Кога се върнахте на работа?

Върнах се на 3 месец нямаше как. Когато е здрав няма проблем, но когато ми е болен искам да съм с него, а не мога и много ме боли понякога (както беше днес  )

na  1година и 6 м е Елена и мисля да почвам работа. пак ми се вижда малка.Ще ходи на ясла

Не съм се върнала на работа, а започнах нова работа, когато детето стана на годинка. Стана почти както при теб - имаше много добро предложение и започнах работа още преди да бяхме намерили детегледачка.

 Върнах се на работа когато детето ми беше на 2г.8м.Не съжалявам за миг за времето изкарано с него.Това е един път и всяка една работа не си заслужава пред детето.

Хората са различни.
За мен идеята някой друг да ми гледа бебето е супер неприемлива и бих отказала дори да ми предложат да стана президент.
Ти обаче трябва да прецениш сама от кое решение ще се чувстваш най-добре.
Например имаш ли основания да смяташ, че ако си погледаш детето още известно време, предложенията ще спрат да валят?
Всичко зависи от теб самата, от това, което те кара да се чувстваш удовлетворена. Познавам много майки, за които времето с детето вкъщи е загубено и въобще не се вълнуват от факта, че няма да видят как детето им прохожда.

Напълно съм съгласна. Аз така и не се върнах на работа, а сега, живот и здраве, ме очакват още поне 3-4 години у дома с децата

При голямата дъщеря когато навърши 1 година.
При малката - когато навърши 1 г и 1 м.
Да допълня, че не съм ги давала на ясла.
Бабите ги гледат 

Зависи колко пари ще получаваш и каква е професията ти. Дилемата пред съвременната майка с образование и около 30те е голяма - дали да остави професията  и да е майка в пълния смисъл на думата или да изкарва парички пак за детето. Къде е златната среда - не знам.  От цялата бременност и майчинство съм почивала само 1 месец и 1-2 седмици. Аз съм зъболекар, т.е. работата ми е частна и развитието на практиката зависи изцяло от мен - дали ще имам пациенти и колко пари ще получавам. Доброто име се създава с години и трябва всеки ден да работиш за него. Работих до 1-2 седмици преди термина и при навършване на 1 месец на моя син пак се върнах в кабинета като продължавам да го кърмя и досега не съм му давала добавка. Никой от пациентите ми няма да ме чака 3 години да съм си в къщи и след това аз да разчитам, че той пак ще се върне при мен. Избрах компромиса да живея със свекър, свекърва и баба така, че вкъщи винаги има човек, на когото да го оставя. Те са много добри хора и напълно мога да разчитам на тях. Не съм по цял ден - смените ми са 6-часови. Искам да ти кажа, че с разбирателство и желание всичко се постига. Но пък и тайничко съм си поплаквала, когато се прибера вкъщи и от вратата ги чуя как си пеят и гукат с баба си, и ми се иска аз да съм била там и ме обхваща една ревност. Но в крайна сметка ти все някога пак ще започнеш работа. Моят съвет е, ако работата не ти го налага, а само парите, стой колкото се може повече вкъщи, защото започнеш ли веднъж, трябва да продължиш. Но аз лично предпочитам баба пред гледачка.

тази дилема е точно в момента пред мен 

много ме натискат да се връщам на работа, аз много си я обичам, но още повече обичам дъщеря си... та не знам какво ще правя 

при нас ще се наложи детегледачка, тъй като бабите са далече и са заети 

И аз. Мисля да гледам сина си поне до 2-годишен.

Върнах се, когато КАлоян беше на 1 година и 3 месеца. По финансови причини. Нямам мъж-бизнесмен, а имаме 3 кредита. Предпочетох синът ми да е нахранен, облечен и обут, макар и с цената на това да не го виждам по цял ден. Все пак малката ми утеха е, че си го гледаме сами. Мъжът ми е на дневни и нощни смени и той го гледа, а когато е дневна смяна - моят баща. Засега се оправяме. Ще видим нататък.

