Какво е новото при мен 8

Здравейте мами, новото при нас е че вече си имам християнче в къщи  .На Цветница ходихме на манастир Св.Николай Чудотворец на Арбанаси и кръстихме малката принцеса там.Всичко беше много хубаво, само дето се уплашихме от дядо поп  и си поревахме както ние си знаем.Скоро ще кача и снимки ,но сега съм извън града , на гости съм и откраднах малко време за нета.А и на Велик ден ще правим пак второ кръщене в родния ни град само че в Ритуалния дом със все ти рода    ,няма как трябва да се почерпи  .Та това е новото при нас за сега.На Арбанаси се срещнах с Дидка, съпругът и и нейните страхотни дечица.Много се радвам че най-сетне се запознахме лично.С нетърпение чакам срещата юни месец за да се запозная и с останалите.

Кудку, на едни мои познати също им пратиха писмо за второ детенце, но месец след като си бяха прибрали малкия в къщи, за такъв случай като вашия за първи път чувам.Вярвам че ще вземете правилното решение.
Прегръщам ви всички 

Лори, честито ти християнче!Чудесно е, че сте направили кръщене на такъв свят празник, който всъщност си е и нейният празник/имен ден/Мисля, че времето в цялата страна беше прекрасно на Цветница, сигурно имате хубави спомени и изживявания.
Да е живо и здраво новото християнче и чакаме снимки!

Да ти е живо и здраво детенце,много да ви радва новото християнче!

Ей, честито и от мен на Раличка! И на мама и тати, разбира се
lora_77, и като се завърнете дай да се съберем, че срамота на има-няма километър живеем, а децата не се познават. Откога сме й се заканили на Раличка  да я "погушкаме" 

Да се похваля.Иде ми да изкрещя от радост-милейди пиша на гърненце.Вече не се носи,като шапка.
Но работата стана,като "кучето на Павлов".След всяко пиш бонбонче.Живота е прекрасен!!!

Знаех си ,че ще доживеете Е, сега ще го удариш на живот!

Новото при нас е ето това 


Имаме си момиченце на четири крака  Бебе Чара е лабрадор.Най-после мечтата на Лъчи се сбъдна. Преди два дни излезнахме да купим рибка и са върнахме с куче 

Креми,да си призная,докато се отваряше снимката ме обля гореща вълна,защото като прочетох  момиченце си помислих за съвсем друго.После захапах като се отвори снимката.
Лъчко е много сладък....и как безстрашно го държи само.  
Иланя,добре дошла в отбора на ползващите по предназначение гърнета.
Моята пикла от месец се мъчи милата,веднъж каже,дваж го свърши в гащите,но от две седмици напредваме доста.
Лора , честито ви християнче и на вас.На нас ни предстои тепърва,но най-вероятно ще го направим кръщенето август месец.

Новото при нас е,че моето порастнало момче,снощи имаше изява на голямата сцена,както се казва.
Имаха великденски празник цялата детска градина.Читалището,беше пълно с хора,въпреки,че отидохме навреме си намерихме места някъде по-средата едва.Направих няколко снимки,но качеството им хич го няма.
На много празници съм ходила,то не бяха осмомартенски тържества,то не бяха коледни и т.н. но снощното успя да ме разплаче. Мъж ми каза,че дъската ми яко се е разхлопала.
Ми той един такъв сериозен милият,играещ и едновременно с търсещ поглед,търси къде сме,ейййй вярвайте ми ревах като луда ама не за нещо друго де,ами от кеф.Хубаво ми беше,като си гледах порастналото дете.Мммм да,на всички пожелавам да го изпитат това
Поизрязох двете девойки от снимката,които бяха до Боби,че не съм сигурна дали няма да имат нещо против родителите.
 Във средата е Боби и неговата партньорка.Във вихъра на рокендрола.

(Мата) 
след като едно дете е осиновено, попада автоматично в друга категория и това ме дразни...
не мога да се примиря и никога няма да мога да свикна с хорското нежелание за мислене.

