Страх ме е...

Аз се притеснявах от същото Сиси, че дъщеря ми няма да има мъжки пример в къщи. Това е толкова важно за развитието на едно момиченце, колкото и за едно момченце. Четох, че всяко детенце формира бъдещите си представи по това каквото вижда в къщи. Момченцето гледа по един начин на бащата, а момиченцето по- друг, но в никакъв случай не е по- маловажен.
Сега дъщеря ми расте и има примера на дядо си и искам, неискам тя прави паралел между него и баща си. И постоянно ме обвинява, че съм намерила начин да открия най-безотговорния човек и да го избера за неин баща.
Сиси не се притеснявай, за това че може да ги направиш - женчовци - като гледам няма да имаш тази възможност - просто на голямото ти дете му се наложи да порастне изведнъж и то набързо. Той ще осъзнае, че ти е подкрепа и опора и няма да има време да се лигави или прави на женчо, след 1-2 години ще започне да ти обеснява как той е мъжът в къщата и ще се чувства много по -голям отколкото е.

Диони, той вече разправя, че е мъжът в къщата, че е глава на семейството.  Ама се чуди милият защо все аз командвам и наказвам. 

Аз също препоръчвам тази книга, чета я в момента. Бърди, и моят син готви с мен без да го карам. За мен това по-скоро е начин да го приучвам към отговорности, сигурна съм, че и твоят случай е такъв. Съгласна съм и с Иса, че детето не трябва да се приучва  да бъде "двойка" с майката. Затова е нужно да има и строгост, да знае детето докъде може и докъде не.

Е какво има да се чуди - нали си жена 

Не се страхувай! Възпитавай го както ти диктува сърцето , е хубаво е да има отвреме навреме ДОБЪР мъжки пример...Казвам ДОБЪР ,защото моите синове имаха лош пример от собствения си баща и това ми създаде и продължава да ми създава доста проблеми.

А литература е добре да се ползва, разбира се без сляпо да се спазва всичко написано.
Имам една книга "ДА възпиташ син" от Джийни и Дон Елиъм.
Има интересни неща, въпреки ,че не е писана за самотни родители.

и аз да се изкажа, че не намирам нищо лошо в това един мъж да се научи да готви - а от кого по-добре, ако не от мама! Нали всички световни величия в кулинарията са мъже - да сте чували за легендарен главен готвач на петзвезден хотел жена?

(бтв - баща ми е невероятен готвач и съм убедена, че майка ми се гордее много с това, макар че никога не му го казва.)

И да - татковците липсват като пример точно толкова на момченцата, колкото и на момиченцата, но според мен е по-добре от недостатъчен добър пример, отколкото от предостатъчен ЛОШ пример на баща.

нямам аз подобни притеснения.
никак даже.
старая се колкото мога и не мога да показвам какво правят мъжете. ако ми невъзможно, ангажирам роднини и приятели - те винаги имат желание и готовност.
той знае, 4е е "истински опасен мъж". и за възрастта му смятам е достатъ4но.
а що се отнася до гушкането - айде нема нужда - коя майка не си гушка детето? дали другите със светъл нали4ен пример на майка и баща ги гушкат поравно? или може би според пола? щото ако таткото гушка мом4ето пове4е какво? или ако майката го гушка пове4е какво?
много задълбавате в собсвения си ужас, който няма нищо общо с децата и тяхното възприятие.
* бтв, вси4ки деца се лигавят. пробват. докъде може да стигнат, за да полу4ат, каквото искат.
нормално е.

Частично съм съгласна с Милк....в частта че няма нужда чак толкова човек да се вторачва с траховете
Тъкмо тези дни четих една книга, за която много се чудих дали да ви споделям, още повече е старо здание....ма като сте казали
Книгата се казва "Отсъстващи бащи- изгубени синове", автора, не помня,  не е пред мен в момента.
Малко е стряскащо заглавието, но  в сърцевината си книгата казва, че  бащата може да е физичекси в къщи, но ако емоционално отсъства, травмите  от това в психиката на детето са точно толкова големи, както ако го няма изобщо. Но това изобщо не е  непреодолимо, нужно  е само много мисъл да се влага в отглеждането. И особено, защото хората живеещи в двойка автоматично смятат, че модела  им е даден априори, ама то не е  така.  Та, сам или в двойка, ако не се напъваш да мислиш и да четеш и да търсиш критерии далии как се справяш като родител, гаранция франция  е какво ще възпиташ....
В този смисъл Сиска, факта че се страхуваш и мислиш по въпроса  е повече от добър знак, сега ти и остава да почнеш да четеш

