Публикувана: 17 март 2008, 22:43 ч.
Последно мнение: 5 юни 2008, 16:55 ч.

Problemni finansi

4 606
85
1

Гост

1
2
3
4
...
6
Всички

17 март 2008, 22:43 ч.

Здравейте, мили мами. Този постинг е личен. Хубаво ми е, че мога да споделя просто с някого. Не знам дали бъркам или не, дали съм в по-лоша кондиция или не, но все пак искам да пиша и да кажа какво ми тежи, защото отговор не получавам. Не ми е в стила да занимавам други с лични проблеми, никак, но наистина не виждам какво друго да направя. Всъщност моля се всеки ден и вярвам, че ще получа отговор от Бога, разрешението ще е от него, но имам нужда да разкажа.

Става въпрос за финансите ни. Обожавам съпруга си, той ми е най-близкият човек и сме много добри приятели. Но ми тежи това, че средствата ни не стигат. Той работи във фирма на приятел, която не знам как въобще съществува, условията са ужасни, получава 250 лева за половин работен ден, останалите пари ги докарва от други проекти, по които работи и така има месеци, в които взема 1200 лв., други по 600 лв. Тази несигурност много ме дестабилизира, опитвам се да правя какви ли не финансови акробатики, че да изкараме месеца. Изкарваме все пак с помощта на родителите, а това ми тежи повече от всичко. Вече не искам техните пари, защото на тях не им е лесно. Чудя се колко средно изкарват мъжете и дали аз не искам прекалено много. Смятам, че с 1500 лв. ще изкараме. Аз получавам 200 от държавата майчински. Студентка съм и завършвам, гледам си детето сама и не мога да мисля за работа сега иначе никога няма да завърша и ще стане още по-зле.

Говорила съм много с мъжа си, плакала съм, говорила съм мило, карала съм се, говорила съм спокойно и конструктивно. И като резултат, сега след 1 година, той сега се опитва да си намери работа, но това е само на думи. Страх го е да бъде агресивен и да търси нахално работа, защото няма самочувствие, няма диплома, влачил е образованието си години и му остава 1 изпит, който също влачи от години, за да завърши. Макар и да звучи като неудачник, не е, уважаван е от приятели близки и далечни, защото е талантлив и умен. Повечето се изненадват, че няма диплома и работата му е скапана. В моите очи също е такъв. Не пиша това да се оплача от него. Не му се сърдя за финансовите проблеми. Просто търся отговори. Нямам много поглед как живеят другите хора. Затова пиша.
Не искам да се сравнявам, просто искам да сме в час със света и стандарта, защото самият живот го изисква. Не искам богатства, но не ни стигат за насъщни неща. Не пиша с молба за помощ, а просто искам да чуя нещо отстрани. Спокойна съм и в същото време понякога ми идва да крещя, защото няма никакво развитие. Не мога да накарам мъжа ми да си смени работата, всъщност той го иска повече от мен. Не мога да му я намеря аз. Насила хубост не става. Не съм неблагодарна, Бог се грижи за нас, но не ми харесва това да затъваме в дългове. Къде бъркам?

# 1 17 март 2008, 23:02 ч.

Мнения: 425

Цитат на: Анономно в пн, 17 мар 2008, 22:43

Студентка съм и завършвам, гледам си детето сама и не мога да мисля за работа сега иначе никога няма да завърша и ще стане още по-зле.

А защо първо не си завърши образованието, не си намери работа и подсигури някаква стабилност преди да решиш да раждаш дете. Не ме разбирай погрешно, не те съдя, но не мога да разбера как така се решаваш да родиш дете с ясното съзнание, че не можеш да му осигуриш нормално съществуване.

Все пак похвално е, че искаш да си завършиш образованието. Направи го възможно по скоро, намери си работа и мисля, че ще се оправят нещата.

# 2 17 март 2008, 23:07 ч.

Правилно. Избързахме. Мислех, че ще е по-лесно. Не знам къде ми е бил акълът. Хубавото е, че детето не страда от финансовите неуредици. За него има всичко. Абе човек като ни гледа отстрани никак няма да каже, че сме зле. Заради мамите и татковците. Но не мисля, че решението е аз да си намеря работа. А мъжът ми? Аз ли ще издържам всички?

# 3 17 март 2008, 23:08 ч.

Мнения: 417

Не мога да разбера.Проблема е в това че не иска да напусне фирмата на приятеля си ли Tired

# 4 17 март 2008, 23:09 ч.

Мнения: 2 401

Опитай да поработиш върху мъжа си, върху неговото самочувствие, внуши му индирвктно колко е добър и как заслужава нвщо много повече от това работно място.. забрави оплакването, карането и мрънкането, те ще задълбочават проблема, ако има такъв.

П.с. Калинката дрънка глупости, не мисли в тоя аспект.

# 5 17 март 2008, 23:13 ч.

Мнения: 281

Цитат на: Анонимно в пн, 17 мар 2008, 23:07

Разбира се,че не Naughty

.Да си потърси по платена работа,или ти ,ако имаш връзки някакви........да го уредиш,щом му е проблем Thinking

# 6 17 март 2008, 23:15 ч.

София
Мнения: 639

Извинявай, ама нещо не можах да схвана точно идеята на темата ти newsm78

Искала си да се ожениш за богат и заможен принц, а си избрала един обикновен човек, който се чуди как да издържа семейството си, това ли е идеята newsm78

# 7 17 март 2008, 23:17 ч.

Иска да напусне, но не прави почти нищо, за да намери друга. Чака работата сама да го намери. А колко пъти, безброй пъти съм му казвала, че е ценен. Много сме говорили. Може би наистина все пак е имало достатъчно караници, които да заличат ефекта от доброто ми отношение. От мен ли зависи всичко? Oт моето отношение?

# 8 17 март 2008, 23:22 ч.

Мнения: 6 733

Цитат на: Анонимно в пн, 17 мар 2008, 23:17

Иска да напусне, но не прави почти нищо, за да намери друга. Чака работата сама да го намери. А колко пъти, безброй пъти съм му казвала, че е ценен. Много сме говорили. Може би наистина все пак е имало достатъчно караници, които да заличат ефекта от доброто ми отношение. От мен ли зависи всичко? Oт моето отношение?

От отношението зависи много. Когато на някой му казваш колко е ценен, единствен и неповторим - това прави чудеса. И критиките правят чудеса също. Всичко в умерени граници.
Аз честно си признавам, че съм на принципа "со кротце, со благо и со малко кютек".
И двамата трябва да завършите, да си намерите добри работи и да не преставате да вървите напред.
Успех!

# 9 17 март 2008, 23:24 ч.

Благодаря ви за отговорите. Simple Smile

Да, явно ще трябва да почакаме и да се потрудим още дълго на празен ход, докато завършим, за да се променят нещата.

korNeliq, правилно си схванала. Идеалистка бях. Има все още такива. Вярвах безрезервно, ще нещата ще се променят и че мъжът ми ще се стегне, ама не съм си давала ясна сметка за живота. Но не бих сменила мъжа си за друг. Има проблем, на който търся разрешението. Мъжът ми обаче не е целият черен и сега пак бих избрала него.

# 10 17 март 2008, 23:26 ч.

Мнения: 2 401

Много зависи, мацка, много. Предполагам си чувала сентенцията, че една жена може да издигне мъжа си си до невиждани висоти, както и да го прати на дъното. Можеш да направиш чудеса с него, но с точния подход.

# 11 17 март 2008, 23:29 ч.

Мнения: 39

Ти май нещо не си добре. Колко искаш да получава за да се чувстваш добре. Съгласна съм, че това не са много пари, но доскоро аз и семейството сме живеели с 250 лв. на единия и 250 лв. на другия и пак се оправяхме някак си без да затъваме в дългове. Сега живеем с повече, но не ме питай на каква цена. През повечето време сме разделени, така че не усещам кое му е хубавото да имаш повече пари. Две добри няма. А и поговорката в случая е - дупе знае две и двеста. Това е положението в нашата държава. Не го карай да се чувства виновен, че не може да те задоволи финансово - това не е най-важното но го разбираме прекалено късно.

