Страх ли ни е от различните?

Дали ни е страх от различните?Това е върос, който може да се погледне от различни страни.Зависи кой какво има предвид под различни....
Не ме е страх от хората с неравна съдба, от децата с различни заболявания-физически и ментални ....Те имат нужда единствено от разбиране и любов.
Ще кажа от какво мен ме е страх погледнато от мойта гледна точка, като майка на различно дете, без да искам да засягам някого.:
-страх ме от ,,нормалните'' мутри които ако им се изпречиш на пътя или ги питаш защо са спряли на инвалидното мqсто,  биха те помляли  без да си задвижат, и двете си номални мозъчни клетки.
-страх ме е от хората , които не правят разлика м/у опасен и  болен, но безащитен.
-страх ме е от реакцията нормалните родители, които като заведа децата си на площадката и разберат, че едното е със СД ( а за някои може и да е с половин мозък) биха си дръпнали децата настрана, от това би го заболяло и здравото ми дете....Затова ме е страх да давам и обяснение защо две годишното ми дете е по-дребно на ръст и още не говори например, предпочитам да му се радват какъв е сладур без да влизам в подробности.....Тук гледам, често се дават примери за деца със Синдром на Даун, повечето мислят, че това е най-тежкото увреждане което може да има едно дете, но далеч има по-страшни  заболявания, някои от които може да се получат и на по-късен етап.....Не всички хора знаят какво е Синдром но Даун, дори не разпознават по външните белези, но чуят ли това се стряскат, плашат....
И в тоя ред на мисли, дали пък не е унизително да изведеш детето си с проблем  сред другите деца например...не се бях сетила за това.За кой всъщност е унизително??Ако на ваша приятелка или роднина се роди такова дете дали ще ви унизително да продължите да контактувате със семейството както до преди да се случи това?
Стана дълго и спирам, не знам има ли смисъл...

И да, унизително е, за самите тях е унизително - нима вярваш, че ще им бъде спестено нездравото любопитство на "нормалните"? Имах познат, роден с тежък умствен и физически недъг - не можеше да ходи, нито да говори, нито да се храни, нито да се обслужва по какъвто и да било начин, с дефекти в лицето, в говорния апарат... Влачеше се на ръце и колене из прахта на селото, а комшийските деца го целеха с камъни и пясък, заливайки се от смях. Той само мучеше и очите му сълзяха.

И още нещо... имам много познати, които не говорят или не виждат, или не чуват, ходят и мислят като останалите, но това не ги прави увредени, поне за мен. С тази дума обозначавам хора, напълно лишени от самосъзнание.

Увредените хора имат нужда от помощ и адекватна грижа, а не от това, домовете им да бъдат превръщани в градски сеир...

има случаи, в които детето се ражда с тежки черепни и мозъчни травми

И аз съм така до някъде. Не ме беше страх, докато не отидох в с. Куделин да взимам проби от Дунава. На 20 м от реката има Дом за възрастни с умствена изостаналост. Още докато спирахме с колата от дома се чуваше едно мучене, вой, нещо, което не мога да опиша, но много странно и страшно в тая пустош там. Попитах шофьора какви са тези звуци (въобще не звучаха като хора - честно) и той ми каза, че от дома мучат така. А освен това там си се разхождат свободно, няма къде да бягат, много са любопитни и веднага ни начоколиха да видят какво правим. Шефката така се стресна, че влезе и тя в Дунава с мене. Общо взето нямахме проблеми, бяха миролюбиви и ако им се усмихваш и говориш благо не те закачат. Но все пак винаги си имам едно на ум, не се знае какво може да им дойде на акъла, а е страшничко, защото са много, а местността е една дива... цялата обстановка там ми влияе малко психо...

ajeliya,разгледах снимките на дъщеричката ти.Толкова е красива,наистина е прекрасна.Възхищавам се от жени като теб.Друго не мога да кажа в момента,вълнувам се.

Да  ме е страх  Не, страх ме е от хора, които охкат "ахх, миличките, ахх колко ме е жал, ама сърцето ми се къса, ама треперя. Но вижте ако може да не живеят срещу нас, нали..." 
Ей от такива най-много ме е страх, състрадателни, артистични пускат сълзи "ама да не са срещу нас, защото разбирате ли мноо съм чувствителна" 

Кой имал самосъзнание или не не е твоя работа да решаваш, моето момиче. Всеки има право на живот, независимо дали ти си мислиш, че има или няма самосъзнание

... съчувствието, състраданието и толерантността се развиват в една доста по-зряла възраст.

Ами, зависи колко са "различни"... Има такива, от които ме е страх, да. И точно дом за подобни не бих искала близо до моя. Едно е човек с увреда, който чрез специализирана помощ или специализирани средства ще се интегрира и изявява успешно, друго е тежък олигофрен без човешки облик и грам шанс за социален живот. Хубаво е да се прави разлика между двете неща, щото инак темата звучи лицемерно. По света, доколкото зная, децата със забавено развитие, зрителни или други физически проблеми /не само сираците/, са в домове, които не се отличават от кварталните училища и градини. Тези обаче, при които увредите са непоправими и застрашаващи тях и околните, са в изолация. За човек, роден с половин мозък, няма бъдеще - никакво - и няма особен смисъл вегетацията му да се прави достояние на стотици хора, унизително е.