Страх ли ни е от различните?

Ето,това което си мисля, се потвърди.Тук,в Клюкарника,става въпрос за чесане на езици.бих осиновила дете,бих гледала болно дете,бих....И все едни хубави думи,красиви думи.но добре ,че ги има грозните теми като тази,за хората без деца.Там вече всичко лъсва.благородните сърца забравят да туптят красиво и хоп!вземат,че покажат истинската си същност.
Не ме критикувайте,че давам за пример постоянно тази тема.Занапред също ще го правя и дори поименно ще цитирам мнения,ако някоя персона реши да се прави на много мила в други теми от тук нататък.

Разбира се,че всички искаме здрави деца.Но покрай приятелката ми,която има болно дете съм се нагледала на абсурди и на игнориращи и конфузни ситуации.

Не мисля, че всички трябва да ходим да гушкаме деца, за да покажем колко ни пука. На който му идва от сърце ходи, гушка, интересува се. За останалите е достатъчно в ежедневието си да не отблъскват такива деца и възрастни. Да не започват подписки срещу тях, да не си дърпат детето, да не се кръстят уплашено, да не си извръщат главите, да не прекаляват със съжалението.

Случвало се е да ме спират младежи с увреждания на улицата, да си приказваме. Подават ми ръка, питат ще дойда ли на гости, как се казвам, обичам ли моркови.  Прави ми впечатление, че родителите бързат да ги дръпнат, да не взема да се ужася. Жалкото е, че в такава ситуация повечето хора, като видят, че става дума за различен човек, бързат да отминат, все едно нищо не е сталано, все едно просяк ги е приближил.

Оооо, това го има също, Хиър!
Имаме едни съседи  в София, детенцето е психично болно и тя много го дърпа сакън някой да им се усмихне, да ги спре, да ги поздрави... То вече сигурно е тинейджър  де, но от малко майката се държи като .. дива, самата тя е скована отстрах от хората, не детето.

Имах колега в университета, който беше с увреждане, но не физическо, а психическо. Беше отличник, най-добрия, но поведението му като на дете. Бях бременна със сина ми, доста ми личеше и той ме покани на среща в кафето на университета Аз приех, просто ми беше гадно, че всики го отбягваха, момчетата го бъзикаха гнусно, никой не контактуваше с него, защото е дечко. Приех аз срещата и на следващият ден той обиколил  масите в кафето ( всички го познаваха) да се похвали, че има среща с жена. Не мога да ви опиша всички с какво нетърпение чакаха да я видят тази жена    Беше като Нова година за него "Ето я, ето я" и ме показваше по масите. Може би съм станала за резил пред хората( т.е със сигурност съм станала), но не ми пукаше, защото той се чувстваше важен и значим.
Покрай тази тема се сетих за това момче т.е мъж, но с детско поведение

Изобщо не ми се спори с теб Шанел
Най-малкото пък което искам е и да ти обяснявам нещо
Мисли си каквото си искаш
Само едно - за да си позволяваш да критикуваш когото и да е било,трябва да си наясно, а и би трябвало самия ти като човек да си направил нещо

Биели се повечето в гърдите.
Тези,които ги критикуват не се бият по-малко

И темата на Стеф е ,не кой и какво е направил
Съвсем друга е идеята и насоката

Кръци,ще ти задам един много миролюбив въпрос:ти само в петък ли трудно се ориентираш?
И приключвам с тази тема,която толкова много прилича на другите теми,но която ще се повтаря и ще затихва в зависимост от желанието ни да поплачем.Но публично.

Съжалявам,че и тази тема се превърна в бойно поле.Желанието ми беше миролюбиво да споделим мнението си по този наболял въпрос.Изглежда това може да стане единствено в темите със сексуална тематика.Там всички сме компетентни,можещи и знаещи.И последното ми желание е било да "плача" публично.Изобщо не съм от хората,които плачат във форума ,това го правя винаги насаме.

Разбирам те Стеф
Същото исках и аз ,когато пусках моята подобна тема
Да обсъдим, разговаряме, без тъпи спорове и биене в гърдите

Но тук в Клюкарника е абсурд
Пълно е с потребители, бленуващи да се направят на остроумни, та дори и в подобни теми

Затова няма да отвръщам на миролюбивия въпрос на Шанел - казах ти сто пъти, мисли си каквото си искаш.
Дреме ми

За да не се пораждат поне излишни спорове вероятно по- добре би било темите да са конкретизирани.
"Различните хора"- както и в статията, между впрочем, няма нещо, което да е конкретно посочено- какво значи "различни", този проблем поставих още в началото на темата, защото разлики при "различните" има от небето до земята. Писанките в статията са така повърхностни и излишно надъхани с емоции, че освен да породят спорове, неразбиране или голи емоции не виждам какво може да се очаква.
От кого да ме е страх? Ами Даун е едно, кататонна шизофрения- коренно различно. Физически недъг най- обобщено е едно, друго е слепота, трето- тежко вродено заболяване, изискващо скъпо и специализирано лечение.