# 12 17 март 2008, 23:30 ч.

София
Мнения: 639

Човек и е хубаво да има идеали и аз имам, но всичко трябва да бъде в границите на допустимото и най-вече да бъде реалист.
Подкрепи мъжа си, вярвай в него че ще успее и му го показвай и казвай че вярваш в него Peace

# 13 17 март 2008, 23:38 ч.

Може да не съм добре, ако бях нямаше да пиша. Това ми е въпросът, колко трябва да получава човек, за да живее добре. Не мисля, че мачкам мъжа си, но когато ми е тъпо, да не казвам ли. Може би, ако замълча ще е по-добре.

# 14 17 март 2008, 23:42 ч.

Мнения: 6 733

Цитат на: Анонимно в пн, 17 мар 2008, 23:38

Много ти е сложен въпросът, за всеки е различно. На един не му стига за самолет, на друг за хляб, но на всички не им стига.
Ако ти е тъпо помисли с какво би могла да помогнеш, защото от мрънкане и упреци файда никаква, а само нерви.
Не е нужно да си мълчиш, но не е добре и само да упрекваш. Ако имаш реални предложения е най-добре.

# 15 17 март 2008, 23:45 ч.

Да и той иска реални предложения, давам му, ама не са според характера му, а според моя. Тоест да търси и да не спира. Ама не можел така. А как?

# 16 17 март 2008, 23:50 ч.

Мнения: 425

Може да погледнеш в една друга тема тук колко трябва да получава човек за да живее добре. Там бяха посочени едни цифри.
Вече са ти го казали от мрънкане смисъл няма. А ти някога работила ли си нещо и търсила ли си си работа?

# 17 17 март 2008, 23:50 ч.

Всъщност, едва ли щях да искам повече пари, ако нямахме огромни дългове. Иначе не съм разточителна, предпочитам животът да е по-прост и да не лудваме за пари, но сега лудваме от дългове. Така ми е трудно да съм положителна и да се примиря, ако беше само за нас ОК и без това се свивавме и успяваме някак, но не стигат за дълговете.

# 18 17 март 2008, 23:56 ч.

От всичко до тук ми ставя ясно, че май не разбирам мъжа си добре, не го подкрепям достатъчно и мрънкам повече, отколкото трябва. Тоест не съм добре жена. Какво значи да си добре жена тогава? Нещо по-практично?

Работила съм. Когато съм искала или е трябвало съм си намирала доходи сама. Но е вярно, че не като да издържам семейство. Майка ми е издържала семейство сама (родителите ми са разведени) и е успявала да бъде мъж у жена и до днес е так. Имам нейният пример на свръх мотивирана и работеща за семейството си жена. Признавам си, че ми е много трудно да разбера пасивността и нерешителността на мъжа си.

# 19 17 март 2008, 23:58 ч.

Мнения: 1 581

Цитат на: beru6ka в пн, 17 мар 2008, 23:02

Цитат на: Анономно в пн, 17 мар 2008, 22:43

Абе аз на 28 и с дете на 4 се хванах да уча отново, да не казвам, че и бременна с второ Laughing

Никой не знае накъде и как ще го завее вятърът и какво ще му се наложи да търси в живота си. Ти ако знаеш, евала, още повече ако си го знаела още в студентските години, ама аз не съжалявам, че не съм чакала да постигна материално благополучие, че да имам деца, още нямаше сигурно да имам. А децата са ми голям стимул - да се стремя към повече, да се оценявам.

В крайна сметка "нормалното съществуване" е относително понятие, което при това има не само материално измерение. Детето гладно и голо не е останало, вие се разбирате и обичате, имате трудни моменти, но сте млади и жизнени, ако се стегнете, ще преодолеете трудностите, имате възможности и перспективи. Ще намерите пътя.

И освен това... Ние когато дойдохме в Англия, живеехме със стипендията на мъжа ми, която е издръжка на 1 човек, а ние се издържахме тримата. Имахме възможност за "нормално съществуване", само че разделени - той в Англия, ние в България, което за нас не беше алтернатива. Не сме гладували или нещо подобно, но финансово бяхме доста натясно. Оправихме се, заедно. Детето дали е страдало?! Еми..., с играчки втора употреба е играло, само че е било с обградено с внимание от двамата си родители и е било обичано.

Ще се оправите. Цифрите 600-1500 ми изглеждат далеч от ръба на мизерията все пак.

# 20 18 март 2008, 00:05 ч.

Мнения: 39

Ами знае ли някой колко?! Както е казано по-горе на едни не им стигат за самолет, на други за хляб. Зависи какви са намеренията ти. Някои нямат жилище и им трябват много пари. Други пък имат, но то е в окаяно състояние и искат ремонт - пак много пари. Трети искат да могат да спестяват за почивка, а това със заплата от 250-300лв. не става и тн. Но това не означава да обвиняваш съпруга ти, че не е достатъчно добър щом не може да ти осигури всичко. Всеки иска да има всичко, но не трябва само да го изисква от другия още повече когато сам вижда че нещат не зависят само от него. Не твърдя, че в по-развитите страни живота е по-лесен, но поне можеж да избираш дали да работиш на две места или да почиваш след 8-часов работен ден. А при нас работиш по 12-15 часа за една минимална заплата и откъде време за друга допълнителна работа. Затова ти казах, че не си добре - ти сама каза, че съпруга ти изкарва и допълнително по-някакъв начин. Това означава, че се старае и не го мързи. Не е вината в него. Според мен е така. Аз също съм взискателна и ти дадох пример със себе си, че заради пустите му пари не живея кой знае колко по-добре.

# 21 18 март 2008, 00:08 ч.

Мнения: 598

Еми май проблемът не е това колко пари взема мъжът ти, защото така както описваш не падате под 800лв месечен доход, което според мен е добре. На нас тези пари ни стигат. Повечето ми познати мъже взимат такива пари, даже и по-малко. Добре се оправя човекът, какво си го погнала. По-добре не му натяквай повече, защото и на него му е трудно предполагам и сигурно не му е приятно да имате такива разногласия.
Казвам го защото и ние минахме от там. При нас споровете обаче не бяха, че не стигат парите, а че се виждаме много малко време, защото работи и в събота, а и винаги се прибира изнервен и уморен. И аз мрънках, мрънках, да се маха от тази работа, и на него не му харесва, но в момента в който каза - край махам се и обърнах другата страна на лопатата Embarassed

. Уплаших се. Осъзнах, че неговият доход е единственото стабилно нещо, на което разчитаме в момента и оцених каква жертва извършва за нас двамата с дребния, да може да си се гледаме. И спрях с натякванията, въпреки, че пак се притеснявам за него, за здравето му и за нервите, които троши в тази фирма. Да се надяваме, че скоро детето ще тръгне на ясла и ще си намеря свястна работа и тогава ще може и той да потърси нещо друго.

А относно дълговете - според мен е грешка, че сте взимали. Поне ние винаги сме се съобразявали с това, което имаме. Имали сме моменти, когато само единият е работил и сме живяли два месеца с 200лв, после половин година с 400 ..., но заем никога не сме взимали. Особено тези кредити в момента, които пласират - Джеткредит и другите подобни са пълна набутвация. Взимаш един, втори, трети и затъваш докато се усетиш.

# 22 18 март 2008, 00:23 ч.

Сменям въпросът, добре, как живеете с 400 лв. И аз бих искала да мога. Памперсите са 60 лв. на месец, млякото 80 (само фризо пеп), пюрета, без които не може да речем 100 лв (избирам пюрета, защото е супер алергично дете, те са по-чисти като храни). За детето 200 лв. за месеца. За сметки 200-300 лв. (явно тук сме разточителни), за храна 250 (тук се свихме). И по лекари и лекарства се налага 200 лв на месец. За заеми рядко се намират.

