Децата на училище - на 6 или на 7 години

О, Анде колко хубаво звучиш, но дори ти самата си наясно, че това не може да се постигне с години, а при нашите управници въобще не е ясно дали може да стане.
Само, че моето дете(2003) ще бъде на пънгара - те ще са първите евентуално понасящи негативите на едно необмислено предложение и недай боже решение.

Затова сега първо се борим с това:

Защото смятам, че е невъзможно да се променят нещата за една година, ако ще се правят промени те ще трябва да бъдат за тези, които още не са тръгнали на училище и цялостната програма на горе по веригата да е променена и съобразена с факта, че ще имаме 6 годишни първокласници - а затова години.

Дори в предаването на Милен Цветков изрично го поправих, че сме против -ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО тръгване на 6 години(не знам дали се е чуло, защото установих, че когато той говори нашите микрофони ги намалят).

А иначе съм за идеята да се борим за цялостна промяна и постигане на хубавите неща, които си написала.

Анда,
  най-сетне някой да ме разбере.

Виви,
разбирам ти ентусиазма, но като ти четох последният постинг си помислих, че ти си тип майка, която иска най-доброто за детето си, но и ще изисква най-доброто от него ( не е упрек, сигурна и аз бих била такава). Голяма част от проблемите на децата ( много стоене в училище, голяма натовареност, умора) идват от родителите. Моето дете трябва да има отлични оценки, трябва да може да прави това, онова и т.н. Със сигурност и колегите трябва да променят начина на поощрение и награда ( оценка, похвала и т.н.). Като бях на стаж в едно начално училище тук се потресох как учителката похвали рисунката на едно дете, което беше само в черно и едно жълто петно ( трябваше да е слънце). Същата похвала беше и към прекрасната рисунка на друго дете. Тогава си казах: ама,как може така? След това се замислих, че не беше важна рисунката, а изграждането на самочувствие.

Тук честа практика е детето, ако не усвои материала или по-бавно усвоява да повтори един от класовете. Знам какво ще си помисли всеки. Тук се приема за нормално ( става проблемно, ако 2 пъти повторят един и същи клас).  

Етиа,
защо да не може да настъпи бърза промяна? Не виждам пречка. Честно казано, ако преди 24 години в моята предучилищна е било това, което тук е първа- втора група в училището, защо да не може?

 

Калинка, можеш да оставаш с каквито искаш впечатления. Не знаеш как общувам с детето си.
Тези дни бяха рисували къщи в градината-рисунките на всички деца бяха закачени на таблото. Имаще чудесни къщи-с прозорчета и перденца, с дръвчета, с дечица..... На Иво рисунката беше безкрааааааааййййно далече от тези постижения. Различаваше се, че е къща, де. Но го нацелувах и му казах, че е прекрасна и ще си я запазя (както пазя всяка негова драсканица-от в къщи и от градината, за да ги има за спомен някой ден-дали пък и това не е някакво отклонение?  ). Рисува камиони и коли, които само аз и той знаем, че са такива. Но винаги му се радвам и му го показвам. Точно, за да гради самочувствие и самоувереност.
Замисляла съм се-дали пък по този начин не го карам да изпитва задоволство и от постижения, които не са чак толкова похвални, и да ги отчита като достатъчен успех, дали не трябва да го насърчавам по-настоятелно да прави нещата по-добре-щото виж другите деца могат, пък той-не. Но той е по-добър от тях в други неща. Така че, не искам да го сравнявам с другите.
Опитвам се да налучкам кои неща са му интересни и ако наистина го заинтригуват-там да получава повече знания и информация, и те, като цяло, нямат много общо с нещата, които учат в детската градина. Защото това, което учи там, както и това, което ще учи в училище, няма да са цялата истина и познание за живота. И точно затова се тревожа-защото ако се наложи твърде много да закопаваме в учебния материал, няма да има време и сили да опознава други неща. За другата страна на общуването помежду ни-вече писах, няма смисъл да повтарям.

Що се отанся до повтарянето на класовете, тук, ако повториш класа, автоматично те приемат за аутсайдер. Имам братовчед, който така и не завърши основното училище, защото се наложи да повтори един клас. Отношението и на учителите, и на децата, беше смазващо.

Виви,
  Нищо лично. Всъщност се отнася за много майки мнението ми и пак казвам, че сигурно и аз бих била такава ( само дето тук се научих да си слагам спирачки на амбициите и перфекционизма си, защото в дозата, в които ги имах не бяха здравословни).

 

Въпросът по-скоро за мен е принципен, аман от налагани промени, както писаха и преди мен "на парче", без да се обмислят, без да се предвидят последствията от тях, без да се даде шанс за дискусия. Ако има реформа, нека наистина да е реформа, основна, добре обмислена, последователна. нека бъде ясно какво ще е развитието на децата от стъпването им в детската градина до окончателното им завършване на средното да кажем образование в n-ти клас.
[/quote]

Petiak, напълно съм съгласна с теб

Това исках да кажа. 

Т.н. "Криза на седмата година" не е българско откритие. Тя е констатация от редица изследвания, формулирана и обяснена от светила на педагогическата наука в световен мащаб. Тя за това се и казва "Криза на седмата година", защото се случва именно тогава. Това е така нареченият междинен пубертет. Първият е на около трите годинки. Ний сега побългаряване ли ще правим - преместваме физиологично обусловения период една година напред или назад по целесъобразност???

Да, но забележката е отправена към родителя, а не само към детето, в смисъл че се оплакват от децата.

Разбира се, че има и известна доза амбиция. Но и липса на избор защото, ако искаш детето ти да посещава по-добро училище си принуден да се съобразяваш с това, че се учат повече езици и от по-рано. А искаш по-добро училище, защото то ще учи там поне до 4 клас, а не рядко и до 7-8 ми.

Petiak, напълно съм съгласна с теб
[/quote]

Това е според мен нещото срещу което трябва да се борим.
И въпросът е наистина принципен, дори само за това, че ни лишават от правото ни на избор и от възможността сами да вземем решение за детето си.

Абсолютно подкрепям предложението да се тръгва от 6 годишна възраст. Дъщеря ми тръгна на училище на 6 и е най-малка в класа. Справя се много по-добре от повечето съученици. Така или иначе, ако човек иска да получи сериозно образование, трябва да учи дълго. Няма да се дипломират на по 30 години! В Западна Европа децата тръгват от 4 години, на 18 вече са взели бакалъврската степен. А тука се учи до 100, а работодателите искат да си на 25 години, да си с 10 год. трудов стаж и да знаеш 3 езика.

Аз исках да я запиша на 5 години, но не я приеха в училището.

Я кажи сега, прочете ли цялата тема

Добре, ОК, да речем подпишем всички петицията, да речем, че успее.
Само че това ще бъде минимална победа.
Защото година по-късно децата ще трябва да тръгнат на училище в същата тази система, със същите неуредици, в същото безумие.
Те няма да са кой знае колко пораснали. Всъщност не мисля, че има деца, достатъчно пораснали, за да им се стовари това.
Не трябва ли да искаме широк дебат върху образованието?

Ще прочета по-внимателно за "кризата на 7 години", но тогава милиони холандчета са я изживяли или изживяват, когато са на 6??? те тръгват на 4, но ученето със седене на маса, букви, цифри започва на 6.

Все още оставам с мнението, че родителите искайки най-добро за детето ( през призмата: много да знае, много да учи, за да има хубава професия и да изкарва добри пари и т.н.) увеличават проблема ученик - училище. Системата подлежи на "осъвременяване"и все пак на запазване на положителното в нея, но и някои неща биха били много по-леки за децата, ако родителите са настроени по друг начин.

Тук чуждият език започва да се учи на 11-12 години. Българските деца масово се карат по 2 чужди езика да учат от 7 годишни + частни уроци ( доста чест феномен). Със сигурност пропорционалното знаене на английски в  % ще е същият, само дето при едните ще е постигнато с доста родителска намеса, а при другите естествено.    

За правото на избор: да, хубаво е да го имаш, но какви ще са критериите. Мнението на родителите? Ами едни ще си мислят, че детето не е готово, а в същото време това дете може лесно да развие неща в себе си, които училището дава. И ако се каже: да , трябва да има критерии, ще се стигне до правене на комисии и още по-тежък процес.

И няма ли може би още една мисъл, която притеснява родителите : училището е свързано с развиване на самостоятелност ( в някои аспекти това започва в детската градина, но много малко). В нашата култура няма ( или поне не при много деца) развиване на тази черта от най-ранна възраст. Не се ли страхуваме поне малко, че изведнъж детето ще стане по-самостоятелно и така ще порастне? Не ни ли се иска да ги задържим по-дълго до себе си?

Пак казвам, че разбирам всички майки и техните притеснения.

 

  Това трябва.

Виви, гледах тази вечер по ТВ7 предаването отблизо с вашето участие.поздравления- добре се справихте. обаче накрая изказването на представителя от мин.на образованието малко ме обнадежди като спомена че ако се приеме този закон, ще последва и промяна в учебната програма. дано наистина да е така, а да не се окаже само празни обещания на политик

"Късно е либе за китка". Този дебат трябваше да бъде проведен, когато бяха учителските стачки, но тогава българският родител беше по-заинтересован да брои стотинките на учителите, отколкото да се замисли, че българското училище загива.
Анда, не казвам, че ти си от тях. Знам какво е отношението ти към учителското съсловие   

Все ми се искаше да споделя някои неща за делегираните бюджети и за икономическата ситуация в момента, но не знам дали тук, в тази тема е подходящо. Сега съм в болничен, но когато се върна на работа, ще снимам класните стаи на първокласниците от две училища на територията на община Бургас и логопедичните кабинети, в които работя. Едва ли някоя от нас ще иска доброволно да си пусне детето на не навършени седем в подобна учебна среда.