Ами съвсем нормално е човек като се поизправи и пораздвижи да му дойде и музата за акото. И бебето - и то е човек!
- Публикувана: 20 март 2008, 10:40 ч.
- Последно мнение: 27 март 2008, 17:17 ч.
Детето ми сбърка гърнето с проходилката
Прекалено е малка още, за да се е научила. По- скоро и е било интересно за известно време да върши работата в гърнето. Имай търпение и не се отказвай.Съзнателното ходене по нужда в гърне или на тоалетната чиния започва по-късно.
Споделям мнението
Ето какво казва д-р Додсън по въпроса в книгата " Изкуството да бъдеш родител"
Книгата може да се изтегли на този линк http://www.izvorite.com/docs/roditel.rar
Цитат
Майката, за която споменах, започнала да приучва бебето си, когато било на осем месеца. Попитах я защо толкова рано. Отговори ми; „Всъщност нямаше сама да се сетя. Това бе първото ми дете и не бях много опитна. Една съседка ми каза, че сега е моментът и че когато навършил годинка, нейният син вече не се напишквал. Много добре се справих. Слагах я на гърнето веднага след ядене и тя се изаква-ше като па часовник."
Бе ужасена, когато й казах, че всъщност е приучвала себе си, а не детето, което съвсем не е регулирало собствените си нужди. То просто пасивно е откликвало на майка си, а тя си бе създала навик да се занимава р нуждите на дъщеря си. Попитах я какво е станало с „обучението" й, откакто детето й отново се напишква. Отговори ми засрамено: „Ами не
мога да разбера. Щом проходи, и отвикна от гърнето. Започнах от нулата и точно тогава взе всяка нощ да се напишква." Обясних й, че момиченцето не е отвикнало от гърнето, защото всъщност никога не е свиквало с него.
За да се научи да не се изпуска, детето трябва да е овладяло известен брой сложни дейности, включително нервно-мускулния контрол върху сфинктерите си. Този нервно-мус-куленконтрол е асолютно непостижим за дете, ненавърши-ло две години. Тогава е моментът да се започне привикването, а не докато е бебе. Не че не можете да обучите и дете, което няма годинка, но преждевременното обучение ще бъде скъпо заплатено от психологическа гледна точка. Аз лично не мисля, че си струва.
Бе ужасена, когато й казах, че всъщност е приучвала себе си, а не детето, което съвсем не е регулирало собствените си нужди. То просто пасивно е откликвало на майка си, а тя си бе създала навик да се занимава р нуждите на дъщеря си. Попитах я какво е станало с „обучението" й, откакто детето й отново се напишква. Отговори ми засрамено: „Ами не
мога да разбера. Щом проходи, и отвикна от гърнето. Започнах от нулата и точно тогава взе всяка нощ да се напишква." Обясних й, че момиченцето не е отвикнало от гърнето, защото всъщност никога не е свиквало с него.
За да се научи да не се изпуска, детето трябва да е овладяло известен брой сложни дейности, включително нервно-мускулния контрол върху сфинктерите си. Този нервно-мус-куленконтрол е асолютно непостижим за дете, ненавърши-ло две години. Тогава е моментът да се започне привикването, а не докато е бебе. Не че не можете да обучите и дете, което няма годинка, но преждевременното обучение ще бъде скъпо заплатено от психологическа гледна точка. Аз лично не мисля, че си струва.
Ето какво казва д-р Додсън по въпроса в книгата " Изкуството да бъдеш родител"
Страхотна книга,прочетете я
Забавно, ама наистина е малко детето още Махай проходилката и готово 
Твърде е малко още детето. Не смятам, че трябва да го насилваш с гърнето, щом не иска.
И напълно подкрепям мнението на Radostche.
И напълно подкрепям мнението на Radostche.