От много време се чудя дали да пиша.... просто, за да чуя независими мнения и да получа морална подкрепа за трудното решение, което ми предстой....Е, днес, чашата преля вече.
Започвам отначало и се извинявам предварително за дългия пост:
Миналата година, един слън чев февруарски ден се разхождам с малчо навън (тогава на 4 м), звъни ми гсм, обажда се някаква жена и казва че съпругът ми им дължи голяма сума пари, имали документ , заверен при адвокат, били наясно, че аз не зная, той сам им казал, молейки се да не ми се обаждат. Звъня на мъжа ми, той отрича, твърди че жената не е на ясно, нейния мъж така й казал.....измишльотини.......След около седмица излиза наяве, че наистина дължи пари..... - изиграл е спестяванията ни на еврофутбол, взел е заема, за да играе пак, да връжа нашите пари, но е загубил и заема.... така... приех... взехме заем от банка, документите така й не ги видях... Повярвах безрезервно, искаше ми се всичко да свърши. Дойде лятото, родителите му си дойдоха от чужбина (те знаеха, аз им казах. на мойте родители спестихме това зарди мен и детето, да не ни мислят), той и пред тях обещава, че няма да играе повече, че всичко е свършило...До един слънчев ден, в който случайно чух брат му да го заплашва по телефона, че ще каже всичко ако не му върне парите. Разпитах, и разбрах, че и на него дължим немалка сума. Мъжът ми каза, че взима на заем от приятел, с който и аз говорих, да може бързо да върнем парите на брат му, а после на приятеля щяхме пак със заем от банката....Дойде срока за връщане на парите...и изчезнаха пари от вкъщи, който родителите му ми бяха оставили и аз бях "скрила". Когато разбрах, извинениято беше, че е трябвало да действа бързо. По стечение на обстоятелствата трчбваше да се разделим тогава за дълъг период от време, той замина в командировка, аз се прибрах при родителите си в друг град. Почти 3 месеца ме лъга, че е взел парите от банката и са в негова сметка, документ естествено не ми представяше. В последствие пиоскал заем от моя баща, за който пак разбрах случайно. и така, и така..... Дойде деня , в които трябваше да доиде за р.ден при мен. Не тръгваше сутринта, извинения от 1001 нощ. На обед призна, че е заложил колата. Дойде да говорим. Седнахме всички на масатата- той, аз , родителите ми (само да поясня, че родителите ми са много ерудирани и с положение в обществото) .Оказва се , че всичко е започнало още преди да забременея - имам впредвид играта на еврофутбол. Каза, че заемът ,който имаме към банката е 2 пъти повече и затова е продължавал да играе, да избие тези пари и аз въоще да не разбера, да не ме притеснява. Показа вече и документ от банката. Дадохме му пари да отиде да вземе колата, оказа се, че не я е залагал за 1 път и всичките ония пъти, когато е била" в сервиз", тя де факто е била заложена. Така, дойде си. Родителите ми пак го попитаха има ли още нещо да ни казва, беше категоричен, че няма и иска да започнем отначало всичко, на чисто. Аз му дадох думаат си, че няма да говоря за заемите и ще си ги внасяме, няма да го обвинявам. Още на следващия ден се оказа, че има просрочена вноска за 1 м по заема. Не обърнах внимание, само казах, че на заплата ще внесем 2 вноски. Тръгна си. Нещата за 20 дни бяха добри. Дойде време за заплатата му. (той междувпрочем си остави картите при мен, аз му давах пари на ръка) Запалата не пристига...каратат му показва сума в минус. Взех да му звъня, той ми разправя, че ходи до банката, че там му казват, че картата била блокирана, минават 1 ден, 2 ден. Все ми вика - провери утре, ще има пари. Питах го, молех го да ми каже ако има нещо.....Днес вече като видях, че няма пари в картата, му заявих да ми даде тел на кредитната инспекторка да приказвам с нея. Естествено не ми го даде. Аз се свързах все пак с кредитен инспектор от клона, от който е взел заема. За негово щастие системата им блокира и жената ме помоли да звънна по-късно. През това време му звъннах, да го помоля за посл да ми каже какво става. И той призна - имал и кредитна карта, от която е изиграл парите, та затова му е блокирана , а и междувпрочем заплата не отивала на тая карта, която ми е оставил. и в крайна сметка, не можах да разбера де факто тоя месец дали въобще остава нещо от заплатата.
Това е историята, много накратко преразказана (имаше и доста още финансови неща, които спестих). Попитах го как е смятал да крие това от мен - отговори, че по малко е щял да внася пари,но без да играе, което е пак потапяне в омагьосания кръг зарди това, че ще има тайна от мен. А, другата седмица смятах да се прибирам в града, в който живеем.....
през цялото това време се съхраних благдарение на родителите си и детето. Обаче вече не знам какво да правя. Любовта я няма отдавна...просто навика ме свързва с него и това, че не съм свикнала сама да се оправям, и детето. Искаше ми се да му осигуря нормална среда с 2 родители. Толкова ми се иска да му повярвам отново, да продължим двамата (давам си сметка обаче, че не го правя от любов,а от това, че на мен ще ми е по-лесно така и хората няма да говорят зад гърба ми, и че ще живея живота на едно 28г. момиче), но сърцето ми крещи, че той явно няма да се оправи. Не ме боли заради парите, ами заради това, че 2 години, той ме гледа в очите и ме лъже. Дали няма да продължи? Какво може да го спре? Нямам отговор на тия въпроси - явно семейството и страха , от това, че ще го напусна с детето, не може, което е и най-страшното
Страх ме е, трябва да реша, а ме е страх. Страх, от това, какво ми предстой в бъдеще като самотен родител... (говорихме в случай на развод, че няма да имам проблем, относо детето и семейното имущество). Дали няма да сгреша ако не му дам последен шанс, но колко пъти ще е този последен шанс (понякога имам чувството, че на това разчита, че каквото й да направи няма да го оставя, защото съм достатъчно разумна и ще помисля за детето - естествено мен това ме побърква, защото само издава колко слаб характер е) Уморих се вече. искам само спокойствие, не като отида пред банкомата да треперя дали, това, което е казал е истина.....
Само да кажа, че иначе е добър, грижи се за домакството, за мен, не ме е обиждал, помага ми с детето, макар, че много не го "познава", заради тези обстоятелства.
Споделих! Още веднъж извинявайте!