Някой от вас осиновявал ли е дете на 7-9 годинки

Ако разбирам правилно, планираш осиновяване и бременност по приблизително едно и също време?

Без никаква лоша мисъл, напротив - бих те посъветвала да обмислиш сериозно нещата като се посъветваш с професионалисти от сферата, относно това намерение.
Не за друго, а се надявам те да са по-обективни и по-убедителни от нас.

Казвам го с най-добро чувство и към теб, и към бъдещите дечица.   

Големи деца почти не се осиновяват, защото няма майчинство и малко хора могат да си позволят да напуснат работа, за да гледат детето си, докато то се адаптира и навакса.

Не знам кои курсове имаш предвид, но обучението и групите за взаимопомощ, които скоро ще започнат с ГИОО и Приятели на децата, ще работят по италиански модел и той е разработен основно за по-големи деца.
В момента същият се адаптира и за българските ширини, тоест, засяга осиновяването и на много малки деца.

Предварително се извинявам че така "нахлувам" в този форум. Искам да споделя с Голди и не-толкова мрачната страна на нещата.Или поне че е възможна. 
С нас вече трета година живее едно момиче от "дом". Дойде когато беше на 19г. точно беше завършила училище и вратите на "дома" се бяха хлопнали зад гърба й... директорката по милост не а беше отпратила.... на улицата... все още... и практически нарушавайки правилата.
Защото именно това чака тези деца...

Първочачално търсех домашна помощница, но после някак тази идея се избистри в ума ми. Да си помогнем взаимно.
И мене ме гледаха като "луда" Голди, но не бяха прави. Свързах се и говорих с майки, които посещават домовете и помагат с каквото могат, те на свой ред говорили с няколко директорки и така се намерихме с нашето момиче. И тя рискува с мен- дойде в големия чужд град при една непозната. И аз й обещах преди да съм я видяла дори... Но не рискуваме ли и всеки път кгато обичаме!?! Имам й пълно доверие, което тя оправдава - за детето за пари никога не съм се държала с нея като с различна. Имаше какво да научи за домакинството, за много неща. Тя е едно момиче много по-свестно от повечето които виждам да пушат скрити зад ъгъла на училището....
Много слънчев човек и не бих казала че имаше емоционален дефицит.. може би една изстрадана и неосъзната мъдрост.
Знаете че децата усещат хората най-добре- е родния ми тогава 3,5 годишен син още на следващия ден се беше похвалил на всички че вече си има истинска кака.  по начин госпожата да ме попита къде е била сестра му досега!?! 
смятате ли че едно толкова малко дете може толкова драстично да сгреши в усета си че някой е добър?

За себе си вярвам че няма нищо случайно в случилото се, макар да започна с една идея на която всички реагираха както към тебе.

Сигурно има плашещи случаи, всички са ограбени но има и деца, които са оставени по-късно по някакви причини, които от една страна не са толкова ограбени в първите години, но горчиво осъзнават какво са изгубили.

Много вярвам че Бог отговаря на нечия много гореща детска молба като ви изпраща такива мисли. Моля те,
СЛЕДВАЙ СЪРЦЕТО СИ, то ще те заведе при вашето дете. Не е случайно това ви желание. Може би някъде на някой нощен прозорец едно детенце се моли  да го откриете.

 

много силен постинг. благодаря.   

Бях взела решение повече да не пиша в тази тема, защото не срещнах разбиране, а нападки, но мнението на oceanid много ме насърчи. Аз чувствам, че тове дете някъде го има, даже преди изобщо да решим и да помислим за осиновяване, сънувах нещо, но не съм го споделяла тук, а само с някой жени на лични. Сънувах как сме в дом и при нас дойде едно момченце на име Гошко, много добре си спомням как изглежда даже. Така, че това
е направо уцелено в десятката

Голди, когато прочетох първия ти пост аз изпитах чувството, че си човек, който мята поредната бомба, за да предизвика скандал. Определено предизвика негативната ми реакция написаното от теб. Броих до 10 и не писах. Някак доста странно и лекомислено ми се стори. Нямаше и сега да пиша. Но това за съня ти... Дори и ти да си единствения шанс на едно 9 годишно дете... Ако /да не дава Бог/ се огънеш, ако силите за бебе, родено от теб и дете 9 години живяло ТАМ не ти стигнат и това дете се върне отново ТАМ... Имаше една тема за разсиновяването...
Как ще реагира това дете, което на 8-9 започва да осъзнава , да осмисля съдбата си, на бебето в семейството, как то ще се научи да "дели" теб и своето семейство с новото попълнение в семейството, което има грижи 24 часа, как дефицита ще разцъфне или избухне...
Аз си мисля, че доста сериозно трябва да обмислиш идеята си и определено да надникнеш ТАМ.
Дай Боже да не се откажеш и достатъчно подготвена да дадеш семейство и дом на едно изгубено дете.

Интересно, интересно се оформят тука нещата. Вече и за разсиновяване говорим. На мен такива мисли не ми бяха минавали, ама вие щом ме светвате по тоя въпрос, все пак сте с опит и по просветени. Много итрересно дали хората, които са си осиновили деца, и след това неочаквано са им се родили биологични са си мислили за разсиновяване. Може и да е имало такива, ама вярвам, че са единици. И как тогава са ги гледали пусто тия биологичните, дето са дошли ей така непланирано.
Трябва и такава тема да има да видим какво е положението. Айде лека, вие си спете спокойно аз ще си мисля подготвена ли съм, не съм ли, лекомислена ли съм не съм ли, ще си броя до десет - двайсет и може и да заспя.

голди, аз  ти поднасям извиненията си за първоначалната ми реакция. Възприех те както повечето тук. Не се обиждай за думите за разсиновявавне. Те много болят. Повярвай ми, когато на мен ми заговори за това един човек, тук от форума,  преди време, аз вече бях осиновила детето си  и бяха минали две години. Колко тежко го преживях само! В думите на този човек нямаше и капка  основание. Може би защото съм осиновила сама ме предупреждаваше ...  Заболя ме много. Но едва ли този човек е искал това.
 "Може би някъде там, изоставен стои твоят Гошко и те чака ...." - тази мисъл минава през главата.
Но  все пак ПРИЕМИ /т.е. не отхвърляй/ всичко като едно предупреждение за твое добро и за доброто на детето. Не си мисли, че те предупреждават, защото ще имаш биологично и осиновено дете. Просто с такова голямо дете е трудно. А дали си подготвена- никой  от нас не е бил подготвен и не е знаел, какво го чака.  На това хоро стъпките се учат, като се хванеш на него - не отстрани.
В крайна сметка, след като си предупредена, ако ПОСЛЕДВАШ СЪРЦЕТО СИ, желая ти много късмет! Бог обича смелите.   

В процеса на проучване, психологът към ОЗД - човек, който от самото начало ме провокираше постоянно и доста по-тежко от мненията дадени дотук, подскочи радостно, когато на някъде на 13 среща, аз не издържах и реагирах на провокациите му.
Тогава той ми каза: Хм, а знаете ли как може да провокира такова дете? Знаете ли колко, колко търпение ще ви е нужно?
И аз естествено, му отговорих: Едно дете никога не може да ме провокира, както Вас!

Бях не 100, 3000% убедена в това, което казвам. В социална институция бях стъпила за първи път през далечната 1996 година и оттогава бях ходила стотици пъти в такива, мислех си, че знам предостатъчно.

После, когато детето дойде при мен и мина първоначалния шок от нейната трудна адаптация не толкова към нас, колкото към целия заобикалящ я свят, разбрах колко е бил прав, макар и че до днес не ми е симпатичен.

Тук не става въпрос да отчаяме някого, напротив - възрастта, която сочи Голди от една страна е много трудна, от друга, по своему доста по-лесна. Опитваме се, всеки по своя начин да я предупреди за част от нещата, с които е възможно да се сблъска. Същото (може би) ще я питат и социалните, а ако има и психолог към ОЗД-то, ще подложи на тълкувание реакциите й, а това не е никак приятно.
Щем или не щем, ние ставаме родители по един доста неинтимен начин, всякакви хора се ровят в живота ни и емоциите ни, и по някакъв начин трябва да сме готови за това.

Факт е, че готовността и търпението ни се поставят на изпитание, още преди детето да стане член на семейството и смело казвам, че това е само прелюдия към търпението, което е нужно в последствие.

oceanid, по всяка вероятност тълкуваш неправилно думата "дефицит" в този случай, защото не знам тук да има майки, които считат децата си за недобри, глупави или неспособни.

аз нямам кой знае какво да добавя след Дарена и Дар.
първото и най-важно качество на всеки бъдещ родител, решил да осинови, е дървена глава и огромно сърце.
Голди, един ден, когато се намерите с твоя Гошко и си една от нас, ще разбереш, че много от нещата, които сега приемаш за нападка, са били всъщност от доста голяма помощ.
желая ти успех, здрави нерви и непоклатима вяра 

Сега го разбирай като нападки, дано някой ден разбереш какво е било всъщност.

Надявам се все пак, че си изчела подфорума, защото много от нещата ще са ти от полза.

Чакай да цъфне социалния работник с въпросите за старите гаджета, за семейните цености и т. н. ...
Наистина само нападки не е това, което ти пишем. Имаше една поговорка "Не питай старило, а патило". Това е нищожен процент от въпросите, на които нявярно щя трябва да отговориш. Да отговорите.