Най-интересното е, че едно изследване проведено по този повод показва, че децата на вдовиците нямат проблемите, установени при момчета расли без бащи, които са напуснали дома си. Обяснението е, че вдовиците изглежда имат и запазват много положително отношение към мъжете си и го предават на децата си. Тука  е момента със задоволство да отбележа защо съм ви проглушила ушите на тема "за  бащите като за умрелите -или хубаво или  нищо"
Айде после пак ще се включа, че имам  гладни деца наоколо....

Jaly , страшно ти благодаря за този пост! Ще си го разпечатя и ще го дам на мама да го прочете - тя сега е във фаза да се дразни безумно (слава богу, засега само пред мен), че Иво смята баща си за най-добрия на света (веднъж седна и й обясни, че ако има състезание за най-добър баща, неговия щя вземе всичките златни медали  ). Аз понеже никога нищо лошо за баща му не съм казала пред него, напротив, поддържам му имиджа.

Купих си книгата Как се възпитават момчетата. Почнах да я чета докато чаках Ицко да пее в хора. И ми се пререва. Бащата, бащата, бащата...  Поне докъдето стигнах само това ми се набиваше. Ще гледам да ангажирам максимално баща си с него.  Защото просто има нужда от мъжко присъствие.

Оле Сиси,наблягай на баща ти,те дядовците вършат понякога по-полезна работа от бащите.Нико дядо няма,моят баща милия почина когато той беше на година и половина.Ако беше до мене,щях да съм спокойна,така че ти си по-голяма късметлийка,възползвай се от това,нека разговарят колкото може повече,приучи го да се съветва,да споделя с дядо си всичко,най-вече мъжките въпроси.

Ицко има двама дядовци. Ама другият като гледам какъв пример и възпитание е дал на сина си... Иначе го обича човекът де. Неговото име носи.
Та в моя баща ми е надеждата. Ицко наскоро сподели, че повече обича дядо Аньо, макар че той повече му се кара. 

А какъв ли пример би бил един безотговорен баща, който се интересува само за себе си и за своето си угаждане . . .

Това е добре все пак, че има дядо, който може да се навърта около детенце  .

Най-важното е да си приятелка със синовете си,а не да се превръщаш в тяхна слугиня.Тогава ще станат МЪЖЕ
това много ми хареса
само да допълня ,че същото важи и за дъщерите ни.
а иначе да прехвърля нещо по адрес на бившата свекърва- тя е не само слугиня на двамата си сина,плюс съпруга й,но и кухненски робот,пералня машина ,дъска за гладене,чистачка без уважение и ,оооо,по време на празник получава домакински инвентар-чашки от най-евтините,тиган и други подобни.
ама разбира се ,да не си забравя мястото-между пералнята,кухненската мивка и гладачната!
а синовете къде им е мястото- в ресторанта разбира се!
после що не можели да задържат жена до себе си.
ми щото днешните жени имат ИЗИСКВАНИЯ.
затова на мамините синчета рано или късно им духват под опашката.
и въобще напоследък ме осенява идеята ,че социализмът има  нещо общо с този модел на поведение у нашите майки и свекърви.
образът на жената superwoman дето лети от службата ,право в къщи,пере,чисти,готви,децата гледа,а мъжо обикновенно в тогавашните филми се представяше с образа на един мързеливец, дето седи пред тв и пие ракия със салата.вестника.мача .слугинята тича с подносите.сервира,отсервира...
идилия...
неговата родителска роля се изчерпваше с някой шамар зад врата на детето ,дето е понечило да му развали кефа.

Сиси, то на всички ни се приревава понякога, ама недей така, че ще се почуствам гузна. 
Я си препрочети пак поста на Jaly  . Според мен не е определящо само положителното отношение на вдовиците към починалите им съпрузи, а и липсата на самообвинения - никой няма власт над смърта. 
В голяма степен нашите страхове, гузна съвест и притеснения се отразяват на общуването с детето, така че постарай се, мила, да ги преодолееш и максимално се грижи за себе си.