Малко след темата на Дар, чух в някакво предаване единствена реплика: “..Цивилизованите и интелигентни хора взимат мерки преди злото да се е случило!”…Съотнесох го към смъртта и онова, което би станало с детето ми, ако тя ме догони!?
За застраховка не съм мислила - май съм неблагонадеждна за застрахователите, макар и “прескочила трапа”. Смятам, че за тях акцентът е, че е имало трап…
Та, взех да мисля за завещание. Веднага влязох в българската реалност: “Няма традиции за това!”
Задавам тази тема като:
* пространство за консултиране на юристите тук;
*като място за дискусия помежду ни по темата;
* като територия за конкретен споделен опит – кой, какво, как (по каква схема е направил)? Обръщам се директно към Дар и Мата, като към заявили действия в предишната тема!
“Двигател” да пожелая да оставя завещание е грижата ми как да подсигуря по-добро бъдеще (като морална подкрепа и семейна грижа) за детето си в случай, че мен ме няма!?
За мен основните въпроси са:
1. Как, по каква схема би било добре да се оформи завещание?
2. Какви точки е добре да бъдат застъпени?
3. Какви евентуални рискове би довело едно завещание, упълномощаващо някой да оперира с имотите (или доходите от тях), които са притежание на непълнолетно дете?
Повод дълго да мисля за завещание; нещо повече- да посетя адвокат и да се консултирам с него (основен резултат от срещата ни бе инфото, че в ”България няма традиции за това!”) е, че съм сам родител, в добро здраве, но в риск, поради онова премеждие отпреди години; родителите ми вече не са млади... “Вербувала” съм не една, а две приятелски двойки (едната да е “дублираща”другата, ако с първата се случи нещо), които да поемат грижата за детето, ако се случи така, че умра.
От богатата тема на Дар (която четох допреди малко)
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=179685.0;all,
разбирам, че дори да оставя своята воля, няма закон, по който тя да е доминанта, уреждаща грижите за детето!?
Тогава питам невярващо и тревожно:
4. “Има ли такъв закон, който да ти позволява приживе да посочиш, след евентуално смърт на единствения родител (в случая- осиновител), на кого да бъдат дадени правата да се грижат за твоето дете, и въобще за всичко свързано с това?;
5. В тази законова българска реалност какво е смислено да направя за да има детето ми сигурност, когато мен няма да ме има?;
6. Как едно завещание може да бъде защитено от злоупотреби на цитираните в него хора?;
7. Трябва ли да се посочи фигура (може би юрист), която регулярно да следи за изпълнение на каузите/задължения, посочени в завещанието?
Разчитам на предимно практично-ориентирани отговори!