
Когато ви обиждат, как се защитавате?
.Ако ме настъпят и аз настъпвам 
Зависи от ситуацията. Ако не ми е особено близък този, който се опитва да ме обижда - хич не му се връзвам и не реагирам. Просто повече не фигурира в списъка ми на хора, с които общувам (стига да е възможно, а ако не е общувам само по същество). Истинската обида идва от най-близките. И то ако наистина целят да ме обидят. Защото може и без да искат да го правят... Но ако е нарочно, тогава много хубаво им напомням, че сме близки, че сме еди какви си, че сме заеднио еди защо си и че аз държа на тях по еди какви си причини, а те ме използват за избиване на комплекси. Т.е. наказвам гио с тежкото чувство за вина, каквото и заслужават! Но да ви кажа - всичко на този сят се връща, така че мога да кажа, че много рядко се случва някой близък да обиди някого, без той сам да не се е издънвал... За това ако не искате да ви обиждат, не обиждайте и вие. И в този ред на мисли религията е много умно нещо. Не случайно се цитира как Христос е казал като ти ударят едната буза да подадеш и другата. Така чувек печели много. И все неща, които си заслужават устояването.