# 23 18 март 2008, 00:28 ч.

Мнения: 598

Това за 400 беше преди две години и нямахме дете Wink

Но относно другото - мляко и пюрета не съм купувала. Карахме на кърма до шестия месец и след това му правих пюренца според сезона - тиквички, моркови, ябълки, варени и пасирани. По лекари слава богу пари не сме давали много, здравичко ми е детенцето да чукна на дърво. А и аз съм привърженик на по природни такива методи - гледам да не давам антибиотици дори и когато са ни изписвали. Само някакво сиропче за гърдичките да са чисти и панадол за температурата. Памперсите ни са 30лв на месец, а преди седмица ги спрях и тях.

# 24 18 март 2008, 00:51 ч.

Мнения: 39

Това е вече друго. С 400лв. не става - това е сигурно, но ти беше казала 600-1200 и твоите 200 разликата е огромна. Тук не мога да коментирам, че направо ще изпадна в ужас като си припомня аз как съм си гледала детето. Едва ли ще можеш да повярваш, но преди 11,12,13 години беше лукс да ползваш памперси няма да ти обеснявам как ги бушехме/сигурна съм, че не само аз/,за да ги използваме десетки пъти като втора употреба, пюрета пък въобще нямаше, а и да имаше едва ли някой щеше да ги купува. Майчинството ми стигаше за два пакета дамски превръзки /от най-евтините, сигурно такива вече не се произвеждат/ на месец. Та за това ти казах - дупе знае две и двеста.

# 25 18 март 2008, 00:58 ч.

Благодаря ви. Изясниха ми се някои неща. Повече търпение към мъжо. Ще се оправим малко по-нататък, а сега трябва да се науча да се простирам според чергата. Това също не е лесно, защото никога не е сигурна нито във времето, нито в количеството. Но пък хубавото наистина е, че имаме много време заедно и с детето и купонът вкъщи е голям.

# 26 18 март 2008, 01:05 ч.

морето, сините вълни...
Мнения: 510

А неможеш ли ти да си намериш нещо - на половин ден, на два часа? Мъжа ти каза работи на половин ден и през другото време - допълнителни проекти. Значи отчасти разполага с времето си и не е вързан с работно такова. Тогава може ти да се включиш Wink

Така ще му дадеш възможност да си вземе изпита, евентуално. Определено в такъв момент човек има нужда от помощ, но след като ти тежи да взимаш пари от родителите - повери им детето, а ти работи и учи. Да верно е че така няма да си при него и ще изпуснеш неща, за които само ще четеш по форумите (ако преди това не си заспала), но....

# 27 18 март 2008, 01:31 ч.

Мнения: 39

Ето така вече ми харесваш. Разбира се, че всеки трябва да има изисквания, че не трябва да се примирява с минимума, но не може да се прекалява. Трябва да се оглеждаш от време на време за да видиш другите как живеят. И не че съм на принципа "може и аз да съм зле, но нали Вуте е по-зле", но когато аз самата не мога нищо да направя да не изисквам от другите да са ми длъжни. Знаеш ли работя с повече мъже, които са на работа по12-13 часа и взимат около 300лв. заплата, не става въпрос за току що завършили момчета, които мама и тате ги издържат, а повечето си имат семейства и разчитат на тази заплата за всички разходи и разбирам колсо им е трудно. Затова се издразних, че обвиняваш съпругът ти за малките доходи, които никак не са малки в случая.

# 28 18 март 2008, 01:36 ч.

София /Абсурдистан
Мнения: 11 700

Има и неинициативни и неамбициозни мъже, твоят явно е от един от тях. Което не го прави лош, разбира се, явно е въпрос на характер. Като няма самочувствие и не може сам да си намери друга работа, потърси му я ти. Поговори с близки, познати, роднини, пусни в действие някакви "връзки". Просто го "уредете" на по-добро място, на което той да отиде. В това няма нищо лошо.
Ако ти трябва да се правиш на мъж и да поемеш издръжката на семейството вместо него, в един момент просто ще спреш да го уважаваш, а това вече отива на лошо.
Човек трябва да гледа напред и да се развива, не е добра идея да се сравняваш с тези, които са по-зле от теб защото няма нищо по-скапващо и демотивиращо амбицията за развитие от това.

# 29 18 март 2008, 10:25 ч.

Мнения: 139

Доскоро брат ми беше така - ниско платена и много натоварваща работа. Идваше си изнервен, парите все не му стигаха (той няма деца все още). Майка ми му намилаше да си поиска увеличение на заплатата, което той и на няколко пъти направи, а сетете се с какъв успех. В продължение на месеци му говорих да не се ядосва, ами да вземе да си потърси по-добре платена работа, в отговор на което майка ми му обясняваше как е некадърен и как на неговите млади (22) години никой няма да му даде повече, че е без диплома, че тя няма връзки, абе ужасът бе пълен.
Накрая аз се хванах да му търся работа, без познати, без връзки, по най-нормалния начин познат в цивилизования свят - из обявите за работа в интернет и в специализираните издания. Започнах Декември миналата година, като му обяснявах, че има нормални места за работа с нормално заплащане и оценка на персонала, че той е прекрасен мотивиран млад човек със способности и възможности, които много негови връстници не могат и да мечтаят да имат, че го обичам и че каквото и да става съм с него.
От следвашият месец той започва работа като регионален мениджър за няколко държави в международна фирма с приемливо заплащане, обучение и социални и лични придобивки. Защото може. Защото го заслужава. Защото той наистина е страхотен, защото вярвам във него и защото го подкрепях.
Мисълта ми е потърси ти работа на съпруга си. Не е необходимо да търси агресивно. Надявам се не си го представяш тръгнал с някоя бухалка да си търси работа. Трябва му увереност, знания, умения, харизматичност, поглед към света на успял човек.
От сърце му желая успех, а ти можеш да му помогнеш, т.е, да Ви помогнеш. Възможно е.

# 30 18 март 2008, 10:35 ч.

Майничка
Мнения: 12 595

Според мен, по-добре се дипломирай, намери си работа, за да имаш и ти финансова стабилност и тогава мъжът ти спокойно може да търси нова работа. Проблемът с новите работни места е, че в началния период не е сигурно дали ще се задържиш и колко време ще бъдеш на стартова заплата. А повечето добре заплатени работи изискват минимум 10-часов работен ден, т.е., не остава много време за странични проекти.
Какво би станало, на този етап, ако новата работа се окаже със значително по-дълго работно време и по-ниско заплащане (като равносметка в края на месеца)?

Цитат на: Unknown_lady в вт, 18 мар 2008, 01:36

Ако ти трябва да се правиш на мъж и да поемеш издръжката на семейството вместо него, в един момент просто ще спреш да го уважаваш, а това вече отива на лошо.

Това също не е розов вариант, но в случая явно човекът е съвестен, а не някакъв мързел, дето само сменя едната с другата кълка.
Привърженик съм на тезата, че в двете страни в брака трябва да са равностойни партньори в пълния смисъл на думата, което означава, всеки един да има нагласата, че в някакъв момент може да му се наложи той да тегли каруцата за известен период, докато партньорът му влезе в кондиция.
В този смисъл, ако ти също станеш финансово стабилен партньор, мъжът ти ще има по-голяма свобода да рискува с нова работа.

# 31 18 март 2008, 11:22 ч.

На мен ми стана ясно горе-долу каква да е позицията ми. Да бъда финансово стабилна скоро няма да мога за съжаление, макар много да ми се иска, защото детето е малко и дори и да започна работа няма да е на пълен работен ден. Все пак то ми е по-важно не искам на една година да е цял ден на ясла. Струва ми се, че има и по-важни неща от парите. Всички семейства правят този избор за себе си. Ние така сме решили. А по въпроса с мъжа ми, той наистина не е мързел, съвестен е, иска да се развива и от това ми е най-тъжно. Той е в постоянна депресия, не може да понася настоящата си работа, тежи му, когато вижда, че и аз се обърквам. (само за статистиката за последния месец е взел 160 лв., останалите са дошли от моя страна) Въобще чувства, че си пропилял живота и т.н, но характерът му е да изчаква, да не се бута и като се мисли за некадърен, страх го е от провал - един порочен кръг. Според мен с такъв случай, трябва да се занимава специалист. Не мен ми е много трудно. Говорили сме много, има някакъв напредък, но все още няма реален резултат. Дори и да не искам парите за себе си, ми се иска промяна заради самия него. Пробвала съм да му потърся работа, той реагира много негативно. И си мисля, че е редно да го оставя той да направи тази крачка, дори и да чакаме повече, защото иначе никога няма да преодолее притесненията си.

# 32 18 март 2008, 11:29 ч.

Мнения: 2 556

ОК, за теб е най-важно да си с детето - ти си си с детето. Няма как и да гледаш дете, и да изкарваш пари, освен ако не си го измислил още преди раждането. Аз си гледах второто дете до 1 годинка и работех, но работата беше измислена преди това.

Ако аз се потискам от безпаричие, задължително бих работила. Или ако е съвсем малко детенцето, стисни зъби няколко месеца, да може да тръгне на ясла или градина. Ти чакаш за всичко на мъжа си, което за мен е напълно неразбираемо. Просто никога не съм била в тази ситуация. Защо мислиш, че само и единствено той е длъжен да осигури финансово благополучие у вас?

Признавам, че нямам реален опит с неамбициозен мъж, но все си мисля, че няма лошо и жената да прояви някаква инициатива в един момент.

# 33 18 март 2008, 11:39 ч.

Sofia
Мнения: 2 869

Цитат на: nani.o в вт, 18 мар 2008, 00:51

Да, добре казано.И на мен са ми пред очите изтърбушените памперси. Всеки ден готвех супи на бебето, не сме имали пари даже за ток/ добре чи бяха родителите на мъжа ми/. Не съм могла да си купя нищо, изхранвахме се само с това, което ни даваха родителите. Беше тежко време, но да ти кажа, никога не сме се карали за пари. И не сме взимали заеми, защото не е имало как да ги върнем. Просто всеки има лоши периоди, колелото се върти. Ако това е твоят -човек стискай зъби.Той сам ще узрее, че тази работа не е добра и ще я смени. Пък доколкото разбрах има на кой да разчитате в момента и това е много важно. Колкото до яслата ,аз пуснах малкия на1 г. 4 м. за да почна работа и да сме добре финансово. Всеки избор има своята цена.

# 34 18 март 2008, 16:17 ч.

Мнения: 290

Е ти какво искаш? Мъжа ти да получава 2000 - 3000 лв заплата.Не стига,че почти висиш на варата му.Вярно гледаш дете в момента, но на твое място аз ако бях и страдах много от липса на финанси щях да започна работа. Защо смяташ финансите само за негово задължение?!

# 35 18 март 2008, 17:07 ч.

Мнения: 945

Според мен мъжът ти иzкарва не чак толкова малко пари. А и мога да си предствя zащо не иска да си смени работата. Ами постави се на негово място, на неговата шия висят жена и дете, zа които той е напълно отговорен. Ако си смени работата и недай си боже нещо да се скапе там кой ще ви иzхранва вас двамата?
Ако бях на твое място, бих направила следното... Детето на ясла или при бабите, аz на половин работен ден, другата половина в универститета. Винаги съм била на мнение, че неикой не ми е длъжен да ме иzхранва, а още по малко ако някой го прави да му мрънкам, че иzкарва малко.
И винаги подкрепяй мъжа си. С нежни тласъци и конкретни предложения. Не търси си работа, а виж тук какава обява съм намерила, дай да ти пуснем документите zа нея (понякога като с леко побутване на става, ще го влачиш, къде ще ходиш)

# 36 19 март 2008, 13:17 ч.

Мнения: 2 962

За нашия вход много трудно намерихме чистачка /и при дригите входове е така/. Оказа се че много хора не искат да плащат разходи за входа, че нямали пари , но когата им казвах , ами хванете се вие на тази работа ме гледаха пренебрежително /казвах го на жени, които работеха като чистачки в предприятия/. Ставаше въпрос за 7-етажен вход/метене и миене един път седмично/ за 30 лв. Та затова си мисля, че няма нищо срамно в това да си докараш пари и от такава работа . Така също една съседка търсеше жена , която да гледа майка и /на легло/, докато тя е на работа през деня и също много трудно намери жена. Просто давам ти идеи за някякви допълнителни пари...

# 37 19 март 2008, 13:50 ч.

Sofia
Мнения: 179

Цитат на: stelliana__ в вт, 18 мар 2008, 16:17

А защо да не иска момичето!?!!!!? Висяла била на врата му... Хайде стига глупости!!! Да беше прочела, че детенцето е с тежки алергии, преди да се изказваш неподготвена...

Към авторката - аз не бих оставила нещата така - ще го ръчкам до дупка - и да 2000 за 3 членно семейство е крайно недостатъчна сума!! (Който пише, че живее с 200 лв, може да се гръмне, защото ако беше така, едва ли щеше да дава 10, 20 лв. за интернет...)
Дерзай, дано детенце укрепне, да можеш да се развиваш и ти професионално, защото колкото по-голямо е детето, толкова повече разходи изисква..

# 38 19 март 2008, 14:46 ч.

Мнения: 2 556

То ако ставаше само с ръчкане до дупка на мъжете, всички щяха да са женени за Валентин Златев примерно. Мъж, който сам няма амбиция да изкарва повече пари, няма да почне да го прави заради жена си, ако ще тя да го ръчка с въдичарски прът ежедневно.

# 39 19 март 2008, 14:58 ч.

София
Мнения: 38 595

На мен ми остават още 3 изпита да завърша, но съм амбициозна и си намерих готина и добре платена работа, пък завършването - някой ден.

Мъжа ми е със средно и хич не му дреме. Всяка година сменя работата. В момента взима 1500, бонусите отделно.

Но когато бях майчинство, също не ни беше лесно.

Но в момента работа има. Открий нови възможности, както се казва в една реклама.

А по-точно - така както си висиш из нета, отвори Джопса, избарай едно хуубаво СВ на милото и пускай обяви вместо него!

# 40 19 март 2008, 15:07 ч.

Мнения: 598

Цитат на: Дилянка в ср, 19 мар 2008, 14:58

отвори Джопса...

джопса ли бе Joy

# 41 19 март 2008, 15:11 ч.

Мнения: 953

Е ти си противоречиш - хем парите не са толкова важни, хем са голям проблем за теб и семейството ти.
Явно не си глупава, намери си работа, почни нещо на 4 часа, в тази ситуация няма място за мрънкане. С постоянното си мърморене най-много да втълпиш на съпруга си че е пълен некадърник и не може да се грижи за вас, а това само ще го демотивира, ефекта е обратен на този който целиш.
За да се стигне до тук заслугата е наполовина твоя, детето заедно сте го правили, значи трябва да сте предвидили и необходимите ресурси за отглеждането му и неговите потребности.
При желание и малко помощ от бабите, можеш да съчетаеш и работа и учене и гледане на дете.
Каквото и да правиш първата потребност е физическото оцеляване на семейството ти и задоволяването на елементарни нужди ( пирамида на Маслоу за човешките потребности), а след това всички останали приоритети.
Това означава че и ти трябва да направиш определени жертви за семейството си - да почнеш работа, да правиш компромиси с времето за учене, работа и детето.

Последна редакция: ср, 19 мар 2008, 16:36 от IraSof

# 42 19 март 2008, 15:12 ч.

Мнения: 47 998

много ме ядоса
аз също уча, имам две деца, работя на пълен работен ден, мъжът ми също
той не завърши, за да разботи на две места и да ни издържа докато бях по майчинство
като резултат сега е със 70 % инвалидност- 3 група
аз обаче освен че мрънкам, и работя, и допринасям за сем бюджет колкото и той
малкото ми дет еимаше АД и алергии, но в яслата се съобразяват с него и е добре
не ми беше кеф децата да тръгнат на по 1 г на ясла, ама като няма финанси търсим варианти , а не ревем по форумите какъв неудачник е мъжът ни ooooh!

# 43 19 март 2008, 16:14 ч.

Мнения: 139

Да бе,айде стига, да работи, да учи и да гледа детето и Него.
За какво й е мъж в случай, че прекрасно влиза в образа на шесторъкия Шива, само да си вее дръндавелника и да й твори деца за отглеждане ли?
Естествено, че трябва да се стегне и да положи усилия в търсене на работа с приемличо заплащане. Работа за кадърни, способни и мотивирани хора има.