все едно са някаква друга порода. не мога да си обясня как уж големи и интелегентни хора могат  има неадекватен коментар, макар и не в тази насока.


След едногодишно пребиваване на сина ми в ЧДГ, където преглътнахме всички  коментари за агресивност, хиперактивност, липса на концентрация, посещение при училищния психолог ( на 3г. и 11м.), вече сме в нова ДГ.
Възпитателките, естествено, бяха запознати от документите  със статута му на осиновено дете, а и аз лично говорих с всяка от тях - обясних, че той знае, все още не е спокоен, не мога да си позволя да го гледам спорадично у нас, поради естеството на работата ми.
Казаха, че са наясно - и "че има още едно такова дете"(?)
Ако  не са психолози,  все пак са педагози;  защо от първата седмица изтъкват като негови недостатъци това, че "не спи; заспива, смучейки пръст и люлеейки се; отбягва децата; агресивен е" - все индикации, че следите от Дома са живи в душата му.
Свиквайки с новата  среда,  се разделяме ежедневно с неговите вълнения - "нали не съм лош? и "днес нали ще дойдеш да пак???"
Едва успявам умерено възпитано да се разделя с госпожите ;
защо пред децата непрекъснато  се повтаря, че е буен, чупи играчки - надявам се, неволно, но допускам и тенденциозно; и че никой не иска да играе с него????

Той не ми разрешава да говоря с другите деца...
Той повтаря, че  е най- добрия...
Той се съмнява  все още в  реалността ...

Не искам специално отношение към него, но той  страда...
Аз не крия положението му, а може би, би било по-добре...
 
Със сигурност е в категорията на "...има и още едно такова дете"...
Ако подобно отношение започва отсега  ....  не знам, завинаги ли ще е...
 
Страдам със сигурност повече от него; защото съм безсилна; защото са много...

Аз заради това на никой в градината не казах в прав текст,че децата ми са осиновени.Очаквах някак естествено и с времето да ми се наложи да им го кажа,но така и не се случи.Когато останалите родители дават инфо за децата си казват ли -родено е,или седмаче е или осмаче.....какво значение има за госпожите това.Да има но когато вече има явен проблем и когато сметнем,че казвайки това те биха били полезни за децата ни.

Кико завърши градината без госпожите да разберат за осиновяването му(поне от мен),Лъчи също тази година завършва и никой не съм осветлила по въпроса понеже смятам че не ги интересува.Не съм крила,просто не е станало дума за това 

В момента му търся училище с предучилищна група,понеже ще го отлагам от първи клас и знаети ли какво се получава....никъде не го искат  Пробвах и в частно у-ще с надежда ,че като се плаща няма да има проблем....да ама не те такива деца не приемали(без да съм им уточнявала какво му е на детето  )  И излизайки от поредното у-ще Лъчи ме попита- "Мамо,защо никъде не ме искат  " Какво ли ще стане ако на тези идиоти им кажа и че е осиновен 

Момичета,много ми стана тези дни. Нашите деца са си наши деца,а това как са попаднали в семейството ни си е наша работа,а работата на педагозите е да ги учат и да се грижат за техния душевен мир.

Взимайки кучето у нас беше идеалната възможност да си поговорим за осиновяването и знаете ли какво анализираха децата ми - то си е наше след като сме го осиновили,уличните и бездомни кучета и котки си нямат семейство и за това са тъжни и понякога лоши,а Чара вече си има семейство и е едно щастливо куче 

И едно заключение на обърканият ми пост,по скоро въпрос който ми зададе вчера Лъчи
-Мамо от какво има нужда един тъжен клоун?
-Може би от усмивка мами?
-Не,от веселие има нужда.Тогава той няма да е тъжен,та нали е клоун 

Тъкмо се прибираме от тържеството, великденското... и сте ми на вълната.

Казах за Ирина на директорката и на двете госпожи. Беше наложително, иначе сигурно щяха да я сложат в графа деца с умствени заболявания, имайки предвид и сега какви недоразумения има понякога, но жените поне са мили.
А и покрай редовните отсъствия на Ирина, подкрепени със задължителната бележка за извинения на отсъствията, се налага да казвам защо. И взеха да внимават повече, след като за десети път чуха, че понякога чисто емоционално има нужда...
Но най-добре им влияе Ирина, последният път казваше пред госпожата, че много е ядосана. И госпожата, естествено, реагира и пита:
- Я, да чуя за какво си ядосана?
- Ами, защото онази жена ме е оставила и съм живяла в Дома!
Горката госпожа си глътна езика и едва по-късно, докато ние си хортувахме с Ирина, добави: Ама, сега си имаш страхотна майка, нали се радваш?

Това беше по-добрата част.
Днес госпожата по танци ми вдигна жестоко кръвното!

Децата бяха страхотни, пяха, рецитираха, танцуваха! Дори не бяха особено палави! А Ирина, която обикновено наистина прави впечатление, защото е доста по-живичка, бъбрива и гръмогласна, този път беше съвсем далече от обичайното си поведение.
И щастливи двете се оправяме да си тръгваме, тя ми разказва нещо превъзбудено, приближава се една дама и започва с ужасен, съскащ тон през зъби:
- Видя ли, а? Майка ти те видя, през цялото време те гледаше как говориш! Срамота, много си невъзпитана, такова безобразие!

Изправих се и помолих госпожата да дойде с мен настрана и докато се усетя, аз - идиота, започнах да й обяснявам, че детето все пак... само година и половина... и още не...
Тя не млъква! Пречела била, бла бла... Помолих я да ме изслуша, тя продължи да ломоти и накрая заяви:
- Щом е така, догодина, няма да участва в танците!

Откачих, викам: Ами, да я отпишем направо от детската, защото пречи?

Нейсе. Страхотен празник! Заварих я долу да се оплаква на директорката... Добре, че тя е малко по-наясно, но и нейните думи ме досразиха: Свиквайте, никой няма да ви признае геройството! 
Опитах немощно да се противопоставя...

А детето стои до нас, гледа тъжно и казва: Ама, мамо, аз толкова се радвах...

Та така мина нашият празник... а, междувременно той беше благотворителен! Събираха пари от родителите за децата лишени от родителска грижа...

Хора, бъдете добри към децата по принцип, не си мислете, че с пари ще им купите усмивка! Тъжно ми е.

Монда, какво стана с делото?

Чакам решението в едномесечен срок. "ристката на Агенцията ми каза, че пт разговори със съдията е останала с впечатление, че не е съгласна детето да бъде настанено като при близки...иска приемно семейство. Но според мен сега няма избор- реинтеграция в семейството на родителите е невъзможна, на роднини- също. В дома не могат да я върнат. Остава опция или да и търсят приемно семейство или  да кандисат да  остане при нас като при близки. ////////////тя е от 4 месеца при нас. Аз ще обжалвам до дупка и най-много делото да се проточи няколко години, през което  време важи административната заповед на ДАЗД. Така че- не ме бърка много, по-скоро ще им гледам сеира .

Аман от бюрократщина и болни амбиции на "родители". Много спорихме преди години с асистентката ми по семейно право и още тогава ми стана ясно, че нововъведенията в процедурите поосиновяване нямаше да доведат до нищо добро. Усложниха и обремениха процеса до степен да отказват хората или да им скъсат и последното нервно окончание, докато детенцето постъпи окончетелно в дома им.
Пожелавам ми успех, бързо и правилно решение на съда!

От два дни се чудя защо си имам малка кисела краставичка в къщи - а то на дребното му растат зъби. Е вече си имаме два кучешки. Явно и другите два са на път. В сравнение с любимия ми племенник, добре се справяме. Не мога да се оплача. Само малко мрънка и ръцете са в устата, но и това ще мине.
Имаме и още един напредък - ядем едра храна, "дъвче" - е някои храни на митницата са в цял вид, но полага усилия и има желание. Първите дни в къщи се давеше, ако не е пасирано. А сега се сърди, ако ние ядем нещо и не и дадем.