Сара беше на 5месеца когато се върнах на работа а Джонатан на 1годинка

Аз се върнах, когато малкият беше на 7,5 месеца и не съжалявам, чувствам се много по-удовлетворена.

Иво беше на годинка и 3 месеца, максимум. Не помня точно. Първо почнах да ходя само по няколко часа, майка ми го гледаше.Постепенно си удължих работния ден, а на 2год. го дадох на ясла.

Връщането на работа зависи от много неща. Когато се роди дъщеря ми се върнах на работа два месеца и половина след раждането. Но работата ми е такава, че позволява да бъда много време у дома. Кърмих я осем месеца и едновременно ходех на работа. Сега мисля да се върна по-късно. Синът ми е на 7 месеца и си го гледам. Но и работя, само че от вкъщи. До работата отивам един-два пъти в месеца.

Много ми се иска да си гледам детето по-дълго, обаче няма да мога. Ще трябва да се върна на работа, когато ми изтече болничния... по финансови причини (мъжът ми взима под 300 лв), няма да можем да се справим, връщаме кредити към банката, правим ремонт на апартамента...  какво да се прави  Само се надявам да ми е живо и здраво детенцето...
Малко извън темата.... някой знае ли дали мога да си прехвърля майчинството на свекървата (при положение, че с мъжа ми не сме официално женени)????

Още се гледаме. Имах наскоро мераци или по-скоро прищевки, но предпочетох да стоя с детето, поне докато стане време да ходи на градина или не съм му омръзнала. Обсебена и пристрастена съм към сина ми и мисля, че към момента никаква работа не може да ме зарадва толкова, отколкото безценното ми верме с него. Да е жив и здрав баща му, че има кой да спонсорира къщата.

На 1г и 8м. Трябваше ми разнообразие, пък и бях започнала да губя форма

Все още гледам дъщеря си, но почти е сигурно, че като стане на 9 месеца, ще се върна на работа. Като се сетя и тайничко си поплаквам, но от друга страна осъзнавам, че това с гледането на детето по 2-3 години го няма в много страни. Ако си работеща майка се връщаш на работа на 2рия - 3тия месец. Алтернативата там е да си домакиня цял живот. А и според мен за да съм пълноценен родител, трябва да съм и пълноценен член на обществото, което за мен е невъзможно ако по цял ден съм с детенцето и други майки по градинките.
НО това си е личен избор на всеки. Зависи до колко си удовлетворен от работата си и т.н.

Върнах се, когато синът ми навърши 3 години.Сега с малката незнам...

да, може, достатъчно е детето да е припознато, тоест с установен произход от бащата 

чл. 164, ал. 3 от КТр Отпускът по ал. 1 със съгласието на майката (осиновителката) се разрешава на бащата (осиновителя) или на един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение.

по темата - ще се върна на работа, когато се пенсионира свекърва ми, Никола ще  е на 1 г. и 8 месеца тогава...липсва ми работата, но повече ще ми липсва детето, като се върна на работа...

Понеже аз имах възможност и избор, си гледах и двете деца до към 3-тата им годинка. Не съм с професия, изискваща постоянно присъствие на работа, нито пък гоня някаква кариера. Не исках и детегледачи, нито баби . Това беше моят избор и за миг не съжалявам за него.
От друга страна разбирам майките, на които им се налага да се върнат максимално бързо на работа. Няма нищо лошо в това.

На 6-ия месец, веднага щом заменихме обедното и следобедното кърмене с пюрета и каши. Харесвам си работата, няма как да я върша от вкъщи, доходите също не са за пренебрегване.
Но съм с много силна подкрепа от свестни баби (двойно повече от обичайния брой ), с които нямаме различия в схващанията за гледане и възпитание на детето.
Понякога ми липсваше това, че не мога да се заиграя повече време сутрин с щерката, но никога не съм съжалявала за избора си.

Мен ме помолиха да отида тази седмица на работа за да обработя един случай.Окончателно ще се върна като направи 9 месеца. Имам пълно доверие на майка ми и няма да се притеснявам да я оставя. Тази седмица беше пробна - добре се справиха

Не мисля да се връщам , преди детето да навърши 3 годинки . 

