първите два месеца обаче беше ужасно - сутрин плачеше много, вечер като я вземехме имаше истерии за всяко нещо, пък макар и най-дребното, тръшкане за всичко, колко пъти лягаше по улици и тротоари... хвърляне на предмети... не искам да си спомням
иначе спеше спокойно и вкъщи и в яслата и се хранеше чудесно
с много внимание от наша страна вечер и през уикендите, с много търпение и спокойствие, говорене, обясняване, и повтаряне всичко си дойде на мястото и в един момент вече вземах едно усмихнато и спокойно дете вечер
но така или иначе продължи да си плаче сутрин, имах чувството, че в някаква инерция беше влязла, не знам
моята теория е, че просто й беше скучно в яслата - 30 деца в една стая, почти никакви занмания...
градината вече е нещо съвсем друго, разликата беше много очевадна