- Публикувана: 20 март 2008, 15:54 ч.
- Последно мнение: 16 апр. 2008, 16:12 ч.
С какви пари отглеждате децата си?
200 лева са парите, необходими като минимум. останалото е вече добре дошло. за дрешки, корита, колички и всякакви подобни неща има хиляди начини да се намерят и детето хем да има всичко, хем това да не струва нищо.
ние подобен раздел в подфорума още нямаме, но ако се наложи ще направим. обмяната на вещи за децата е най-нормалното нещо и няма нищо срамно в него. и аз взимам дрешки от приятелки за моята въшка. и играчки и какво ли не още. и естествено после давам на други.
детето най-вече има нужда от грижа и обич. в домовете ги гледат по доста спартански почини, така че не мисля, че това, че нямате кой знае колко много пари е повод за притеснение.
ние подобен раздел в подфорума още нямаме, но ако се наложи ще направим. обмяната на вещи за децата е най-нормалното нещо и няма нищо срамно в него. и аз взимам дрешки от приятелки за моята въшка. и играчки и какво ли не още. и естествено после давам на други.
детето най-вече има нужда от грижа и обич. в домовете ги гледат по доста спартански почини, така че не мисля, че това, че нямате кой знае колко много пари е повод за притеснение.
[/quote]
За млеката:
Всичките от типа Фризопеп с разните му номерации ги дават безплатно по здравна каса. (алергични и пр. разни)
А за другите - не съм запозната.
[/quote]не е то4но така-доплаща се за закупуването на такъв вид млека,но дано не се стига до такова мляко.И то не малко се доплаща...
Досега не писах в темата по много причини, но все пак: добре преценете нещата и огледайте възможностите. Аз, за разлика от повечето, оптимистично няма да звуча, просто ще ви кажа при нас как ще седят нещата. Нашият общ доход принципно не е никак малък, получаваме и наеми, но имаме и задължения към банки. Оправяме се с една прилично голяма сума, но колкото повече ти растат приходите, толкова повече ти растат и разходите, така че сме свикнали на определени неща и ще се опитаме да не се налага да се лишаваме от тях.
Нашият син другия месец става на две години, надявам се до тогава да е в нас, делото да не се проточи. Платен отпуск за гледане на дете няма да имаме. За да можем все пак да не закъсваме материално и поне в първите месеци от идването му в нас да не е свързано с притесния от наша страна за това, че парите свършват бързо, ние ще ползваме остатъка от годишните си отпуски, след това ще търсим начини за болнични, нещо, което не е невъзможно, предвид отзивчивостта на много доктори при определени условия. Аз лично не съм привърженик на максимата "Дупе знае с 2 и с 200" и ще направя и невъзможното детето ми да не научи как е с 2, за мен това изобщо не стои като възможност. За мен физическото оцеляване е не по-малко важно от психическото.
По този начин със сигурност ще успеем да осигурим един период от около 6 месеца, в който ще се редуваме, един месец единия, един месец другия, да сме плътно с детето. След това вече ще разчитаме на помощ от страна на бабите, докато стане възможно тръгването на детска градина, което няма да е по-рано от следващата есен, предвид новите условия за записване в детските градини в София.
Така че добре помислете с какви средства разполагате и какво можете да промените в това отношение, защото е важно за това колко голямо дете ще искате. Не че 220-те лева от държавата са нещо, но все пак ги има. Дано съм била полезна.
Нашият син другия месец става на две години, надявам се до тогава да е в нас, делото да не се проточи. Платен отпуск за гледане на дете няма да имаме. За да можем все пак да не закъсваме материално и поне в първите месеци от идването му в нас да не е свързано с притесния от наша страна за това, че парите свършват бързо, ние ще ползваме остатъка от годишните си отпуски, след това ще търсим начини за болнични, нещо, което не е невъзможно, предвид отзивчивостта на много доктори при определени условия. Аз лично не съм привърженик на максимата "Дупе знае с 2 и с 200" и ще направя и невъзможното детето ми да не научи как е с 2, за мен това изобщо не стои като възможност. За мен физическото оцеляване е не по-малко важно от психическото.
По този начин със сигурност ще успеем да осигурим един период от около 6 месеца, в който ще се редуваме, един месец единия, един месец другия, да сме плътно с детето. След това вече ще разчитаме на помощ от страна на бабите, докато стане възможно тръгването на детска градина, което няма да е по-рано от следващата есен, предвид новите условия за записване в детските градини в София.
Така че добре помислете с какви средства разполагате и какво можете да промените в това отношение, защото е важно за това колко голямо дете ще искате. Не че 220-те лева от държавата са нещо, но все пак ги има. Дано съм била полезна.
Чакаме в друга тема! 
. Аз лично не съм привърженик на максимата "Дупе знае с 2 и с 200" и ще направя и невъзможното детето ми да не научи как е с 2, за мен това изобщо не стои като възможност. За мен физическото оцеляване е не по-малко важно от психическото.
Кудкудяка, и аз не съм привърженик на тази максима, защото първата част не ми харесва. Както на всички . Но все пак ми е много интересно, как ще направиш така, че синът ти да не знае с 2. Та това просто не зависи от теб. А с твърдението си - "това изобщо не стои пред мен като възможност"- направо ме разби. Нали знаеш защо Бог ни е дал възможност да си правим планове- за да ни гледа после сеира
- това нашега . Сериозно, всеки ден уча синът ми да може с 2. Нещо повече, опитвам се да го науча, как от от паднал на земята с нула, по-точно на огромен минус, се става и изправя на крака. По -трудното е да го научиш с 2 , особено ако имаш 200. Ако знаеш колко благодарна съм на майка ми, че ме е научила да мога с 2 , един от най-ценните уроци ,които ми е дала. Свърши си работата урока. Ти тук говориш за помощ от бабите и пр. - това е също много повече от 2 , само една баба да имаш , особено ако е майка ти. Пишеш им да преценят възможностите си - добър съвет, но невъзможен. Някой може да ми каже, че аз не съм преценила моите - напротив. Бях с много сериозни доходи и добри перспективи да работя в къщи и да си гледам детето. А пък и ако майка ми беше жива .... Аз бих казала обмислете си доходите, помислете за допълнителни възможности, но най-важното е, помислете си ако сте на дъното, колко време ще издържите. т.е. помислете вие можете ли с 2. Ще издържат ли чувствата и отношенията ви в трудни времена. Както казва Бонита- всеки има право на щастие и беден, и богат. А пък и никой не знае, каква изненада му е приготвил Господ в утрешния ден!
Кудкудяка, нищо лично. Просто гледна точка.
Успех ти желая и скоро да си приберете детенце в къщи!
Ние също дълго време смятахме и пресмятахме, че ако имаме дете ще можем да се справим. Мъжът ми работеше на две работи, аз също. Докато течаха срещите със соц. работник ни се случи най-големия кошмар. На път за работа с колата, мъжът ми челно бе ударен от доста по-голям автомобил. Как е останал жив е истинско чудо, и повечето лекари , които са го приели не му давали никакви шансове. До тук с плановете и сметките. Два месеца на легло и със зашити челюсти, повече от 8 месеца на инвалидна количка. Оцеля, но болката ще е неотменна част от живота му. От гледна точка на времето сега, вярвам , че Бог го остави жив, защото нашето детенце ни е чакало някъде. Повечето тук знаят , че Ники е роден на една дата с баща си.
Много не обичам максимите, но една си напомням често - Животът е това, което ни се случва, докато кроим планове за бъдещето.
Понякога, когато сметна, че Ники няма нужда от повече бонбони или нещо не дотам полезно, му казвам , че имаме пари само за хляб и нещата, за които сме в магазина и в момента нямам за бонбони. В началото мрънкаше, но виждам, че сега , когато иска нещо първо ме пита дали имам пари за това, което той иска. Преди няколко дни прибирайки се от градината му казах , че ще влезем в магазина за бонбони /той обожава желираните/.
Въпросът му - Защото ти дадоха пари на работата ? Затова ли ще ми купиш бонбони?
Много не обичам максимите, но една си напомням често - Животът е това, което ни се случва, докато кроим планове за бъдещето.
Понякога, когато сметна, че Ники няма нужда от повече бонбони или нещо не дотам полезно, му казвам , че имаме пари само за хляб и нещата, за които сме в магазина и в момента нямам за бонбони. В началото мрънкаше, но виждам, че сега , когато иска нещо първо ме пита дали имам пари за това, което той иска. Преди няколко дни прибирайки се от градината му казах , че ще влезем в магазина за бонбони /той обожава желираните/.
Въпросът му - Защото ти дадоха пари на работата ? Затова ли ще ми купиш бонбони?
с много повече от повечето хора в БГ
аман от парвенюта.
ходи си го мери някъде другаде. баш ни брига с какви пари ТИ гледаш детето си. с много повече от повечето хора в БГ
Абе затраях си, ама на устата ми беше :"много уместно"!
Ей аман от комплексари.
Какво лошо е написал човека? Вие хора не четете ли темата? Въпроса е с какви пари си отглеждаме децата.
Какво лошо е казал? От кога хора отговарящи на въпроси във форум трябва да бъдат хокани? Наистина не мога да ви разбера.
Държите се сякаш някой ви се е намъкнал в хола на мокета с кални обувки.
Ама не е така. Щото това е и моя хол. Така, че да ме прощавате, ама сега ди направите място и на всички други, които го ползват.
И не виждам какво лошо има да имаш пари.
И да си пиете лекарствата по често:)
Какво лошо е написал човека? Вие хора не четете ли темата? Въпроса е с какви пари си отглеждаме децата.
Какво лошо е казал? От кога хора отговарящи на въпроси във форум трябва да бъдат хокани? Наистина не мога да ви разбера.
Държите се сякаш някой ви се е намъкнал в хола на мокета с кални обувки.
Ама не е така. Щото това е и моя хол. Така, че да ме прощавате, ама сега ди направите място и на всички други, които го ползват.
И не виждам какво лошо има да имаш пари.
И да си пиете лекарствата по често:)
И не виждам какво лошо има да имаш пари.
Виж ти кой как чете. Аман от комплексари
ПП Ако ще се бием-
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=279121.40
Препоръчани теми