Върнах се на работа, когато Яна беше на 10 месеца. 
- Публикувана: 14 март 2008, 19:56 ч.
- Последно мнение: 17 март 2008, 19:27 ч.
Кога се върнахте на работа?
Върнах се на 1 год. и макар че в началото ми беше много тежко и много страдах, че си оставям детенцето, а и в последствие от време на време чувствах вина за това като цяло не съжалявам. Не съм от домошарите и стоенето 1 год. вкъщи беше започнало да ме депресира, така че връщането към нормален ритъм ми се отрази положително. Ако се бях застояла вкъщи надали щях да помисля за второ дете, а сега поработих 2 год. доста израстнах професионално и ето че пак ми се появи желание да гушкам бебче, а и като мама е доволна и спокойна и на детенцето си обръща повече внимание и се занимава повече с него, отколкото да са по цял ден заедно, но тя да е изнервена и само да се кара. Синът ми се е метнал на мен - страшно контактен е и нямаше драма от раздялата - като че ли и той беше доволен от възможността да общува с деца и не страдаше много по мен.
Напуснах работа , когато забременях- нямаше друга алтернатива , такава ми беше професията и правилата на компанията.
Затова сега още не бързам - не съм започнала да търся работа и мисля поне до 2 годинки да сме заедно с бебо.
Предпочитам ясли , отколкото гледачка- не знам- много съм ревнива и не мога да си представя как друга жена и то не близка или роднина ще споделя най-ценните моменти с сина ми по цял ден.
Може би ми влияе и факта , че тук масово децата се гледат от детегледачки и неведнъж съм срещала деца , които буквално са по- привързани към тези жени отколкото към самата майка- грозно ми е , естествено това зависи от самата майка също...
Не бих помисляла да се върна на работа , колкото и да е привлекателна докато бебо не е малко по- самостоятелен.
Но всичко е толкова индивидуално
Затова сега още не бързам - не съм започнала да търся работа и мисля поне до 2 годинки да сме заедно с бебо.
Предпочитам ясли , отколкото гледачка- не знам- много съм ревнива и не мога да си представя как друга жена и то не близка или роднина ще споделя най-ценните моменти с сина ми по цял ден.
Може би ми влияе и факта , че тук масово децата се гледат от детегледачки и неведнъж съм срещала деца , които буквално са по- привързани към тези жени отколкото към самата майка- грозно ми е , естествено това зависи от самата майка също...
Не бих помисляла да се върна на работа , колкото и да е привлекателна докато бебо не е малко по- самостоятелен.
Но всичко е толкова индивидуално
Много зависи от това, какъв тип човек си.
Ако ще се ядосваш, че си пропуснала възможнистите, това
може да те изнерви, и въпреки, че си заедно с човечето вкъщи,
всъщност общуването ви да не е пълноценно.
Аз в това отношение имам късмет - имам възможност да си работя от вкъщи. Ако много ми писне, мога да ида и в офиса. Ама нещо не го предпочитам.
Ако ще се ядосваш, че си пропуснала възможнистите, това
може да те изнерви, и въпреки, че си заедно с човечето вкъщи,
всъщност общуването ви да не е пълноценно.
Аз в това отношение имам късмет - имам възможност да си работя от вкъщи. Ако много ми писне, мога да ида и в офиса. Ама нещо не го предпочитам.
Предстои ми да се върна скоро 
,пуснах сина си на ясла преди седмица,но ще изчакам още малко преди да се върна(да свикне и той в яслата цял ден,а и да се ''позакрепи'' малко,че вече лепна от ясленсата хрема и сополи,да видим как ще е по-нататък).Ако ще сме една седмица на ясла,една вкъщи(болни) едва ли работодателя ще ми позволи толкова отсъствия 
,така че връщането ми зависи на този етап най-вече от този фактор
,пуснах сина си на ясла преди седмица,но ще изчакам още малко преди да се върна(да свикне и той в яслата цял ден,а и да се ''позакрепи'' малко,че вече лепна от ясленсата хрема и сополи,да видим как ще е по-нататък).Ако ще сме една седмица на ясла,една вкъщи(болни) едва ли работодателя ще ми позволи толкова отсъствия ,така че връщането ми зависи на този етап най-вече от този фактор