# 44 19 март 2008, 16:30 ч.

Мнения: 953

Цитат на: muneca de porcelana в ср, 19 мар 2008, 16:14

Да бе,айде стига, да работи, да учи и да гледа детето и Него. ....

Нима не може да допринесе и тя поне 400-500 лева към семейният бюджет ако работи на половин ден?
За какво гледане говориш тук става въпрос за поне малко помощ, а не за изземване на абсолютно всички функции по издръжка на семейството.
Аз от прочетеното разбирам, че мъжът й не си вее каквото и да било, а работи и отделно работи по някакви проекти. От написаното не ми се вижда да разполага с неограничено свободно време или пък да е мързел.
Или тя трябва да седи и мрънка без да се опита да вложи малко усилие за подобряване на финансовото положение на семейството?

Последна редакция: ср, 19 мар 2008, 16:38 от IraSof

# 45 19 март 2008, 16:53 ч.

София
Мнения: 1 423

Ама нали човекът заработва допълнително , и до 1500 лв докарват бюджета. А това не е малка цифра и 600 лв не е малка цифра,ако не сте под наем. Това не е мизерия!!! И кога да вземе твоя мъж изпита си- ти у вас мрънкаш, че няма пари, показваш му детето, че за него няма пари, той човекът ходи на работа. Идеята ми е да не се заяждам,а да ти кажа, че вашите финанси не са бетстващи и както другите мами са те посъветвали да си потърсиш и ти работа. Ти все още си студентка , някога работила ли си? Ако не, време е да започнеш, за да видиш колко трудно се работи и едно е да си студент , друго е да работиш. едва ли дипломата е голям проблем за съпруга ти, защото в 80 % от случайте и без това никой не ти я търси, стига да работиш, това, което си казал, че можеш. Идеята е, че ако на момента го наюркаш да си вземе дипломата това не значи че ще му увеличат заплатата.

# 46 19 март 2008, 19:39 ч.

Мнения: 2 908

Аз взимам заплата 330лв чисто(сега взимам 220лв за майчинство),мъжа ми взема 600лв чисто.Ако бяхме под наем по твоята логика щяхме да пукнем от глад-че имаме и дете.Добре,че сме в собствен апартамент.И ти имаш шанс да завършиш,за да подобриш бюджета-аз съм завършила вече.Връзваме двата края доста добре,не се оплаквам,направо като те прочетох,онемях...

# 47 19 март 2008, 21:19 ч.

Благодаря ви за идеите, наистина ми помогнахте да си изясня картинката. От това имах нужда. Затова писах за да ми стане ясно къде сме и какво да мисля, а не за да се оплаквам. Виждам доброто в живота ми и съм благодарна за всичко, както съм и написала. Понякога само се обърквам, когато не можем да си платим сметките и не знам какво да мисля, малко ли са ни парите или проблемът е в неправилно изготвения бюджет. Както и да е. Но със сигурност не вися на врата на мъжа си, след като 70% от парите ни са от майка ми. По-скоро дългът ми е към нея. А с какво удоволствие бих работила, само аз си знам. Толкова години вече уча и взе да ми писва, но ако работя, няма как да завърша, а ако ще бабите цял ден да са у нас. Слава Богу детенцето е добре и може да го дадем на ясла, но след няколко месеца. Сега това, което ще направя е да помогна на мъжо да намери, както и той се съгласи, пък да видим. С Божията помощ всичко ще е наред.

# 48 19 март 2008, 22:16 ч.

Мнения: 681

Леле,тоя народ съвсем се побърка!!! #Crazy

Добре,че си си взела поука,че ми миришеше на скучен брачен живот с тия оплаквания??? newsm78

Ние се оправяме и с 500лв,а понякога нямаме и 10лв да напълним колата, а ти ми се оплакваш.
Гледай си живота, детето и мъжа и бъди благодарна за всичко, че какво ли няма по света... Naughty

# 49 20 март 2008, 14:55 ч.

Мнения: 729

Цитат на: damayanti в ср, 19 мар 2008, 22:16

Леле,тоя народ съвсем се побърка!!! #Crazy

Добре,че си си взела поука,че ми миришеше на скучен брачен живот с тия оплаквания??? newsm78

Това все едно аз съм го писала.

# 50 20 март 2008, 16:04 ч.

София
Мнения: 17 310

Айде стига де, това, че някой може да живее и с 200 лева трябва ли да ме спира да искам да се развивам и да печеля 2000? Аман от отношение в стил -комшийката щом може с толкова, кво да се напъвам и да искам повече.

# 51 20 март 2008, 18:10 ч.

Мнения: 2 908

Никой не я е спрял да се напъва за повече-това е добре.Прочети какво е написала в началото и тогава се заяждай-човек ще помисли,че другите хора,дето живеят с толкова по-малко как живеят....така написано.И аз не мисля,че някой от тук писалите се е спрял да се напъва за повече-никой разумно мислещ човек не спира до края на живота си да се напъва за повече-това трябва да го знаеш,ако и ти си умен човек. Wink

# 52 20 март 2008, 19:02 ч.

София
Мнения: 17 310

афродита , аз и ти мислим така, ама не съм сигурна дали всички разсъждават така - като чета тук.
Какво значи например:

Цитат на: damayanti в ср, 19 мар 2008, 22:16

Ние се оправяме и с 500лв,а понякога нямаме и 10лв да напълним колата, а ти ми се оплакваш.

Ами ще се оплаква, ако не й стигат на нея 500 лева, това че на друг му стигат не е причина тя да не иска семейството й да дърпа напред.
Хората са два типа, когато не им стигат парите - едните мислят как да си намалят разходите, а другите - как да увеличат приходите. Аз съм от втория тип и по принцип съм толерантна спрямо другия тип, стига да не ми обясняват, че съм луда да не съм доволна от статуквото.
Те това имах предвид - мир Hug

# 53 3 юни 2008, 16:16 ч.

Мнения: 293

Здравейте момичета Simple Smile

Гледам,че темичката е стара,помогнали сте на момичето със съвети но все пак реших и аз да се включа тъй като моите терзания са подобни. Weary

До ноеври 2006 година живеех в чужбина, с бившия,работех , изкарвах много добри пари и така няколко години там.Ноември 2006 реших ,че парите не са всичко на тоя свят,реших,че този мъж ( първата ми и голяма любов ) не е за мен и взех окончателно решение да си дойда в България и да започна на чисто,да си намеря добра работа,да се реализирам,да си обзаведа апартамента,да си купя кола и да работя както останалите хора на нормален работен ден ( защото в чужбина работех по 8-9 месеца без почивка по 12-13 часа на ден )...

Прибрах се,купих си кола, оправих това онова в новото си жилище но дотам свършиха паричките.В същото време се запознах с настоящия си приятел,който по професия е полицай.Тогава все още пушех Давидов,пазарих от бутици и не гледах цените.Никога не ми е правило впечатление,че той плаща примерно сметки от по 60-70 лв ( сега осъзнавам че на него му е коствало много да догони,, стандарта ми,,) а всъшност се оказа,че всичко е било заеми.
Няма да се отплесквам много,само искам да кажа,че сега едва вързваме двата края.Неговата заплата повече от поливината отива по заемите му ( които са около 300-350 лв месечно, аз се лутам от работа на работа и се чудя къде да вадя по-добри пари, искаме ремонт, искаме детенце но не мога изобщо да си помисля.....
Никога не сам била на принципа,че трябва да си стоя вкъщи а мъжа ми да се гърчи на две работи. Разбирам го че и на него му е трудно и опитвам да не му натяквам в прав текст ,че трябва да направи нещо за да носи повече пари вкъщи.... от друга страна обаче не мога да се примиря едва да връзваме двата края от заплата до заплата.Родителите помагат- а едно време аз помагах.... Много ми е трудно.....Знам,че трудно ще вземе решение да напусне работата си. Понякога ми идва в повече да мисля за всичко , да мисля как ще вържем двата края и да кажа на майка ми ,, прати пари,, а той да казва вечер ,, Ех че ми се пие една ракийка с една зелена залатка,, - ами и аз искам нови обувки ама чакам вече 2 месеца да ми дойде реда....

Надявам се момичета да сте ме разбрали правилно и да ми дадете съвет и успокоение!
Искам да подчертая,че тепърва искаме да се женим,да създаваме наш дом ( тоя в който живеем е на майка ми ) и да правим деца....!!!!!!!!!! newsm44

# 54 3 юни 2008, 17:53 ч.

София
Мнения: 1 423

Разбирамте, но не се коси толкова на мъжа си. Ясно е,че е тъпо да връщате тоя заем, но ако не беше този щяхте да връщате друг. Просто България е такава в момента, че хората (една голяма част от тях, но не всички, защото има много добре финансово) чакат два ,три месеца да им дойде ред за нови обувки, а все излизат нови и нови спешни неща за купуване.

# 55 3 юни 2008, 20:59 ч.

Мнения: 332

В къща, в която един внася, а трима изнасят естествено, че няма да има успех. Ако парите не стигат вместо да се чудиш как да накараш мъжа си да печели повече - печели ти. Хем ще имате повече парички, хем и няма да го тормозиш и да се карате за работа. Ако целта ти е 1500 лева - работи и ги изкарай. Мъжът ти не е автомат за пари и по никакъв начин не е длъжен да изкарва колкото ти искаш- и ако го обичаш ще знаеш, че най важното е да го караш да се чувства добре, щастлив и спокоен с теб.
Не се отказвай от мечтата си за добър живот, просто я реализирай ти вместо да чакаш някой друг да ти я сътвори. Така е честно.

# 56 4 юни 2008, 00:43 ч.

Мнения: 4 171

Тази тема ме върна във времето, когато бях по майчинство. Имаше периоди, в които едва свързвахме двата края. Карахме на препечени филии с масло и шарена сол.
Няма да забравя един ден, в който нямахме никакви пари и майка ми ни даде 10 лв, за да мога да купя олио, яйца и хляб. Кошмар. Бях се научила да готвя не според рецептата, а според това, което имаме в къщи.
Но си мисля, че тези жертви си струваха. Бяхме се научили да живеем с малко. Децата бяха щастливи. Когато почнах работа, малкия ми син беше на 1.6 год. Въпреки, че се грижеха много добре за него, аз не бях спокойна - той започна да си гризе ноктите и да си смуче пръста, за да се успокои. А дотогава не го е правил.
Но не можех да се откажа и да се върна да го гледам. Постепенно и двамата свикнахме. Пооправихме се финансово. Сега чакаме 3-то дете. И смятам да го гледам до 2 год. възраст. Сигурно пак няма да ни е лесно. Идеята за допълнителни доходи като чистачка ми звучи много зле. Ако има кой да гледа детето, ще изкарвам доста повече от заплатата на една чистачка. Жалко е, че за да гледаш децата си, трябва да се лишаваш от толкова много неща. Хубавото е, че става въпрос за 1 - максимум 3 години. След тях нещата ще се оправят.

# 57 4 юни 2008, 09:33 ч.

Мнения: 293

Atenan, разбирам какво искаш да кажеш но ти не си ме разбрала. Аз правя всичко възможно за да живеем добре, сменям работите си за да вадя по добри пари но нали знаеш как се изкарват парите в БГ. Става ми криво и ми дотежава от факта,че само аз мисля за всичко, издишам като спукан балон вече, не издържам на психичното натоварване,че видиш ли ако се разболея няма да можем да си платим тока. Иска ми се от време на време на време някой да ме замести да не мисля за тези неща.......

# 58 4 юни 2008, 09:46 ч.

Мнения: 806

Здравей,
Разбирам проблема ти и бих искала да ти дам малко кураж. Според мен трябва да намериш работа за себе си, даже да е за 2 дена в седмицата или сутрин.
Мъжът ми работи, аз уча, бременна съм и работя всеки ден. Когато искаш нещо да се промени и подобри, започни с себе си. Не се обиждай, но има много жени като теб. Промени нещо ти и добрите неща ще последват.
Hug

успех

# 59 4 юни 2008, 09:54 ч.

Мнения: 806

Цитат на: AGAPH в вт, 03 юни 2008, 16:16

Здравейте момичета Simple Smile

Стискай зъби за сега. Когато има надолу има и после нагоре. Надявам се да е скоро за теб. Света се побърка, много семейсва едвам свързват двата. Представи си, че беше сама, колко тежко щетше да ти е. Обичайте се и минете през проблемите двама. Това ще ви направи по силна в края когато нещата се оправят. Hug

желая ти успех и сила.

# 60 4 юни 2008, 10:10 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 390

В крайна сметка всеки има финансови проблеми. Някой тази година няма да си позволи да отиде на почивка на Палма и това ще е голям проблем. Друг И тази година няма да може да заведе детето си на море. Трети няма да може да си купи яхта....

# 61 4 юни 2008, 10:45 ч.

София
Мнения: 8 933

Преди няколко години бяхме в същото положение. Мъжът ми беше зациклил в една фирма, само защото му беше удобно. С тази разлика, че той има образованието, така че само рутината и липсата на самочувствие му бяха проблема. Е аз бях тази, която го подкрепяше и дори побутваше да си намери по-добра работа. Все го карах да си търси нещо ново, даже първият път когато намери пак се чудеше дали да рискува. Винаги съм била до него и съм го насърчавала. Вече смени няколко работи, всяка по-добра от предишната, в момента има отлична кариера и съм сигурна, че натрупа и самочувствие наред с другите ползи. Сам признава, че дължи голяма част от успеха си на мен.
Нали знаеш приказката: "зад всеки велик мъж, стои една велика жена". Действай. Успех!

# 62 4 юни 2008, 11:04 ч.

Мнения: 293

Момичета благодаря Ви ! И все пак оставам с чувството,че не ме разбрахте правилно...
Не обвинявам никого за безпаричието.Правя всичко възможно да изкарвам повече пари, да има освен за сметки и за наши малки радости но уви това е много трудно. Той е полицай и много много трудно бих го накарала да смени работата си ( той си е прав де ). Знам,че промяната трябва да започне от мен но какво да направя като не мога да си намеря работа за 1000 лв примерно????
Най-много се ядосвам на това,че може последните си 5 лв да даде за бира примерно,а аз да се чудя как да изкарваме.
Фактът,че не поема никаква отговорност за мен ( а в бъдеще като сме с деца и за тхя най-вероятно) малко ме плаши???
Отговорност искам. ПОне да покаже по някакъв начин че той също мисли над въпроса....
Аз тези които са ме разбрали ще се радвам да ме подкрепят, а за тези които не успяха да ме разберат - аз го обичам така или иначе,правя всичко възможно да се чувства добре , да пари в джоба си, бензин в колата си и биричка в хладилника.НО защо само единия да мисли за всичко......

# 63 4 юни 2008, 11:54 ч.

Аз дали те разбрах правилно?
Имаш намалели доходи, искаш да запазиш предишния стандарт на живот. И той те е лъгал, че взима добри пари, и ти си го лъгала с твоят "запазен" стандарт на живот. ВЗемете и си поговорете, ако трябва се разделете. И двамата сте започнали с лъжи, или поне не с цялата истина. Сега положението е променено, поговорете си за бъдещето, не само за настоящето - салатката и обувките.
И когато един мисли за определено нещо в семейството, другият гледа да не си товари главата с "излишни неща", затова се получава описаното от теб и е нормално. Ще продължи така до промяна на обстоятелствата - ти да намериш добре заплатена работа, на него да му качат парите (или да си намери друга добре платена работа), или пък раздялата. Или пък да се захванеш със собствен бизнес.

# 64 4 юни 2008, 12:50 ч.

Мнения: 293

Гост ето виждаш ли,че не си разбрала smile3533

Нито аз съм го лъгала,защото тогава наистина ми беше такъв стандарта,нито пък той ме е лъгал,защото той е теглил заеми за сосбтвени нужди,да помага не родителите си и т.н. това са негови лични неща още преди да запознаем.
Няма лъжа нито от моя страна нито от негова. Другото,което е груба грешка, е че вярвам ,че стандарта ми ще си остане същия в България- не вярвам това и няма как да го повярвам като гледам как стоят нещата тук. Далеч съм от мисълта да печеля същите пари тук , просто се боря за един нормален живот. Да го обясня по нагледно да не ме упреквате, той от заплатата си като си изплати заемите носи вкъщи 200 лв, моята заплата е около 500-600лв което прави 800 лв сигурен доход, с тия пари ние не можем да покрием елементарните нужди, не харчем за дрехи, нито се глезим,просто не изкарваме от заплата до заплата- не знам от къде идва проблема? newsm12

Ето сега аз пак ще сменям работа дано пък там да мога да правя и по 1000 лв на месец но божа работа. Най-много ме измъчва факта,че ако аз забременея хипотетично и спра да работя като родя как ще се гледаме с 200 лв ? Или пък как да направим ремонт вкъщи ( който е наложащ ) с тези пари на месец, ако тегля кредит доходите съвсем ще изчезнат.

Далеч съм от мисълта да вадя по 1000-2000 евро. Просто искам и той да помисли малко за тия неща....а не сама да си блъскам главата.за раздяла не съм мислила, не мисля,че това е достатъчна причина за една раздяла. И пак казвам не искам да го обвинявам.
Просто исках да чуя вие как се справяте и да чуя вашите мнения по въпроса..... smile3503

# 65 4 юни 2008, 12:57 ч.

Мнения: 806

AGAPH разбирам те перфектно. Ти искаш да си направиш гнездо. Тоест искаш стабилен дом, не с хиляди, а просто нормално. Искаш сериозност и отговорност от него, за да създадете семейство и да сте подсигурени. Да не се чудиш как да нахраниш детето си.
Това е в природата на жената. Тя търси, като лъвица, силният мъж, за да създаде семейство. Искаш това което искат всички жени.
За съжаление мъжете са по различни в тези отношения.
Не се кори. Ако стоиш на кръстопът с решения, вярвай на 6то си чувство.

# 66 4 юни 2008, 13:24 ч.

ОК. Добре, не сте се лъгали, просто не сте говорили никога за бъдещето. Но в настоящето живеете заедно, като всеки си е правил някакви престави за бъдещето на база видяното в другия. Ти си видяля, че за него сметка 60лв не е проблем да я плати и си направила някакви изводи за себе си, той те е видял, че пушиш Давидов и си е направил изводи, но не сте "обменили" тези изводи един с друг. Дори да не сте се "взели" един друг заради парите, то сте ги включвали в сметката. В настоящият момент, тази сметка излиза крива, защото не сте се допитали до кръчмаря, т.е. базирана е на предположения.
Не те обвинявам н гонене на парите. Без пари не може да се живее наистина. Особено да се гледа дете по "среден стандарт" в България, когато този стандарт наистина липсва. А заплатата е нещо много относително и променливо. Сигурността, която търсиш е нещо много трудно постижимо, дори ти за работиш за 2000Е заплата, винаги могат да наспъпят резки промени.

А ти разбра ли ме като го написах по този начин? Wink

# 67 4 юни 2008, 14:05 ч.

Мнения: 139

AGAPH, а за какъв дявол ти е било да се връщаш в милата родина, след като си била добре в другата държава? Имала си и човек до себе си? Имала си нормален (не охолство и лукс) стандарт? Не попита ли тук и там какви са горе-долу заплатите vs. цените в България, за да си дадеш реално сметка какъв ще е животът ти? И няма ли шанс да се върнеш в чужбина отново? Хората казват "Където е текло, пак ще тече". Пишеш като човек, който знае какво е това работа и не се плаши от нея. Аз получавам над 1000 в България партньорът ми също, но ако си купим жилище на изплащане и аз забременея и изляза по майчинство... не ги виждам нещата,а вече съм на години, много ми се иска бебенце и все по-често се замислям за чужбина. Тук, ако родителите не помогнат с апартамент/къща и/или мъжът (най-малко) не си съдира д-то от работа (поне 2-3 години, докато детето е малко) Cry

Напълно те разбирам. Едва ли от това ти става по-добре, обаче.

# 68 4 юни 2008, 15:09 ч.

Мнения: 293

Албенче

ти най-точно ме разбра!!!! Точно това искам !!! за жалост не усещам същото от другата страна, не знам дали всички мъже са подобни но съм виждала и доста разтропани мъже и все пак е въпрос малко и на късмет и при тях.
muneca de porcelana живях там,работех, имам невероятна любов 6 години, накрая реших че тоя човек не е за мен, а именно явно защото беше много уравновесен,всичко ми угаждаше, не опонираше за нищо но не беше деен като мен, нямаше мечти,не искаше лично развитие, просто ме обичаще безрезервно.Мога да ти кажа,че заплата ми на месец е достигала до 4000 евро- не всеки месец естествено но минимума на месец беше близо 2000 евро.Фактът,че живеех там с нагласата никога да не се връщам обаче ме обърка и така не заделях пари за черни дни а просто живеех. Не ме е страх от работа, там бачках по 13-14 1аса на ден,8 месеца в годината без почивен ден,заспивала съм с дрехите и обувките но знаех,че всичко е в мои ръце и завися от себе си,да не ти казвам,че сама избрах да работя ( можеш да стоя и да живея по същия начин) но не съм от тоя тип.Много съм активна,искам нещата да зависят от мен,макар както казвам вече да ми писва на моменти.
Защо се върнах??? Weary

Най-важното беше,че реших,че този човек не е за мен.даваше ми всичко но си мислех,че не съм щаслива( още не мога да определя дали има пълно щастие и дали наистина не бях щастлива ), защото и сега май не съм. Второ- не се развивах,работех,работех, вадех пари,бях задоволена но бях зажадняла да работя и да се развивам в нещо -това ме убиваше. Работата беше много,недоспиване и много умора в продължение на много време - реших,че парите не са всичко, че искам да се върна в България да се реализирам да работя като нормалните хора на нормирана работна седмица и да съм спокойна. Раздялата ми костваше много,а ето,че сега разбирам,че нито се развивам нито мога да си помисля за светло бъдеще във финансов аспект. Не съм от богато семейство,нито съм мамино детенце. сама съм се борила и продължавам да го правя....затова понякога ми идва в повече и ми се иска и той да се погрижи за мен и да помисли за бъдещето ни......

Извинявам се ако разказчето стана дълго.... smile3525

# 69 4 юни 2008, 16:04 ч.

София
Мнения: 1 423

Ох, с точ чужбински доход....в България заплатите са ти подействали като студен душ. Ами ти си осъзнала, че явно си дейна, енергична и изискваща, а половинката го дава по-кротко. Добрата новина е, че много хора са така: единият е по-енергичен и деен от другия. А и полицайте си сменят много трудно професията, та остава само да чакаш да му вдигнат заплатат някога......... Не може ли да го навиеш да заминете двамцата за чужбина?

# 70 4 юни 2008, 16:26 ч.

Мнения: 293

Доре трудна работа smile3506

, той не знае език , няма някакво специално образование ,с тази негова професия не може да практикува другаде, заемите му пречели да замине - абе с две думи не ще и това е .....Хем не искам , хем вижда че едва живеем тук- мене за тва ме е яд newsm11

# 71 4 юни 2008, 16:54 ч.

Мнения: 598

Цитат на: AGAPH в ср, 04 юни 2008, 15:09

Извинявам се ако разказчето стана дълго.... smile3525

Голяма сага стана ... Следя я с интерес Laughing

Според мене по-добре бягай от този сегашния, и ако може да се върнеш при стария няма да е зле. Щото ще си останеш сам с яда, полицая сигурно нито ще се промени, нито ще си смени работата, нито нищо ...

А това спокойствие, което търсиш - нормирана работна седмица и тука струва ми се рядко се среща вече или, ако го има е за много малко пари.

