С какви пари отглеждате децата си?

Ами абсолютен  минимум 200 на месец, горна  граница нямам  , много съм способна. Татко казваше, че на мен парите ми пречат - прав беше човекът.

Като имаш предвид, че Никола вече яде обща храна и само вечер пие АМ. Гърне ползва избирателно, така че пампите си вървят. Обаче и стотинка не давам за гледане или ясла. Тук не включвам дрехите и обувките

Но ако чакаш подходящ финансов момент - той никога няма да дойде, така че.... Пък и ако сега подадете документи, ще мине време, докато осиновите дете.

Има една приказка"Дупе знае 2 и 200"
Всеки разполага според възможностите си.Така мисля аз. Можеш да си гледаш детето и със малко и със много.

Драги, tomkat , в това отношение аз лично не виждам разлика между осиновяване и раждане. Всеки се простира според чергата си, понякога чергата се оказва учудващо разтеглива!

По-скоро преценете ситуации като колко голямо дете можете да си "позволите". Ако съпругата ти работи, изчислете поне няколко месеца, през които тя не е удачно да се връща на работа, а да си остане с детето.
Затова говоря за възраст. Заплащането на майчинство при осиновяване е абсолютно същото, както при раждане. Тоест, за дете над две годишна възраст, не се полага такова.

Имай предвид само, че съпругата ти все пак има право на шест месеца неплатен отпуск, което значи поне, че не би си загубила работното място. 

Всичко останало зависи от вас.
Дори и да не сте сметнали всичко в детайли, децата дават крила... (нещо като Ред Булл)! 

Не мога да ти дам отговор, защото ние сега подадохме документи за осиновяване. Но мога да споделя нещо с теб. Аз не работя в момента, уча задочно. Единствените доходи са на съпругът ми. И както доста други, имаме ипотека и още куп заеми. Аз исках да имаме дете още преди 7-8 години, но съпругът ми твърдо беше решил да изчакаме, докато сме били по-добре финансово. И така времето си минаваше, той си чакаше, аз се депресирах и т.н. Акъли не давам, но сега мъжът ми съжалява, че не ме е послушал тогава. Но по-важното е, че ние ще станем родители и се надявам да е по-скоро!  Така че, успех и спокойно! Предполагам, че си има доста разходи, но другото е по-важно!

Права е ДарЗаМен,  и не е. Разликата  е, че ако имаш дете и останеш без пари- нещо нормално- Но ако си осиновил и нямаш средства - идват наред въпросите- защо са го взели като нямат пари да го гледат? Твоите лични терзания - може би други хора биха му осигурили по добър живот?
Аз лично когато останах без пари година след като осинових детето си - преживях две години в страх, че социалните ще дойдат и ще ми го вземат, защото нямам пари да го гледам. Ужасът от тия две години не мога с нищо да сравня през живота си. Страшно беше.
 И сега малко оптимизъм. След като аз се справих сама, ще се справите - вие сте двама.
 

Дарена, недей така, къде ще го върнат социалните като го вземат- в дом , дето им дават на децата по 3лв. на месец?Държавата се скъсва от напъни за "реинтеграция"- виж какво става при Монда на делото!Да , страхът си е за родителите...ама не мисля, че току-така ги връщат. Ами те ще вкарат половината деца от гетата в домове заради липса на пари...

С "изработени" - работя на 3 места + на "свободна" пратика. Денят ми е разграфен по минути (малко е напрегнато, но се свиква), но след като взема Марти от градина в 17:00 съм на негово разположение .... Домашната работа сутрин рано и вечер след като си легне.

Аист, права си, не ги връщат току така. Но на страхът очите са големи. Сега знам, че е така, но тогава нямах никакви доходи, а и правеха проверки социалните по домовете. Както и да е-исках да кажа, че аз тогава се чувствах много виновна пред детето си.
Сега и аз работя и ми е напрегнато, но съм доволна.

направо не питай. Ние смятахме и пресмятахме за дете. Ама ние хора за едно ли сме и който смятал - смятал. Три заема, къща за довършване, 2 бюджетни заплати и дом пълен със щастие. /Само лекарствата да не бяха толкова скъпи...че без тях най-не може./
Със съпруга оптимист си ОК! Моят мъж е затълан в заеми песимист и все пак е доста щастлив тате. И много обича да си играе с количките на децата.
Без страхове не става, Томкат. А без пари

И аз да кажа, въпреки че най-малкият ми син е вече на 6 г. Но като беше бебе (2001-2002) си отиваха най-редовно 300-400 лева на месец. Трябва да се предвидят и първоначални инвестиции - креватче, ваничка и пр.
Наистина абсолютният минимум е 200 лева, но могат лесно да станат и повече, особено ако трябват по-специални млека (нискоалергични) или специални детски храни. Ами соковете, за тях си трябват плодове, а знаете колко са скъпи те в някои сезони.
Като навсякъде има най-общо 2 нива - по-евтино - с български млека, храни и турски памперси и другото - по-луксозното. И при двата случая дечицата си израстват еднакво - само да се гледат с много любов. Ами това е.....

За млеката:
Всичките от типа Фризопеп с разните му номерации ги дават безплатно по здравна каса. (алергични и пр. разни)
А за другите - не съм запозната.

Ако не сте на ръба на физическото оцеляване, не се притеснявай.
Приказката за 2 и 200 си е най-истинското описание на положението.
А колички, креватче, коритце и пр. и аз съм взимала от познати и после съм давала на други, мисля, че няма да е няма проблем.

За мен е по-важно да имате връзка със съпругата, да сте удовлетворени от други неща в живота и да се чувствате цялостни. Парите не са маловажни никак, но горните неща са по-важни от тях. Господ няма да ви остави с дете да бедствате, всичко ще се подреди.

 

Да кажа и аз за себе си. Преди да осиновя ту ми се струваше, че ще се справя финансово, ту ми се струваше, че изобщо няма да се справя. И така можеше да се мятам ту насам, ту натам - до безкрайност.
Когато вече дойде детето нещата полекичка се подредиха. Като начало бях понасъбрала 2000 лв. за първоначални нужди и така полека-лека започнахме да се отглеждаме.
Сега да не си помислиш, че ако нямаш спестени 2000 и не трябва да осиновяваш. Като сте живи и здрави ще се справите. Нали имате работа?
Аз за храна печеля, много дрешки и обувки ми подаряват приятели от порасналите им деца. Нещичко купувам и така.
А на подмятания от сорта "Като нямаш средства, защо си го взел", отговарям - всеки има право на щастие и беден, и недотам здрав и преуспяващ и т.н.

Хммм, дали, ако не го "вземеш", животът му ще бъде по-безоблачен?

Аз съм износвала дрехи, че хем минаваха през фази панталон - сукман - гащеризон, така ги преправяше майка ми, че реда ни е момче, момиче, момче. Щерка ми носи дрехи от децата на приятелки, аз давам на други, когато имам време преправям нещо, гола и боса не е останала. Гладна още по-малко.

Нямах и лев спестени пари, че откъде? Излязла съм на 19 години от къщи с това дето ми е било на гърба! Мъжът ми е на същия хал.
Има времена, в които затягаш каиша и учиш и детето си на същото - че животът е борба и трябва да съумееш и сам да се справиш във всяка ситуация. Но семейството е нещо, което няма цена. Другото все някак се скалъпва.

 

 

Правилото е простичко. Ако решиш, че храна, памперси и каквото дойде ти струва 150 лева например го умножи по 1.5-2 и там ще са ти разходите:)

200 лева са парите, необходими като минимум. останалото е вече добре дошло. за дрешки, корита, колички и всякакви подобни неща има хиляди начини да се намерят и детето хем да има всичко, хем това да не струва нищо.
ние подобен раздел в подфорума още нямаме, но ако се наложи ще направим. обмяната на вещи за децата е най-нормалното нещо и няма нищо срамно в него. и аз взимам дрешки от приятелки за моята въшка. и играчки и какво ли не още. и естествено после давам на други.
детето най-вече има нужда от грижа и обич. в домовете ги гледат по доста спартански почини, така че не мисля, че това, че нямате кой знае колко много пари е повод за притеснение.

[/quote]

За млеката:
Всичките от типа Фризопеп с разните му номерации ги дават безплатно по здравна каса. (алергични и пр. разни)
А за другите - не съм запозната.



 
[/quote]не е то4но така-доплаща се за закупуването на такъв вид млека,но дано не се стига до такова мляко.И то не малко се доплаща...

Все още нямам детенце но го очаквам дано е скоро, себе си отглеждах с 400лв. до миналия месец.Този  започнах нова работа за повечко парички за да съм сигурна че ще мога да отговоря на нуждите на детенцето.
Живи и здрави пък работата винаги може да се смени

Досега не писах в темата по много причини, но все пак: добре преценете нещата и огледайте възможностите. Аз, за разлика от повечето, оптимистично няма да звуча, просто ще ви кажа при нас как ще седят нещата. Нашият общ доход принципно не е никак малък, получаваме и наеми, но имаме и задължения към банки. Оправяме се с една прилично голяма сума, но колкото повече ти растат приходите, толкова повече ти растат и разходите, така че сме свикнали на определени неща и ще се опитаме да не се налага да се лишаваме от тях.
Нашият син другия месец става на две години, надявам се до тогава да е в нас, делото да не се проточи. Платен отпуск за гледане на дете няма да имаме. За да можем все пак да не закъсваме материално и поне в първите месеци от идването му в нас да не е свързано с притесния от наша страна за това, че парите свършват бързо, ние ще ползваме остатъка от годишните си отпуски, след това ще търсим начини за болнични, нещо, което не е невъзможно, предвид отзивчивостта на много доктори при определени условия. Аз лично не съм привърженик на максимата "Дупе знае с 2 и с 200" и ще направя и невъзможното детето ми да не научи как е с 2, за мен това изобщо не стои като възможност. За мен физическото оцеляване е не по-малко важно от психическото.
По този начин със сигурност ще успеем да осигурим един период от около 6 месеца, в който  ще се редуваме, един месец единия, един месец другия, да сме плътно с детето. След това вече ще разчитаме на помощ от страна на бабите, докато стане възможно тръгването на детска градина, което няма да е по-рано от следващата есен, предвид новите условия за записване в детските градини в София.

Така че добре помислете с какви средства разполагате и какво можете да промените в това отношение, защото е важно за това колко голямо дете ще искате. Не че 220-те лева от държавата са нещо, но все пак ги има. Дано съм била полезна.

Кудку, не пиши за парите, а за детето, утре ли е денят? Чакаме   в друга тема!

Кудкудяка, и аз не съм привърженик на тази максима, защото първата част не ми харесва. Както на всички . Но все пак ми е много интересно, как ще направиш така, че синът ти да не знае с 2. Та това просто не зависи от теб. А с твърдението си - "това изобщо не стои пред мен като възможност"- направо ме разби. Нали знаеш защо Бог ни е дал възможност да си правим планове- за да ни гледа после сеира  - това нашега . Сериозно, всеки ден уча синът ми да може с 2.  Нещо повече, опитвам се да го науча, как от от паднал на земята с нула, по-точно на огромен минус, се става и изправя на крака.  По -трудното е да го научиш с 2 , особено ако имаш 200.  Ако знаеш колко благодарна съм на  майка ми, че ме е научила да мога с 2 , един от най-ценните уроци ,които ми е дала. Свърши си работата урока. Ти тук говориш за помощ от бабите и пр. - това е също много повече от 2 , само една баба да имаш , особено ако е майка ти. Пишеш им да преценят възможностите си - добър съвет, но невъзможен. Някой може да ми каже, че аз не съм преценила моите - напротив. Бях с много сериозни доходи и добри перспективи да работя в къщи и да си гледам детето. А пък и ако майка ми беше жива  ....

Аз бих казала обмислете си доходите, помислете за допълнителни възможности, но най-важното е, помислете си ако сте на дъното, колко време ще издържите. т.е. помислете вие можете ли с 2. Ще издържат ли чувствата и отношенията ви в трудни времена. Както казва Бонита- всеки има право на щастие и беден, и богат. А пък и никой не знае, каква изненада му е приготвил Господ в утрешния ден!

Кудкудяка, нищо лично. Просто гледна точка.  Успех ти желая и скоро да си приберете детенце в къщи!

Ние също дълго време смятахме и пресмятахме, че ако имаме дете ще можем да се справим. Мъжът ми работеше на две работи, аз също.  Докато течаха срещите със соц. работник ни се случи най-големия кошмар.  На път за работа с колата, мъжът ми челно бе ударен от доста по-голям автомобил.  Как е останал жив е истинско чудо, и повечето лекари , които са го приели не му давали никакви шансове.  До тук с плановете и сметките. Два месеца на легло и със зашити челюсти, повече от 8 месеца на инвалидна количка. Оцеля, но болката ще е неотменна част от живота му.  От гледна точка на времето сега, вярвам , че Бог го остави жив, защото нашето детенце ни е чакало някъде. Повечето тук знаят , че Ники е роден на една дата с баща си.
Много не обичам максимите, но една си напомням често - Животът е това, което ни се случва, докато кроим планове за бъдещето.
Понякога, когато сметна, че Ники няма нужда от повече бонбони или нещо не дотам полезно, му казвам , че имаме пари само за хляб и нещата, за които сме в магазина и в момента нямам за бонбони.  В началото мрънкаше, но виждам, че сега , когато иска нещо първо ме пита дали имам пари за това, което той иска. Преди няколко дни  прибирайки се от градината му казах , че ще влезем в магазина за бонбони /той обожава желираните/.
Въпросът му  - Защото ти дадоха пари на работата ? Затова ли ще ми купиш бонбони?

с много повече от повечето хора в БГ

тцтцтцтцт, страхотно изказване............да беше чел в темата ли, кво ли............
аман от парвенюта. ходи си го мери някъде другаде. баш ни брига с какви пари ТИ гледаш детето си.

Абе затраях си, ама на устата ми беше :"много уместно"!

Ама сериозно ли казахме, че е лошо?
Виж ти кой как чете. Аман от комплексари

ПП Ако ще се бием-
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=279121.40
 

Брей, брей. Аз на това му викам мъжка солидарност. Е, няма лошо.

Искам скоро и аз да мога да напиша като Йогийо - с много повече!
ПОжелавам си го!

......
дай боже всекиму
......

ОФФ: Къде ме видя пък мен в цялата тази неразбория? Да не ти се привиждам вече навсякъде?! 
Напоследък много си ме харесахте да обирам загорялото от всички тенджери...
А "здравината" на родителите е нещо деликатно като тема, не бих бързала със заключенията, че току-виж и аз се окажа нездрава. 

ТУК, хората говорят за пари, а аз за парите казах какво мисля.

Я по-полека с изразните средства, сравнения и диагнози.. Всички, особено нерегистрираните, след тях тези с малко постинги, но и останалите.

еди.
ПС аз пък съм по-космат от 99% от майките в България! йогийо не се брои, защото най-вероятно е мъж (ако не е то има сериозен проблем):

ПС/2 не се майтапя и не искам дискусия, като казвам "по-полека". не заплашвам, даже не предупреждавам... просто информирам.

Т3-М4, Магьосника е регистриран и е стар член на форума - най-вероятно е писал от друг комп и затова не е влезнал с ник-а си.

Интересно - нямаше ме месец, а заварвам отново същото - тъжно.

Принципно, без конкретни визирания:

Това има, всъщност, малко значение, на фона на някоя по-голяма простотия. Т.е. по-важното е дали си простак, или шизо, или наистина си с много пари и простак, или с много пари и шизо, от това дали си регнат или гостенин.

Но:

когато пишеш като "гост" 1) може да се окаже че не си го писал ти, 2) не се вижда ако някой иска да ти види постингите за да те прецени що за същество си. Т.е. всеки може да се представи за него, или обратното - тези постинги да не се асоциират с него, ако се наложи.

Като видя в темата някой странен регнат с малко постинги в комплект на гостенин, почвам да се съмнявам за шизо - т.е. измислено лице/акаунт. Още един път, това са принципни неща, и не са конкретно за случая.

Конкретното, което ме интересува, е че има простотия, при това май не е инцидентна. Нея - последователната - нищо не я оправдава.

Тва е.


еди
ПС тъжно е меката дума.

тъй като аз поведох хорото, се извинявам за резкия тон. не съм права, не за това какво съм казала, а как съм го казала.
в случая все пак темата не е да се мерим кой има повече, а че един човек иска дете, а го е страх да осинови, защото мисли, че парите няма да му стигат. и докато всеки от нас гледа да е реален и да вникне в проблема, се появява някой, който парадира с това, че има доста повече. дай боже всеки да има, ама не ми се стори адекватен отговора.
та, пак се извинявам, не за смисъла на това, което казвам, а за епитетите, които използвах.

а колкото до дискусията, еди. тя замря още в зародиш. ако си обърнал внимание, между твоя пост и предният пост по темата има десет дена. ние обикновено в този подфорум томахавките ги вадим веднага, но и бързо ги прибираме.
понеже си харесаме вава за мод, а и и влизаме в положението, гледаме да не я ядосваме много.

Яяяяяя какво станало тука.Пух,прах и перушина.
YOGIYO дойде......каза,че е най-най и тръгна да моли после, да му трият профила.
Хайде успокойте страстите и пийте по-нещо студено.