МНого тъп въпрос! 
- Публикувана: 14 март 2008, 15:43 ч.
- Последно мнение: 17 март 2008, 17:40 ч.
Колко дълго трае любовта в брака?
После ще поживеем, ще видим. зависи от хормоналния баланс ... 3-4 години максимум. След това или си се научил да обичш, или търсиш друг.
Любовта ще трае толкова дълго, колкото дълго полагате усилия да я съхраните. Пусне ли се единия от играта, финито.
Обичта хубаво, но не мислиш ли че всички подобни теми пуснати от разтревожени жени са с едничката цел да разберат как да задържат именно "момента на еуфорията" ? Там е магията и там се искат повечето усилия.То обичта е плаването в спокойно море е ясно, че рано или късно идва...въпроса е плаването да бъде отложено максимално напред във времето 
не може цял живот да въдиш "пеперуди на корема" или поне не е възможно с 1 човек.
Обоснови се.
ето един цитат който ми харесва:
а за пИпирудите ... писах, че се предизвикват от хормони които не са периодични, а и не са постоянни.
влюбването е заложено като част от процеса за размножаване, няма смисъл да е постоянно чувство, защото ще притъпееш към него.
Цитат
Трета грешка, мотивираща твърдението, че няма какво да се учи за любовта, се крие в объркването между първоначалното „влюбване“ и дълготрайното състояние да обичаш, или ако бихме могли да го наречем „постоянство“ в любовта. Ако двама души, които са били чужди един за друг, както е с всички, изведнъж сринат стената помежду си и се почувстват съвсем близки, като едно неделимо цяло, настъпва миг на единение — може би най-вдъхновяващите, най-вълнуващите трепети на човешкото сърце. Такова чувство е още по-прелестно и дивно за двама души, водили дотогава затворен, изолиран, лишен от обич живот. Чудото на внезапна интимност настъпва още по-бързо, ако е съпроводено или подбудено от сексуално привличане и общуване. Подобна обич обаче по природата си е нетрайна. Двамата се опознават добре, интимността им губи постепенно своя необикновен характер, докато най-накрая антагонизмът между тях, разочарованията им един от друг и тяхната взаимна досада убият всичко останало от предишната радост. В началото обаче всичко това не се съзнава. Всъщност те приемат силата на безумното си влюбване, на състоянието да са „луди“ един за друг като доказателство за силата на тяхната любов, въпреки че то може да се окаже само доказателство за степента на собствената им самота.
а за пИпирудите ... писах, че се предизвикват от хормони които не са периодични, а и не са постоянни.
влюбването е заложено като част от процеса за размножаване, няма смисъл да е постоянно чувство, защото ще притъпееш към него.
Прекален прагматизъм лъха от думите ти. За съжаление прагматизма и еуфоричната любов(която ти наричаш влюбване) , няма как да съжителстват заедно.
Прагматизма винаги идва с времето и опита Kasidy.
Пу-пу, все така да съм. Благодаря ти за внесените ясноти