Единственото, за което съжалявам днешните деца е, че са зависими в забавленията си от компютър, мобилен телефон или двд, докато нашето поколение можеше да се забавлява предимно с общуване с други деца. Ех, какви тайфи бяха през лятото и колко много смях....Все по-рядко чувам истински, безгрижен смях...
- Публикувана: 21 март 2008, 23:39 ч.
- Последно мнение: 10 апр. 2008, 17:21 ч.
Посвещава се на децата на 70-те и 80-те години на ХХ-ти век
Минало -бешело.... Носталгия да, но истински да се върна в такава епоха със сегашните си потребности - не. Въпреки всичко се радвам, че съм човек живял във времена в които съм опознала малките радости и големите трепети на бързо развиващата се технология в заобикалящ ни свят. Децата ни никога няма да раберат какво сме изживяли - за добро или лошо. Но аз храня добри спомени в себе си. Искам само лошите новини и моменти да бъдат по-малко, ако е твърде егоистично да поискам те да изчезнат!
Хубаво е, че си спомняме миналото си и още по-добре ще е ако си го спомняме по-често.
Нали ако нямахме тези спомени , нямаше да бъдем това, което сме днес - по-земни, по-оценяващи, по-борбени, по-реални ?!?
Вярно е, че е минало, че е било отдавна и, че едва ли ще се върне, но е толкова важно да го съхраним и помним, да си го припомняме и казваме на глас, за да може да дадем пример на децата си, да забавим свръх модернизирането и машинизирането им (ако мога така да се изразя) Защото нямам против бъдещето и трудността на настоящето, но предпочитам живот и здраве децата ми да имат богат живот, но не в материалния смисъл. Да могат да оценяват красивото, да се радват на малкото и да откриват стойностното и важното така, както ние можехме да го правим.
Искам децата ми да излезнат пред блока, да ги гледам как играят,как се гонят, пръскат се с вода и се прибират капнали от умора, да ядат филийки с домашна лютеница и да са щастливи от това...А за да се случи аз имам моите спомени и ще се опитам да им представя този свят без, разбира се, да ги откъсвам от стремежа им да бъдат хора на бъдещето....
Нали ако нямахме тези спомени , нямаше да бъдем това, което сме днес - по-земни, по-оценяващи, по-борбени, по-реални ?!?
Вярно е, че е минало, че е било отдавна и, че едва ли ще се върне, но е толкова важно да го съхраним и помним, да си го припомняме и казваме на глас, за да може да дадем пример на децата си, да забавим свръх модернизирането и машинизирането им (ако мога така да се изразя) Защото нямам против бъдещето и трудността на настоящето, но предпочитам живот и здраве децата ми да имат богат живот, но не в материалния смисъл. Да могат да оценяват красивото, да се радват на малкото и да откриват стойностното и важното така, както ние можехме да го правим.
Искам децата ми да излезнат пред блока, да ги гледам как играят,как се гонят, пръскат се с вода и се прибират капнали от умора, да ядат филийки с домашна лютеница и да са щастливи от това...А за да се случи аз имам моите спомени и ще се опитам да им представя този свят без, разбира се, да ги откъсвам от стремежа им да бъдат хора на бъдещето....
Хубаво е, че си спомняме миналото си и още по-добре ще е ако си го спомняме по-често.
Нали ако нямахме тези спомени , нямаше да бъдем това, което сме днес - по-земни, по-оценяващи, по-борбени, по-реални ?!?
Вярно е, че е минало, че е било отдавна и, че едва ли ще се върне, но е толкова важно да го съхраним и помним, да си го припомняме и казваме на глас, за да може да дадем пример на децата си, да забавим свръх модернизирането и машинизирането им (ако мога така да се изразя) Защото нямам против бъдещето и трудността на настоящето, но предпочитам живот и здраве децата ми да имат богат живот, но не в материалния смисъл. Да могат да оценяват красивото, да се радват на малкото и да откриват стойностното и важното така, както ние можехме да го правим.
Искам децата ми да излезнат пред блока, да ги гледам как играят,как се гонят, пръскат се с вода и се прибират капнали от умора, да ядат филийки с домашна лютеница и да са щастливи от това...А за да се случи аз имам моите спомени и ще се опитам да им представя този свят без, разбира се, да ги откъсвам от стремежа им да бъдат хора на бъдещето....
Нали ако нямахме тези спомени , нямаше да бъдем това, което сме днес - по-земни, по-оценяващи, по-борбени, по-реални ?!?
Вярно е, че е минало, че е било отдавна и, че едва ли ще се върне, но е толкова важно да го съхраним и помним, да си го припомняме и казваме на глас, за да може да дадем пример на децата си, да забавим свръх модернизирането и машинизирането им (ако мога така да се изразя) Защото нямам против бъдещето и трудността на настоящето, но предпочитам живот и здраве децата ми да имат богат живот, но не в материалния смисъл. Да могат да оценяват красивото, да се радват на малкото и да откриват стойностното и важното така, както ние можехме да го правим.
Искам децата ми да излезнат пред блока, да ги гледам как играят,как се гонят, пръскат се с вода и се прибират капнали от умора, да ядат филийки с домашна лютеница и да са щастливи от това...А за да се случи аз имам моите спомени и ще се опитам да им представя този свят без, разбира се, да ги откъсвам от стремежа им да бъдат хора на бъдещето....
браво по-добре не бих го казала. Удебелих това което и аз искам за нашите деца 
Препоръчани теми