Според мен, по-добре се дипломирай, намери си работа, за да имаш и ти финансова стабилност и тогава мъжът ти спокойно може да търси нова работа. Проблемът с новите работни места е, че в началния период не е сигурно дали ще се задържиш и колко време ще бъдеш на стартова заплата. А повечето добре заплатени работи изискват минимум 10-часов работен ден, т.е., не остава много време за странични проекти.
Какво би станало, на този етап, ако новата работа се окаже със значително по-дълго работно време и по-ниско заплащане (като равносметка в края на месеца)?
Това също не е розов вариант, но в случая явно човекът е съвестен, а не някакъв мързел, дето само сменя едната с другата кълка.
Привърженик съм на тезата, че в двете страни в брака трябва да са равностойни партньори в пълния смисъл на думата, което означава, всеки един да има нагласата, че в някакъв момент може да му се наложи той да тегли каруцата за известен период, докато партньорът му влезе в кондиция.
В този смисъл, ако ти също станеш финансово стабилен партньор, мъжът ти ще има по-голяма свобода да рискува с нова работа.
Какво би станало, на този етап, ако новата работа се окаже със значително по-дълго работно време и по-ниско заплащане (като равносметка в края на месеца)?
Ако ти трябва да се правиш на мъж и да поемеш издръжката на семейството вместо него, в един момент просто ще спреш да го уважаваш, а това вече отива на лошо.
Това също не е розов вариант, но в случая явно човекът е съвестен, а не някакъв мързел, дето само сменя едната с другата кълка.
Привърженик съм на тезата, че в двете страни в брака трябва да са равностойни партньори в пълния смисъл на думата, което означава, всеки един да има нагласата, че в някакъв момент може да му се наложи той да тегли каруцата за известен период, докато партньорът му влезе в кондиция.
В този смисъл, ако ти също станеш финансово стабилен партньор, мъжът ти ще има по-голяма свобода да рискува с нова работа.
