Аз лично отговорих с "колебая се", защото не е уточнено деца с какви увреждания трябва да се интегрират със здравите. Ако става въпрос за тежки умствени увреждания съм против, ако са леки или физически- твърдо ЗА.
Това е и моето мнение.
- Публикувана: 22 март 2008, 15:11 ч.
- Последно мнение: 8 май 2008, 17:39 ч.
За или против интеграцията на децата с увреждания сте в масовата детска градина
Това е и моето мнение.
Не намирам нищо нередно във въпроса. Едва ли някои очаква тук да решим с колко тежки увреждания децата могат да посещават детските градини. Става въпрос за принципна позиция. Много коравосърдечно ми прозвуча уточнението.
Аз съм за интеграцията на всички в неравностойно положение- безусловно.
Аз съм за интеграцията на всички в неравностойно положение- безусловно.
Уточненията са много важни. Хоровото пеене за това колко сме толерантни и добри не е от полза за решаването на истинските проблеми. Не е нормално и няма да стане прием на деца с всякакви заболявани във всички техни форми в масовите ДГ и училища.
Дете с психично заболяване почти не умъртви друго с обикновен молив миналата година.
На този етап не смятам, че персоналът е обучен и че са налице условия за обслужване на деца със специфични нужди от всякакъв характер в детските заведения.
Може да има такива, подходящи за деца с нарушена двигателна активност или за деца с леки психически увреждания. Говоря за общи градини, където да има обучен персонал за определен вид проблеми и предвидена среда.
Иначе най- лесно е да викнем- "ЗА"- но за кое?
Дете с психично заболяване почти не умъртви друго с обикновен молив миналата година.
На този етап не смятам, че персоналът е обучен и че са налице условия за обслужване на деца със специфични нужди от всякакъв характер в детските заведения.
Може да има такива, подходящи за деца с нарушена двигателна активност или за деца с леки психически увреждания. Говоря за общи градини, където да има обучен персонал за определен вид проблеми и предвидена среда.
Иначе най- лесно е да викнем- "ЗА"- но за кое?
Точно така, при липса на конкретика самото отговаряне с "да" или "не" е един повърхностен поглед върху въпроса. Просто се губи смисълът от начинанието.
Тази тема ли наричаш 'начинание'?
Отделно - едва ли някой, освен специалист може да даде рамките за кои деца е добре, възможно и препоръчително да посещават масови уч. заведения и за кои не. Аз не бих тръгнала да определям такова нещо... за това и съм 'за' просто.
Написах - Колебая се!
Но правилният отговор е - ПРОТИВ!
Защо ли? Защото аз работех с такива деца от такива училища и за да ме разберете по-добре, ще приложа няколко примера.
За такива деца - има специални училища, специални педагози, които знаят как и от какво има нужда такова дете! Обръщат му нужното внимание и то израствасъс самочувствие.
Докато на повечето интегрирани деца в масовите училища, не им се обръща нужното внимание, не получават и капчица знания! Биват подигравани и "малтретирани" от съучениците си.
напр. преди три години преподавах на пети клас. Бяха общо 30 ученика - имаше сред тях и едно глухонямо дете. На родителите, директорът им обясни, че то няма да се чувства в свои води, няма да получи нужното внимание и знания, на които останалите деца се радват без проблем, защото няма професионалисти, които могат да работят именно с такива деца. Майката настоя да приемем детето и то остана. Аз немога да общувам с такова дете, защото незнам езика на глухонемите! На него му беше скучно в час, и не само в моя, а и в останалите, защото неразбираше нищо, а ние незнаехме как да му го обясним. Първите два часа мълчеше, а после започваше да "мучи", с извинение. Децата от класа се сърдеха, че нищо не чуват и не могат да разберат. Постигнах мир в моя клас, като му давах на детето всичко напечатано или на картинки, да рисува, прости упражнения да прави. Докато на родителската среща неразбрах от майката, че то неможе да пише. Тогава за какво говорим!
На него му трябваха професионални педагози, които ще се занимават само с него, за да постигне нивото на останалите. Когато давах на останалите писмени задачи, се опитвах да му показвам буквите, научих малко и от езика на глухонемите, за да се разбирам с него по някакъв начин. Той беше будно дете, но го съжалявах много, защото аз бях само за 4 месеца там и за тези месеци, го занимавах по най-добрия спроде мен начин. Но мислите ли че повечето учители, ще направят това за него?! Там не му беше мястото! Това е нещо ново за нас - България. Но за да се направи и тук, както е на Запад - първо трябва да се осигурят необходимите средства и персонал.
Имам две прекрасни приятелки със същите проблеми - и само създадените за това Специални помощни училища, направи от тях Хора! Те завършиха, едната висше и работи в престижна фирма за комуникации. Другата, която имаше говорни проблеми, благодарение на това заведение, специализираното, възвърна част от говора си. Първоначално тя беше в Масово у-ще, но после по нейно желание, родителите я прехвърлиха в Специализирано в Карнобат. Завърши шев и кройка и вече е собстваник на престижна марка!
Но правилният отговор е - ПРОТИВ!
Защо ли? Защото аз работех с такива деца от такива училища и за да ме разберете по-добре, ще приложа няколко примера.
За такива деца - има специални училища, специални педагози, които знаят как и от какво има нужда такова дете! Обръщат му нужното внимание и то израствасъс самочувствие.
Докато на повечето интегрирани деца в масовите училища, не им се обръща нужното внимание, не получават и капчица знания! Биват подигравани и "малтретирани" от съучениците си.
напр. преди три години преподавах на пети клас. Бяха общо 30 ученика - имаше сред тях и едно глухонямо дете. На родителите, директорът им обясни, че то няма да се чувства в свои води, няма да получи нужното внимание и знания, на които останалите деца се радват без проблем, защото няма професионалисти, които могат да работят именно с такива деца. Майката настоя да приемем детето и то остана. Аз немога да общувам с такова дете, защото незнам езика на глухонемите! На него му беше скучно в час, и не само в моя, а и в останалите, защото неразбираше нищо, а ние незнаехме как да му го обясним. Първите два часа мълчеше, а после започваше да "мучи", с извинение. Децата от класа се сърдеха, че нищо не чуват и не могат да разберат. Постигнах мир в моя клас, като му давах на детето всичко напечатано или на картинки, да рисува, прости упражнения да прави. Докато на родителската среща неразбрах от майката, че то неможе да пише. Тогава за какво говорим!
На него му трябваха професионални педагози, които ще се занимават само с него, за да постигне нивото на останалите. Когато давах на останалите писмени задачи, се опитвах да му показвам буквите, научих малко и от езика на глухонемите, за да се разбирам с него по някакъв начин. Той беше будно дете, но го съжалявах много, защото аз бях само за 4 месеца там и за тези месеци, го занимавах по най-добрия спроде мен начин. Но мислите ли че повечето учители, ще направят това за него?! Там не му беше мястото! Това е нещо ново за нас - България. Но за да се направи и тук, както е на Запад - първо трябва да се осигурят необходимите средства и персонал.
Имам две прекрасни приятелки със същите проблеми - и само създадените за това Специални помощни училища, направи от тях Хора! Те завършиха, едната висше и работи в престижна фирма за комуникации. Другата, която имаше говорни проблеми, благодарение на това заведение, специализираното, възвърна част от говора си. Първоначално тя беше в Масово у-ще, но после по нейно желание, родителите я прехвърлиха в Специализирано в Карнобат. Завърши шев и кройка и вече е собстваник на престижна марка!
Уточненията са много важни.
Дете с психично заболяване почти не умъртви друго с обикновен молив миналата година.
Дете с психично заболяване почти не умъртви друго с обикновен молив миналата година.
Ако едно дете е пълничко, но здраво, без физически и психически недъзи. Ако това дете е обиждано непрекъснато и то се защити с този "най-обикновен молив". Тогава на какво ще се отдаде агресията му? На пълнотата ли?
Ясно е, че не може всички деца да са като по калъп. Винаги ще има кротки деца, агресивни, пълни, кльощави, с очила, куци, изостанали умствено, слепи, глухи и др., и др. Тези деца трябва да се научат да учат и живеят заедно. И затова са необходими общите усилия на учителите и родителите. Но родители не само на децата с увреждания, а и на тези без такива.
Защото ако сега ви е страх децата да контактуват с деца с увреждания, то утре вашите деца ще бъдат възрастни, но и децата с увреждания ще бъдат възрастни с увреждания.
