хайд парк

  • 76 926
  • 1 203
  •   1
Отговори
# 840 23 ноем. 2008, 00:18 ч.
  • Мнения: 2 084
И при нас вали сняг. Честит първи сняг на децата. Нашите пощуряха от радост и чакат преспи. А аз мразя зимата. Само Коледа обичам от зимата. И сме украсили къщата в чест на първия сняг. А знаете ли защо заваля? Защото Дядо Коледа е получил нашите писма. Ха кажете едно мерсси.

След такава голяма загуба и болка си мисля, че трябва първо да си преболедуваш болката, а не да правиш такава крачка като детенце.

# 841 24 ноем. 2008, 11:05 ч.
  • Мнения: 4 138
калинче, тук не съм съгласна с теб. всеки изживява загубата и болката различно, едни се оставят да ги понесе и зарови в ужасни дупки, на други им дава сила. понякога изчакването и дългото обмисляне водят само до ялови резултати.
прекаленото чувство за отговорност е също така опасно, както и пълната му липса.
пропусне ли човек момента, после трябва чудо да се случи, за да му се даде още един шанс. говоря от личен опит.

# 842 24 ноем. 2008, 17:56 ч.
  • Мнения: 2 172
Цитат на: kalina@ в нд, 23 ное 2008, 00:18
И при нас вали сняг. Честит първи сняг на децата. Нашите пощуряха от радост и чакат преспи. А аз мразя зимата. Само Коледа обичам от зимата. И сме украсили къщата в чест на първия сняг. А знаете ли защо заваля? Защото Дядо Коледа е получил нашите писма. Ха кажете едно мерсси.

След такава голяма загуба и болка си мисля, че трябва първо да си преболедуваш болката, а не да правиш такава крачка като детенце.

Сигурно става дума за близнаците (аборта)Доста се замислих...Ако някой беше ми казал - проболедувай, после решавай (тогава) щях да го удуша с голи ръце.Слава Богу, близките ме подкрепиха. Но наистина не е лесно , така- със закопана мъка, непроболедувана.
Но, виж за евентуална скорошна нова бременост, малко е рисковано, не знам.

# 843 27 ноем. 2008, 01:28 ч.
  • Мнения: 2 084
Аз си мисля, че ако на мен ми се случи нещо такова не бих се справила. това ще ме свърши. И няма да мога да продължа напред, и няма да имам сърце за нищо. Да не дава Господ никому!

# 844 27 ноем. 2008, 09:41 ч.
  • Мнения: 1 843
Абе, и е така, и не е така, Калина.

Хората не знаем колко издръжливост носим.

Понеже преди време Мираета ме посъветва да съм помислела, че ако някоя крилата мисъл ставала за майки загубили децата си, значи ставала и за осиновените деца и обратното... Пък моите загубени бебета, за мен си бяха деца, не плод на еди колко си седмици... затова доста мислих, все не ми се отговаряше.
Но ние наистина изживяваме и преживяваме нещата по свой, индивидуален начин.

И загубата на едното, няма много общо с "имането" на другото. Просто, когато мама я боли, независимо от какво, детето усеща и му влияе.
Загубих бебе (непланирано) след като Ирина беше вече моето си дете. Плаках за него, но се смях с дъщеря ми.

Сърце не се губи току така. Особено, когато виждаш, че някой има нужда от него.

# 845 27 ноем. 2008, 20:50 ч.
  • София
  • Мнения: 1 444
Чета и си мисля нещо друго. Как е възможно господ на безхаберните да дава рожби, които да хвърлят в кофите, да удушават в тоалетните или зарязват по домовете, а тези, които бленуват да имат рожба, подлагат се на нечовешки душевни и физически мъки в името на това, да лишава от тази възможност?
Това е отколешен въпрос, не откривам топлата вода, но четейки нахлу в съзнанието ми и ме хвана за гушата чувството, че е ужасно несправедливо всичко това, но за жалост част от живота.

# 846 27 ноем. 2008, 20:51 ч.
  • София
  • Мнения: 1 444
Извинете ме, нещо ми се гавреше нета....

# 847 28 ноем. 2008, 11:23 ч.
  • Мнения: 1 466
Аз не мисля, че е несправедливо. Само така изглежда на пръв поглед, заради болката. Точно на тези деца им трябват силни и любящи родители, а болката и страданието със сигурност правят силната личност още по-силна.
Това е начин Бог да събере дете с майка.

# 848 28 ноем. 2008, 11:23 ч.
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Преди 24 години, на днешния ден, попаднах в една производствена авария, в която можеше да загубя част от дясната си ръка, или дори живота си. За пореден път запалих свещичка в знак на благодарност към колегите ми тогава, които реагираха светкавично и не позволиха да се случи това

При престоя ми в болницата, преживявайки всички операции, за да изляза от шока при вида на обезобразените ми пръсти, много ми помогна един друг пациент, чийто думи и до днес помня: "Господ ни дава да преживеем точно толкова големи изпитания, колкото конкретно аз или ти можем да издържим. От нас се иска само да мобилизираме силите си и да ги преминем."

Тези думи си повтарях и преминавайки през дългогодишните мъчителни процедури да забременея.

И сега имам чувството, че съм възнаградена за търпението си с тези две същества - Иван и Албена, които са моето най-голямо богатство. Безкрайно съм благодарна за този дар!

На всички - приятен ден!    bouquet

# 849 28 ноем. 2008, 12:22 ч.
  • Мнения: 4 138
хм, справедливо или не, факт е че се случва.
определено, събирането е хубаво нещо, но да се сетим и за тези деца, които не оцелявят, след като бъдат хвърлени в кофата или тоалетната. тях никой никога не ги намира, за да им стане родител.
стремя се да не мисля, каква е целта на тези случки. вярващ човек съм, но има неща, които просто са ми непонятни.

аз не упреквам никого и нищо, за това, че не забременявам. все си мисля, че точно така е трябвало да се случи. преди упреквах, питах се и се вбесявах и се чудех, как сульо и пульо се размножават като зайци, а после пищят, че им е трудно да си гледат децата.
отдавна минах през тази фаза.
интересното е, че в болницата, в която ми помогнаха Wink да стана незабременяваща, се роди после дъщеря ми. може би е съвпадение, а може и да не е.

# 850 29 ноем. 2008, 17:38 ч.
  • Мнения: 2 172
Цитат на: ДарЗаМен в чт, 27 ное 2008, 09:41
Абе, и е така, и не е така, Калина.

Хората не знаем колко издръжливост носим.

Понеже преди време Мираета ме посъветва да съм помислела, че ако някоя крилата мисъл ставала за майки загубили децата си, значи ставала и за осиновените деца и обратното... Пък моите загубени бебета, за мен си бяха деца, не плод на еди колко си седмици... затова доста мислих, все не ми се отговаряше.
Но ние наистина изживяваме и преживяваме нещата по свой, индивидуален начин.

И загубата на едното, няма много общо с "имането" на другото. Просто, когато мама я боли, независимо от какво, детето усеща и му влияе.
Загубих бебе (непланирано) след като Ирина беше вече моето си дете. Плаках за него, но се смях с дъщеря ми.

Сърце не се губи току така. Особено, когато виждаш, че някой има нужда от него.

Дар, съжалявам за това , което ти се е случило.Знам, че са деца, дори  да са на няколко седмици плод.Особено когато са много искани!Първото загубих , когато съм била в началото на втория месец.И до сега помня наглия глас на едно младо докторче-ми на запад даже не правят опити (медицината) да задържат плода ако е преди третия месец!!!

# 851 29 ноем. 2008, 17:41 ч.
  • Мнения: 2 172
Цитат на: matakosmata в пт, 28 ное 2008, 12:22
хм, справедливо или не, факт е че се случва.
определено, събирането е хубаво нещо, но да се сетим и за тези деца, които не оцелявят, след като бъдат хвърлени в кофата или тоалетната. тях никой никога не ги намира, за да им стане родител.
стремя се да не мисля, каква е целта на тези случки. вярващ човек съм, но има неща, които просто са ми непонятни.



И аз нямам обяснение . Дебелите книги казват, душата  е знаела , че ще згине и въпреки това е дошла с някаква цел.
Но аз не съм мъдрец за да го приема като тях, поне не напълно.

# 852 30 ноем. 2008, 10:34 ч.
  • на път
  • Мнения: 2 804
Напоследък покрай Мая си мечтая да доживея да няма деца в иституция. Ако има такива без родители да могат да бъдат осиновявани веднага .... кндидат осиновителите да са повече от подлежащите за осиновяване ....

# 853 30 ноем. 2008, 11:33 ч.
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Цитат на: d_iva в нд, 30 ное 2008, 10:34
Напоследък покрай Мая си мечтая да доживея да няма деца в иституция. Ако има такива без родители да могат да бъдат осиновявани веднага .... кндидат осиновителите да са повече от подлежащите за осиновяване ....

Ох, и аз си мечтая да няма деца по домове, обаче си мисля, че кандидат-осиновителите са много повече от децата, подлежащи на осиновяване. Все още много голям процент от решилите да осиновят дете никога не биха склонили то да бъде от небългарски произход. Трудно се осиновяват деца с някакви, макар и лечими, заболявания. Трудно се осиновяват по-големи деца. Има много с неуредени документи. Страхувам се, че такива дечица, които са около 70 - 80 % от институционализираните, ще продължи да си има по домовете още дълги години. А процедурата за международно осиновяване все още е много тромава.

А аз си мечтая и да виждам само щастливи детски личица навсякъде. Защото много са детските сълзи и когато малчуганите растат в семейства, където направо се гаврят с тяхната изграждаща се личност. Има толкова детски душици, които преминават през нечовешки болки и страдания...

# 854 1 дек. 2008, 19:32 ч.
  • на път
  • Мнения: 2 804
Цитат на: Gankata в нд, 30 ное 2008, 11:33
....... кандидат-осиновителите са много повече от децата, подлежащи на осиновяване. Все още много голям процент от решилите да осиновят дете никога не биха склонили то да бъде от небългарски произход. Трудно се осиновяват деца с някакви, макар и лечими, заболявания. Трудно се осиновяват по-големи деца. Има много с неуредени документи. Страхувам се, че такива дечица, които са около 70 - 80 % от институционализираните, ще продължи да си има по домовете още дълги години. А процедурата за международно осиновяване все още е много тромава.
........

 Cry Аз тези неща ги знам за жалост дъвкали сме ги много пъти във форума .... просто първично ми се прииска поне да няма тилкова много "институции". Знам, че не е реално кокото и да е тъжно Gankata ....

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата