Всеки има такива периоди-нормално е!Просто понякога идва в повече.Но при мен минва бързичко(засега).
- Публикувана: 14 март 2008, 13:57 ч.
- Последно мнение: 9 апр. 2008, 10:36 ч.
ИЗНЕРВЕНИ ЛИ СТЕ ?
И при мен е така
А не бе хич даже... 
Много ясно , че понякога се изнервям, но какво да направя гледам да се контролирам и това е. Не , че нещо ми е виновно детето, даже си е много послушен не е от ревливите деца е от време на време плаче, но кое бебе не плаче.. Проблема е с личното време както са го казали и другите и с това, че от време на време имам нужда някой да го погледа а таткото нещо не му се остава сам с детето ..... не знаел как да се справи.. ще кажеш, че аз знаех като се роди какво да го правя.. ама карай...
Много ясно , че понякога се изнервям, но какво да направя гледам да се контролирам и това е. Не , че нещо ми е виновно детето, даже си е много послушен не е от ревливите деца е от време на време плаче, но кое бебе не плаче.. Проблема е с личното време както са го казали и другите и с това, че от време на време имам нужда някой да го погледа а таткото нещо не му се остава сам с детето ..... не знаел как да се справи.. ще кажеш, че аз знаех като се роди какво да го правя.. ама карай... 
Според мен е нормално да се изнервяш и да се чувстваш изморена - майка за мен не е равнозначно на робот.
И аз съм изнервена и уморена , а имам само едно дете , в къщи ако мога нещо да свърша го правя (защото малката иска да съм залепена за нея като гербова марка , от седмица насам) , ако не успея , здраве да е , мъжът ми като се върне вечер от работа го карам да взема малката и да ходят на гости при някоя от бабите или оставям за почивните дни , основното почистване , когато ги пращам навън и аз свършвам работа.
И въпреки това на моменти откачам , от едно и също - пелени, хранене и най- вече мрън, мрън и на ръце.
Успокоявам се с това, че все ще порасне , ще проходи и т.н. и тогава пак ще е трудно, но като се захили доволно и някак си ми минава умората и нервността , поне за малко
.
И аз съм изнервена и уморена , а имам само едно дете , в къщи ако мога нещо да свърша го правя (защото малката иска да съм залепена за нея като гербова марка , от седмица насам) , ако не успея , здраве да е , мъжът ми като се върне вечер от работа го карам да взема малката и да ходят на гости при някоя от бабите или оставям за почивните дни , основното почистване , когато ги пращам навън и аз свършвам работа.
И въпреки това на моменти откачам , от едно и също - пелени, хранене и най- вече мрън, мрън и на ръце.
Успокоявам се с това, че все ще порасне , ще проходи и т.н. и тогава пак ще е трудно, но като се захили доволно и някак си ми минава умората и нервността , поне за малко
.
Изнервям се, да-две деца с голяма разлика, и , естествено , с коренно различни нужди и проблеми, и съпруг, който излиза сутрин в 7 и се прибира в 8. В момента се уча да не бъда максималистка-"колкото-толкова", важното е да се обичаме и да е весело, а когато вече съм "на ръба", гледам никой да не разбере, ако ще откачам, не е необходимо да откача цялото семейство.Хубаво е, че тези състояния ся моментни, за това и много от нас, въпреки всичко, си мечтаят за трето дете , нали?
Да, и уморена, и изнервена - водя детето на ясла, тичам на работа, задръстване, тръгвам от работа да прибера детето, задръстване, прибирам го понякога последен 
и тъжен, а после вкъщи ме чакат отново задължения... . Слава Богу не непрекъснато, но се случва да съм откачила от нерви.
и тъжен, а после вкъщи ме чакат отново задължения... . Слава Богу не непрекъснато, но се случва да съм откачила от нерви.
Понякога съм на ръба на истерията. Понякога ми се иска минутка тишина, за да се взема в ръце...Понякога стоя до късно вечер, за да си почивам. Понякога не ми се ляга, защото знам какво ще е на другия ден. Понякога от нерви не мога да оценя смешните моменти. Понякога съм най-спокойната жена.
Мммм да , много. На моменти направо ми иде да зарежа всичко и да хвана гората ама.... баби нямаме, тати не ми помга кой знае колко. И тъй по цял ден съм по улиците да разхождам бебо защото в къщи рядко спи и се изнервя и той, после чистене готвене, прането. Нощем се събужда най-малко по 5 пъти вода, носене, сукане. По някога съм на ръба на силите си , невърнатите килограми отделно ме натоварват, щях да почвам аеробика, ама се оказа че тати не може да се справи и един час сам и те така я караме..... 
