52-ра Американска тема

Ние с Иванчо работанчо сме на работа тази седмица  Ето ви поздрав от работното място на новия шеф: http://i240.photobucket.com/albums/ff285/pumpal_/LetsSeeSannaIsC … gBackNextWeek.jpg
и тази:
http://i240.photobucket.com/albums/ff285/pumpal_/BossOnTheSofa.jpg

Седнах с Антъни пред компютъра, а оттам се ококорил един хубав Иван (на аватара), че като подрипна моят Антъни, че като подскокна, че като се усмихна, че като каза "Ееее" (той има едно много сладко такова Ееее, като се радва на нещо), че като заприказва на някакъв странен език и ме гледа, и ми говори, и ми сочи този ми ти Иван и таква радост, такова вълнение, такъв ентусиазъм, очите му светеха, като че ли е видял близко другарче от много далеч. Душици.

Ох, душица златна, как ме усмихна! 

Заралийки, как сте - ние се оказахме цял отбор! 
За възпитанието на децата и аз съм мислила, макар че ми е рано още. Не мога да си представя как ще преживея детето ми да не знае корените, особеностите и българизмите в езика ни, но пък се успокоявам, че вероятно ще знае други неща за друга култура.. Няма начин, така сме си избрали..

Ама много не на място се усещам без дете, няма за кого да ви говоря. Може ли за мъжа ми и котката? 

Гледам чак сега че сте обсъждали ютюб и снимки. Аз съм на мнението на Бубка. Така ги чувствам нещата. Не се притеснявам да показвам снимки и клипчета, умерено. Децата създават такова настроение. Аз лично се радвам на всичките ни /форумски/ деца. Не виждам нищо лошо да се показват. Нали като излезем на улицата пак ни гледат непознати хора.

За българското аз съм на мение, че дори в БГ е трудно да си близо до това българско... Мен най-много ме притеснява връзката с бабите и дядовците. Много ми е болна темата. Бих се разделила с децата си за 1-2месеца, само за да са в БГ при родините и да имат БГ спомени с близките хора. А кой на какъв език ще говори, ако е бг най-добре, но като гледам доста трудно се получава..

Джи     Целувки от Иван на Антъни 

Иван е много сладък. Как само се е загледал в скеджула.  

Тандури, стискам палци само да са ви уплашили.

За бабите и дядовците ми е много болна тема. И аз много си ги харесвам нашите родители, но са далече...

Джена, намериха ли ви куфарите и количката?

Всички баби/дядовци си струват познаването заради емоционалния баланс на децата. Да знаят децата, че имат разширено семейство, и че не са по-различни от другите.
Дали ще се заобичат и ще си бъдат близки в резултат на физическия контакт - е друг въпрос, в който няма добри и лоши.
Мене лично презумпцията, че децата трябва да обичат някого, просто защото им е кръвна връзка, ме изпълва с тих ужас.

Първо, да се отчета, че Шутла е много по-добре. Преди малко се върнахме от лекар, инфекцията отминава, очевидно без да са необходими антибиотици..


За децата, аз съм с Джена... За мен едно дете има нужда да е обградено с обичащи го хора, и за съжаление, родителите не са достатъчни. Израснала съм в голямо семейство, в което една тайна остава такава в рамките на времето да се наберат телефоните  , и ми е добре... липсва ми, искам детето ми да познава бабите и дядовците си, лели, чичовци, братовчеди.. Знам каква подкрепа могат да са такива хора понякога и искам детето ми да знае, че живота не започва и не свършва с най-близките. Това, което подобни контакти дават, не могаш да го компенсираш по никакъв начин... Треска ме тресе при мисълта Александра да не може да разбере какво й говори майка ми...
Подобно нещо в пълна сила може да наклони везните към прибиране в България.

Тандурка, аман от тия болести при вас...

Анет, бейзбол с портокалите и нищо им няма. Вярно, че пълни химии ядем.

Пумпал, Иван така се е съсредоточил в календара, че имам чувството, че ей сега ще започне да раздава задачите. Как се оказа ти в офиса, това е интересно...

Девойки, имам един въпрос. Едно от момичетата във форума има нужда от помощ, детенцето й е болно, трябва да й се купят едни специални витамини и да се донесат до България.  Ето темата, за която става въпрос - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=280548.0

Аз няма проблем да ги взема, даже се разбрахме с нея, но пътувам чак след два месеца, в началото на юни. Явно, заболяването на детето е такова, че времето е от значение. Ако някой пътува по-рано и може да ги поръча и занесе, нека се обади.

Да, баща му се прибра с устройството Ear Check - това ли е? Симпатично изглежда, вече 16 пъти бръкнах в ушите на сина си. Зеленко ми излиза, няма инфекция. Сега почвам да усъвършенствам уменията. След различни храни казвате....Добре, че издава тънък приятен звук, та дечко не буйства и му е интересно да го преследвам с нещото...Тандури, това ли е, да си попитам аз?

Моите родители са най-святите, чисти и добри хора, които познавам. На тях дължа много (клише, но вярно) и за мен е удоволствие да бъда тяхна дъщеря. Начинът, по който са се отнасяли към мен е бил такъв, че хем съм се чувствала свободна в изборите си, хем съм имала предвид тяхното мнение, без да ми го натрапват. Сега виждам, как с Антъни им е мъчно, че е далеч, живеят за него, мислят само за него, говорят си само за него. Радвам се, че могат да идват да го виждат, когато поискат и че благодарение на тях, той продума първите си думички на БГ. Аз съм единствената, която може да говори на БГ на А. К., защото средата ни е такава; много е вероятно от него да излезе повече американец, отколкото българин, поне в езиково отношение....но никога не съм чула от нашите недоволство, претенции или вменяване на вина относно езика. Затова аз се стремя максимално много да му говоря на БГ, за да може да знае и най-вече, да ги разбира, когато е с тях или в България. Но съм наясно, че ако животът му протече тук, в тази държава, българският ще му е втори език. И че, за да оцелее, трябва да е в час с мястото, в което се намира....
А че някой си щял да му каже "Пази, боже, сляпо да прогледа", бих му казала, "Пази, боже, окато да не вижда"....

Зора,това с портокалите да не го бях видяла-нямаше да го повярвам.Ужасен абюз им беше оказан вчера, днес занесох 2 в службата че само там ям каквото е гадно и до което не се дореждаме у нас (глад не подбира) -като истински са,все едно сега взети от рафта. Много се шашнах,очаквах поне да са смачкани или нещо..не химия,а цял завод..

тандури, дори да живеехте в бг, нямаше да можеш да предадеш всичко, което знаеш на децата си и те щяха да живеят съвсем различен от твоя живот. щяха да играят различни игри, най-вероятно щяха да четат различни книги, щяха да гледат различни филми, да слушат различна музика и въобще пак щеше да си далеч от тях по отношение на опита, който те щяха да натрупат. защото времето е друго, интересите са други, всичко се променя. и така трябва да бъде, аз не искам децата ми да изживеят моето детство и въобще моят живот, не че са лоши... като бяхме деца майка ми се беше присетила по едно време да ни учи на игрите, които тя е играла като е била на нашата възраст. ами не ни грабнаха тези игри, хич не ни се видяха интересни. и ако това ще те успокои, като се чуя с племенника, който живее в бг, умно дете е, много му е четено и взема учението на сериозно, ще го питам дали знае какво е кошуля и свила .

Да, да и мен 
Но и съм благодарна на родителите ми, че ми спестиха този ужас.
Не ме трогва и факта, че детето казва на баба си "хелоу", радвам се, че и нея не я разстройва(днес дори, тя вкара цели две изречения на английски  )
По-скоро ми е терсене от упоритото му нежелание да каже нещо на български. Поне се надявам да попива 

Джи, аз ползвам такъв уред. Трябва практика, меря поне по 3 пъти, но наистина ми върши работа.

Ако един ден децата ми бъдат благодарни, че съм им го спестила - ще ми е приятно.
Ако не - здраве да е.
Виждали са всички от разширеното семейство (ние не сме и много), за повече или по-малко време. Имали са достатъчната свобода на чувствата, за да решат на своя глава кого да обичат, кой да им  досаден и неприятен, и кой - безразличен. Не съм забелязала права пропорционална зависимост между силата на обичта и прекараното време. Тотален фаворит е едната от братовчедките им, тя е студентка вече, макар и да са я виждали само за 3 дена. Но винаги искат да говорят с нея по телефона, и на нея се дължи силното им желание да отидат в България налято.
В най-голяма немилост е свекърва ми.  Открай време е така, макар че сумарно е прекарала месеци с тях. Не че е лош човек, и не че не ги обича, но ... ако ще на нейния диалект да говорят, все тая ще е. Няма чувство за игра с тях, плаши ги, особено като иска да ги "намачка" или с насъскванията да зарежат майка си и да ходят да живеят при нея в България (при което те започват да пищят отрицателно), и изобщо ... не мога дори да си помисля да ги пращам при нея, за да се обикват зорлем. За мене това ще е същата степен на издевателство като предварително уреден брак без съгласието на младите.
Каквито са ни родителите - такива. Да са живи и здрави!

Пумпал, Иван е готов да работи, може да ти вземе професията

за баби и дядовци- никога не съм познавала добре, искала и прекарала време като дете при родителите на баща ми. Никога не се привързах към тях. Сега малко ми е тъжно, че си заминаха без да ги познавам.
Само баща имам в БГ и се надявам А.Джей да иска да е близък с него. Нямам други близки роднини там така, че не е голям проблем. Желанието за общуване трябва да е от страна на детето и от родителите ни, само тогава има смисъл.

А.Джей е мрънкал цял ден Горните му зъби го мъчат от седмици, но днес направо го подлудиха и него, и мен....

Елла говори с родителите ми почти всеки ден -сега със уеб камерите няма грижа за комуникации с тях,тя ги познава радва им се знае кои са  ,учат и пеят песнички  на БГ  и най вече им говори само на БГ . Друг е въпроса че спомените и ще са това ,поне повечето от тях-а пък сега като види майка ми се чудя как ще я възприеме на живо,не я е виждала на живо от 6 месечна.Ще е много интересно!
Иначе за щастие  ще има куп спомени със американските си баба и дядо(та даже и прадядо) !

Браво пумпал...хубави фотоси на Иван!
бенс...честити ходещи крачета на А. Дж.,все на хубави места да го водят