Ако е така, да си взима паричките и бързо, бързо да се маха. В семейството партньорите трябва да си помагат. То и мъжът ми не обича да си дава парите (т.е. аз да се разпореждам с тях), но кажа ли, че ми трябват за детето или за сметки - дава.
Имали сме сериозни спорове за това как ги харчи. Казваше ми, че парите са си негови и ще ги харчи както си иска. Да ама не. Много бързо му напомних, че не живее сам и, че това дете не е от съседа. Още повече си има хоби, което не е никак евтино. Понякога ми излиза през носа, но се старая да се съобразявам и да не мърморя много много. От друга страна работим заедно. Аз знам всяка негова стъпка, както и той моите.
Днес дойде и ми каза ние отиваме .....не знам къде. Аз се нацупих. Падна голямо подмазване, а в неделя очаквам и голяма помощ в домакинството. Той занае, че така ще ощети семейния бюджет и се опитва да компенсира. Аз се гърбя наравно с него и няма да му позволя да си харчи парите само за себе си. Ще си грабна детето и довиждане. Хич не ми пука. Айде де.
Ама много се ядосвам на такива мъже. Аз ще работя за двама, а той ще ми вдига скандали. Как не! И аз мога да викам.
Извинявай! Много се старая да не съм крайна. Говори с него. Ако можеш, опитай се да го накараш да те разбере.
А децата как възприемат тази ситуация?