Малкия плаче, аз гушкам!

  • 3 485
  • 92
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 1 185
Когато бебето ми заплаче аз го гушкам. Не мога и не искам да го оставям да плаче. Ако в този момент има някои около мен винаги чувам репликата - "Не го взимай, ще го разглезиш!". Аз си мисля, че ако го гушкам често, което правя, а не само, когато плаче, малкия няма да направи връзката РЕВ-ГУШКАНЕ!

Вие как мислите, това печеливш избор ли е? Сега е още малък, но като порасне!

# 1
  • Толбухин
  • Мнения: 2 505
И аз гушкам,не съм го оставела да се дере от рев.

# 2
  • Мнения: 1 008
И аз ще кажа същото, като тези около теб.
Моето детенце беше много "самостоятелно", но като стана на 6 месеца направихме едно пътуване, където тя беше много неспокойна и аз я гушках постоянно. Така свикна,че това продължи и след това,а сега не дава да я оставиш сама в стаята.

# 3
  • Мнения: 45
Аз също не си оставям детето да плаче и го прегръщам. Не мисля, че ще се разглези. Ние имаме нужда да ни прегръщат и да чувстваме човешка близост, а какво да говорим за това малко човеченце.

# 4
  • Мнения: 953
Гушкам, прегръщам и целувам детето си при всеки повод.  В резултат имам едно много спокойно и гальовно момиченце Grinning
Детето ти е на 2 месеца, да реве, да не го успокоиш а само да го гледаш умно ли искат от теб?
Ти като майка, ако не откликнеш на потребностите на детето ти , тогава кой да го направи?

# 5
  • София
  • Мнения: 1 185
Детето ти е на 2 месеца, да реве, да не го успокоиш а само  да го гледаш умно ли искат от теб?
Ти като майка, ако не откликнеш на потребностите на детето ти , тогава кой да го направи?
И аз това се чудя?!?  Peace

# 6
  • Мнения: 1 197
Детето ти е още малко,почти невъзможно е да превикне.Аз моята си я гушках,колкото иска в момента,в който разбрах,че плаче само и само да я взема.Не я вземах веднага,а когато се поуспокои и така свикна да не плаче само и само за да получи гуш.

И ако позволиш един съвет:не допускай друг освен бащата на бебето да ти се бърка в отглеждането на детето

# 7
  • Мнения: 641
Още колко "съвети" ще чуеш...освен за гушкането.

Щом има нужда от теб детето, не се чуди дали да го гушкаш.

# 8
  • Мнения: X
Гушкай, гушкай, че ако знаеш колко бързо ще почнеш ти да го гониш да го гушкаш, а то няма да иска, пък и да гушкаш бебе е толкова хубаво и е за толкова кратко.
Не разбирам какво значи да го разглезиш - когато виждам, че децата ми имат нужда от мен аз се отзовавам, когато преценя, че се глезят, не обръщам внимание.

# 9
  • Мнения: 750
Винаги съм си гушкала децата. Не мога да ги оставя да се дерат, а аз да си чопля ноктите например, все едно нищо не става....
И двете са съвършено самостоятелни. Това е до характера на детето.

# 10
  • Мнения: 4 406
естествено, че ще го гушкаш! да не си от камък.

# 11
  • Мнения: 65
Гушкай, гушкай, че ако знаеш колко бързо ще почнеш ти да го гониш да го гушкаш, а то няма да иска, пък и да гушкаш бебе е толкова хубаво и е за толкова кратко.
Не разбирам какво значи да го разглезиш - когато виждам, че децата ми имат нужда от мен аз се отзовавам, когато преценя, че се глезят, не обръщам внимание.
И аз съм така, гушкането е хубаво както за бебчо, така и за мама, е да не се прекалява разбира се крайностите никога не са хубави Peace

# 12
  • Мнения: 5 393
Гушках си го и когато не ревеше- не се е  разглезил.

# 13
  • Бургас
  • Мнения: 10 821
Майката знае и усеща най-правилно.Ти си го знаеш,не слушай подобни съвети.Знаеш ли как ми се иска пак да си я гушкам,ама ме изтрайва няколко секунди само .

# 14
  • Асеновград
  • Мнения: 45
Гушкам и целувам до припадък , не са ми казвали ,че ще го разглезя , обаче ми се смеят , викат ми "целувко" , пък аз им казвам , че ще го целувам докато ми дава , щото после и да го гоня , ще се дърпа.А иначе сериозно - не можеш да разглезиш дете на 2 месеца , щом плаче , значи има причина , гушкай го.

# 15
  • Мнения: 135
Като плаче малкия винаги го взимам на ръце да го гушкам.Смятам,че е още малък да се разглези

# 16
  • Мнения: 173
И ние така. Щом заплаче се гушкаме, защото знам, че няма  да спре докато не я гушна. Но не мисля, че е така защото съм я разглезила, като че ли тя си беше с тези изисквания от самото начало...  newsm78

# 17
  • Мнения: 2 960
Гушкам си и голямата щерка ,гушкала съм си я от първия ден и сега пак.Гушкам си и сина ,който още е малък....не вярвам от тези ласки децата да се разглезят.Ами те усещат така нашата обич.. Grinning..от това ,че е обичано никое дете не е пострадало.. Heart Eyes.Напротив,чувстват се сигурни в нашата любов ,чувстват се сигурни в този огромен свят на възрастните.
Така ,че си гушкай и цункай бебо винаги, когато той иска и когато ти искаш. Peace

# 18
  • Мнения: 770
Бебе на два месеца не може да се разглези, то има нужда от милувки и гушкане, така, че продължавай Peace Аз си ги гушках и двамата много и мога да ти кажа, че изобщо не са разглезени, напротив, занимават се и си играят...а когато имат нужда от мен съм там Hug

# 19
  • Мнения: 728
И аз си го гушкам и не го оставям да плаче. И на мене ми четат че лошо съм щяла да го науча и че ще го разглезя. На такива хора отговарям:
Гушкам го сега, глезя го сега,  защото после ще вика - мамо не ме дръж за ръка пред хората излагаш ме.

# 20
  • Бг-мама
  • Мнения: 2 226
И аз гушкам,не съм го оставела да се дере от рев.
Peace

# 21
  • Мнения: 228
гушкай го докато можеш...  Hug

# 22
  • Плевен
  • Мнения: 973
....не вярвам от тези ласки децата да се разглезят.Ами те усещат така нашата обич.. Grinning..от това ,че е обичано никое дете не е пострадало.. Heart Eyes.Напротив,чувстват се сигурни в нашата любов ,чувстват се сигурни в този огромен свят на възрастните.
Така ,че си гушкай и цункай бебо винаги, когато той иска и когато ти искаш. Peace

Това щях да напиша и аз, напълно се припокрива с мнението ми по въпроса. Такова малко бебче не може да плаче без причина, вслушвай се в себе си, във вътрешния си майчински глас и по-лесно ще намериш отговорите на такива въпроси.

# 23
  • в Надежда-та
  • Мнения: 4 983
Не го гушкам, просто почвам да го галя по главичката и той се успокоява.

# 24
  • Мнения: 9 973
и аз си го гушкам,да не ми е чуждо?

# 25
  • Мнения: 729
Разбира се ,че я гушкам.Тя е малкото ми съкровище.Толкова се радвам ,че я имам,не мога да я оставя да плаче.

# 26
  • София
  • Мнения: 1 522
И аз я гушкам като плаче. Не мисля, че толкова малко бебе може да свикне да го гушкаш непрекъснато, а когато стане по-голямо ти сама ще прецениш дали плаче само за да бъде гушнато  детето или има нужда от нещо. Спород мен бебетата са бебета за да плачат и да бъдат гушкани и успокоявани.





