Как е раждала вашата прабаба?

Темата е чудесна!

Аз също много съм разпитвала бабите и прабаба ми, но с нищо ново не мога да допълня темата. Вие вече всичко сте разказали!

Като чета обаче си мисля колко мъчни времена са били това, а като погледнем още по-назад в човешката история, още по-голяма мизерия и мъка е било. Но благодарение на всичко това, ние съществуваме сега! 

Едната ми прабаба е раждала на село,но доколкото знам вкъщи.Нейната майка е имала 12 деца,май всичките са оживели.Това е от страната на майка ми.От страната на баща ми са били стара градска рода,знам,че прабаба ми умира при спонтанен аборт.А майката на баща ми ражда 2-мата си синове вкъщи,с присъствието на лекар.Чичо ми,първтото й дете,се родил над 5 кг,знам,че се е мъчила много дълго,но раждането е приключило благополучно.Това е 1936г.Баща ми е роден по същия начин,1945г..Майка ми и и
леля ми,1955 и 1962-ра са раждани вече в родилен дом.

Моята прабаба е родила 6 деца, а доколкото знам е имала поне още толкова аборти. Знам за раждането на първото й дете. Работила е на полето и много я заболял коремът. Казала на свекър си, че се прибира, а той не й давал - трябвало да се работи, да не се лигави.  Жената обаче тръгва да ражда и се прибира в къщи. Взела си една кофа с топла вода и се скрила в обора при кравите. Родила го там съвсем сама.  Увила го в някакъв парцал и го занесла на свекърва си да го покаже. 

Много тъжно, нали?  Като знам аз при какви условия раждах и как всички около мен трепериха, вълнуваха и засипваха с внимание и подаръци, защото съм родила 3 деца, много ми дожалява за жените от онези времена. 

За прабабите и аз не знам , но баба ми , родена 1912 година ми е разказвала за своите бремености. Има две раждания с починали бебета - първото живяло един ден , а второто си било мъртво родено. После родила вуйчо ми 1938 г. и много му треперела , че бил болнавичък. Но решила , че е приключила с ражданията. Когато е разбрала, че отново е бременна с майка ми никак не се зарадвала. Всички в село били с по едно дете , съседки , братовчедки , нейни приятелки, как тя ще има две?! Става дума за 1944г.
Дядо ми я успал - казал и ти го роди па ще го утепаме после  Баба ми вика той нарочно така ме лъжеше, да не направя нещо друго (аборт). Времето за раждане дошло на обед. Усетила се тя и отишла в стаята без да каже на никого (Живели са с майка и и баща и , дядо ми е бил сирак и заврян зет). Родила много лесно , права била и бебето се изсулило между краката и , а тя от яд го сритала под леглото. Много серт бабичка беше! Прабаба ми, тя пък била много блага жена се досетила какво става и отишла в стаята. Тя извадила бебето изпод леглото и много му се зарадвала , че било здравичко и едричко момиченце .
Баба ми викала на дядо ми после - айде да го утепаме , а дядо ми викал как ще го тепаме бе , виж какво си ни е убавко. Майка ми после разправя , че докато баба и починала , само тя я гледала , майка и не държала особено на нея. Нямала кърма да я храни , на нивата като ходели бебето се късало да реве и баща и викал виж го това дете защо реве , пък тя викала ми гладно е , за това си реве и продължавала да копае. Защото кърма не е имала. Минала една циганка и го накърмила. Пораснала е на пук на баба ми , почти не е боледувала , за разлика от вуйчо ми. С него все е имало проблеми , освен това едвам е избутвал в училище , а тя е била отличничка.
Та така , иначе ми разправяше , че раждането никак не боли , по-страшни и били стомашните болки от които страдаше - май имаше колит. Сигурно е наследствено , защото и майка ми, и сестра ми са родили лесно. Впрочем и аз - първото ми раждане мина много бързо и лесно , бях на 31. Да видим сега как ще е 

Горките ни баби!Били са героини!

Моята баба ми е разказвала, че майка и е раждала повечето си деца на нивата - имала е 10. После ги носела в престилката си до къщата, където оставала с детето докато не отиде съпругът и в църквата да четат молитва за бебето ( не помня точно ). През този период тя лежала и не се показвала навън. Не показвала и бебето. Баба ми е едно от големите деца и си спомня, че вкъщи са викали жена, която да върши домакинската работа. Когато вече е можело да излиза навън е вършела всичката работа сама. Баба каза, че е гледала един от братята си в къщата, който е ревял от глад и за да го залъжат са му давали бучка захар завързана в тензух.
Само за тежки случаи са викали акушерка. Живели са в махаличка в балкана и най-близката къща е била много далече.
По същото време вуйна и на баба в София е раждала с лекар в болница.

За щастие и двете ми прабаби доживяха до преклонна възраст и са ми разказвали техните истории за децата им и раждането им
едната ми прабаба която доживя чак до 100 години е родила 5 деца всичките са родени в къщи с помоща на майка и или свекърва и това е било в педриода от 1920 до 1930 година
а другата ми прабаба е родила 3 деца двете в къщи най малката си дъщеря баба ми е родена в родилен дом през 1931г. прабаба ми каза че преди това в града нямало родилен дом и всички раждали в къщи и дори след откриването на такъв пак раждали в къщи

Няма кого да попитам-бабите ми вече на се сред живите

Прабабите ми са раждали по къщите.
И двете по четири деца, всички били ОК.

Доколкото знам от тях, не са се имали за героини.
Тогава това е било съвсем нормално. Всички са правили така.

Дори едната ми баба е родила чичо ми вкъщи по време на войната.
С помощта на майка си.

Имам все още една жива прабаба на 95 години.
Моите са раждали все на село , по къщите, определено са били много трудни времена, даже между дядо ми и брат му са починали 3 деца на едната ми прабаба и като се родил дядо му пробили ухото за късмет. И се родил лятото, но чакали няколко месеца да видят дали ще оживее и тогава като го кръстил попа го записали, и до се га не знае кога точно му е истинския рожден ден. Прабаба ми дори не помнеше точната дата. По жътва казва и това е.
Трудни времена.

Корави жени са били нашите прабаби,но и смъртността е била доста висока-и детската, и майчината.Раждали по много деца,част от които не оцелявали.Единствената прабаба,която помня,почина,когато бях около 14 годишна и тези теми не са ме интересували.От бабата на съпруга ми /лека й пръст/ знам,че на село масово са раждали вкъщи и са чакали детето да навърши 40 дни,за да го запишат-да видят дали ще оцелее.Самата тя не знае точната си рождена дата именно по тази причина.Питам се обаче какво са правили,когато според съвременните критерии се е налагало секцио по спешност.Как ли са се мъчили,горките.....

Не знам точно кой е помогнал прабаба ми да роди баба, но знам, че раждането е започнало в снега, по време на бурен бой със снежни топки. Сигурно студа е обезболил контракциите!  Вярно са били истински героини тези жени!

Прабаба ми не знам как е раждала.
Трябва да я питам, защото е още жива.
Но до колкото знам има 2 починали
дечица. Женила се е 3 пъти.

Познавам децата само от последният й брак.
Демек дядо ми и сестра му 

Баба ми е раждала в болница.
Едно нормално раждане, а майка ми - секцио.
Тогава секциото е било от пъпа надолу
по права линия. Голям белег има.

Майка ми и тя е раждала в болница.
И мен и брат ми нормално, но не знам
дали са я рязали. Не съм я питала.

Аз раждах със спинална, нормално,
без нито един шев.

Моля се и второто, живот и здраве
да е като първото!

Темата наистина е много готина! 

Следващия път, когато се видя с баба ще я разпитам и ще пиша.

А кокото до цикките и бременностите и кърменията. Не знам преди как е било, но при мен въпреки 6 месечно кърмене на поискване си имах цикъл още на първия месец след раждането.
Но пък иначе теорията звучи логично, може и при мен нещо да е сбъркано 

И аз бях малка когато почина прабабами (по майчина линия). Помня я много добре, но не съм я питала такива работи. Баба ми (третото й дете) ми е разказвала, че всичките 9 бебета ги е раждала в къщи. Не знам кой е помагал. Починало й е едно момиченце - Елеонора. Прабабами се разболяла тежко и са я откарали в града в болница. Оставили момиченцето на баба ми да го гледа, а тя е била 12тина годишна  на третия ден й е починало в ръцете. Същата тая моя баба (лека й пръст) е родила вуйчо ми в къщи, сама, на колене някъде през 1945г. а леля ми и майка ми ги е родила в болница в София.