# 72 4 юни 2008, 17:05 ч.

София
Мнения: 1 423

А къде ще бяга жената, виж тя трудолюбива и упорита и само на някакви носещи се по течението лентяй и се падат. С такива нерешителни симпатяги е пълно наоколо, няма гаранция, че ще попадне на пак на такъв.

# 73 4 юни 2008, 17:26 ч.

Мнения: 293

Танина НЕ МИ РОВИ В СТАРИТЕ РАНИ! Че няма да се върна то е ясно....аз още го изживявам но все пак аз взех решението си.
Не знам просто доколко да се примиря. Майка ми винаги е била и мъжа и жената вкъщи и винаги ме е съветвала да не се подвеждам по нейния пример,защото ще ми писне но то май точно така стана . Не всичко е пари приятелю но .....е хубаво да си отговорен и амбициозен.Не мога да понасям хора,които се примиряват с мизерията ( а мойто момче май така му е добре ) и много за замислям какво да правя..................................
Наистина стана сага но все пак вярвам,че ще чуя и вече чух добри мнения,които ми въздействат да мисля позитивно....
За зарязването- то е най-лесно.Обаче ТОЙ освен недостатъци си има и качества.....

# 74 5 юни 2008, 11:17 ч.

Мнения: 139

AGAPH, донякъде Tanina за съжаление е права (аз съм живяла в Полша и в БГ). Нормална 40 часова работна седмица, съчетана с достатъчна за приличен живот заплата, можеш да забравиш (е, ако нямаш яки връзки, или не си супер специалист в някоя специфична област). Аз за хиляда и няколкостотин лева ставам в 5:45 5 дни в седмицата и се връщам в 19:00 и на месец навъртам над 2000 километра път Tired

За 12 часа работа в друга държава (дори нискоквалифицирана) ще взимам доста повече (отчитам и по-високия стандарт в другите страни).
Всеки има качества и недостатъци.
Не искам да сипвам сол в старите ти рани, но, ако имаш и минимално открехната вратичка за връщане в чужбина, не се замисляй. Аз съм готова дори сама да тръгна да си търся късмета на друго място (работа много и всякаква съм видяла през живота си), защото тук започвам вече да се отчайвам от положението.
Ако ли пък не: ами седни и поговори с твоя човек, обясни му с думи прости и без нападки как се чувстваш, така както си го обяснила тук на непознатите съфорумци, заведи го в аптеката да види колко струва пакет "Pampers" и адаптирано мляко за бебета, обясни му, че има и друг вид работа поне за малко повечко парички, или допълнителна работа, ако категорично отказва да смени сегашната. Може пък, знам ли, нещо в него да се събуди и сам да пожелае да живеете заедно по-добре и да положи усилия. Потърси му ти работа. На моя брат аз намерих работа, докато той се тръшкаше, че са му малко парите, аз написах CV-то, аз го пусках по обяви, аз ходих и се срещах с хора от HR агенции, и за 3 месеца му намерих работа с приемливо за България и за възрастта му заплащане, мениджърска позиция, служебна кола...и много работа и пътувания. Няма лесно в този живот. Пожелавам ти нещата при теб да се развият както ти би искала и да се сбъднат мечтите ти.

# 75 5 юни 2008, 11:52 ч.

Мнения: 293

muneca de porcelana аз имам къде да отига и гръцки говоря, в Гърция нявсякъде мога да започна работа, майка ми е в Белгия женена и там мога да отида, въпроса е че не искам да излизам , та нали затова се върнах да се реализирам тук. Още повече,че той не иска да излиза, страх го и т.н. затова и писах , защото за мен също положението тук е.....обезнадеждаващо и не знам кой път да хвана. А за говоренето съм говорила но до следващия ден вече няма и спомен.......Не знае език, полицаите не могат да работят на второ място, ако го хванат ще го уволнят и хиляда и една причини - не знам доколко трябва да правя компромис- ако сега не уредя живота си то кога, усещам че времето изтича между пръстите ми а аз само се тюхкам - НЕ МОГА ДА ЖИВЕЯ ТАКА!!!! #Crazy

# 76 5 юни 2008, 13:00 ч.

Мнения: 2 556

Да, наистина човек по-добре да спре да се тюхка и да действа - сама го казваш и е съвсем правилно. Успех от мен!

# 77 5 юни 2008, 13:36 ч.

тюхкането също е решение. Помага да приемеш реалността, ако не желаеш да я променяш. Wink

# 78 5 юни 2008, 13:55 ч.

Мнения: 293

Tess така е но все пак когато трябва да действаш и имаш човек до себе си когото обичаш и който не иска да действа става лошо..... smile3516

# 79 5 юни 2008, 14:53 ч.

Мнения: 806

Момичето просто иска да си напрви дом с стабилен мъж, това е цялата работа. То вие вадите вода от 100 кладенеца. Стана роман.
Аз казах по горе, че това е гнездене. За да се съсдаде семейство, което прави всяка една от нас. И аз също мислех като нея докато не намерих стабилен човек, който обичам, това е бонус. Hug

# 80 5 юни 2008, 15:04 ч.

Поправка - момичето иска да си направи стабилен дом с мъжа до нея. Прилагателното "стабилен" е за дома.

# 81 5 юни 2008, 15:07 ч.

Мнения: 806

Да иска да си направи стабилен дон, но за това трябва стабилен мъж, а тя не мисли, че този мъж е стабилен.

# 82 5 юни 2008, 15:13 ч.

Да, но това е мъжът, който тя обича, въпреки че не го смята за стабилен. Има избор - да търси друга връзка със стабилен мъж или тя да осигури стабилния дом. Но още не може да реши. Връщаме се в началото на предишната страница.
Когато човек няма желание да променя нещо, но ситуацията не го устройва, той се опитва да промени другите около него. Ако не успее - оплаква се, тюхка се, в крайна сметка продължава по същия начин, защото няма желание да променя нито себе си, нито да се заеме с обстановката около него. Така са една трета от семействата. На нея този факт не и действа успокояващо, така че да се съгласи с мъжа си, да си вземе една салатка с ракия и да оплакват заедно съдбата си.
Наздраве!

# 83 5 юни 2008, 15:17 ч.

Мнения: 598

Понякога мъжете се променят след като се роди детето. Поне моя беше така Rolling Eyes

Много по отговорен е станал. А си го взех само по любов Wink

# 84 5 юни 2008, 15:23 ч.

Мнения: 806

Всичко това е вярно на практика, и все пак, лесно е да се дава акъл от страни. А и не може да се знае цялата ситуация. Тя си е направила равносметка и си има решения в себе си. Сигурна съм, че всичко това което казваме е минавало през умът и много пъти. Всички от нас са били или са на кръстопът. Тежко и е сега и иска да сподели. Ами измъкваме се от дупката, но постепенно. Всеки дава съвет от собствен опит, а в действителност сме много различни хора и съдби. Аз съвети не давам. Казвам просто, стискай зъби, и отговора който търсиш ще излезе пред теб.

# 85 5 юни 2008, 16:55 ч.

Мнения: 293

Много ви благодаря момичета !!! Хубаво е когато чуеш мнението и на други хора и най-вече ДА ОСТАНЕШ РАЗБРАНА. Разбираш,че ситуацията, в която си не е непозната или нечувана до сега и това поне на мен ми дава сили да се боря и да не се оставям на течението!
И все пак въпреки,че нямам финансова стабилност, мога да се гушна в него, да си излея душата,да ме накара да се усмихна когато ми е криво - това все пак е вид подкрепа. защото както казват ,, зад всеки преуспял мъж стои една жена ,, така може да се каже и за преуспелите жени когато се наложи . Истината е ,че човек не може да е сам , има много по-важни неща които да ни дават партньорите ни и съм по-склонна да се опитам да мобилизирам силите си и да вадя парички за двамата докато при него нещата не се подобрят. А той с каквото може да помага...... Поне на този етап мисля,че това е разумното.

Още веднъж искам да ВИ БЛАГОДАРЯ !!!!

Препоръчани теми

Таткото е ловец, може ли да ходи на лов докато съм бременна?

Секс след 40-кое е нормално и кое-не

Тема за ревността, излизанията и пътуванията

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Причина:

Причина: