Колко дълго трае любовта в брака?

  Трае толкова , колкото й позволиш.Ако се осланяш на "научни факти" , като този, че любовта  е химия и нищо повече и отминава от 2-3години след като е започнала...Жалко тогава.И  ще е така, защото  неможе да стоим и да чакаме  тя да ни вали свише без да полагаме  усилия.Само да взимаме...тя се изчерпва.

   Но има и друга страна на монетата.Даването, отдаването на другия, да търсиш, да копнееш.Това се подхранва, култивира и отглежда. Любовта е многолика.Ето ти  изпитваш привързаност, обич.Липсва ти само еротичната част вероятно.Обаче секс не е равно на любов .
   Аз съм омъжена  също от 5,5 години и никак не  ни е било лесно и  финансово и всякак.Обаче много обичам съпруга си, а сега пък, като е на път и далече, направо не се побирам в кожата си.За първи път се разделяме, след като  сме били почти  постоянно заедно с години.Всички други мъже са ми безинтересни.Незнам как става така, не е нито красавец/ но за мен  си е  най-милия образ/, нито е  с нещо по-особен.Даже  ме нерви ужасно и се караме, но го обичам.За мен той е една вселена , която едва ли ще опозная напълно и за цял живот.Постоянно  се вглеждам , търся и откривам в него неподозирани  неща и това ме държи  на тръни Не мога да си представя, че  в живота ми  няма да го има , или ще има друг мъж.Абсолютно- не! А най -интересното е, че  съм и  много влюбена в него. Но нищо не ни идва на готово, стараем се, отдаваме се  на другия.Врекли сме се пред Бог и вярвам, че Той  винаги е с нас и ни помага да поддържаме тази любов.Важно е да има желание

Хубава тема.Аз си задавах сащтия вапрос.Моиа брак е от 9 години и преди това 5 биахме гаджета,но мислия че не дават ли и двамата  лубовта си отива живееме по навик ,но идва момента в които човек му писва поне при мен е така и това което ти е нужно си го намираш другаде. Неговоря само за сеха ,а и за разбирателството,за споделянето ,за доверието.Според мен неможе само да даваме а нищо да не получаваме. Понякога се питам ние саквартиранти ли сме единственото което ни сварзва е че имаме дете.Аз сериозно се замислям това какав живот е моито особено сигурно и други са като мен.

каква любов ,идеалният брак това е хармонията помежду си

здравейте,
това колко трае любовта в брака и аз съм се чудила много пъти. Но отговор нямам. По скоро трябва да се уважаваме и подкрепяме взаимно. Е уви  при мен не стана така, както съм го искала. Заедно сме от 6г и половина. Сега съм бременна в 7 месец. А брака ми е съсипан. За съжаление ще си гледам детето сама. Обичала съм го и още го обичам, но през всичките тези години все сме имали някакви проблеми, но съм си мислила, че сме ги преодолели. Преди 2 години съпруга ми се отдръпна от мен, понеже съм била напълняла - тогава бях 60кг. Никакъв секс 6 месеца и съответно аз си го потърсих на друго място. Но това не означава че не съм го обичала. Двамата решихме, че ще си дадем 2-ри шанс и ще загърбим всичко. Но това само се заблуждавах, че е станало. Сега той ми изневерява с моя "добра" приятелка. Не го интересува детето, не изпитва никакви угризения, а и тя също. Независимо, че скоро ще раждам, той каза че избира нея, че е влюбен в нея и вече нямал същите чувства към мен както преди. Всичко се разби на пух и прах. Казва, че няма да се върне при мен. Странното е, че тя е по-дебела от мен, а уж това му бил проблема. Опасявам се просто проблема си е бил друг, но той както повечето мъже се страхуват да си признаят. Съжалявам ги, защото май и двамата не знаят какво правят. Жал ми е и за това мъничко същество, което ще расте без баща. Но както казва баща ми "Такъв е живота". Просто трябва да сме силни и да продължаваме напред. Това, че един брак не е успешен не означава, че живота е свършил. Просто започваме нова страница, колкото и да ни е трудно това.

Благодаря за всички мнения,беше ми полезно да "надникна" в семействата на другите.Може би наистина има какво да направя,за да бъдем по-щастливи и да се чувстваме обичани в нашето.