ами по принцип съм "за", обаче не смятам че за такова дете е добре да е в масова група с 38 други деца, с изнервена учителка, и без ресурсен учител, който да отдели необходимите часове за него индивидуално
то и за здравите деца не е добре
иначе на теория подкрепям, но има доста "но" в това
иначе не смятам че ще печи с нещо на другите деца, или че те ще се отнасят с него различно...в детската градина още са необременени и невинни , за разлика от училищната среда
то и за здравите деца не е добре
иначе на теория подкрепям, но има доста "но" в това
иначе не смятам че ще печи с нещо на другите деца, или че те ще се отнасят с него различно...в детската градина още са необременени и невинни , за разлика от училищната среда
Запозната съм със случая, даден от мен като пример. Свикваха се цяла година род. срещи по подобни. Както и с това, че конкретното дете не е искано от която и да било госпожа, която е знаела за проблема му. Това не е и единствения случай за същото дете, но няма защо да го нищим.
Истината е, че когато се говори за интегриране на хора с увреждания в обществото е безсмислено да се поставят обобщени въпроси. Защото "обобщени" решения не могат да се намерят и не само у нас.
Споделеното от beni_vasi не го чувам за първи път, нито само от нея. Разговаряла съм с учители, реално занимавали се с различни деца /тук говоря само за психически увреждания, при физическите проблемът е най- вече проблем за достъпна среда, която следва да се организира и по отношение на градските инфраструктури/ с увреждания, при тежките от които на децата в определен момент просто се е наложило да потърсят така или иначе специализирано училище.
Не е въпрос на страх, а на реализъм.
Отновот твърдя- конкретиката е важна. Точно толкова, колкото и конкретните решения на конкретно зададени проблеми. Няма нито общи проблеми нито общи решения.
Истината е, че когато се говори за интегриране на хора с увреждания в обществото е безсмислено да се поставят обобщени въпроси. Защото "обобщени" решения не могат да се намерят и не само у нас.
Споделеното от beni_vasi не го чувам за първи път, нито само от нея. Разговаряла съм с учители, реално занимавали се с различни деца /тук говоря само за психически увреждания, при физическите проблемът е най- вече проблем за достъпна среда, която следва да се организира и по отношение на градските инфраструктури/ с увреждания, при тежките от които на децата в определен момент просто се е наложило да потърсят така или иначе специализирано училище.
Не е въпрос на страх, а на реализъм.
Отновот твърдя- конкретиката е важна. Точно толкова, колкото и конкретните решения на конкретно зададени проблеми. Няма нито общи проблеми нито общи решения.
Аз съм твърдо "ЗА", но за да се осъществи такъв проект в България, е нужно да се отдели много време за ограмотяването на всички останали, които ще участват в този процес - родителите на здрави деца, здравите деца, учителите. С всички тях трябва да поработят доста психолози, защото имам усещането, че болшинството от хората се държат като неандерталци и са абсолютно непросветени.
Ще дам един елементарен пример - в класа на сина на моята приятелка има осиновено дете, което няма увреждания, но тъй като е престояло в дом до шестата си година е поизостанало в развитието си. Нито веднъж нито класната, нито директорката на училището не е поставила въпроса на родителска среща пред родителите на останалите деца - в смисъл, че това детенце се нуждае от повече внимание, родителите да предупредят децата си да не му се подиграват, а да му помагат и т.н. На първия месец след началото на учебната година имаше много неприятен инцидент с въпросното дете и неговите съученици. Чак ми е гнусно да си припомням подробности. Но за този инцидент мисля, че главно вина имат класната и директорката, защото не са обърнали внимание на родителите, които пък от своя страна не са инструктирали своите рожби.
Много ми е мъчно, но мога да обобщя, че българинът няма достатъчно култура по отношение на хората с увреждания.
Ще дам един елементарен пример - в класа на сина на моята приятелка има осиновено дете, което няма увреждания, но тъй като е престояло в дом до шестата си година е поизостанало в развитието си. Нито веднъж нито класната, нито директорката на училището не е поставила въпроса на родителска среща пред родителите на останалите деца - в смисъл, че това детенце се нуждае от повече внимание, родителите да предупредят децата си да не му се подиграват, а да му помагат и т.н. На първия месец след началото на учебната година имаше много неприятен инцидент с въпросното дете и неговите съученици. Чак ми е гнусно да си припомням подробности. Но за този инцидент мисля, че главно вина имат класната и директорката, защото не са обърнали внимание на родителите, които пък от своя страна не са инструктирали своите рожби.
Много ми е мъчно, но мога да обобщя, че българинът няма достатъчно култура по отношение на хората с увреждания.
Моето дете е на интегрирано обучение, заради късно проговаряне, но като казах на директорката , че ще идва в градината ресурсен учител за него ме изледаха странно, не се бяха сблъсквали с такова нещо. Дори не знаеше какво е това интегрирано обучение.
Той не е болен от нещо, но проговори по-късно и се налага логопедична намеса.Така че как бих имала нещо против някое друго дете с различни проблеми?
А за трайно увредени деца без перспектива за подобрение, мисля, че самите майки не биха ги пуснали в заведения без специализирана помощ. За такива, които все пак могат да контактуват с нормални деца и имат шанс за развитие много ясно, че трябва да се учим на толерантност.Вярно че е трудно, но никой не е застрахован. Ако имаме едно здраво и едно увредено дете, ще захвърлим ли болното в името на здравото.Мисля, че не.Но е по-лесно когато се отнася за чужди проблеми.
Той не е болен от нещо, но проговори по-късно и се налага логопедична намеса.Така че как бих имала нещо против някое друго дете с различни проблеми?
А за трайно увредени деца без перспектива за подобрение, мисля, че самите майки не биха ги пуснали в заведения без специализирана помощ. За такива, които все пак могат да контактуват с нормални деца и имат шанс за развитие много ясно, че трябва да се учим на толерантност.Вярно че е трудно, но никой не е застрахован. Ако имаме едно здраво и едно увредено дете, ще захвърлим ли болното в името на здравото.Мисля, че не.Но е по-лесно когато се отнася за чужди проблеми.
Запозната съм със случая, даден от мен като пример. Свикваха се цяла година род. срещи по подобни. Както и с това, че конкретното дете не е искано от която и да било госпожа, която е знаела за проблема му. Това не е и единствения случай за същото дете, но няма защо да го нищим.
Истината е, че когато се говори за интегриране на хора с увреждания в обществото е безсмислено да се поставят обобщени въпроси. Защото "обобщени" решения не могат да се намерят и не само у нас.
Споделеното от beni_vasi не го чувам за първи път, нито само от нея. Разговаряла съм с учители, реално занимавали се с различни деца /тук говоря само за психически увреждания, при физическите проблемът е най- вече проблем за достъпна среда, която следва да се организира и по отношение на градските инфраструктури/ с увреждания, при тежките от които на децата в определен момент просто се е наложило да потърсят така или иначе специализирано училище.
Не е въпрос на страх, а на реализъм.
Отновот твърдя- конкретиката е важна. Точно толкова, колкото и конкретните решения на конкретно зададени проблеми. Няма нито общи проблеми нито общи решения.
Истината е, че когато се говори за интегриране на хора с увреждания в обществото е безсмислено да се поставят обобщени въпроси. Защото "обобщени" решения не могат да се намерят и не само у нас.
Споделеното от beni_vasi не го чувам за първи път, нито само от нея. Разговаряла съм с учители, реално занимавали се с различни деца /тук говоря само за психически увреждания, при физическите проблемът е най- вече проблем за достъпна среда, която следва да се организира и по отношение на градските инфраструктури/ с увреждания, при тежките от които на децата в определен момент просто се е наложило да потърсят така или иначе специализирано училище.
Не е въпрос на страх, а на реализъм.
Отновот твърдя- конкретиката е важна. Точно толкова, колкото и конкретните решения на конкретно зададени проблеми. Няма нито общи проблеми нито общи решения.
аз самата съм била с проблеми на говора, и отвреме на време, се появява познатото заекване. Бях в масово у-ще, но всеки ден ме водеха в това у-ще на логопед, който се занимаваше с мен около 2 до 4 часа.
При такива дребни "проблеми" нямам нищо против, но в градината в която работи майка ми, има две деца - които не са за там. За да посещават дацата това заведение, е нужно съгласието на родителите, а такова няма. Но те ходят там. Има и една градина в "Славейков" в Бургас. Градината е "Звънче" и има група, която е с такива дечица. На моята колежка, детето ходи в същата градина. До обяд е в своята група, а следобяд отива в смесената група, защото там преподавател е баба му. И да ви кажа, че колежката ми се оплакваше, че 5-т годишното й детенце, започнало да подражава на другите дечица. И от едно дете, което изговаряло думите точно, ясно и правилно, се превърнало в едно мучащо и пълзящо.
Да,нека да ги интегрираме, но да правим разлика в тяхното развитие до какво ниво е - защото много по лесно е развалената ябълка да развали здравите, отколкото обратното.
[quote author=beni_vasi link=topic=277958.msg6937675#msg6937675 dувреждания,
а И да ви кажа, че колежката ми се оплакваше, че 5-т годишното й детенце, започнало да подражава на другите дечица. И от едно дете, което изговаряло думите точно, ясно и правилно, се превърнало в едно мучащо и пълзящо.
[/quote]
Стига бе, едва ли го мислиш сериозно.Много ясно , че едно здраво дете в началото ще подражава, но това никак няма да попречи на развитието му.Просто за него е нещо ново , странно и за това е възможна такава реакция.Той и моя син не играе еднакво с бебета и големи деца.С бебетата де вдетинява , на големите се опитва да подражава.
а И да ви кажа, че колежката ми се оплакваше, че 5-т годишното й детенце, започнало да подражава на другите дечица. И от едно дете, което изговаряло думите точно, ясно и правилно, се превърнало в едно мучащо и пълзящо.
[/quote]
Стига бе, едва ли го мислиш сериозно.Много ясно , че едно здраво дете в началото ще подражава, но това никак няма да попречи на развитието му.Просто за него е нещо ново , странно и за това е възможна такава реакция.Той и моя син не играе еднакво с бебета и големи деца.С бебетата де вдетинява , на големите се опитва да подражава.
[quote author=beni_vasi link=topic=277958.msg6937675#msg6937675
Да,нека да ги интегрираме, но да правим разлика в тяхното развитие до какво ниво е - защото много по лесно е развалената ябълка да развали здравите, отколкото обратното.
[/quote]
Ето заради такива изказвания смятам, че трябва да се започне с ограмотяване на родители на деца без увреждания, на самите деца без увреждания, преди да бъдат потопени децата с увреждания всред една враждебна и абсолютно неразбираща ги и отблъскваща ги среда.
Да,нека да ги интегрираме, но да правим разлика в тяхното развитие до какво ниво е - защото много по лесно е развалената ябълка да развали здравите, отколкото обратното.
[/quote]
Ето заради такива изказвания смятам, че трябва да се започне с ограмотяване на родители на деца без увреждания, на самите деца без увреждания, преди да бъдат потопени децата с увреждания всред една враждебна и абсолютно неразбираща ги и отблъскваща ги среда.
Бени Васи направо съм изумена от разсъжденията ти. Да ми твърдиш, че едно напълно здраво дете едва ли не ще прихване от говорните дефекти на увредените дечица е смешно. Не мога да си представя моя син да "зарази" някое дете с липсата си на говор или с изказването на неговите си срички. Извинявай, но на 5 годишно дете вече може да му се обясни защо детенце не приказва /не чува, не вижда, не ходи/- с прости думи, но може. А колежката ти като вижда този ефект защо си оставя детето при "тези" деца?
Аз лично се надявам моята "развалена ябълка" да почне да имитира децата в неговата група и да почне да казва смислени думи, защото както каза някой по-нагоре, но точно специалисти ни го препоръчват. Моето дете също ходи на логопед и психолог в извънучилищно занимание. Откакто е на градина специалистите усещат промяна във възприятията му. На много от децата им е полезен именно контактът със здрави деца, за да могат да усъвършенстват потенциала, който имат, но който на този етап не се развива.
Аз лично се надявам моята "развалена ябълка" да почне да имитира децата в неговата група и да почне да казва смислени думи, защото както каза някой по-нагоре, но точно специалисти ни го препоръчват. Моето дете също ходи на логопед и психолог в извънучилищно занимание. Откакто е на градина специалистите усещат промяна във възприятията му. На много от децата им е полезен именно контактът със здрави деца, за да могат да усъвършенстват потенциала, който имат, но който на този етап не се развива.