"отнесени от вихъра", впечатлява ме само началото когато описват с какво тъпчат скарлет за да не яде после на тържеството 
- Публикувана: 20 март 2008, 04:22 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2008, 12:12 ч.
Коя известна литературна творба НЕ харесвате?
Всичките прехвалени творбенца на Коелю.
"Д-р Живаго" ,който не можех да дочета поради простичкия факт,че всеки герой е препратка към някакъв друг, и докато почна да отсявам зърното от плявата стигнах до на баба Злата Шурея и точно до 50 и някоя страница от книгата.
"Пътеводител на галактическия стопаджия"- много хубуу,ама на мен ми беше скучничка или просто не ми е дошло вдъховение за нещо такова.
"Йосиф и неговите братя" на Томас Ман.
"Д-р Живаго" ,който не можех да дочета поради простичкия факт,че всеки герой е препратка към някакъв друг, и докато почна да отсявам зърното от плявата стигнах до на баба Злата Шурея и точно до 50 и някоя страница от книгата.
"Пътеводител на галактическия стопаджия"- много хубуу,ама на мен ми беше скучничка или просто не ми е дошло вдъховение за нещо такова.
"Йосиф и неговите братя" на Томас Ман.
Челно място в класацията ми заема "Врява и безумство" на Фокнър. Два пъти я четох, потретих наскоро, все още ме хвърля в оркестъра. 
И още един глас за "Одисей" на Джойс.
"Вечната Амбър" - такова издирване хвърлих за тази апокрифна за времето ми книга, а тя се оказа пълна боза.
Всички други от изброените дотук в темата си ги чета и препрочитам с удоволствие.
И още един глас за "Одисей" на Джойс.
"Вечната Амбър" - такова издирване хвърлих за тази апокрифна за времето ми книга, а тя се оказа пълна боза.
Всички други от изброените дотук в темата си ги чета и препрочитам с удоволствие.
Сърцето ме заболя, като ви чета. 
Милан Кундера не харесвам. Не, че пише зле, но ти става едно такова, тегаво. А аз обичам да ми стане светло на душицата, когато затворя една книга.
Милан Кундера не харесвам. Не, че пише зле, но ти става едно такова, тегаво. А аз обичам да ми стане светло на душицата, когато затворя една книга.
Да не забравяме и много популярния Христо Калчев - като истории книгите са интересни, но като писател за мен е гола вода.
П.П. Иначе свестен човек бе, симпатяга. "Последният кавалер" го наричаха няколко възрастни писателки и редакторки.
"Мечо Пух" и "Малкият принц"
Това са ми любимите книги, особено втората /и аз като манекинките
/ Не харесвам Махалото на Фуко, защото се почувствах безсилна да я прочета. Правих 2-3 опита, но още не съм се отказала. След 10 години ще опитам пак - може да съм поумняла 
Не харесвам Махалото на Фуко, з
Ето това е телепатия
Снощи обяснявах на щерката, че е една единствена книга ми се е опънала
познайте коя
Днес влизам за секунди и попадам точно на тази тема
Другото, което искам да прочета, но някак не съм ентусиазирана
е .... Библията - не се чувствам дорасла, а и имам усещане за манипулация .....
Ще я прочета, когато изчета Бейджънт
Парадоксалното е, че съм убедена източно-православна християнка!
От българските автори не понасям Йовков - без значение кое.
Две книги има, които не можах да прочета, въпреки неколкократните си упорити опити - "Червено и черно" на Стендал и "Възпитание на чувствата" на Флобер. Не мога и не мога. Изобщо френската литература от 18 и 19 век ми лази по нервите (да ме прощава Ео 
) За Коелю изобщо няма да отварям дума - хич не съм се и хабила да се пробвам да му чета писанията.
"Спасителят в ръжта" си е книга за пубери според скромното ми мнение - ако човек не я прочете на определена (ранна) възраст, после наистина му става досадна.
А Орхан Памук и Кундера аз ги харесвам.
) За Коелю изобщо няма да отварям дума - хич не съм се и хабила да се пробвам да му чета писанията."Спасителят в ръжта" си е книга за пубери според скромното ми мнение - ако човек не я прочете на определена (ранна) възраст, после наистина му става досадна.
А Орхан Памук и Кундера аз ги харесвам.