Всеки си е различен...ако досега не си се доказала в работата  и те влече направо си се връщай...защото ако само го мислиш едва ли ще се чувстваш добре в къщи...Аз съм от мамите, които си се чувства пълноценно по майчинсто...не мисля, че нямам соц.контакти или че  не съм полъноценен член на обществото щото си отглеждам детето,  знанията за работата си поддържам като чета необходимите закони...е сигурно съм поизостанала малко..но не е фатално...Като си помисля, че трябва да работя 8 часа + 2 часа задръствания докато се прибера или отида на работа..е отщява ми се...ще се прибирам в 19 часа и кога ще му се радвам на детето? Работа ще има докато се пенсионирам...а детето  ще си расте и аз ще изпускам най-важните моменти...заради работата или ще си го изкарвам на него щото ще се прибера нервна от поредния проблем в работата или задръстването...Докато мога ще я гледам..рано или късно ще се върна на работа и тогава ще му мисля как ще съм добра мама, съпруга пък и добра в работата...щото дом. задължения и заниманието с детето ще трябва да продължат + 10 часа, които ще прекарвам извън къщи...

Не съм се върнала на работа, гледам си я.Бабите са работещи, детегледачка ще ми изле скъпо.Живот и здраве на есен ще е на ясла и ще работя.

Ние все още се гледаме,а за работа-незнам,иска ми се да се занимавам  с нещо,обаче още е рано,има време.

Не изпускай предложението...

Когато Тери стана на 2г.

и аз не бързам да се връщам, но и не знам до кога ще я гледам. и мен ме притеснява факта, че друг ще гледа Ивка, а и това са най-страхотните моменти и не ми се изпуска и минутка без нея.

Върнах се на работа когато детето ми стана на 2 год. и 4 мес. Той тръгна на ясла, аз на работа. Много трудно ми беше и много мъчно. Исках да съм с него поне до три годишна възраст, но просто нямах избор. Сега като се замисля смятам, че доброто предложение за работа не е за изпускане, защото и това е важно...Не знам, ти ще прецениш...Пожелавам ти да вземеш най - правилното решение за теб и детенце... 

Когато стане на 2 год. смятам да се вьрна отново на работа... 

Когато стане на 1г и 10 месеца ще се върна на работа.Но работата ми не е така добре платена и примамлива,ако бях получила наистина примамливо предложение може би щях да приема-е,разбира се ако бебето ми е поне над 7,8 месеца голямо.При по-малко няма да ми даде сърце.

Беше на 5 месеца,когато се върнах на работа.

С баткото-когато беше на 2г. и 2 мес.Сега с малката още съм си вкъщи-тя е на 8 мес.

На 1г. и 6м. го пуснах на ясла и почнах работа 

Той беше на 7 месеца ,когато започнах да работя по няколко часа .На ясла трьгна на 1 год и 3 месеца и оттогава започнах с нормален работен ден.

Преди да родя си казвах, че съм супер щастлива, че си имам хубава работа.

Сега като си помисля за работа, ми става зле. Искам да съм си в къщи, с бебето. Тук съм си най-щастлива 

Броя с мъка оставащите 3 месеца и 10 дни до момента в който трябва да се "явя" на работа.

Не мога да ти дам адекватен съвет...

Аз вече си намерих детегледачка и ще започна да работя по някоклко часа, а след три месеца като заменим няколко хранения ще се върна на цял работен ден. И аз се измъчвам, че друг ще гледа детето ми, но дали ще стане когато е на 4 месеца или на 2 години според все ще се чувствам гадно в началото. От друга страна ми се иска много да си върна старото интензивно работно ежедневие, та си мисля че поне ще се чувсвам удовлетворена и ще бъда една щастлива мама, което няма как да не се отрази и на бебето.

