Преживявали ли сте СБС?

  • 15 453
  • 176
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 2 386
НЯМА ДА ЧЕТА ПОВЕЧЕ ТАЗИ НОЩ! Shocked Mr. Green

# 46
  • Мнения: 3 271
виждах всичко в стаята абсолютно ясно при пълна тъмнина, посред нощ, между 2,30 и 3,00 часА

Виж това определено е много странно!

Изместихме сериозно темата. Искате ли да си пуснем нова специално за сънищата?

Извинявам се на авторката. Просто тази тема ми е страшно интересна и се радвам да намеря други на тази вълна  Hug
Но и оригиналната тема е страшно интересна!

# 47
  • Мнения: 3 271
НЯМА ДА ЧЕТА ПОВЕЧЕ ТАЗИ НОЩ! Shocked Mr. Green

Защо?!?!?   bouquet

# 48
  • Мнения: 17 546
НЯМА ДА ЧЕТА ПОВЕЧЕ ТАЗИ НОЩ! Shocked Mr. Green
Бау!
А летяли ли сте на сън! Ама ей така, много пъти и все по един и същи начин. Над градове и гори, и виждате всичко като от самолет? ku-ku Взехте ли ме вече за перко? Mr. Green

Изместихме сериозно темата. Искате ли да си пуснем нова специално за сънищата?
Да!

# 49
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 383
НЯМА ДА ЧЕТА ПОВЕЧЕ ТАЗИ НОЩ! Shocked Mr. Green

 Joy Вярваш ли си?  Mr. Green

# 50
  • Мнения: 3 271
Балу, мъжа ми редовно лети! И при него преди беше МНОГО по-често спрямо сега. Пак мисля, че стреса и ангажирания ни мозък е виновен.
Той управлява този тип сънища Simple Smile

Балу, а чувала ли си "бял шум", все едно свири радио не на станция, когато си в парализираното състояние? Казват, че е типично. Мъжа ми го е преживял и сподели веднъж без да знае, че това е факт по принцип

# 51
  • Мнения: 17 546
Балу, а чувала ли си "бял шум", все едно свири радио не на станция, когато си в парализираното състояние? Казват, че е типично.
Ей сега вече ми настръхна козината по гърба! Веднъж само чух нещо като музика, която не може да бъде описана с никоя подобна. Дай да направим темата, че не е честно и ме е срам, че пълним тази с толкова налудничави, за повечето хора, неща  Embarassed

# 52
  • Мнения: 3 271
Ето темата, заповядайте.

Още веднъж извинения към авторката, но и благодарност, че ни събра, както и за собствената й тема. Ще следя и двете, въпреки, че по оригиналната нямам много какво да кажа, само ще чета.

# 53
  • София
  • Мнения: 6 743
И на мен се е случвало...Най-страннното е, че до сега не се бях замисляла.Преди няколко години ми се наложи операция за едно, което се оказа друго и се наложило да продължат упойката.Най-вероятно от дозата си спомням точно едно реене и силна бяла светлина и как тръгнах към нея...Измъкна ме гласът на една рускиня - педиатърка, която ми викаше "Мальиш, събуди се" - говореше ми на бг-руски...Сега настръхвам като си спомних......

И съм летяла на сън - мноооого често.Усещането е невероятно  Hug
И рядко, но ми се е случвало след събуждане, да продължа да сънувам същия сън, като продължение  Laughing
Много интересна тема!Обещавам по-честичко да влизам в клюто след 00:00  Laughing  Hug

# 54
  • Мнения: 3 098

Казват, че когато човек излиза от упойка, е максимално искрен.
Това е часът на медсестрите.
Да,така е.Сами си казват вси4ко,без да ги разпитваш.Страхове,болки,на4ин на живот...Някои дори пеят и декламират.
Имала съм две операции и след двете съм се намирала завързана здраво.Казаха ми,4е съм ходела много  Shocked и съм притеснявала персонала. Laughing
По темата_като малка съм преболедувала доста тежко.Имала съм спиране на дишането и късмета същият ден да са най_добрите лекари на смяна.Била съм 3 годишна,не знам защо имам спомени от този момент,запе4атал се е.Знам какво са си говорили лекарите,знам майка ми какво правеше в този момент,с какво беше обле4ена,спомням си изражението и на лицето й.Когато й разказах това,тя настръхна.Призна,4е вси4ко това е така,но беше доста смутена.

# 55
  • Houston, TX
  • Мнения: 15 782
Преди 12 години след несполучлива операция, с перитонит и кошмарни болки. Молиш лекарите да ти помогнат, молиш майка си (какво ли е преживяла жената). Помня очите и, като влизаше в стаята, сълзите в ъглите им. Милата, не беше успяла да ги изтрие. Помня сълзите на санитарката, като ме бута към операционната. Помня ужасната болка и после безкрайното спокойствие. За пръв път в живота си се молех, не знам на кого на господ ли, но се молех, и ми олекна. Някой спря болката. До там съм била стигнала, че съм молела да ме оставят, само да спре болката. А бях само на 25. И после една стая, не смеех да се погледна, от къде ли не излизаха тръби. Беше кошмарно.
Не го пожелавам на никого.
И после 6 месеца, постоянен посетител на болницата, шсчка сутрин кюртав, минах през ада.

# 56
  • Мнения: 5 001

Въпрос към преживелите СБС. Когато се "върнахте" какво почувствахте? Страх? Умора? Безразличие? Гняв? Благодарност? Любов?
Съжаление,че трябва да напусна прекрасното място където бях и спокойствието което ме беше обзело.....(Между другото ТАМ имаше един аромат,който не мога да опиша.Прекрасен аромат...и до ден днешен не съм попадала на такъв ТУК.....)

# 57
  • Пловдив
  • Мнения: 2 388
Не съм.Чесно казано,много ме е страх от такива работи...

# 58
  • Мнения: 39
Може да ми се смеете,ама на мен доста често ми се случват такива неща.Дали нещо не съм сбъркана?

# 59
  • Мнения: 43
Не съм преживявала , но вярвам в тези неща.
лека му пръст на дядо ми , миналата година преди да почине , 2 пъти го връщаха от ТАМ , а докато отиваше си говореше с хора,които вече бяха починали , и казваше че го викали ,идвали да го вземат....брррррррр

Общи условия

Активация на акаунт