второ дете скоро след първото

Е, и аз имам бебета с много малка разлика. Сама си ги гледам, помощ от никъде. Но смея да твърдя, че се справям. С домашните задължения ми е лесно, всичко ми е планирано и организирано и ги върша с лекота. Трудностите за мен идват от това, че никъде не мога да изляза с двете, освен в двора (живеем в къща). Също много ми тежи, че с таткото не сме излизали вече 2 години като бели хора. Нашите баби не искат да ни помагат с нищо. Когато имам спешна работа или децата трябва да се водят на лекар, таткото си взима свободен ден.

Но децата ще поотрастат още малко и ще дойдат по-светли дни. Много си ги обичаме и се радваме все пак, че са с малка разлика, защото двете са неразделни. Не могат една без друга А с финансите сме добре - не сме рокфелери, но се справяме благополучно.

Успех!

Разликата между нашите бебки е 1г.8м. ние също живеем на 7 етаж, имаме асансьор но той толкова често не работи, че напълно те разбирам. За мен не е проблем качването и слизането с двете девойки взимаш по една във всяка ръка и така с 2-3 почивки, за мен по-голям проблем беше когато бях бременна втория път, защото имах отново проблеми и не трябваше да вдигам каката, беше ми много трудно тя все пак беше бебе, тати помагаше с къпането, но през деня беше ужас, махнахме решетките на леглото за да не я вдигам, тя тъкмо беше проходила и само малко и помагах сама да се качва на леглото си, сменях и памперсите на пода върху постелка и такива разни измишльотини от моя страна само и само да запазя бебето. По-късно с корема също трябваше да го пазя, за да не ме рита без да иска разбира се. За ревността мисля, че се появи едва когато бебето започна да й взима играчките и да има предпочитания кого да гушка, но независимо от това каката казва МОЯТА ДАНИ и не дава никой да пипа сестра й това исках и това постигнах две обичащи се сестрички. Ние имахме детегледачка и мога да твърдя, че в часовете когато беше с нас имахме повече проблеми отколкото без нея в смисъл, че жената се занимаваше само с едното дете и другото страдаше, затова сега имаме отново жена, която ги гледа, но почасово само когато излизаме с тати. Трудно е няма да те лъжа, понякога и ние се питаме правилно ли постъпихме, защо не изчакахме, защо си усложнихме живота прекалено, но това е нашия избор и двете деца бяха планирани даже  с по-малка разлика  само бъдещето ще покаже.

Мила,няма страшно  Щом съм се навила и за трето 

Поздравления за всички майки с дечица с малка разлика. Възхищавам се на такива родители. Констанс, снимките ти са страхотни, а дечицата ти ... нямам думи, прекрасни са!

Диди, щом бременността ти вече е факт, не му мисли. Давай смело напред! 

Това нещо трябва да си то решите вие двамата с таткото,но щом питаш за съвет-ЗАДРЪЖ ГО И ВТОРИЯ БЕБОК,аз също съм в подобна ситуация,когато дъщеря ми беше на 8 месеца,т.е. в началото на февруари аз разбрах че съм отново бременна,почти вече във втория месец.Много се зарадвахме с таткото защото ние си го бяхме решили че искаме и второ бебе,малко се притесних,че е още рано защото ,дъщеря ми я родих със секцио и ме беше стах дали всичко ще е нормално,но гинеколога ми ме успокои че всичко ще е наред,подкрепиха ме и мацките от този форум и сега спокойно си бременея,вече съм към края на третия месец,и с нетърпение чакам да дойде кряя на септември и да си имаме още едно бебе.Успех и на теб,каквото и да решите;

Привет и от мен!
И аз съм в същото положение...началото на октомври ще имам второ бебе и разликата ще им е точно 1 година . С решението не съм се колебала, тъй като имам мед. проблеми и станалото си е цяло чудо. Но понеже питаш за всички възможни трудности, според мен не са за подценяване и тези със самата бременност. Аз напр. страшно се изморявам още в третия месец, а и ми казаха специалистите, че това се очаква, предвид недостатъчното време за възстановяване. Виждам, че и при теб положението е почти същото...Изписаха ми и Дуфастон. А доколкото разбрах, така се процедира във подобни случай, не само в моя... Изобщо сега ми се струва, че тези трудности ще са по-неприятни , отколкото следващите след раждането. Въпреки, че като чета какво са писали другите, не изглежда да е точно така.

Нашата разлика е 5 г. и половина .

Или искаш бебето или не 
То трудности може да срещнете и с едно дете само.
Ако на мен ми се случи - ще се ражда и то с кеф.
Детето е благословия.

Аз съм майка на две момчета с разлика година и половина.Първите месеци в които се оказах с две деца в памперси ми идеше да крещя от радост и да вия от умора.Мисля.че това е по трудно от близнаци.Двете ми деца бяха бебета по едно и също време но с различен режим на спане и хранене.Голямото вече спеше само на обяд а малкото три пъти.С две думи през целия ден имаше някой да спи а всички останали трябваше да се съобразяваме с него.Готвех отделно на двете различни храни съответно за възрастта.Беше ужасно трудно.После мина първата година и се оказа че няма нищо по-хубаво ото две деца с малка разлика.Лошото е че боледуват заедно.Обаче когато си играят заедно са страхотна картинка.Никога не им е скучно а и в белите винаги всеки си има съмишленик-друтият.сега вече са на 3год и 8мес-единия и на 5 год другия а аз съм най щастливата майка на света.Даже и се забавлявам с тях.Е нямам много време за мен но и това ще стане.По някога си мисля за момиченце но таткото не иска и да чуе.Пък къто се замисля и на мен трима мъже в къщи са ми достатъчни.ТАКА ЧЕ РАЖДАЙ И НЕ МУ МИСЛИ.Децата трябва да са най малко две. УСПЕХ И ПОЗДРАВИ НА ВСИЧКИ МАЙКИ НА ДЕЦА С МАЛКА РАЗЛИКА.ВИЕ СТЕ ГЕРОИ!!!!!!!!!!!!!!!

Пожелавам ти успех 

Привет на всички ! Детето е дар от бог и щом е станало сега , значи трябва да се роди сега.
Моите деца са с разлика 1г и 10 месеца и да , в началото ми беше трудно , защото освен всичко друго съм и студентка . Но сега наистина мога да кажа , че двете се забавляват страхотно заедно . Изобщо не си и помисляй за аборт  .
В крайна сметка като гледам има и доста мами с три деца , които също са щастливи и не се оплакват .
ЛЕКА БРЕМЕННОСТ И УСПЕШНО РАЖДАНЕ

Имам много малка разлика с брат си. Сигурна съм, че на майка ми й е било много тежко, но съм благодарна на Господ, че ме е дарил с него, че майка ми не е мислила да го убива. Много сме щастливи заедно, винаги сме играли заедно... Не мисля, че ако имахме по-голяма разлика бихме могли да изградим такъв тип близост.

Много хубаво, ще са на почти една възраст, ще са заедно, ще си помагат и вие ще сте много щастливи с 2 дечица.

Първо честито    , чудесна новина! И моите деца са с малка разлика и чесно казано никога не съм си се представяла в такъв филм. Най-трудно ми е като стане време да кърмя, баткото много ревнува и иска да удря бебето . Надявам се скоро обаче да посвикне и да нямаме проблеми.

ох майки геройни сте вие ! браво!