много труден избор 
само за това мисля - как един ден детенцето ще го оставя  в яслата, а аз ще отида на работа (сигурно ще ме уволнят - едва ли ще мога да свърша нещо като хората докато през цялото време мисля за него)  голяма съм трагедия

В края на 7-я месец се върнах, без капка угризение на работа, детето го гледаха бабите или ние сами-работехме на смени, та почти винаги се нареждаха нещата...

Здравейте - аз все още съм си вкъщи с малкия - смятам да се върна на работа когато стане на 18м ...нямам избор

И с двете съм била само около половин година вкъщи.

Върнах се на работа, когато Яна беше на 10 месеца. 

Върнах се на 1 год. и макар че в началото ми беше много тежко и много страдах, че си оставям детенцето, а и в последствие от време на време чувствах вина за това като цяло не съжалявам. Не съм от домошарите и стоенето 1 год. вкъщи беше започнало да ме депресира, така че връщането към нормален ритъм ми се отрази положително. Ако се бях застояла вкъщи надали щях да помисля за второ дете, а сега поработих 2 год. доста израстнах професионално и ето че пак ми се появи желание да гушкам бебче, а и като мама е доволна и спокойна и на детенцето си обръща повече внимание и се занимава повече с него, отколкото да са по цял ден заедно, но тя да е изнервена и само да се кара. Синът ми се е метнал на мен - страшно контактен е и нямаше драма от раздялата - като че ли и той беше доволен от възможността да общува с деца и не страдаше много по мен.

 Напуснах работа , когато забременях- нямаше друга алтернатива , такава ми беше професията и правилата на компанията.
 Затова сега още не бързам - не съм започнала да търся работа и мисля поне до 2 годинки да сме заедно с бебо.
 Предпочитам ясли , отколкото гледачка- не знам- много съм ревнива и не мога да си представя как друга жена и то не близка или роднина ще споделя най-ценните моменти с сина ми по цял ден.
  Може би ми влияе и факта , че тук масово децата се гледат от детегледачки и неведнъж съм срещала деца , които буквално са по- привързани към тези жени отколкото към самата майка- грозно ми е , естествено това зависи от самата майка също...
 Не бих помисляла да се върна на работа , колкото и да е привлекателна докато бебо не е малко по- самостоятелен.
 Но всичко е толкова индивидуално
 

Благодаря на всички ви!
В края на краищата взех решение - оставам си вкъщи да си отглеждам малкото съкровище. Все пак едно малко същество има нужда основно от мама. Посвещавам му се изцяло, пък на всеки се случва това, което трябва!

Започнах работа, когато детето беше на 7 месеца. Но работя с много дълги прекъсвания, така че и за двете ни не е проблем.

Върнах се на работа когато Рая стана на 1 годинка. Наех си детегредачка. Нямам никакви угризения за това - трябва да се работи за да има парички за разкош!

Започнах работа на петата година. И ужасно съжалявам, че се поддадох на изкушението. Смятам да напусна завинаги. Таткото да работи и печели!

Много зависи от това, какъв тип човек си.
Ако ще се ядосваш, че си пропуснала възможнистите, това
може да те изнерви, и въпреки, че си заедно с човечето вкъщи,
всъщност общуването ви да не е пълноценно.
Аз в това отношение имам късмет - имам възможност да си работя от вкъщи. Ако много ми писне, мога да ида и в офиса. Ама нещо не го предпочитам.

Почти на 6м. Основно заради финансовата страна. 

И на мен ми се иска от вкъщи, но немога да си намеря такава работа. Та затова ако септември, когати живот и здраве синът ми ще е на година и 5 месеца се връщам на работа, разбира се ако се класираме за ясла

Предстои ми да се върна скоро ,пуснах сина си на ясла преди седмица,но ще изчакам още малко преди да се върна(да свикне и той в яслата цял ден,а и да се ''позакрепи'' малко,че вече лепна от ясленсата хрема и сополи,да видим как ще е по-нататък).Ако ще сме една седмица на ясла,една вкъщи(болни) едва ли работодателя ще ми позволи толкова отсъствия ,така че връщането ми зависи на този етап най-вече от този фактор

Върнах се на работа, когато детето стана на 2 г. и  6 м.