Публикувана: 10 март 2008, 15:11 ч.
Последно мнение: 23 апр. 2008, 22:51 ч.

Кьм майките на две или повече дечица-кое ви е най-трудно?

2 063
55
1

Гост

# 30 11 март 2008, 14:57 ч.

Мнения: 378

Разликата на децата ми е една година и 4 месеца. В началото ми беше трудно - първите 3 - 4 месеца. После бебето престана да се буди нощем, беше и кротичко - седеше и се занимаваше в креватчето само. Като стана на 1 година, и режимите им станаха еднакви, и храната - една и съща. Grinning

Трудно е като се скарат и не мога да разбера в момента кой е прав. Трябва да изяснявам и да говоря... Или когато спорят...
Да допълня още, че и разходите са умножени по две - каквото за единото, това и за другото...
Иначе е хубаво... Grinning

Последна редакция: вт, 11 мар 2008, 15:18 от Милли

# 31 11 март 2008, 17:02 ч.

Мнения: 1 479

[Относно ревността исках да попитам по-опитните мами - успявате ли еднакво да се отнасяте към децата си, имат ли според вас някакъв повод да ревнуват или просто си е някакъв инстинкт за самосъхранение... знам ли? Thinking

Става въпрос не само за време и внимание, ами и за материални неща (подаръци, дрешки). Бях чела някъде във форума, че въпреки голямото желание на родителите е невъзможно двете деца да се гледат еднакво и понякога дори те не осъзнават, че ощетяват едното дете за сметка на другото. Аз лично не вярвам да е така, но ще видим един ден като станем и ние четирима... Wink

[/quote]Успяваме да се отнасяме аз,тати и родителите ни еднакво и кьм 2-те.Обаче:за дрехи са малки да се карат,но за играчките...Напоследьк купуваме по 2 еднакви играчки, и пак баткото прави "сечено "на малкото"загражда ги с рьчички и "Мои са!" hahaha

# 32 11 март 2008, 17:13 ч.

Мнения: 2 628

galaUSA е описала много живописно и подробно какво е ежеднвието с две деца Mr. Green

# 33 11 март 2008, 17:18 ч.

Мнения: 700

Това, което е писала galaUSA в дългия пост ми е много познато и я разбирам напълно.

И аз ви поздравявам за решението! Grinning

Мисля че радостта и удовлетворението да имаш две или повече деца си заслужава жертвата от страна на родителите. Но всеки си прави сметката дали може да издържи на напрежението.

На мен ми е много трудно с двамата, защото:

-Разликата им е 2 г и 3 месеца. Смятам че ако бяхме изчакали поне още няколко месеца, щяхме да избехнем някои големи трудности по отглеждането им / ревност..., passifier

двамата са бебета-едно голямо и едно малко, много домакински задължения, които не можеш да свършиш навреме, защото децата са най-важни/

- Малкият беше болен почти до преди няколко дена още от родилния дом. Sad

- Зимно бебе наистина се гледа трудно, особено ако зимата е като тазгодишната /това не го вярвах, докато не го изпитах/ Ако се решим на 3то, ще го планираме дабъде в първата половина от годината т.е поне половита зима да е минала /ако се роди януари, февруари/

Често е имало моменти, в които съм се разплаквала от отчаяние. Мисля обаче че сълзите от радост и от благодарност към Бог че ме е дарил с две прекрасни момчета са повече Grinning

# 34 11 март 2008, 17:19 ч.

Мнения: 4 965

Цитат на: nhofmann в вт, 11 мар 2008, 14:46

...Относно ревността исках да попитам по-опитните мами - успявате ли еднакво да се отнасяте към децата си, имат ли според вас някакъв повод да ревнуват или просто си е някакъв инстинкт за самосъхранение... знам ли? Thinking

Донякъде е така, защото децата имат различни нужди и в определен момент ту едното, ту другото имат повече нужда от внимание, помощ, нежност и т.н.
А самата ревност - въпрос на характер е. Едната ми дъщеря директно си казва: "Защо сега обръщаш повече на сестра ми, а не на мен?", а другата скоро ме попита: "Защо си родила 2 деца?" ooooh!

По-скоро е част от израстването - всяко дете иска мама само за себе си, но е важното е родителите да търсят баланса.
Но рядко има родител, който умишлено да пренебрегва някое от децата си, за сметка на друго...
Относно дрехи и играчки моите деца не се карат - сами определят коя вещ на кого принадлежи и са на принципа: "моето си е мое, твоето - твое". Не се сърдят, когато едната ходи да плува, а другата идва с мама "на кафе"; не се сърдят, когато едната идва с мен по магазините, а другата остава с татко си да гледат филмчета, но тогава изборът е техен.
По-скоро ревността е само по отношение на моето внимание и да не би случайно да гушкам едната повече от другата - гледам да редувам или едновременно Crazy

# 35 11 март 2008, 17:24 ч.

Пловдив
Мнения: 1 405

Ревността, опита едновременно да задоволиш нуждите и на двете деца, караниците за играчките и др.неща ... и най-вече болестите умножени по две ...

# 36 11 март 2008, 17:29 ч.

Мнения: 31

И мен ме е питала голямата - защо си ми родила сестра.Боли от такова въпросче .Но когато заспят и двечките и като ги погледна и....... нали знаете - целят ни живот е в тях

# 37 11 март 2008, 18:23 ч.

Мнения: 6 274

И аз не знам какво е това ревност Naughty

. От тази гледна точка съм явно една от малкото "облагодетелствани" мами . Също така са ми кротки каката и баткото и проблеми с тях нямам . Но това , което е написала galaUSA (поздравления , много ми хареса bouquet

) за излизането , важи с пълна сила сега и за нас . Миналата седмица баткото беше болен и точно така се развиваха нещата . Баткото седи и чака да му вържа връзките , миличкия , онова лошото се дере в количката smile3514

, а аз вече три пъти съм се препотила . smile3517

# 38 11 март 2008, 18:46 ч.

Мнения: 4 292

Прочитайки поста на galaUSA, от идеята да имам второ дете започна да ме втриса. Изглежда ми мission impossible. Laughing

# 39 11 март 2008, 21:19 ч.

с трима мъже :)
Мнения: 2 740

Цитат на: Клото в вт, 11 мар 2008, 18:46

Прочитайки поста на galaUSA, от идеята да имам второ дете започна да ме втриса. Изглежда ми мission impossible. Laughing

нееееееееееееееееееее Naughty

имай си, моля те, наистина е трудно, така е, но пък 5-те минутки от деня, в които нещата ставата ПРЕКРАСНИ, си заслужават! Когато си глредаш двете деца заедно, просто няма такова щастие на земята.

Преди малко взехме с мъжа ми Алекс от детската, водихме го пак на преглед, че кашля. Докато седях с Момчил в колата - чакахме мъжа ми да излезе от детската с големия, всичко беше тихо и спокойно. Като влезе Алекс в колата, Момчил се съдра от пищене и крясъци. Нали е малък, не знае да говори, а мноооооооого се радваше на брат си - пищеше и го гледаше в очите и крещеше и се смееше от сърце - с глас и чак се давеше от смях. Трапчинките му грееха с него. А пък аз чак се просълзих от кеф.
После вкъщи Алекс се просълзи поради други причини, но пък петте минути кеф си заслружават.

Имайте си дечица. Сестра ми е със 7 години по-голяма от мен, момичетата й вече завършиха уч-ще (тя се ожени след средното уч-ще - беше малка) и сега съжалява, че не си е родила още едно дете. И всеки път ми казва - Имай си три!

На мъжа ми сестра му няма деца, не може да има, и все ни звъни на Скайпа да види децата и им се радва, но хал хабер си няма от деца. Веднъж ми се обади на телефона и ми се скара - Алекс беше при нея за 3 дни, а тя останала разочарована, че не може да рисува хубаво. И мъжа ми я набра по телефона. Чух, че й казва - Ти, кво, да не мислиш, че е лесно (ставаше въпрос за гледането на деца).

Та, да - не е лесно!
И да - имайте си по три! Hug

# 40 12 март 2008, 09:35 ч.

Мнения: 22

Цитат на: мари_анка в вт, 11 мар 2008, 00:21

При нас няма проблем с ревността. Трудно ми е, когато и двете искат да им помогна за нещо едновременно. Laughing

И при нас е апсолютно същото.От както станах майка на 2 деца,понякога се разкъсвам,когато и двете имат нужда от мен.Но...щастието е двойно,не се отказвай,направи го най-вече и заради първото си дете,чудесно е да имаш брат или сестра!И не е вярно,че винаги имало ревност между двете деца,моите са с разлика от 5 години и от каката има само любов към малкия.Дано и ти да си от тези щастливки.

# 41 12 март 2008, 09:40 ч.

София
Мнения: 62 595

Най-трудно е когато са болни. Следващото по трудност за мен е понякога да се правя на арбитър при неразрешими за тях спорове (децата са породени). Получава се така, че каквото и решение да предложа, винаги ще има един доволен и един недоволен (или ощетен). Другото трудно нещо е спазването на някаква мярка и превключване в отношението към всяко дете според индивидуалните му особености - в един момент говоря с едното дете по един начин, а в следващия вече трябва да премина на друг режим на говорене с другото дете.

Последна редакция: ср, 12 мар 2008, 10:04 от RadostinaHZ

# 42 12 март 2008, 10:03 ч.

Мнения: 39

Здравей nhofmann ,майка съм на две дечица ,но при мен разликата м/у децата е голяма ,не мисля че грижите са по две все са си едни и същи даже големите помагат ,колкото и да са мънички.Добре си решила да са двете дечица едно след друго ,защото иначе тъкмо си мислиш че си на финалната права и в един момент хоп някой те връща обратно.Децата са такива сладури ,така те подмладяват ,връщат те към много мили моменти и винаги си заслужава да се върнеш отначало.Ние наскоро бяхме решили да имаме трето детенце ,но уви този път бог не беше с нас,но следващия път наистина бих искала всичко да е ок и да стартирам отново ,всичко си заслужава.Успех ти желая и не се шашкай за грижите или ревността,всичко си заслужава заради още едно сладко човече.

# 43 12 март 2008, 10:20 ч.

Бургас
Мнения: 1 787

Аз имам три дечица.Най-трудно ми е с породените,двете по-малки.Бебето си е доста ревливо и когато ревнат и двамата в тандем се чудя кое първо да направя и кого първо да нахраня. #Crazy

Да не говорим за чистенето и готвенето.Ама надявам се това да се промени,когато бебчето порасне. Laughing

Децата си ги гледам сама.Трудно е и при разходките,докато обличам себе си и малкият батко бебето се дере и аз ставам цялата вир вода.Абе кофти е,че почти нямам време и за себе си.Докато ги сложа да спят вечер и съм труп.
Когато родих второто беше все едно гледам само едно дете,защото разликата е голяма и баткото големия ми е по-скоро помощник и приятел.
А иначе най-гадното си е ,когато децата са болни независимо дали е само едно детенце или са повече.
Но определено пълната къща си е пълна в положителният смисъл. Peace

# 44 12 март 2008, 11:35 ч.

Мнения: 1 142

Имам две прекрасни момчета на 11г. и на 4г. Винаги съм знаела ,че ще имам две деца.За мен най-трудно е когато са болни ,а недай си боже и двамата.Това временно ме изкарва от равновесие,въпреке,че съм мед.сестра,но след това се стягам и оправям нещата.Когато се роди малкия нямаше ревност от страна на баткото,както и сега въпреки ,че дребния много се закача и дразни брат си.Обичам децата си и всичко друго като трудности се забравя и смятам,не трябва да остава само едно дете в семейството.

Препоръчани теми

Подготовка за малкия човек - тема 25

663
Бъдещи майки

Витамин К при раждане на бебе.

Бременност, бременни - бързи въпроси и отговори - тема 84

452
Бъдещи майки

Майчинството счетоводно - 98

353
Бъдещи майки

Причина:

Причина: