Как изневерявате?

  • 49 087
  • 375
  •   1
Отговори
# 360
  • Калгари, Канада
  • Мнения: 1 384
Не разбирам хората с изказвания "искам да изневеря", "как да изневеря?", смешно ми е. За спорта ли се изневерява, за отмъщение ли, за какво?  Ако имаш незадоволени желания, ми намери си начин да си ги задоволиш с половинката. Толкова ли е трудно, ако има наличие на нужните анатомични части и малко фантазия, какъв е проблема? Може и на половинката ви да и трябва разнообразие, ако си наемете хотел и отидете по отделно например, облечете се секси /и за двамата се отнася/ и се направете на непознати, не говорете нищо, начукайте се и си тръгнете по отделно, после даже може да криете един от друг къде сте били   Joy  И не се оправдавайте с "половинката ми няма да се съгласи на такова нещо", не само вие имате тайни фантазии.
Може дори нова тема да се отвори за шантавите фантазии, които са изпълними в рамките на семейството. Според мен са повече дори и от нещата, които може да правите с любовник/ца, защото се познавате по-добре, а колкото повече, толкова повече!

Изневеряващите не питат как и не казват, че искат, те го правят и си продължават живота, чувстват се по-добре след това и не го приемат навътре. Не е за слаби сърца както вече е писано.
Попадна ми истината:"Изневяра е това не да отидеш с друг/а мъж/жена, а да си забравиш твоя/твоята", тъй че погледнато така гледайте вашите половинки да са задоволени и щастливи, пък какво ще правите вие си е ваша работа.

"Ами ако се влюбя?" Ами ще се разведеш и ще заживееш с новият човек, ако е свободен, де. Ако не си щастлив/а сега, то после поне може да си. Ако си с грешният човек, трябва ли да си тровиш нервите с него? Живота да не би да е много дълъг, за да го живеем нещастно?

Ако го правиш за отмъщение, може после емоционално да ти е по зле и от преди, а и да изневериш с първия срещнат си е глупост, не само заради възможни болести, а и защото може и да е по-зле и от твоя мъж/жена и тогава какъв ти е келепира?

А това за обстоятелствата принудили ви да изневерите, наистина "принудили ви", хайде бе, че всяко разумно същество знае иска ли или не иска да прави нещо и как да се измъкне, ако не иска. Ако сте се насладили на момента, ОК, продължавайте натам с живота си, ама да обвинявате някой дори себе си, полза няма.

И пак да кажа в семейството не мисля, че е разнообразието трябва да се внася отвън, след като си решил да живееш с някой за добро и лошо, решенията трябва заедно да ги взимате и останалите вмешателства не помагат, а само могат да развалят семействата.

# 361
  • Мнения: 2
kakто си му е реда

®

# 362
  • Мнения: 0
Изневеряването е за малоценни отрепки, аз такива работи не правя  bowuu

# 363
  • Мнения: 83
Не разбирам хората с изказвания "искам да изневеря", "как да изневеря?", смешно ми е. За спорта ли се изневерява, за отмъщение ли, за какво?  Ако имаш незадоволени желания, ми намери си начин да си ги задоволиш с половинката. Толкова ли е трудно, ако има наличие на нужните анатомични части и малко фантазия, какъв е проблема? Може и на половинката ви да и трябва разнообразие, ако си наемете хотел и отидете по отделно например, облечете се секси /и за двамата се отнася/ и се направете на непознати, не говорете нищо, начукайте се и си тръгнете по отделно, после даже може да криете един от друг къде сте били   Joy  И не се оправдавайте с "половинката ми няма да се съгласи на такова нещо", не само вие имате тайни фантазии.
Може дори нова тема да се отвори за шантавите фантазии, които са изпълними в рамките на семейството. Според мен са повече дори и от нещата, които може да правите с любовник/ца, защото се познавате по-добре, а колкото повече, толкова повече!

Изневеряващите не питат как и не казват, че искат, те го правят и си продължават живота, чувстват се по-добре след това и не го приемат навътре. Не е за слаби сърца както вече е писано.
Попадна ми истината:"Изневяра е това не да отидеш с друг/а мъж/жена, а да си забравиш твоя/твоята", тъй че погледнато така гледайте вашите половинки да са задоволени и щастливи, пък какво ще правите вие си е ваша работа.

"Ами ако се влюбя?" Ами ще се разведеш и ще заживееш с новият човек, ако е свободен, де. Ако не си щастлив/а сега, то после поне може да си. Ако си с грешният човек, трябва ли да си тровиш нервите с него? Живота да не би да е много дълъг, за да го живеем нещастно?

Ако го правиш за отмъщение, може после емоционално да ти е по зле и от преди, а и да изневериш с първия срещнат си е глупост, не само заради възможни болести, а и защото може и да е по-зле и от твоя мъж/жена и тогава какъв ти е келепира?

А това за обстоятелствата принудили ви да изневерите, наистина "принудили ви", хайде бе, че всяко разумно същество знае иска ли или не иска да прави нещо и как да се измъкне, ако не иска. Ако сте се насладили на момента, ОК, продължавайте натам с живота си, ама да обвинявате някой дори себе си, полза няма.

И пак да кажа в семейството не мисля, че е разнообразието трябва да се внася отвън, след като си решил да живееш с някой за добро и лошо, решенията трябва заедно да ги взимате и останалите вмешателства не помагат, а само могат да развалят семействата.

Това става само при хората с интелект..., които за съжаление са по-голяма рядкост от диамантите...

# 364
  • Мнения: 51
А дали се води изневяра ако съпругът не те е докосвал месеци наред, въпреки че му се натискаш, съблазняваш или опитваш да прелъстиш, но без резултат... Започваш да се чустваш нежелан, отблъскващ, дефектен... и накрая си потърсиш ласките другаде... и малко след това се разведете?   newsm78

# 365
  • Мнения: 0
А дали се води изневяра ако съпругът не те е докосвал месеци наред, въпреки че му се натискаш, съблазняваш или опитваш да прелъстиш, но без резултат... Започваш да се чустваш нежелан, отблъскващ, дефектен... и накрая си потърсиш ласките другаде... и малко след това се разведете?   newsm78
Изневяра е, но малко по-различна, тъй като жената просто се отказва от мъжа си и спира да се бори за него, вместо до последен дъх да иска да си върне страстта и вниманието от негова страна. Във всяка връзка има застои, но това не ни дава право да си казваме "той/тя вече не ме иска" и хайде по чуждо...

# 366
  • Мнения: 418

mamamia - това няма нищо общо с изневеряването ... Тогава няма нужда да поддържаш паралелни връзки с двама човека!!!
Ако ще бъдеш щастлива с друг човек то си длъжен/на да скъсаш отношенията с първия ... иначе влизаш в друга област
...изневярата... а според мен не можеш да си щастлив, когато трябва да криеш, това за което  мечтаеш ...

# 367
  • Мнения: 51
А дали се води изневяра ако съпругът не те е докосвал месеци наред, въпреки че му се натискаш, съблазняваш или опитваш да прелъстиш, но без резултат... Започваш да се чустваш нежелан, отблъскващ, дефектен... и накрая си потърсиш ласките другаде... и малко след това се разведете?   newsm78
Изневяра е, но малко по-различна, тъй като жената просто се отказва от мъжа си и спира да се бори за него, вместо до последен дъх да иска да си върне страстта и вниманието от негова страна. Във всяка връзка има застои, но това не ни дава право да си казваме "той/тя вече не ме иска" и хайде по чуждо...

аааа да... пропуснах да уточня времето  през което се случва това... повече от година. Дали има смисъл да се бориш за изгубена кауза? Ами ако просто никога не му е било интересно, и е изпълнявал един вид задължения? newsm78

# 368
  • Калгари, Канада
  • Мнения: 1 384
Не разбирам хората с изказвания "искам да изневеря", "как да изневеря?", смешно ми е. За спорта ли се изневерява, за отмъщение ли, за какво?  Ако имаш незадоволени желания, ми намери си начин да си ги задоволиш с половинката. Толкова ли е трудно, ако има наличие на нужните анатомични части и малко фантазия, какъв е проблема? Може и на половинката ви да и трябва разнообразие, ако си наемете хотел и отидете по отделно например, облечете се секси /и за двамата се отнася/ и се направете на непознати, не говорете нищо, начукайте се и си тръгнете по отделно, после даже може да криете един от друг къде сте били   Joy  И не се оправдавайте с "половинката ми няма да се съгласи на такова нещо", не само вие имате тайни фантазии.
Може дори нова тема да се отвори за шантавите фантазии, които са изпълними в рамките на семейството. Според мен са повече дори и от нещата, които може да правите с любовник/ца, защото се познавате по-добре, а колкото повече, толкова повече!

Изневеряващите не питат как и не казват, че искат, те го правят и си продължават живота, чувстват се по-добре след това и не го приемат навътре. Не е за слаби сърца както вече е писано.
Попадна ми истината:"Изневяра е това не да отидеш с друг/а мъж/жена, а да си забравиш твоя/твоята", тъй че погледнато така гледайте вашите половинки да са задоволени и щастливи, пък какво ще правите вие си е ваша работа.

"Ами ако се влюбя?" Ами ще се разведеш и ще заживееш с новият човек, ако е свободен, де. Ако не си щастлив/а сега, то после поне може да си. Ако си с грешният човек, трябва ли да си тровиш нервите с него? Живота да не би да е много дълъг, за да го живеем нещастно?

Ако го правиш за отмъщение, може после емоционално да ти е по зле и от преди, а и да изневериш с първия срещнат си е глупост, не само заради възможни болести, а и защото може и да е по-зле и от твоя мъж/жена и тогава какъв ти е келепира?

А това за обстоятелствата принудили ви да изневерите, наистина "принудили ви", хайде бе, че всяко разумно същество знае иска ли или не иска да прави нещо и как да се измъкне, ако не иска. Ако сте се насладили на момента, ОК, продължавайте натам с живота си, ама да обвинявате някой дори себе си, полза няма.

И пак да кажа в семейството не мисля, че е разнообразието трябва да се внася отвън, след като си решил да живееш с някой за добро и лошо, решенията трябва заедно да ги взимате и останалите вмешателства не помагат, а само могат да развалят семействата.

Това става само при хората с интелект..., които за съжаление са по-голяма рядкост от диамантите...
Kое това? ! newsm78

# 369
  • Калгари, Канада
  • Мнения: 1 384

mamamia - това няма нищо общо с изневеряването ... Тогава няма нужда да поддържаш паралелни връзки с двама човека!!!
Ако ще бъдеш щастлива с друг човек то си длъжен/на да скъсаш отношенията с първия ... иначе влизаш в друга област
...изневярата... а според мен не можеш да си щастлив, когато трябва да криеш, това за което  мечтаеш ...

Кое няма общо с изневеряването? / днес нещо не ми е ден за гатанки, извинявам се, цитирай към кое се отнася/

Изневеряването може да е веднъж или няколко пъти /от малко до безброй/. "Ако се случи веднъж може и да не повтори, но случи ли се два пъти шанса е, че ще потрети" /друга велика мисъл/. Сега дали ще е с един човек няколко пъти или ще е с различни си зависи от много обстоятелства. Приятелка на майка ми си караше паралелно с мъж и любовник доста време, после смени любовника. Тъй че дали ще изневеряваш с различни или ще си хванеш любовник все си е изневяра.  А това че си длъжен да скъсаш предишната връзка преди да започнеш нова си е хем така, хем не, кой както му е удобно така си живее.

# 370
  • Калгари, Канада
  • Мнения: 1 384
А дали се води изневяра ако съпругът не те е докосвал месеци наред, въпреки че му се натискаш, съблазняваш или опитваш да прелъстиш, но без резултат... Започваш да се чустваш нежелан, отблъскващ, дефектен... и накрая си потърсиш ласките другаде... и малко след това се разведете?   newsm78

Ако си във връзка, имаш гадже или брак, и тръгнеш по чуждо си е изневяра.  Peace А това, че връзката поне за теб се е разпаднала преди това са подробности. Демек трябвало е да се разделиш първо. Ама какво ти пука че е било изневяра? Така или иначе си се развела вече.
А като гледам "повече от година" , нещо не ми се вярва мъж да седи без секс толкова време  newsm78 Я почни от начало : Що се събрахте? Винаги ли не е имал желание към теб?

# 371
  • Мнения: 51
Началото:
20 годишно с емен-емен 30г. буйни летни страсти, бебе, сватба /под натиска на родителите ми/ - не се оправдавам, така съм възпитавана... всичко да е "законно". Бебето го оставих - но му дадох право на избор, аз не съм го задължавала към нищо, просто не исках да рискувам с аборт. Историята е дълга ... накратко- месеци след сватбата започна да се държи дръпнато. По нататък показваше вече незаинтересованост към малкото,  нататък отряза и мен всичко в рамките на 5 години... няма финанси, няма внимание, няма нищо... все се заблуждавах, че ще отмине, но като спря да ме докосва вече ми светна лампата... какво ли не правих.. бях много влюбена... всичко прощавах... но накрая след като не се прибрахме два дена с детето, а той дори не се обади да попита живи ли сме, реших че това е края. За адвокати пари нямах затова не подадох аз молбата, но той се погрижи...

# 372
  • Мнения: 418
А дали се води изневяра ако съпругът не те е докосвал месеци наред, въпреки че му се натискаш, съблазняваш или опитваш да прелъстиш, но без резултат... Започваш да се чустваш нежелан, отблъскващ, дефектен... и накрая си потърсиш ласките другаде... и малко след това се разведете?   newsm78
Изневяра е, но малко по-различна, тъй като жената просто се отказва от мъжа си и спира да се бори за него, вместо до последен дъх да иска да си върне страстта и вниманието от негова страна. Във всяка връзка има застои, но това не ни дава право да си казваме "той/тя вече не ме иска" и хайде по чуждо...

аааа да... пропуснах да уточня времето  през което се случва това... повече от година. Дали има смисъл да се бориш за изгубена кауза? Ами ако просто никога не му е било интересно, и е изпълнявал един вид задължения? newsm78

Тоя да няма проблем с простатата?!?  Mr. Green Mr. Green Mr. Green

# 373
# 374
  • Калгари, Канада
  • Мнения: 1 384
Началото:
20 годишно с емен-емен 30г. буйни летни страсти, бебе, сватба /под натиска на родителите ми/ - не се оправдавам, така съм възпитавана... всичко да е "законно". Бебето го оставих - но му дадох право на избор, аз не съм го задължавала към нищо, просто не исках да рискувам с аборт. Историята е дълга ... накратко- месеци след сватбата започна да се държи дръпнато. По нататък показваше вече незаинтересованост към малкото,  нататък отряза и мен всичко в рамките на 5 години... няма финанси, няма внимание, няма нищо... все се заблуждавах, че ще отмине, но като спря да ме докосва вече ми светна лампата... какво ли не правих.. бях много влюбена... всичко прощавах... но накрая след като не се прибрахме два дена с детето, а той дори не се обади да попита живи ли сме, реших че това е края. За адвокати пари нямах затова не подадох аз молбата, но той се погрижи...

Хубаво си му дала право на избор, ама той явно пак под натиск е подписал, против него си тъй да си каже. Когато това, което ти се случва не е в хармония с това, което чувстваш работите вървят не на добре, малко хора го превъзмогват и продължават напред. Не че го оправдавам твоя бивш.
Но здраве да е, важното е сега да си щастлива и да продължиш оптимистично напред без да се тормозиш и да съжаляваш за миналото.

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт