Не и лелка. 
Чувствам се какичка 
Чувствам се какичка - Публикувана: 27 март 2008, 10:43 ч.
- Последно мнение: 8 май 2008, 11:38 ч.
Чувствате ли се "лелки" ?
Сега на въпроса - аз не се чувствам като лелка. На 34 години съм.
Обаче...
Понеже всеки ден си се гледам в огледалото /по няколко пъти поне - суета на суетите
/ и така не виждам промените, които плавно настъпват с възрастта. Та - отрезвяващо ми подейства /и потискащо малко - само малко/ една среща с мои съученички, които не бях виждала от 5-6 години. В първия момент си казах - леле, колко са остарели, те за мен - също, не мога да се съмнявам. /Това е точно този преход между 20+ и 30+, който беше споменат нагоре - за белезите на възрастта/. После видях, че сме си същите по душа - кикотещи се, одухотворени, само малко по-уседнали може би.
Затова си мисля, че моят поглед към мен самата не е меродавен. Страничният поглед на непознат или невиждал ме дълго човек е много по-реален. И детският поглед, разбира се!
Спомням си като малка титулувах съвсем по детски бабата на мои братовчедки, които бяха по-големи от мен, "баба" и жената остро ми направи забележка, че е баба само на нейните внучки, а на всички други деца е леля. Сконфузих се и се чувствах неловко при контактите ми с нея - да не сбъркам обръщението случайно. Е, не бих искала деца да се чувстват неловко при контактите си с мен и затова: което както ме чувства - тъй да си ме нарича.
Това, което зависи от мен е, да се старая да изглеждам добре физически, а душевно да не се "слелчосвам" /сбабичосвам/.
Обаче...
Понеже всеки ден си се гледам в огледалото /по няколко пъти поне - суета на суетите
/ и така не виждам промените, които плавно настъпват с възрастта. Та - отрезвяващо ми подейства /и потискащо малко - само малко/ една среща с мои съученички, които не бях виждала от 5-6 години. В първия момент си казах - леле, колко са остарели, те за мен - също, не мога да се съмнявам. /Това е точно този преход между 20+ и 30+, който беше споменат нагоре - за белезите на възрастта/. После видях, че сме си същите по душа - кикотещи се, одухотворени, само малко по-уседнали може би.Затова си мисля, че моят поглед към мен самата не е меродавен. Страничният поглед на непознат или невиждал ме дълго човек е много по-реален. И детският поглед, разбира се!
Спомням си като малка титулувах съвсем по детски бабата на мои братовчедки, които бяха по-големи от мен, "баба" и жената остро ми направи забележка, че е баба само на нейните внучки, а на всички други деца е леля. Сконфузих се и се чувствах неловко при контактите ми с нея - да не сбъркам обръщението случайно. Е, не бих искала деца да се чувстват неловко при контактите си с мен и затова: което както ме чувства - тъй да си ме нарича.
Това, което зависи от мен е, да се старая да изглеждам добре физически, а душевно да не се "слелчосвам" /сбабичосвам/.
Ам че що не ?Аз станах леля на 11г и баба на 16 
ПО роднински иистински връзки
ПО роднински иистински връзкиУау!?
Хубаво е да имаш голямо семейство!
Ам че що не ?Аз станах леля на 11г и баба на 16 ПО роднински иистински връзки
ПО роднински иистински връзкиУау!?
Хубаво е да имаш голямо семейство!
12 деца - лелей, бравос! То като българи от старо време........