Кратък пример от статията: "Българското общество се страхува от деца с увреждания..."- ами какво по- голямо обобщение от това? И от там се натрупва и грешката. Ами страх ме е, разбира се, от шизофреникът, който като изпадне в "период" е склонен да ме вземе за пиле и да ми тегли ножа. Ще ме е страх, разбира се и хич не вярвам, че другите няма да се притесняват. И от какво да ме е страх, когато видя сляп човек на морето да си разпери кърпата до мен?

Шанел, много добре те разбирам какво имаш предвид. Публичното реване и самоизтъкване ми е точно толкова противно, колкото и на теб. Обаче не заради друго (личните драматични самооценки не ме интересуват), а защото не води до нищо реално и конкретно като резултат. За съжаление и твоите мнения тук също не водят до никакъв резултат, само отбелязваш своите наблюдения и ахкаш и охкаш що за хора са българите. Казвам го с най-добро чувство, дано ме разбереш. Твърде елементарен извод е за мен, да се каже, че просто българите сме си такива, нетолерантни и жестоки, расисти дори, и толкова, това е причината. Дайте сега да си посипем главите с пепел, да си поплачем, да се пооплюем едно хубаво, да ни олекне и кой откъде е. Както знаеш за всичко си има причина или смяташ, че хората се раждат по състрадателни и съчувстващи в зависимост от нацията си, че толерантността се предава по наследство като ген. Да ти кажа доста подобни повърхностни мнения вече съм чела, така че не се учудвам. Неведнъж вече като причина за всичко се изтъкват просто хората и тяхната жестокост и нетолерантност към различните. Видите ли на запад примерно или еди къде си хората колко благородни и добри били, състрадателни и така нататък. Естествено, че ще са толерантни, след като живеят заедно с тези хора, различните, от много десетилетия, след като има традиции и качествена социална политика, която именно е възпитала отношението на хората.

Съжалявам за дългия пост, всъщност исках само едно нещо да попитам Шанел. Каза, че имаш приятелка с болно дете, че си наблюдавала отношението на хората, кажи конкретно, какво според теб трябва да се случи, за да се промени колкото се може по-бързо това отношение и неразбиране на хората към различните.

Аз да попиша, последно, обещавам .
Аз като майка на дете със специфични потребности Ви споделям, че "различните " не искат специално отношение, те не искат никой да ги съжалява и да им прави дребни услуги като ги заговори например, искат отношение като към всички останали, ако ги приемате и уважавате покажете го ако ли не, ок, това е ваше право.
Защо няма деца с увреждания по улиците, кафенетата, детските площатки?
Майки си държат децата скрити от света, защото немогат да понесат някой да ги гледа "различно".
Кой е виновен в случая...виновни са и едните и другите.
Ако ние не извеждаме децата си ако не говорим за тях , ако не крещим за това как се чувстваме, а се правим, че всичко ни е наред, е, много хора ще се страхуват от различните, неизбежно е.
Дано ме разберете правилно, всичко това е един порочен кръг, едното води до другото.
Няма защо да се боите от различните, просто се опитайте ако са около вас да ги опознаете и може би мъничко толерантност у всички нас ще направи света малко по-добър за моето дете... за всички деца.
Е, наистина стана дълго, моля да ми простите.

 

Не се страхувам. Един от най-добрите ми приятели - Васко, е напълно сляп. Той е зам.председател на Съюза на слепите в нашия град и покрай него съм видяла много мъка, но и много мъдрост у такива хора. Васил е с висше образование, изключително интелигентен и талантлив, а на тема история, литература и политика, би сложил много зрящи в малкия си джоб. Многооооооо има да се учи човек от различните.   

А и само Господ може да каже кое е "норма" и кое "патология". 

teo7777 ,според мен нищо не може да се промени.Див,черен,балкански народ.Нехаресващ,неразбиращ,допускащ чуждото нещастие само до прага на своя дом.Информационно затъмнен народ,който все още счита болните от спин за заразно боли,дори след ръкостискане.Обществото в по-голямата си част предпочита да гледа на наркоманите като на отрепки,вместо като на болни хора.Абе общество,което още не знае как да си слага презерватива,за да се предпази от нежелана бременост.Много експлоатирана думичка,но необходима в това обяснение-нетолерантност.Нетолерантно,закостеняло общество,което предпочита някой друг да направи филм,някой друг да публикува статия,някой друг да му свърши работата.Аз съм виждала майки  с малки дечица да се посбутват,когато приятелката ми е разхождала детето си.Болно дете не сте ли виждали?Предполагам,че същите тези майки,биха писали в тази тема,че не се страхуват от различните.нищо не може да се направи в момента.Може би,ако децата ни придобият друг мироглед и друга нагласа.Все пак те един ден ще бъдат граждани не на България,а на света.

Ще отговоря така:
По Фокс Лайф тече една кампания с анимационни
фимчета, правени от моя добра приятелка и съученичка.
Главния слоган е " Първо сме хора, после сме различни "
Така мисля и аз !