Татковци - по какъв начин участват(е) във възпитанието на детето(цата)?

Бреййй к ога ми взе думите от устата

Почти всичко,което правя и аз.

Нашият татко до 1 годинка нямаше и възможност много да участва във възпитанието... но по нататък много се занимават (изключвам само ходенето по градинките и парковете без мен не) иначе водят се или се взимат от детска градина, къпят се заедно, понякога си мият зъбите заедно... мият с ръцете заедно ... учат се на какви ли не мъжки работи...не мога да се оплача 

  и на нашия татако му е трудно, макар и понякога наистина невъзможно, да се включва в цялото това приключение - да отгледаш дете.
И аз мрънках, мрънках, преди месеци вече спрях, нищо не постигнах, освен 1-2 часа общо на седмица повече внимание към детето и поне
включване в игрите. Сега се учат да ритат топка, да може да си преценя силата, да успее да я ритне накъдето иска, да се засили и т.н. Което пак си
е възпитание! Малките детайли. В игрите е истината, моля го щом не иска в друго поне в игрите да участва по-често. Искаше ми се и зъбки да могат
двамата да си мият, да са в банята само те двамата, но и това не иска. То и детето вече си знае, за всичко се търси мама.
Тук съм се почти напълно отчаяла, че мъжа ми ще ми помогне на този етап с нещо във възпитанието. Под възпитание поне аз влагам следния смисъл -
Под формата на игра винаги става по-лесно и по-приятно и за двамата, но не винаги е възможно. Откак спрях да мрънкам, че детето има нужда и
баща му да му обръща внимание, почнах да се надявам и моля безмълвно, да дойде и времето, когато малкото момче на мама, ще е запленено от желанието
да бъде мъж и да подражава на иначе и най-добрия съпруг и спътник на мама. Малчо е на 2г.8м., силно се надявам да има много повече мъжки умения и
знание, за които той да каже - 'Татко ме научи'. Продължавам да мечтая за тези моменти.

Спокойно, колкото повече растет малчо, толкова повече, ще има на какво да го научи тати ...
друго си е да риташ с тати или да правите някоя беля заедно

Аз пък за попитам, когато ние мъжете сме малко по-строги с децата (и то основателно) случвало ли се е вие съпругите да се намесвате и да защитавате детето.

Някога наказах моят син да не излиза три дни, защото пуснал жив гущер в чантата на едно момиче и последното се е изплашило, че даже ходи и на лекар. Майката пък реши, че съм много строг. Верно, че сега след 10-на години, със същото момиче са гаджета, но се си мисля, че трябва да уча сина ми да бъде отговорен за действията си и да си прави сметки какво може да последва.

Един от моите приятели пък много пък се дразни когато кара сина си да свърши някои мъжки работи и насреща жена му претендира, че още е малък (а синът им е на 17 години) и цял живот има време да стане мъж.

Сутрин излизам от дома преди съпруга си. Той буди дъщеря ни, облича я, води я на детска градина. Тя е " момичето на татко". Сяда до него на масата. Иска той  да и реже и маже филии, да я обслужва и да я глези, да я слага да спи. У дома аз съм строгият родител и когато татко е вкъщи просто губя авторитет, защото много неща, които не разрешавам  да се правят, при него минават. На разходка с мен върви, но с тати често я носят, макар да е на 3 години и да тежи вече 17кг. Благодарна съм че се занимава с нея и отделя от свободното си време за общи занимания, само че не съм доволна от дисциплината у дома и от това, че отглеждам една малка гивизана. Толкова пъти сме говорили по въпроса, но нищо не се променя. Баща и много я обичал и не можел да и устои на желанията. А пък тя знае как да си поиска нещо - с нежен тон, с умилкване и тн.

Първата ми реакция беше: 'Лелеееее горкото гущерче!'
Честно, признавам си, като майка, и аз правя така понякога. Неизбежно е, да не го направя, като родителя,
който е по-голямата част от времето с детенцето. Просто понякога се получава конфликт, м/у маминия и
татковия начин. Както и не винаги моя метод е правилния. За сега, когато се е получавало така, с таткото
обсъждаме методите, докато стигнем до общото решение, което и двамата да прилагаме или НЕ пречим
на другия да прилага. Не е отнемало много време, за сега.
От наличието на гущер, съдя че синът ти е бил поне на 4г, когато се е случила случката. Така, че за нас, не знам
докога и дали тази система с приемането на правилния подход от двамата ще дава резултати. Струва ми се,
че имам още много неща да видя и не само аз да се уча.

Иначе, не съм растла със страх към животните, с изключение на тези,
за които имам основание, или пък съм преодоляла страховете си (примерно страх ме бе от кучета, но сама го
преодолях, след като повярвах, че страха има миризма и животните я усещат, затова просто ги обикнах).
Обаче супер номер с гущера е направил тогава малкия ти, сега вече тийнейджър.
Неприятна си е изненадата, като се сетя как се шашармосах като бъркайки в чантата (без да гледам), с
която мъжа ми бе накупил хапване, се натъкнах на (е да, мъртви) октоподи, че да се извикам и да ги изпусна.
това го правя за първи път и после си се смях на себе си от сърце.
Като отговор на въпроса от темата (аз разбирам) - примерното конкретно наказание. Т.е на определени моменти
от развитието на децата и допустимият вид наказание е начин на възпитание. Честно, ако и моя син направи
подобен номер, който обаче няма някакви фатални последици (никога не мога да знам как  ще реагира друг),
ще изпитвам една камара чувства - ще ми е неудобно и виновно, пред потърпевшите; скрито ще се
радвам, че детето ми има детство и фантазия като от приказка; ще му се карам със сигурност и по някакъв
начин ще опитвам да обяснявам кое е реално допустимо и кое не, и да не насърчавам подобни действия, защото
могат да се превърнат в по-големи проблеми;
 

ВЗЕМА Я ОТ ЯСЛА, КОГАТО НЕ Е НА РАБОТА И Я ВОДИ В НЯКОЯ ГРАДИКА ДА СИ ИГРАЯТ , СМЕНЯ ПАМПЕРСИ, МИЕ ДУПЕ, КЪПЕ ПРАВИ ВСИчКО КОЕТО И АЗ , ПОМАГА МИ В ДОМАКИНСКАТА РАБОТА, КОГАТО Е БОЛНА Я ГЛЕДА ТОЙ, ЗАщОТО РАБОТИ НА СМЕНИ И ИМА ВЪЗМОЖНОСТ ДА СИ СМЕНЯ ГРАФИКА, А АЗ НЕ, Е ПОНЯКОГА ИМАМ ЗАБЕЛЕЖКИ ... НО Е МЪЖ  ВСЕ ПАК 



Ekcnpec: Тук възприемаме големите букви като крещене...

Нашият тати само държи бебчо докато се оригне след ядене и когато плаче.Това е.