Благодаря ти, Veronna. аз изпитвам истински ужас от срещата за приключване довечера, моля се само да не се самоунижавам да го моля да ми прости и да не ме изоставя. Благодаря ти за подкрепата!
Повече смелост и вяра в себе си! Не бива да изпитваш ужас от срещата, още по-малко да се унижаваш пред него да молиш за прошка точно ти, която толкова пъти си се опитвала да спасиш връзката! Не се плаши, не трепери, а се изправи спокойна и самоуверена пред него, говори спокойно, но без да мрънкаш или да викаш - монотонно, все едно ти е случаен познат. И много да те боли, за нищо на света не му го показвай. От баба си знам едно нещо - дори вътрешностите ти да се разкъсват, ти пък се усмихвай на света и викай, че ти няма нищо. А като останеш насаме - направи море от сълзи, за да ти олекне. Дръж главата високо, вярвай в себе си, разбери, че една жена може да е щастлива и без мъж до себе си, ако той не е подходящият. С една дума - ЩАСТИЕТО НИ НЕ ЗАВИСИ ОТ МЪЖЕТЕ!