Да обсъдим съседите

Ето ги и моите впечатления.
Румъния - никога не съм била там, но  работих с колега-румънец по един проект. Ами какво да кажа, прекрасен човек, брилянтен френски език. Много неща научих от него, беше интересен събеседник. Мой приятел ходи, макар и само за ден, до Букурещ. Каза, че му е направило впечатление чистотата, както и това, че полицаят, когото спрял, за да го пита как да стигне до някакво място, е говорил английски език. Хората му се сторили приветливи. 
Турция - пак никога не съм била, но имам приятел-турчин! И той е страхотен човек. Приятели бяха на почивка в Бодрум. Добро обслужване, невероятна чистота. Бяха доволни, ама наблюденията им от едната почивка. Истанбул ги беше впечатлил-като град. И да, много бяха развълнувани, защото видели млада двойка да се водят за ръка, модерно облечени и двамата.
Сърбия - минавала съм през държавата, за да стигна до Виена. Бях студентка, първото ми излизане, помня порутените къщи, крайпътните села, колите, натоварени с щайги с буркани и пружини. Скоро ходихме до Ниш- интересно място, хубави млади хора, добре облечени, приятни кафененца в центъра. Учтиви са. Спряхме да питаме за една кръчма, не знаеха как да ни обяснят, започнаха да се обаждат на приятели, за да ни упътят.  Навръщане объркахме пътя, попаднахме на второкласен път, който беше по-добре осветен от нашата магистрала, и без много дупки. Приятна изненада.
Гърция - аз съм очарована. Много пъти вече ходихме до тяхното море, сприятелихме се с хората, при които почивахме първия път, много приятни, мили, внимателни. Вече не ни приемат като клиенти, а като приятели. Разменяме си подаръци, за тях сме част от семейството им. Имаме и приятели - гърци. Последният път бяхме само в гръцка компания, страхотно си изкарахме, всички в компанията говореха на английски само заради нас, дори помежду си, за да не се чувстваме изолирани. Но ето, и това впечатление е доста субективно, защото съм била в определена среда, с определени хора, на определени места.
Така...видно е от това, което написах, че мнението ми се основава на мои лични впечатления, усещания, преживявания. И се въздържам от обобщения, защото би изглеждало смешно да ги правя само въз основа на конкретни хора, които познавам, или на времето, което съм прекарала на тези места.
Опитвам се да бъда толерантна и по-скоро приемам човекът, който стои срещу мен, не като представител на определена нация, а като човек. Обаче гледам да съм запозната с нрави или обичаи, които са характерни за дадена нация, дори да кажа някоя думичка на съответния език, защото на хората им става приятно.

Ниста, убедена съм, че си страхотен човек само по това, което прочетох!   

Ех, Ерика, направи вечерта ми още по-хубава. Няма повече да спамя, обещавам...

  Гърците които имат бизнес тук ни превземат по мирен път. Направо ги намразих. Поръчват и не плащат - така било по света...  Други ни продават боклуците си и сриват българското производство. А за тези в Гърция, които се радват, че им носим парите си - не знам.

Същото 

Само да добавя, че турците и гърците са едни от най-големите мръсници от сексуална гледна точка. Не съм била с нито един от избрените, но си имам мои си впечатления (някои ги бях споменавала веднъж във форума. Само веднъж. )

Сърбия:
За няколко дни през януари 1997г. съм била. ТЕ тогава бяхам много зле и някак ние много се величаехме пред тях. Сърдечни хора ми се видяха.
Румъния:
Няколко пъти съм била, но все по тоталитарно време. Тогава инфраструктурата им и чистота им бе в пъти по-добра от нашата. Но бяха по-назад икономически. Имаха някаква купонна система за авт. гориво и бяха склонни да си продадат и задници за някой и друг литър гориво. Големи 'айдуци и крадци се оказаха. Номерът беше да не се замръква в тази държава.
Турция:
Не съм била.
Македония:
Не съм била.
Гърция:
Много напред в много области..., едва ли някога ще ги стигнем. Умеят от нищото да вадят пари и са царе в ресторантьорския и хотелиерския бизнес. Мудни хора, не си даващи много зор в трудовия сектор.

Като цяло съм напълно съгласна с теб, но с две уточнения. Първото е, че като генерализирам съм наясно, че всяка наша съседка си има и съвсем различни граждани - и по-добри и по-лоши)пВторото е, че Гърците са прави за впичатлението си от нас - живях една година там - пълно е с българи, които са точно както си ги описала

Сърбите - харесвам ги, да. 
Македонците също, въпреки че нас ни смятат за отметнати се македонци, а ние тях - за българи. Имаме дрязги и недолшбване заради нашите си територии, така че... особено е. Но иначе ги харесвам. Когато съм в Македония се пие розе от 7 сутринта и не се спира с алкохола и хората и песните до вечерта, няма как да не ги харесвам 
Турците - много са работливи, добри бизнесмени, евала, че си пазят морето и природата и не ги съсипват както ние. Приемам мюсюлманските им разбирания и не ми пречат.
Гърци - нямам впечатления. Харесвам страна им, искам да я посетя, харесвам зехтинът, маслиновите дървета, морето, белите им къщи, веселият им нрав, сиртакито... мисля, че ги харесвам, да, без да знам точно обаче 
Румънците - познавам доста свестни. Мисля, че нямам забележки и към тях. 

Мога да се изкажа точно и категорично само за тези от 2-рия и 3-тия етаж, от всички останали нямам достатъчно мнения за сносен коментар. А сърбите ги либим,имам роднини във Войводина.

Сърби - нямам впечатления. Нито ги харесвам
тито не. Просто са ми безразлични.
Македонците ми станаха дооооста неприятни
откакто се бият в гърдите, че всичко са измислили
те, и че всичко произлиза от тях. Промити мозъци -
това са за мен.
Гърците - въпреки, че съм тяхна потомка от страна
и на двамата ми родители не ги харесвам изобщо.
Нито като манталитет нито като отношение към
нас.
Румънци - също нямам впечатления, но някак си
не ги харесвам. Нямам обяснение, но са ми едни
такива ...................... не знам 
Турците сякаш най-са ми на сърце, въпреки, че
са мюсюлмани и въпреки, че толкова години
са ни разказали играта. Особено се радвам
като ти кажат "Комшо" и тичат да ти угаждат.
Това го няма при никои други съседи или поне
аз не съм го видяла.
Като оставим пристрастията настрана, ми се иска
да обиколя всяка една съседска държава, защото
определено има какво да се види 

Били сме (малкото ни семейство) навсякъде и по много.

Турците:
Да говориш за „турци” е все едно да говориш за „американци” – всеки си представя различни неща (за вторите аз винаги си представям Буш, но пък авторката не пита за него).

Някои мислят за турците като за башибозук (сбирщината от малоазиатски и албански главорези, дето само от грабежи живеела - част от турската нередовна войска, на която не давали заплата, а само оръжие – с него да се изхранва сама).
Други си представят пак анадолец някакъв, но не чак толкова свиреп.
Трети ги свързват с еничарите, нищо, че няма еничарин-турчин.
Определящи за четвърти са турските.. благородници" – бейове, везири султани...
На пети представата се покрива с образа на потомък на християни, потурчен и докаран от някой край на света по сегашните турски ширини.

С две думи „турчин” за едни значи: нисък, черен, скулест, тъмноок и зъл. За други – синеок и по-скоро добър; мюсюлманин.

На мен (от най-крехка възраст) българската класика ми е обяснила: кой да е турчин е по-добър от българския Киряк Стефчов.
Впечатленията ми на възрастен индивид са от всяка точка на произволна туристическа дипляна за Турция (без Диарбекир).
Турците са любезни хора, чисти и уважителни с гостите си.
Нищото на семплата си природа са се опитали да обърнат в нещо добро, привлекателно даже.

За съжаление образът на техните главорези и историческата им вина винаги ще ми пречат на уважението.
(Ако някой е бил само по турските курорти, значи нищо не знае за тях – задължително трябва да поживееш, или поне да пресечеш Турция през вътрешността, за да имаш поне малка представа за истинския им живот).

Сърбите:
Бяха ми безразлични до американските бомбардировки над Югославия. Никой нищо не ми беше разказвал за тях. Уроците по история не ми даваха основания за симпатия. След поредната свинщина на американците (и  други военни извратеняги), извършена върху тях, и след  достойния сръбски отговор, ги смятам за много достойни хора. Оттогава, и досега, ме изпълват със симпатия и респект.

Гърците:
Уважавам ги поради същото национално достойнство, с което живеят в собствената си страна.
Но пък по усърдие не мога да ги сравня с обикновен турчин – разглезени и от историята, и от природата си са галиба.

Румънците ги оставям за 12-а страница на темата.

Лиске,страхотен коментар.
Гърците-изпитвам необяснима антипатия,наблюденията ми са най-вече от Сандански!
Сърбите-необяснима симпатия,обожавам филмите им най-вече и чувството им за хумор!

нямам нищо против съседите,и не съседите,живея в хармония с всички

Аз ще се включа само с един коментар - ненавиждам гърците като цяло, но пък мъжете им са ненадминати любовници!
Не ми скачайте, така е.