Ще ме обичаш ли съсухрен? от Велин Терзиев

# 30 12 март 2008, 18:25 ч.

Мнения: 16

Иска ми се да кажа много неща за живота, любовта,староста, известни не от вчера. Но няма смисъл.
Всичко е в действията а не в думите. Живота си върви. Да се обичаме и да си дадем възможност да се обичаме,
първо когато сме млади и после когато сме сбръчкани. Hug

# 31 12 март 2008, 19:19 ч.

Мнения: 919

Цитат на: jj okocha в ср, 12 мар 2008, 17:49

Шубе ме е от смъртта и това е по силно от всякакви трезви разсъждения.

и аз така

# 32 12 март 2008, 19:20 ч.

Мнения: 9 814

Младичка съм си още!К`во да му мисля Confused

# 33 12 март 2008, 20:04 ч.

Мнения: 118

Никой не живее вечно ,но пък всеки живее така както си подреди съществуването.

# 34 12 март 2008, 20:18 ч.

Мнения: 656

Едно време като станеше дума за някоя жена на примерно 23 години и другите и викаха "момиче" аз се възмущавах и казвах "та това си е жена, какво момиче - те са на по 19". Хората ми отговаряха, че през погледа на 30 годишен човек това си е момиче. Е сега и аз мисля, че на 23 са още момичета.... та по тази логика като стана на 70 хората на 50 ще бъдат млади за мен.

Имаше един филм (не хванах началото за да разбера името на филма), в който двама влюбени се питаха "ще ме обичаш ли още и като се сбръчкам и гърдите ми увиснат до корема"... Обичам мъжа до себе си и не забелязвам набръчкването на кожата, смятам че среброто в косите му го кара да изглежда зрял (забравям за момент, че зрял е тактичния начин да кажеш на някого че е стар) и по-привлекателен. Важното за мен е в случая е че остаряваме заедно, един до друг. Все още го имам за част от себе си, така че и да му режа ноктите на краката няма да ми е неприятно, все едно режа моите.

# 35 12 март 2008, 20:27 ч.

Мнения: 5 940

Старостта не ме плаши, намирам я за красива. Искам и аз, и човекът до мен да остареем. Не обичам да ходя в Студентския град, толкова много млади хора, само млади, не ме привличат. Младостта ми е някак по-безинтересна.

# 36 12 март 2008, 23:15 ч.

София
Мнения: 5 606

Цитат на: azsa в ср, 12 мар 2008, 16:09

Много ме е страх от старостта. Страх ме е и от факта,че рано или късно мойт живот и този на близките ми ще свърши. Страх ме е от вариант, че съпругът ми може Не дай Боже да си отиде преди мен и да ме остави сама. Изобщо ме е страх от тези мисли. Сдухвам се.

И аз! Шанел, разстрои ме.

# 37 13 март 2008, 00:04 ч.

Мнения: 620

От смъртта не се притеснявам,но старостта ме ужасява.Тъжна и непълноценна сянка ще съм - не ми харесва никак да гасна бавно. Naughty

# 38 13 март 2008, 00:14 ч.

Мнения: 3 521

Когато попадам на подобни писания винаги се чудя на оптимизма на авторите им.
Бих желала да остарея с достойнство. Останалото е вятър работа.

# 39 13 март 2008, 00:44 ч.

Мнения: 2 792

Да, ще обичам, ще обвинявам няма да се чувствам комфортно, но ще ми пука.

# 40 13 март 2008, 14:18 ч.

Мнения: 1 062

Защото те обичам, затуй си ти красив и другите те гледат с поглед възхитен. Защото те обичам, затуй оставаш млад, без бръчки по лицето, без косъм посребрен. Защото те обичам, затуй си ти красив. Но не бъди надменен, и хитър не бъди. Умре ли любовта ми, презре ли те сърцето, за миг ще остарееш и погрознееш ти.

За мен така стоят нещата. Мисля, че ще го обичам ...

Причина:

Причина: