Публикувана: 28 март 2008, 10:42 ч.
Последно мнение: 25 юли 2008, 12:34 ч.

Има ли "мили" хора?

4 374
56
1

# 30 28 март 2008, 20:21 ч.

Мнения: 27 524

Да, има, срещала съм. Купихме скоро някакви летви, бяха толкова дълги, че нямаше как да ги пренесем с колата и се суетяхме какво да правим на паркинг,а дойде един човек, около 50-те, с микробус, предложи помощ, натовари ги, откара ги до нас, разтовари, пожела приятна вечер и си тръгна с усмивка. Белгиец беше. И друга възрастна жена преди 3 дни срещнах, младо момиче ми помогна в пощата с едни докуметни... да, може да се каже, че често срещам, което много ме радва Heart Eyes

# 31 28 март 2008, 20:23 ч.

Мнения: 369

В началото като дойдохме на мен ми направи хубаво впечатление как всички са усмихнати и мили. На летището точно преди отклонението за митницата започнахме да търсим митническата декларация и с куфарите задръстихме пътеката. Само си помислих какви псувни щяхме да отнесем в друг случай Wink

тук напротив - само усмивки.

Сега в работата ми пролошава чак от толкова много любезности и ми се иска да бъдат малко по-естествени. Crossing Arms

Поне за по-малките неща, които се случват. Thinking

Дори на дежурното How are you? като че ли не мога да свикна още. За добро или лошо в офиса са само канадци, така че съм потопена напълно в техният тип взаимоотношения. Изглеждат лицемерни и фалшиви, защото го правят по шаблон без чувство. Thinking

Но разбира се ако трябва да избирам бих ги предпочела такива, отколкото с поглед да ме питат защо съм дошла Peace

Особено в ситуации когато просто не ти се иска да чуваш истината и си като в дупка тяхното добро и лицемерно отношение си е направо балсам за душата Blush

За помощ-да, случвало се е да ми помогнат. Няколко пъти съм искала, не са ми отказвали. Peace

# 32 29 март 2008, 00:30 ч.

Мнения: 2 379

Цитат на: surfline в пт, 28 мар 2008, 10:42

но сякаш им пише на челото "Не ми се занимава с други".

Ами аз самата съм такъв тип "Не ми се занимава с други". Защо да ми се занимава с други? newsm78

Аз, смея да твърдя, съм добре възпитана и с добри обноски. Обръщам внимание и на обноските на човека срещу мен.
Много съм доволна, че се поздравяваме с усмивка с всички, с които се разминаваме по улицата, в магазина, във фитнес клуба. Ако се налага с някой непознат или полупознат да си кажем нещо, също го правим с усмивка и добър тон. Но какво повече да си общуваме от това? Не искам нищо повече, моля ви се! Stop

Даже в момента съм в София и ми се налага да се придвижвам с маршрутки. Два пъти си отстъпих мястото (седалката) на разни бабо-лелки и двата пъти тези жени се скъсаха да ми благодарят, да ме хвалят колко съм свястна, да ми разказват някакви случки и още някакви неща. Confused

Ами притеснява ме такова поведение. Едно кимване и "благодаря" ми се виждат много по-нормални, отколкото този "сърдечен" маршрутков диалог.
Другата крайност пък е, че тук в БГ почти никой не се усмихва на детето, не го поглеждат даже. Тук всички са много суеверни и си мисля, че може би се стараят да не го гледат, за да не си помисля, че ще го урочасат. Laughing

В Италия хората винаги се усмихват или казват някоя шегичка на малките дечица, т.е. пак един вид любезност, но насочена към най-малките.
Предпочитам една такава балансирана любезност, пък ако ще и да я наричаме шаблонна, отколкото да гадая дали еди кой си ще се отнесе мило или грубо с мен.

# 33 29 март 2008, 00:48 ч.

Мнения: 4 399

Да, срещала съм. Преди 2 години един дядо си направи труда да ми донесе на крак папка с много важни документи, която бях загубила. Мисля че никога няма да забравя жеста му. Имам и едно семейство много мили съседи. В службата ми май са прекалено големи кариеристи за да ги нарека мили (с едно изключение). Около нас има и едно малко магазинче, започнах да се заговарям с жената покрай детето, но междувременно имаме много мили отношения и тя ми прави дребни услуги. Дневната майка на дъщеря ми е изключително мил човек и имам много голям късмет да я намеря, цял живот ще и бъда благодарна. Изобщо, май не мога да се оплача от липса на мили хора наоколо.
КОгато се прибирам в България обаче ми се струва че все повече хора са до такава степен обсебени от материалното, че са забравили за милото в себе си. При това аз не съм от хората, които са склонни да си сложат черните очила като кацнат на летище София. Опитвам се да гледам положително на ситуацията в БГ, но за съжаление, това което касае човешкото в хората, много деградира през последните години.

# 34 29 март 2008, 00:58 ч.

USA
Мнения: 559

Да, има мили хора. Навсякъде по света.
Какво значи "фалшиво мили"? Или са мили с теб или не. Не ме интересува дали сервитьорката в ресторанта ще ми говори зад гърба. Харесва ми да ми се усмихват, да си казваме Как си? и да си разменяме няколко думи от куртоазия. Повишава ми настроението и се чувствам добре. Определено предпочитам хората да са фалшиво мили, отколкото искрено да ме напсуват или да ми хвърлят чиниите в ресторанта с нескрита досада.
Също така не мисля, че мил човек е този, който ти прави услуги или този който ти връща услугите.

# 35 29 март 2008, 06:48 ч.

Canada
Мнения: 231

Да, срещам хора, за които си казвам, че са мили. И не говоря само за нормалната учтивост, а за направени жестове, които ни най-малко не съм очаквала.

Много ми харесва и това, че тук се радват и усмихват на децата. Когато пристигнахме, не знаех дали мога да проявявам явно симпатиите си към мъници, но след няколко окуражителни усмивки от страна на родители даже започнах да водя малки разговори. Сега, когато и аз имам дете, също ми е приятно да видя такова отношение от другата му страна. Simple Smile

# 36 29 март 2008, 08:22 ч.

Стара Загора
Мнения: 6 391

Около мен няма/поне досега не съм срещала такива/-литовците са много гадни и студени хора

# 37 29 март 2008, 10:00 ч.

в сърцето на един мъж...
Мнения: 10 674

Има мили хора. Видяла съм такива и българи, и немци. Имаме две приятелски немски семейства, с които отношенията ни са като на членове от семейството. Помогнаха ни в много тежък момент. За нас са почти като родители, тъй като са малко по-възрастни от нас. И не са куртоазно мили, защото искат нещо от нас, а просто наистина мили и добри. Мила и добра е жената в цветарския магазин, за която моя син е като внуче, понеже е останала без деца Cry

Мила е съседката, която е самотна, но винаги намира време да се спре и да се позанимава с детето ми. Мили са даже в магазина под нас и винаги като го видят му се усмихват, закачат го, занимават го. Това отношение понякога ми липсва в България. Някога ми казваха, че немците са ужасно студени хора и много трудно може да се вникне в тяхната народопсихология. Ако това, да не ти разрешават да висиш у тях с часове, да те оставят да им се изтърсиш неканен и да им искаш услуга след услуга, без да върнеш и половината, е студенина, то със сигурност и аз съм студена Laughing

Оказа се, че са ужасно мили и приятни хора.

# 38 29 март 2008, 12:44 ч.

Мнения: 1 550

Мили хора, в смисъл на добре възпитани, да холандците са търпеливи, приветливи и вежливи.
На мен ми харесва, че са приемливо дистанцирани. Спестява ми се излишното фамилиарничене.
Всеки си е зает е неговите неща и никой не проявява излишен интерес към личния живот на заобикалящите го.
Прави ми впечатление, че в селата и малките градове хората са по- непринудени и си помагат повече.
В големите градове е хаос и всеки бърза нанякъде. Случвало се е да се сблъскам с арогантни хора. Но като цяло преобладава добрия тон.
Към децата обаче навсякъде са добре предразположени. Обръща им се внимание и в магазините винаги им се предлага по някое лакомство (стига родителите да не възразяват).

# 39 29 март 2008, 15:23 ч.

Мнения: 1 783

Да - в САЩ страшно много - учтиви, любезни, отзивчиви, готови да помогнат, ако има нужда. Поне в щата, в който живея, знам че има разлика от щат до щат. Не го намирам за лицемерност, а за най-обикновена цивилизованост в ежедневните човешки отношения.
В България срещам много мили хора в последно време, и моето дете пък го гледат и го заговарят, даже много му обръщат внимание. Обикновени, случайни хора, нормални. Ако аз се усмихна и поздравя и те така ми отговарят, в повечето случаи. От време на време ми се скарва някой, ама България е все пак Simple Smile

. Аресията основно я срещам, когато шофирам. Rolling Eyes

# 40 29 март 2008, 17:09 ч.

Мнения: 3 241

И аз смятам, че има много мили хора тук.
Французите се водят за надменни, но аз досега съм виждала доста малко такива. Peace

# 41 30 март 2008, 14:40 ч.

T"A
Мнения: 2 515

Да, хората са мили.
В началото често се губех - само да ме видят, че гледам в картата, идват и предлагат да ме упътят. Веднъж един полицай направо ме закара на мястото, към което бях тръгнала (и за което бях объркала посоките).

Учителката ми по иврит пък ни покани целия клас на гости за един от празниците.
Не скриват радостта си, когато те видят с дете (или с куче); готови са да се снимат с теб, изобщо имат мило отношение, според мен Simple Smile

(разбира се, има и груби хора, но като цяло местните са позитивно настроени)

# 42 2 апр. 2008, 11:01 ч.

Торонто/София
Мнения: 251

да ви кажа честно че аз най вероятно съм се по-канадчила така че незнам какво да кажа - толкова дълги години вече живея тук че съм свикнала със това хората да са мили, любезни и отзивчиви.... когато отида някаде другаде .... най вече в БГ - ми прави впечатление колко хората там не са....