Моля те, намери ми приятел!

Да, май на това ще разчитам основно. Ще говорим много.
Както и предложението на Янита - ще се възползвам от рожденият му ден, който наближава, за да поканя дечица от групата и по този начин да се запозная с майките, както и самите деца да се сближат.

Той и брат му не са лишени от подобно общуване. Но работота е там, че не тези места не си дружи с децата от градината, а с други дечица, които познава по други поводи. Няма задръжки и да се запознава и на място. И двете ми деца са изключително контактни, даже Дени една идея повече.
Случвало му се е дори да си пати от своята контактност. Писала съм тук поне два пъти 

Имах предвид да се събирате именно с дечицата от групата му, нали там е проблема и там се проявяват задръжките му. Просто оставете за малко другите приятелчета на заден план, и се събирайте с тези от групата 

Разбирам, но нямам никаква възможност за това. Да установявам контакти с родителите и посредством тях - между децата.
Забелязала съм, че доста от майките се познават и си дружат. Събират се на кафета сутрин, когато оставят децата, подозирам и в друго време. Но това са майки, които не бързат за никъде и имат тази възможност. Аз за съжаление не разполагам с нея и с децата оставаме встрани от градинския светски живот. Допускам, че и това донякъде може да рефлектира при сформирането на детските приятелски кръгове.

Да ти кажа, и така е, и не е така. Аз първата година не контактувах абсолютно с никого, просто защото нямах физическа възможност - водех го пръв, взимах го почти последен - не засичах никакви родители, понякога сина ми викаше - "Виж, майката на ...", а аз гледам тъпо... В същото време обаче синът ми е много общителен и винаги е в центъра на купона, така че покрай него започнаха да канят и мен - на рождени дни, на гости, на разходка в парка... Така лека полека опознах родителите, контактуваме си... Не казвам, че ми е супер приятно - определено има дни, когато съм уморена и предпочитам да се прибера, вместо да вися един час в градинката и да слушам къде какви разпродажби има и по коя телевизия какво дават, обаче няма как - на сина ми му е приятно да е с приятелчетата си. Знам, че не ме харесват особено, май ме мислят за надута сухарка, ама на мен не ми дреме много-много.

Стискам палци твоят Дени да преодолее трудния период възможно най-бързо 

И моят съвет е да го събираш да играе с дете от групата му -след детската градина например .
Моето дете има приятелчета ,но много се води по тях .Т.е все тя отстъпва и се съгласява с исканията им .Да не би твоето дете да иска да се налага и затова да не може да се сприятели с децата ?
Аз понякога пък се ядосвам ,че моята е толкова отстъпчива .

За пореден път съм съгласна с Янита напълно. Мисля, че госпожите биха могли да са ти много полезни. Щом са забелязали, че Денис има проблем, реагира не добре и не успява да се напасне в групата - те са там, за да помогнат. Педагози са, работят с деца, това им е една от основните задачи. Не е достатъчно просто да регистрират проблема и да ти съобщят за наличието му. Все пак ти не си там през деня. Да, ще му говориш, ще го обсъждате, ще се опиташ да му помогнеш, но те са наравно с теб в тази битка си мисля аз.

За сприятеляването с другите майки какво да ти кажа... Не съм фен на тази идея. Тя ми звучи малко като "подкупването". Първо, аз самата не съм от общителните майки - нямам време, нямам и особено желание, в интерес на истината. Никога не съм била в "родителска групичка". Въпреки това, децата ми досега винаги успешно са се интегрирали и обикновено другите родители търсят контакт с мен, а не обратното. Крисо, например, попадна в клас, в който от 24 деца 20 бяха от една ДГ. Справи се. И той е изключително контактен, спещна трудности, но сега си е ОК. Самата аз не бих подтиквала детето си да дружи с някой по мое усмотрение. Да не дружи - може би да, но да дружи... Ако ще родителите му и света да ми обърнат. Имаме такова много близко семейство. Просто моите тримата не харесват детето им и толкова! И им говоря, и го защитавам, преди всяко гости им провеждам инструктаж... Не искат и не искат да дружат с него. Всеки път е мъка. Така че, "родителската" стратегия за мен не е удачният път.

Много интересна тема. Додо, дано скоро да намери приятелчета детето ти. Аз точно се бях замислила за начините за приобщаване на едно дете в група.
Според мен бонбоните не са най-лошото нещо, но придрежени с нещо последващо, например той да изиграе една игра с групичката след това, така че да подпомогне процеса на сприятеляване. Дори могат госпожите да организират някакви игри тип балона се надува или влак върви. Може би  рождения ден е добра възможност да се предвидят подходящи игри. Това със сладкото подкупване съм го чувала и като професионален съвет за приемане на детет в групичка.
Сприятеляването с майки от групата също не е лошо, децата копират и ако видят, че 2 майки са приятелки се отнасят по-добре едно с друго.
Ще следя с интерес съветите, мисля, че ще са полезни за повече майки. Додо, сигурна съм, че ще намериш решението

Децата винаги са живели в "такова време". Те още не разбират, че могат да наранят другите с бездействието си. И отиват там където на тях им е интересно. Независимо дали  детето при което отиват има хубава играчка или разказва интересни истории.

Ако можеш го събирай по-често с деца на неговата възраст - познати, роднини. Да участва в някакви колективни игри.
Поговори  задължително с преподавателките. Да го поощряват (дискретно) да се включва в игрите с другите деца.
Може да го караш да научи по-интересни приказки или песнички, да ги разказва на децата.

Радвам се, че го написа, аз се смущавах да го призная. Вярно - от една страна съм твърде ангажирана, което само по себе си не ми позволява подобни контакти. Но от друга би ми било и непосилно тежко и свързано с огромно усилие да го реализирам. Самоцелните запознанства без да са подплатени и породени от симпатия, общи интереси и теми - трудно ми е да си ги представя.
Общувам с хора, с които ме свързва много повече. И с техните деца - дружат моите деца.
А времето, което прекарвах по градинките отмина безвъзвратно още преди 2-3 години. Макар, че и  тогава така и не успях да се "внедря" в ни една група от майчета.
Така като се замисля, май проблема на Дени е наследствено обусловен 

Тук не съм съвсем съгласна. Моето време не беше такова.
Сега децата се котират според това кой има най-новите спайдъри, рейнджъри, дори gsm.
Думата "Джъмбо" е модерна в градината ни.
А едно време как беше? Вярно, имаше деца, които предизвикваха тиха завист и копнеж, ако се появят с корекомска или иноземска играчка. Но всичко приключваше до там.
Разбира се, не приемай поста ми като соц.пропаганда
Просто нещата стояха другояче. И игрите бяха други.

За бонбоните си има цяла тема:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=274343.0
Аз не одобрявам носенето на храна в детските градини. Особено ако е по джобовете или шкафовете на децата и още повече ако я споделят с други деца без знанието на родителите им и на учителките. В наши дни има все повече деца с алергии или други проблеми и подобна "почерпка" може да има неочаквани последствия.

Не съм чела темата за бонбоните.
Аз също не одобрявам носенето на храна, но основно защото за мен е неприемливо едно дете да яде нещо, ако няма за всички останали. Ако има за всяко дете, не ме смущава.
Освен това смятам, че учителките със сигурност знаят кое дете каква алергия има и те са тези, които следва да преценят дали да му бъде дадена определена храна / или дори бонбон/, както и да съблюдават кой какво поглъща.
Което отхвърля предположението да съм имала предвид тайно раздаване на бонбони между децата
Всъщност трудно могат да се раздадат 38 бонбона и то едновременно, както и да го погледнеш. Освен ако учителката не спи зимен сън, разбира се 

Ники имаше същия проблем на два пъти. В смисъл, че на два пъти го записвам на детска градина с вече сформирани групи и той се явява нещо като пришълец с последствия, съвсем подобни на това, което описваш.

В първата се беше сприятелил с едно момиченце, макар че то често отсъстваше, все пак му беше някаква утеха. Нейните родители обаче нещо не го одобриха и приятелството им се развали. Той го преживя много тежко (имаше един доста дълъг период, в който мразеше всички момичета). Говорих с учителките, но никой не му обърна внимание и в един момент това стана един от факторите да го отпиша от там.

Във втората градина, когато усетих, че се получава същото, направих две неща.
Първо, проведох един много сериозен разговор с всички госпожи и с директорката - казах им, че основната причина детето ми да е там, е, че искам да има приятели. Опитаха се да ми кажат, че те (децата) вече се били настроили срещу него, защото им развалял игрите, имало групички и т.н. Аз им казах, че не може нещата да са толкова окончателни и все трябва да могат да измислят нещо. Дори съвсем директно ги попитах какви занимания имат децата, при които се поощрява общуването по между им, опознаването, съвместните игри, извън вече установените групички. Не ми отговориха толкова директно, но взеха мерки - още няколко дни след това започна по-активно да си играе с децата. В противен случай дори бях се подготвила да им дам идеи.
Второ, на няколко пъти игнорирах собствената си личност (аз също съм доста притеснителна, трудно общувам с непознати и т.н.) и постоях на двора при децата да им погледам игрите и да пообщувам с родители и учители (е, общувам е голяма дума - "добър ден", "приятна вечер" - колкото да им опозная физиономиите, и евентуално да имам някакви впечатления - още не бях решила дали ще предприемам нещо в тази насока). Забелязах, че Ники си харесал едно момченце от съседната група и лееекичко им помогнах да се "съберат" (не си спомням вече как, но Ники ми подсказваше - примерно спука се на това момченце балона, аз му надух друг и Ники му го занесе, такива някакви дреболийки). И някак се получиха нещата между тях. Сега, ако го питаш, казва, че точно това момченце му е приятелят от детската градина. Но си играе и с децата в неговата група, макар да няма един установен приятел между тях.
Ако се беше наложило - вероятно щях да предприема и крачка към запознаване с други родители, макар че щеше да ми е мноооого трудно. Това не го смятам за подкупване. Напротив - това е начина, по който са се формирали приятелствата на децата ни преди да тръгнат на градина, нормално е да има известно продължение, докато те порастнат достатъчно за един по-различен начин.

 Не е вярно,че приятелството се купува.
 На моите деца съм забранила да носят играчки в градината ,след като върнаха няколко счупени.
 Въпреки това имат доста приятелчета.Интересното е,че малката е по-общителна и любвеобвила,но каката има много повече приятелки.Според мен много  зависи от госпожите.В началото на годината в групата на каката се появи ново детенце.Много буйно и палаво момченце,което не говореше хубаво български.Госпожите направиха всичко възможно да го интегрират,въпреки че той често се биеше и нямаше дете в групата,което да не пострада.
 Сега когато види Алексей дъщеря ми искренно му се радва и тича към него,а и не само тя.
 Събирай го с децата от групата колкото се може по-често.Аз ги вземам сравнително късно,но когато е хубаво времето винаги след градина ходим на близката площадка.Обикновенно те си се разбират още в групата и се чакат там.На тази площадка създаде приятелства с деца,за които преди дори не ми е споменавала.Сближих се с няколко майки,обаждаме им се за игра в някой детски клуб или разходка в зоопарка през почивните дни.Поканете ги на рожден ден-чудесен повод да се запознаеш с някои от тах.