Виждала съм се от страни преди около 10 години. Беше през нощта станах до тоалетнаи и когато тръгнах да излизам се видях отстрани как падам и си удрям главата в тръбите. Незнам колко време съм лежала там, но после се събудих в коридора да лежа на земята. Майка ми каза, че съм излязла, пищяла съм и съм паднала на земята, а аз не си спомням такова нещо.
- Публикувана: 13 март 2008, 15:34 ч.
- Последно мнение: 4 юли 2008, 15:09 ч.
Преживявали ли сте СБС?
Много интересна тема! Не ми се е случвало, но вярвам, че се случва. Единственото странно нещо беше, когато излизах от упойка след операция. Имаше един момент, в който осъзнавах, че говоря нещо на лекаря, но не се чувам и незнам какви ги приказвам 
. Много странно усещане. След това изведнъж все едно мислите ми "ми влязоха в главата", и съответно излязоха от устата и се чух да питам доктора как е минало. Не се сетих да питам какво съм приказвала преди това.
Мъжът ми е бил в тунела, дето много хора са го виждали.
Иначе съм от бурно сънуващите, но за това ще се включа в другата тема.
. Много странно усещане. След това изведнъж все едно мислите ми "ми влязоха в главата", и съответно излязоха от устата и се чух да питам доктора как е минало. Не се сетих да питам какво съм приказвала преди това.Мъжът ми е бил в тунела, дето много хора са го виждали.
Иначе съм от бурно сънуващите, но за това ще се включа в другата тема.
...си поръчва какво да сънува! И като го будя понякога ми казва: "Чакай, че сега сънувам нещо интересно! Да си довърша съня и ставам!"
Интересна тема. Да ме няма един ден и какви неща пишете само.
Балу, има цяло учение (по Кастанеда), според което можеш да контролираш не само сънищата, но и живота си на едно, да го кажем ментално ниво.
Преди много време бях пуснала тема за тенсегритите. Ако представлява интерес- ще я потърся. Интересни неща се написаха тогава. СБС съществуват. Сега не ми се пише много, но ако ми дойде музата- ще споделя.
А относно въпроса на Лъчиста ще отговоря, че смъртта не боли. Само страхът от нея е голям. Или както е казал Мечо Пух най-страшното от страха е страхуването. Хора, върнати от "там" са ми разказвали почти същите неща като написаните до тук. Тишината, спокойствието, несравнимото чувство на любов, лекотата. А някъде бях чела, че всички тези усещания са един вид защита на мозъка. Нещо като изключване на тялото.
Въпрос към преживелите СБС. Когато се "върнахте" какво почувствахте? Страх? Умора? Безразличие? Гняв? Благодарност? Любов?
[
[
При мен понеже въпросното състояние се състоя, после имах частични моменти на връщане и разменени реплики с лекарите, които свикваха ЛКК и хич не им беше до мен де, после нещата съвсем се скофтиха и ме упоиха, та реално първите ми спомени от след това ги игнорирам, понеже не мисля, че упойката е такова близко до смърта събитие.
Но когато излязох от упойката трайно (имах някакви потъвания и връщания) въпреки негативния за мен развой не бях уплашена, първото нещо което видях бяха две големи като палачинки зеници. Мъжът ми ме гледаше от упор и без да ми казва нищо усетих целия страх и цялата болка, дори нямаше сълзи, само кърваво червени огромни очи.
Първите усещания са ми много странни, хем се учудваш на всяко вдишване, хем съзнаваш, че ти и всичко покрай теб е много преходно, хем има един тъжен печат върху всичко, но аз лично не съм се разтапяла. Идваха родителите ми, баща ми целуваше ръката ми я обливаше със сълзи, а аз само повтарях, че не искам никой да плаче и самата аз не си спомням да съм плакала.
Когато се възстанових обаче, след около месец ме тръшна такава депресия, че не е за разправяне.
А някъде бях чела, че всички тези усещания са един вид защита на мозъка. Нещо като изключване на тялото.
Така си мисля и аз, просто знаех какво се случва, но все едно не ме засягаше, сякъш мозъкът ми играеше игрички.
Случвало ми се е...
Преди 6 години по време на усложнения при раждането на големият ми син.
Помня, че чувах гласовете на лекарите и сестрите, явно доста притеснени...нещо от сорта, че ме ще ме изтърват... виждах се като обвита в светлина... сякаш вакум ме засмукваше, а аз се връщах отново. Много исках да отида, беше ми спокойно, светло...чувството не може да се опише с думи.
Няколо пъти вакумът ме засмукваше и нещо пак ме връщаше, чувствах се лека все едно летя и минавам през нещо (незнам какво).
Помня, че ме събудиха крещейки името ми, с шамари. Отворих си очите, а доктора само ми каза "Момиче, много ни изплаши!".
После цял ден бе доразбуждаха от упойката.
Надявам се да не ме изкарате луда и да ми се смеете. Това съм разказвала само на мъжът ми.
П.п, сърцето ми се разтуптя докато пишех...
Преди 6 години по време на усложнения при раждането на големият ми син.
Помня, че чувах гласовете на лекарите и сестрите, явно доста притеснени...нещо от сорта, че ме ще ме изтърват... виждах се като обвита в светлина... сякаш вакум ме засмукваше, а аз се връщах отново. Много исках да отида, беше ми спокойно, светло...чувството не може да се опише с думи.
Няколо пъти вакумът ме засмукваше и нещо пак ме връщаше, чувствах се лека все едно летя и минавам през нещо (незнам какво).
Помня, че ме събудиха крещейки името ми, с шамари. Отворих си очите, а доктора само ми каза "Момиче, много ни изплаши!".
После цял ден бе доразбуждаха от упойката.
Надявам се да не ме изкарате луда и да ми се смеете. Това съм разказвала само на мъжът ми.
П.п, сърцето ми се разтуптя докато пишех...
Точно това ми се случи и на мене, но нямаше упойка.
Не.
Убедена съм, че това не са реални преживявания.
Така е.
Убедена съм, че това не са реални преживявания.
... всички тези усещания са един вид защита на мозъка. Нещо като изключване на тялото.
А летяли ли сте на сън!
Държа да кажа, че НИКОГА не съм се качвала на самолет. Изпитвам ужас от височини. Най-високото място, на което съм била е едно виенско колело и докато ме свалят умрях поне 100 пъти от страх, но...съм сънувала как летя. Нямам криле, само разтварям ръце и започвам да се рея като един кондор над Земята. Няма го страха, няма го ужаса, само удоволствието от летенето.
Олинце, не си луда, нито си куку. Просто механиката ти е по-различна. А уж, всички сме от кал замесени. Да,да!
Балу, има цяло учение (по Кастанеда), според което можеш да контролираш не само сънищата, но и живота си на едно, да го кажем ментално ниво.
Преживявала съм нещо такова....но дали е били СБС незнам!
Четери часова операция ми спаси живота!
Не ми се пише сега за това,може би друг път!
**********
Четери часова операция ми спаси живота!
Не ми се пише сега за това,може би друг път!
**********
Не,Балу....не беше хубаво....поне на мен не ми хареса....не исках да отивам там....борих се с цялата си душа да остана тук....лекарите 'плуваха' във въздуха...'виждах всичко което правеха'....чувах ги.....Заминавах някъде,а не исках,не исках!
Като излезах от упойка,лекарката беше до мен,държеше ми ръката и плачеше....
По дяволите,дори не ми се ще да се сещам......Ужасно е!
Ужас,от 13 години не съм говорила за това!
Като излезах от упойка,лекарката беше до мен,държеше ми ръката и плачеше....
По дяволите,дори не ми се ще да се сещам......Ужасно е!
Ужас,от 13 години не съм говорила за това!