Няма какво да ме е страх от деца и хора с недъзи. Те нямат никаква вина за това, което се е случило с тях, нито по някакъв начин представляват заплаха за околните (в редки случай при някой психични заболявания).
- Публикувана: 19 март 2008, 13:05 ч.
- Последно мнение: 22 апр. 2008, 14:59 ч.
Страх ли ни е от различните?
Hear again много си права, не са единици, стотици са тези, които изпитват погнуса от тези деца. Виждала съм отношението конкретно към децата от Факия, за други не мога да говоря, но мога да предполагам.
Има различни хора, които ги е страх от тях, които ги е гнус от тях, които ги съжаляват, които са съпричастни, които разбират...
Но са много малко хората, които могат да кажат какво наистина изпитват към тях.
Мен лично много повече ме подразниха хората от Русе, които се скриха от камерата и не казаха, защо не ги искат, отколкото самия факт, че не ги искат.
Сигурна съм и , че има и такива хора, които четат тук, но няма да пишат никога, за да се скрият от общественото презрение.
Съжалявам, че писах по темата, както и че отговарях на някои постове, насочени директно към мен, вместо да натисна бутона - информирай модератор.
Има различни хора, които ги е страх от тях, които ги е гнус от тях, които ги съжаляват, които са съпричастни, които разбират...
Но са много малко хората, които могат да кажат какво наистина изпитват към тях.
Мен лично много повече ме подразниха хората от Русе, които се скриха от камерата и не казаха, защо не ги искат, отколкото самия факт, че не ги искат.
Сигурна съм и , че има и такива хора, които четат тук, но няма да пишат никога, за да се скрият от общественото презрение.
Съжалявам, че писах по темата, както и че отговарях на някои постове, насочени директно към мен, вместо да натисна бутона - информирай модератор.
“Различните”, кое ги прави различни? Това, че са се родили със здравословен проблем?( Не харесвам думата увреждане, както и думата недъг). Фактът, че ние не сме се родили с такъв проблем, дава ли ни право да ги искаме или да не ги искаме някъде си, кои сме ние, какви сме, защо си мислим, че имаме право да ги игнорираме и ние да определяме къде ще живеят? Тази страна и всички градчета и селца в нея са точно толкова техни, колкото и наши, откъде накъде ние ще им казваме, не ви искаме, ами може те пък да не ни искат. Защо си мислим, че те искат нещо от нас или пък очакват? И аз подобно на Лени съм си мислила, че всъщност, това което те могат да ни дадат е много повече от това, което ние можем да им предложим. Търпимост, смиреност, добрина и един поглед отвъд, зад сцената, под повърхността. Не сме дорасли за да ги погледнем и възприемаме като равни, тогава какво можем да им предложим? Съжаление? Та то може да е по-неприятно дори и от отвърнатия поглед. Защо са всички тези въпроси и терзания, можем ли или не можем да живеем с тях? Въпросът е по-скоро, дали те могат да живеят с нас, такива каквито сме, себични и „съвършени”.
Не ме е страх, точно обратното. Обичам и милея за тези дечица. Някога кандидатствах дефектология в СУ. Нарочно избрах точно тази специалност. И когато другите пишеха всичко наред в молбата, белким все нещо влязат, аз писах само това.
Възнамерявах и да работя по специалността, но по време на следването разбрах, че не се иска само да обичаш и разбираш децата. Аз не съм търпелива, а това е голям проблем. Джаста-праста като мен нямаше да бъде добър педагог.
Възнамерявах и да работя по специалността, но по време на следването разбрах, че не се иска само да обичаш и разбираш децата. Аз не съм търпелива, а това е голям проблем. Джаста-праста като мен нямаше да бъде добър педагог.
Все едно за мен се отнася.Завършвам точно Специална педагогика, но не съм достатъчно търпелива, за да работя по специалността. Освен това много се разстройвам и не съм убедена, че с времето ще стана по-твърда
В Лондон тези деца посещават най-редовно детските площадки, които са обществени. Придружавани са от много възпитатели. Когато за първи път "връхлетяха" на площадката, честно казано в първия момент се стъписах, защото не знаех какво мога да очаквам. Много скоро разбрах, че не са никак агресивни. Дори са много по-големи дечковци от другите си връстници. Изобщо повече не се притеснявам. Много плахи са и контактът с тях е малко затруднен, поне за мен. Иначе синът ми, които все още не може да говори, по свой си начин се заиграва с тях и се смеят заедно...
В Лондон тези деца посещават най-редовно детските площадки, които са обществени. Придружавани са от много възпитатели. Когато за първи път "връхлетяха" на площадката, честно казано в първия момент се стъписах, защото не знаех какво мога да очаквам. Много скоро разбрах, че не са никак агресивни. Дори са много по-големи дечковци от другите си връстници. Изобщо повече не се притеснявам. Много плахи са и контактът с тях е малко затруднен, поне за мен. Иначе синът ми, които все още не може да говори, по свой си начин се заиграва с тях и се смеят заедно...
За съжаление е така 
българите сме готови да подадем ръка,но само ако не ни намесват в проблема.Много е тъжно,защото какъв пример даваме на децата си като отблъскваме различните.За мен всички деца са еднакви и с еднакво право да растат нормално и да имат хубаво детство Ако искаха до моя дом да правят дом,където децата ще живеят добре бих се подписала и съгласила.Това че са различни не значи че не трябва да бъдат обичани и да се игнорират по този грозен начин
българите сме готови да подадем ръка,но само ако не ни намесват в проблема.Много е тъжно,защото какъв пример даваме на децата си като отблъскваме различните.За мен всички деца са еднакви и с еднакво право да растат нормално и да имат хубаво детство Ако искаха до моя дом да правят дом,където децата ще живеят добре бих се подписала и съгласила.Това че са различни не значи че не трябва да бъдат обичани и да се игнорират по този грозен начин
Deizy права си, Като малка в основното училище имах съученичка и приятелка с която бяхме родени по едно време, израстнали заедно и записани в един и същи клас. Тогава незнам дали имаше специални домове за децата с някакъв проблем.
Повечето деца и викаха "олигофренката", а на мен "приятелката на олигофренката", накрая и на двете - "олигофренките". Дори "другарката" я обиждаше.
Така, че незнам кое е по-правилното, има лоши деца , има и такива, които не са.
Повечето деца и викаха "олигофренката", а на мен "приятелката на олигофренката", накрая и на двете - "олигофренките". Дори "другарката" я обиждаше.
Така, че незнам кое е по-правилното, има лоши деца , има и такива, които не са.
олигофрени.
какви проверки?
какви проверки?
Проверки от институция за определени неща-например осигуровки и други.
Стеф, много хубава тема
Радвам се,че пак се повдига
Първо едно уточнение
Кварталът, т.нар. квартал на Русе, в койото искат да настанят дечицата "Средна Кула" си е чисто и просто село
Село в близост до Русе, но от няколко години е вписано в рамките на града
Та става дума за едно малко селце,тип махала,което е много близо до големия град
Спокойно е и според мен мястото е идеално за построяване на такъв дом за тези деца
Пишете русенци не искат Могилино....
Нека да се уточним
Жителите на това селце не искат
Та тези селяни не желаят ,когато друснат хорце на селския мегдан някой "да им разваля гледката"
Ясно ви е,че става дума за възрастни, по-закостенели и направо ограничени хора
Яд ме е ,че всички се поставят под общ знаменател
Някакви си 400 човека не правят град Русе, който е поне 120 хил.
По темата
Доскоро ме беше страх.Както повечето хора видех ли различен човек,извръщах неволно глава, или гледах със съжаление
Незнам как утрезнях, явно с времето просто станах малко по-зряла, разбрах че това, че не са като мен не ги прави по малко хора, в никакъв случай.Всеки има право на щастие и собствен живот, независимо кой как изглежда ,трябва да се приема еднакво
Сигурна съм,че погледите на съжаление са последното нещо,което искат да видят различните
Сигурна съм,че искат да ги приемат за нормални хора, такива каквито се чувстват те самите
Радвам се,че пак се повдига
Първо едно уточнение
Кварталът, т.нар. квартал на Русе, в койото искат да настанят дечицата "Средна Кула" си е чисто и просто село
Село в близост до Русе, но от няколко години е вписано в рамките на града
Та става дума за едно малко селце,тип махала,което е много близо до големия град
Спокойно е и според мен мястото е идеално за построяване на такъв дом за тези деца
Пишете русенци не искат Могилино....
Нека да се уточним
Жителите на това селце не искат
Та тези селяни не желаят ,когато друснат хорце на селския мегдан някой "да им разваля гледката"
Ясно ви е,че става дума за възрастни, по-закостенели и направо ограничени хора
Яд ме е ,че всички се поставят под общ знаменател
Някакви си 400 човека не правят град Русе, който е поне 120 хил.
По темата
Доскоро ме беше страх.Както повечето хора видех ли различен човек,извръщах неволно глава, или гледах със съжаление
Незнам как утрезнях, явно с времето просто станах малко по-зряла, разбрах че това, че не са като мен не ги прави по малко хора, в никакъв случай.Всеки има право на щастие и собствен живот, независимо кой как изглежда ,трябва да се приема еднакво
Сигурна съм,че погледите на съжаление са последното нещо,което искат да видят различните
Сигурна съм,че искат да ги приемат за нормални хора, такива каквито се чувстват те самите
Забравих да спомена, че много се радвам за честното и откровено мнение на Палавата монахиня, независимо дали е успяла да изрази правилно това, което искаше да каже. Независимо, че не мисля като нея, в първия й пост, не знам и дали успявам да я разбера, я уважавам за откровеността, има отношение, което не е малко. То е най-трудното, да преодолееш първата крачка. масово хората нямат отношение, не искат и да знаят, не ги касае, не се отнася за тях.
Толкова простичко и лесничко изглежда, а всъщност това е великата реформа, която трябва да се случи и тук. От нищо друго няма нужда, просто да са сред нас, до нас, това ще реши всички проблеми, и техни и наши.
В Лондон тези деца посещават най-редовно детските площадки, които са обществени. Придружавани са от много възпитатели. Когато за първи път "връхлетяха" на площадката, честно казано в първия момент се стъписах, защото не знаех какво мога да очаквам. Много скоро разбрах, че не са никак агресивни. Дори са много по-големи дечковци от другите си връстници. Изобщо повече не се притеснявам. Много плахи са и контактът с тях е малко затруднен, поне за мен. Иначе синът ми, които все още не може да говори, по свой си начин се заиграва с тях и се смеят заедно...
Толкова простичко и лесничко изглежда, а всъщност това е великата реформа, която трябва да се случи и тук. От нищо друго няма нужда, просто да са сред нас, до нас, това ще реши всички проблеми, и техни и наши.
Изпитвам страх от хора с психични отклонения.Защото са непредвидими.
И аз съм така до някъде. Не ме беше страх, докато не отидох в с. Куделин да взимам проби от Дунава. На 20 м от реката има Дом за възрастни с умствена изостаналост. Още докато спирахме с колата от дома се чуваше едно мучене, вой, нещо, което не мога да опиша, но много странно и страшно в тая пустош там. Попитах шофьора какви са тези звуци (въобще не звучаха като хора - честно) и той ми каза, че от дома мучат така. А освен това там си се разхождат свободно, няма къде да бягат, много са любопитни и веднага ни начоколиха да видят какво правим. Шефката така се стресна, че влезе и тя в Дунава с мене. Общо взето нямахме проблеми, бяха миролюбиви и ако им се усмихваш и говориш благо не те закачат. Но все пак винаги си имам едно на ум, не се знае какво може да им дойде на акъла, а е страшничко, защото са много, а местността е една дива... цялата обстановка там ми влияе малко психо...
Страх ме е от болката,която изгаря душата ми,страх ме е от страхът,но от тях самите НЕ...Страх ме е че не мога да им помогна,че не мога да ги утеша поне,но от тях самите НЕ...Страх ме е от това което съм допуснала да се случи с моето бездействие,страх ме е от самата мен,но от тях НЕ...
Мами,като неправителственни организации,можем да кандидатстваме по Еврофондовете,за да ги спасим...До колкото си спомням за подобни пари са кандидатствали,и са спечелили много ромски организации,защо ние да не можем?!
Мами,като неправителственни организации,можем да кандидатстваме по Еврофондовете,за да ги спасим...До колкото си спомням за подобни пари са кандидатствали,и са спечелили много ромски организации,защо ние да не можем?!