# 27
  • Мнения: 686
Гушкам си ги и двете деца по много

# 28
  • Мнения: 2 090
За мен е безсмислена фразата ''Ще се разглези бебето'' Wink.Май даващите тези ''ценни'' съвети не са гушкани много като са били малки и сега виждайки цялата обич и топлина,които излъчва една майчина прегръдка не могат да я разберат ooooh!.Що за глупости?!?Това е най-естественото нещо на света Heart Eyes.Гушкай бебето винаги когато ти и то имате нужда от това,и не само когато плаче Hug.Това е вълшебство Peace

# 29
  • Мнения: 491
И аз я гушкам,не съм я оставяла никога да се дере от рев.Не мисля,че това прави децата глезени.

# 30
  • София
  • Мнения: 17 592
Когато беше толкова мъничък, ИЗОБЩО не го оставях да плаче. Не съм го и разнасяла, обаче. Гушках го върху себе си и се излягах в креслото. Бебчето ми спи само, в отделна стая, от как сме се прибрали. Не е станал разглезен. Сега ми се случва да го оставям да хленчи и да се оплаква - рядко - но сега вече го има и типът плач / хленч "скучно ми ееее...". На 2 месеца плачовете са "гладно съм", "боли ме", "страх ме е".

# 31
  • Мнения: 668
няма да го разглезиш не се притеснявай! HugВиждам,че бебока е момченце при тях са малко по лоши коликите от тези на момиченцата.Ти сама ще прецениш кога се глези и кога плаче .Моят го гушкам постоянно ама вече не дава често  Simple Smileиска да щъка напред назад!Между другото малкия  МАРТИ е страхотен newsm46

# 32
  • София
  • Мнения: 1 185
Благодаря, sisa788!!!  Hug

# 33
  • Мнения: 753
гушкай си го спокойно....

# 34
  • Бургас
  • Мнения: 10 348
няма да го разглезиш не се притеснявай! HugВиждам,че бебока е момченце при тях са малко по лоши коликите от тези на момиченцата.Ти сама ще прецениш кога се глези и кога плаче .Моят го гушкам постоянно ама вече не дава често  Simple Smileиска да щъка напред назад!Между другото малкия  МАРТИ е страхотен newsm46

 Peace

# 35
  • Мнения: 780
И аз я гушкам,не съм я оставяла никога да се дере от рев.Не мисля,че това прави децата глезени.
Peace

# 36
  • Мнения: 9 814
Винаги когато се разплаче дъщеря ми я гушкам. Вече е на 3 г. и 6 м. и не мисля, че с това съм я разглезила.

# 37
  • София
  • Мнения: 593
Детето ти е малко може и колики да има .Тези работи не ги мисли още мисля че като се опознаете взаимно Wink ще можеш да правиш разлика.Сега и двамата не можете Sunglasses

# 38
  • София
  • Мнения: 3 064
Гушкай, гушкай, че ако знаеш колко бързо ще почнеш ти да го гониш да го гушкаш, а то няма да иска, пък и да гушкаш бебе е толкова хубаво и е за толкова кратко.
Не разбирам какво значи да го разглезиш - когато виждам, че децата ми имат нужда от мен аз се отзовавам, когато преценя, че се глезят, не обръщам внимание.

И аз така процедирам. А твоето бебе е твърде малко, за да "се глези".

# 39
  • Мнения: 78
Ей аман от тези "ценни" съвети  #2gunfire И на мен колко са ми го повтаряли  newsm78 Но нямаше кой да слуша  Laughing Не съм спирала да го гушкам и целувам, не ми е минал ден, без да го гушна и без да нацелувам сладкото му вратле  Heart Eyes Прегръщам и мъжа си, и родителите си и приятелите си  Hug
 
Извинявам се, че поста ми може да стане по-дълъг, но не мога да не споделя с вас, едно от любимите ми мнения по въпроса:

"Имаме нужда от 4 прегръдки дневно, за да оцелеем.
Имаме нужда от 8 прегръдки, за да поддържаме добрата си форма.
Имаме нужда от 12 прегръдки всеки ден, за да растем.
Да прегръщаш е здравословно. Прегръдките помагат на имунната система, правят те по-здрав, лекуват депресията, намаляват стреса, помагат ти да заспиш по-лесно, въодушевяват, подмладяват, нямат странични ефекти. С една дума, прегръдките са вълшебно лекарство.
Да прегръщаш е напълно естествено: екологично чисто, с естествена сладост, без пестициди, без консерванти, без изкуствени съставки, 100 % здравословно.
Прегръщането няма никакви недостатъци. Няма подвижни части, които се износват, няма батерии, които се изтощават, няма нужда от профилактични прегледи, има ниска консумация и висока производителност на енергия, няма инфлационни процеси, от него не се напълнява, няма месечни вноски, не са необходими застраховки, защитено е срещу кражба, не се облага с данъци, няма замърсяващи ефекти и - разбира се, има 100-процентова възвращаемост."

Вирджиния Сетайър

P.S. Този надпис седи и до ден днешен на стената в бившата ми детска стая.

# 40
  • Мнения: 8 999
Стараех се да разсея по някакъв начин децата, никога не съм гушкала при първото проплакване - биберон, музикална въртележка, само нежно успокояване с говор. Гушкането винаги е било част от играта, а не от съня или от храненето, затова съм се въздържала да ги нося на ръце във време, което не е определено за игри.
И, може би точно заради това мое поведение, не ми се е случвало децата ми да плачат безпричинно,  само и само да получат внимание.

# 41
  • София
  • Мнения: 932
Гушкам с повод и без повод и не не съжалявам  нито за секунда, дори когато се задере в парка, защото не иска в количката пак гушкам.
Няма вечно да е бебе , толкова бързо растът децата, че утре ще се моля за една прегръдка сигурно.
Съвет от мен, ако чувстваш , че имаш нужда да си гушкаш бебчето, ако то иска,ако ти искаш да си го гушкаш не слушай никой, слушай сърцето си.

# 42
  • Мнения: 3 929
И аз често гушкам детето си - с или без повод. За мен няма нищо по-хубаво и полезно за детето от това майка му да изразява любовта си към него. Нима е човешко и хуманно да оставиш детето да реве, без да го успокоиш?! Това са реплики на студени и безмозъчни същества.

# 43
  • София
  • Мнения: 3 249
Сега е още малък, но като порасне!

Като порасне, ще иска да пълзи, да ходи, да тича и пипа и няма да ти виси все на ръцете. Нещо повече - понякога тези моменти на безкрайна и съкровена близост между теб и бебето ще ти липсват. То няма да е вечно малко, крехко и беззащитно сукалче. Но ти винаги ще си неговият топъл пристан, неговата любяща майчица и той ще има при кого да се връща, когато му е тежко, когато падне и се удари, когато му е криво...

# 44
  • Мнения: 4 784
Аз не го гушках постоянно. Но и той не даваше. Не беше от тия бебета, дето позволяват да ги гушкат. Може би аз така да съм го научила, защото не го грабвах веднага като се разплаче, а сядах до него, говорех му, милвах го по челцето и той се успокояваше. Ако не, тогава го вземах. Но не обичаше да го мачкат и гушкат. Сега вече ми позволява да го гушкам и да го цункам.

# 45
  • Мнения: 941
бебетата са различни, някои са спокойни и не искат постоянно да бъдат гушкани, и майките на тези бебета ще ти кажат че не са ги разглезили и така ги били научили, но това е грешно,
Има бебета които испитват по голяма нужда от внимание, други от гушкане, разбира се че като се разреве то иска да бъде гушнато и това е начина да го покаже
Гушкайте ги, след третата година няма да ни дават вече да ги гушкаме а ние ще разберем тогава колко са ни били скъпи тия три годинки и че няма връщане назад,
Това с разглезването не го разбирам, бебетата  са за гушкане, а не само за хранене и да ги метнем в кошарата да се оправят сами

# 46
  • София
  • Мнения: 1 603
Гушкай, на 2 месеца бебето се нуждае само от храна и прегръдката на мама. Надявам се, скоро да видиш плодовете от привързаното родителство.
Адиньо, текстчето за прегръдките бях позабравила - благодаря, че ми го припомни.

# 47
  • Мнения: 800
А как ще го научиш, че може да разчита на теб? Недей много да слушаш кой ккави съвети ти дава - слушай себе си и прави това, което мислиш и чувстваш, че е добре - то е най-доброто за твоето бебе. Винаги съм си гушкала децата, когато се разреват и дори и да са разглезени (а не са) поне знаят че мама ги обича и че щом и имат нужда от нея - тя е до тях...

# 48
  • Мнения: 3 092
Нямам време да прочета съветите на другите майки , но искам да ти кажа че трябва да си гушкаш детето , то не би могло да се глези сега когато е толкова мъничко.
прочети малко инфо и те поздравявам за избора ти да гушкаш детето си , пропускай покрай ушите си онези глупости за разглезването и се вслушай дълбоко в себе си - няма да сгрешиш.
http://semeistvo.rozali.com/deteto/p7021.html
http://sling.beinsa.info/
в този , последен линк , за да не те отегчавам има фрагменти от книгата на д-р Сиърс , който те съветвам да прочетеш.http://www.sling.hit.bg/5roditeli.html
 Hug

# 49
  • Мнения: 378
А как ще го научиш, че може да разчита на теб? Недей много да слушаш кой ккави съвети ти дава - слушай себе си и прави това, което мислиш и чувстваш, че е добре - то е най-доброто за твоето бебе. Винаги съм си гушкала децата, когато се разреват и дори и да са разглезени (а не са) поне знаят че мама ги обича и че щом и имат нужда от нея - тя е до тях...
аз съм на същото мнение Peace

# 50
  • Мнения: 547
Гушкам с повод и без повод.
Гушкала съм и продължавам да го гушкам винаги, когато плаче, понякога съм давала и биберон, но съм против метода да го оставиш да се наплаче и да му мине, не и за такова малко бебе.
Щом плаче значи има нужда от нещо. Бебетата няма по какъв друг начин да се изразят освен с плача си.
Синът ми е много привързан към мен, но в никакъв случай не е разглезен и въобще не плаче без прична или за да постигне нещо.  
Като гушкаш детето си му показваш, че го обичаш, а обичаното дете е сигурно и спокойно дете. Разглезеното дете е съвсем друг филм. 

# 51
  • Мнения: 3 500
Това е най-правилният избор. Бебето трябва да се гушка щом плаче. Така то сигнализира, че има нужда от мама.

# 52
  • Мнения: 332
Когато бебето ми заплаче аз го гушкам. Не мога и не искам да го оставям да плаче. Ако в този момент има някои около мен винаги чувам репликата - "Не го взимай, ще го разглезиш!". Аз си мисля, че ако го гушкам често, което правя, а не само, когато плаче, малкия няма да направи връзката РЕВ-ГУШКАНЕ!

Вие как мислите, това печеливш избор ли е? Сега е още малък, но като порасне!
Като го гледам на аватра ти колко е сладичък и на мен ми идва да го гушкам  Hug

# 53
  • Мнения: 2 825
Ми то нали заради това плче, има нужда от мама  Simple Smile
И ние се гушкаме постоянно  Simple Smile

# 54
  • Мнения: 4 555
Вие как мислите, това печеливш избор ли е?
Да, мисля, че това е печеливш избор.
Калина не ми слизаше от ръцете първите месеци и нямаше никакви колики (а и да е имала, не съм разбрала). Спеше си по цяла нощ непробудно и беше супер спокойна.
Ако оставиш бебето да реве можеш само да го направиш по-раздразнително. На тази възраст то не може да прави причинноследствени връзки, все още дори не знае, че може да си мърда пръстите на краката по собствено желание, камо ли да прави някакви възпитателни умозаключения против разглезване.

# 55
  • Мнения: 1 546
Гушкам я много, глезя я, целувам я цялата... Heart Eyes Всичко ми носи неописуемо удоволствие, а мисля и на Симона. Simple SmileМисля, че си избрала печелившия избор  Peace

# 56
  • Мнения: 5 940
За мен това е правилният избор. За всяка майка, която има сърце.

# 57
  • Мнения: 165
и аз си го гушкам

# 58
  • Мнения: 163
Не оставям малкият да плаче.  Постъпвам по същият начин, гушкам го, успокоявам го.

# 59
  • Мнения: 1 212
Бебе на два месеца не може да се разглези, то има нужда от милувки и гушкане, така, че продължавай Peace Аз си ги гушках и двамата много и мога да ти кажа, че изобщо не са разглезени, напротив, занимават се и си играят...а когато имат нужда от мен съм там Hug

Споделям това мнение  Peace
Бебето обградено с любов и нежност има предпоставки да израстне уверено и щастливо дете.
Оставиш ли го да плаче с часове то си създава представа за света като студен и лош.
И незабравяй, че за това същество все още ти си целия свят !  Peace
И моя син, който съм гушкала и целувала непрестанно/ и продължавам да го правя/ напълно ме игнорира в непозната и интересна среда , мисля просто знае , че съм винаги някъде там , готова да се притеча на помощ ако се наложи .
Следвай сърцето си  Hug
Разбира се има моменти , в които за да запазиш собственото си душевно здраве е необходимо да оставиш бебето да "изпробва гласните си струни"  Wink ..... по-добре от майката няма кой друг да прецени дозите любов, които детето и заслужава !

# 60
  • Мнения: 1 367
Прегръщай си детенцето,целувай си го колкото ти душа иска!Давай му цялата си любов и никога не пренебрегвай нуждите му,особено сега,когато е толкова мъничко.След време ще порасне и няма да ти дава да го гушкаш,още повече,че е момченце и това време ще дойде още по-бързо.Тогава ще се питаш дали си се възползвала максимално от месеците,когато е бил мъничък,за да го гушкаш.

# 61
  • Мнения: 3 695
Гушкай смело и до насита!  Grinning

# 62
  • Монтана
  • Мнения: 220
Бебчето ти е малко и определено има нужда от теб-да му говориш,,да го галиш,да го прегръщаш.  Hug Това са моменти,които не трябва да изпускаш,прави каквото ти казва сърцето и не слушай този или онзи.Радвай му се сега,докато е малко,защото като порасне нещата ще се променят.   smile3503

# 63
  • Мнения: 1 174
И моята малка плачеше, и аз я гушках. Simple Smile
 И продължавам да го правя, когато се появи нещо, което я тревожи. Heart Eyes Така тя търси вниманието ми, "задава въпросите си"...това е нейният начин да изрази  и сподели болката си или тревогата си.И така ще бъде, докато не порастне, докато не проговори, за да бъде друг начина й на показване на чувства, емоции... Simple Smile Не мисля, че плачът винаги е нещо лошо, което трябва да се избягва...Искам дъщеря ми да расте като едно обичано и сигурно в себе си дете и  това е моят подход към нея. Heart Eyes

# 64
  • Мнения: 681
И аз си гушкам детенцето,не я оставям да плаче Hug

# 65
  • Мнения: 258
Естествено, че ще го гушкаш - малко бебе е! Няма вариант да се разглези, това са отживелици... Peace

# 66
  • София, Борово
  • Мнения: 1 773
и аз гушкам и също постоянно чувам тези реплики, но отговарям, че не е тяхна работа.

# 67
  • На тиха улица
  • Мнения: 902
Как ще разглезиш бебе на два месеца? В най - лошия случай ще го научиш да е на ръце, но и това положение е до време, защото ще проходи, ще пропълзи, само ще търси самостоятелност.
Моята бебка като плаче и аз я гушкам.Бебето така се учи на доверие, чувства се сигурно, аз съм я родила и ще логично ще се грижа за нея като и създавам спокойна и сигурна среда...как ще я оставя да плаче?

# 68
  • кв.Изток
  • Мнения: 1 219
Ако сега не ги гушкаме кога?Довери се на майчиния инстинкт. PeaceА на съветниците около теб...

# 69
  • Мнения: 4 621
Това е малко бебе - съвсем нормално е да го гушкаш Peace

# 70
  • Пловдив
  • Мнения: 2 388

Гушкам и не гушкам...
Зависи от ситуацията...
Много против съм по принцип лигавене,целуване на всеки 5 мин Whistling
Никога не ми е ''висял'' в ръцете,това за мен е най-лошо-носене или приспиване на ръце!!!! Naughty
Няма оправия от такова нещо,затова трябва да не се свиква детето така! Peace
Мнението ми е такова... Wink

# 71
  • Мнения: 1 165
Аз също не съм оставяла дъщеря ми като малка да плаче и винаги я вземах. Сърце не ми даваше да я оставя да плаче. Е, в резултат на това до годинката всяко едно спане ставаше само с преспиване на ръце, но всичко отминава и се забравя.

# 72
  • Мнения: 1 289
Коя майка няма да си нагушка детето... newsm78  Гушкам го и го целувам при всяка възможност...

# 73
  • Мнения: 2 829
Аз пък се надявам да се "разглези" за гушкането! Струва ми се, че е хубаво за човек (било то мъж, жена, дете) ако обича да се гушка и да си показва чувствата. Но ако смяташ, че едно дете, което иска да се гушка е разглезено-може би не е хубаво да го гушкаш още отсега Grinning
Сина ми и досега си е "разглезен"-гушкаме се, целуваме се, казва ми че ме обича, но пък за всичко друго ме слуша-не се тръшка за нищо, изпълнява всичко, което му кажа, върви с мен накъдето задам посока, всичко мога да му обясня и той ще го изпълни (предполагам че тепърва ни предстои бебешкия пубертет, та   моля, не се сърдете че си хваля прекалено детето, но засега наистина е много послушен Grinning).
Аз котка си взех за да я гушкам и галя, какво остава за детето ми-аз затова съм го родила, да му се радвам!

# 74
  • Мнения: 489
Докато беше по- малък, това беше неизбежно, не можех да го оставя да плаче, за да не се разглезел. Бебето от това има нужда, да почувства обич и топлина. Сега когато е болен, пак иска да се гушка, друго не го успокоява. Кога, ако не сега ще гушкаме децата си, когато пораснат, ще е малко късничко...

# 75
  • Мнения: 3 376
Ето още една чудесна статия по въпроса:  http://karmene.greatnow.com/razglezvane.html   

И защо не бива да бъдат оставяни бебета да плачат:   http://karmene.greatnow.com/harvard.html

# 76
  • София
  • Мнения: 2 227
Гушкай, гушкай, че ако знаеш колко бързо ще почнеш ти да го гониш да го гушкаш, а то няма да иска, пък и да гушкаш бебе е толкова хубаво и е за толкова кратко.
Не разбирам какво значи да го разглезиш - когато виждам, че децата ми имат нужда от мен аз се отзовавам, когато преценя, че се глезят, не обръщам внимание.
Съгласна.  Peace

# 77
  • Мнения: 4 335
Реве,не реве аз все гушкам Heart Eyes

# 78
  • Мнения: 6 029
Как ше гушкаш? Бой до посиняване   Mr. Green

Разбира се, гушкам ги и двамата, не само като реват.

# 79
  • Мнения: 2 448
Бебето винаги прави връзката рев-гушкане. Simple Smile
Но какво толкова, и моя беше много ревлив и се носехме до като проходи и сега иска да го гушкам, но рядко да го нося, сам си казва, че е тежък.
Предпочитала съм да го нося, вместо да получи херния от рев. Щото бяхме от тежките случаи с реването.

# 80
  • Мнения: 1 121
Гушках много и все още се опитвам да гушкам, но синът ми вече ходи и винаги намира нещо по-интересно от прегръдките на мама... стои в скута ми минутка-две, отскубва се и отива да изследва света. Та в този ред на мисли, гушкай го, докато можеш и не слушай никой Wink

# 81
  • Мнения: 352
Вместо отговор, ще си позволя да ви цитирам цитат  Simple Smile от друга тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=106744.0


Част от книжката на Жан Ледлофф

„Когато майката го оставя в самота, бебето не може да чувства, че тя скоро ще се върне и всичко в света става непоносимо неправилно.... То чувства, че като плаче някак си може да поправи положението. Но и това чувство изчезва, ако бебето го оставят да плаче твърде дълго, ако след този плач не следва никаква реакция. Тогава бебето потъва в безнадеждно, безвременно отчаяние... Новороденото бебе го поставят в кутия, служеща за креватче, и го оставят самичко, задъхващо се в сълзи и ридания, в съвершено неподвижно заточение (за първи път в своето безгрижно съществуване в утробата на майката и за милиони години еволюция неговото тяло изпитва тази плашеща неподвижност)... Бебето плаче ли плаче; неговите дробчето пламтят с обгарящия ги въздух, а сърцето се разкъсва от отчаяние. Но никой не идва. Без да губи вяра в „правилността” на своя живот, както и заложената в него природа, то прави единственото, което за сега при него се получава – продължава да плаче. Минава цяла вечност, и бебето се унася в сън. И ето че то се пробужда в тази безумна и плашеща гробна тишина и неподвижност изпищявайки. От краката до главата на неговото тяло го обгръща огъня на жаждата, желанието и непоносимото нетърпение. То плаче до хрипове в гърлото, до болка в гърдите. Най-накрая болката става непоносима, и воплите постепенно ослабват, затихват. Бебето слуша. Отвяря длани, стиска юмруци. Обръща главата си на едната страна, на другата. Нищо не помага. Това е просто непоносимо. То отново избухва в ридания, но преумореното гърло отново напомня за болката и хриповете, и скоро бебето затихва. То напряга своето измъчено от желание тяло и намира в това някакво облегчение. Тогава то маха с ръчички и крачета. Спира се. Това същество не е способно да мисли, не умее да се надява, но вече може да страда. Заслушва се. След това отново заспива. Някой е дошъл и го е вдигнал във въздуха. Супер! Отново го върнаха към живота... Всички мъчения, които са му се наложило да изпита като че ли вече ги няма и в спомените... Детето се наслаждава на вкуса и гладкостта на майчината гърда, пие с жадни устни топлото мляко, слуша познато сърцебиене, напомнящо му за безоблачното съществуване в матката, възприема със своя засега замъглен поглед движението и живота... То доволно суче от гърдата, а когато се насити изпада в дрямка. Пробужда се отново в Ада. Нито сладки спомени, нито надежда, нито мисли не могат да му донесат успокоение и напомняне на срещата със своята майка...

Неговата майка – една от тези жени, които след дълги размишления е решила да кърми бебето си. Тя го обича с всичката си непонятна по-рано нежност. Отначало й е трудно да остави бебето след хранене обратно в креватчето, и особено заради това, че то така отчаяно плаче. Но тя е убедена, че това е необходимо да се прави, т.к. нейната майка така й е обяснявала (а нали тя знае това), че ако се подадеш на бебето сега, то в последствие то ще порасне развалено и разглезено. Тя иска да прави всичко правилно; в някой миг й идва усещането, че това малко същество в ръцете й за нея е най-важното и по-скъпо от всичко на света. Тя въздъхва и поставя бебето в креватчето, украшено с жълти патенца и вписващо се с дизайна на цялата детска стая... Жената приглажда ризката на бебето и го покрива с извезано чаршавче и одеалце с неговите инициали... Майката се навежда да целуне гладката като коприна бебешка бузка и напуска стаята. Тялото на новороденото се разтриса от първия душераздиращ вик.

Тя лекичко затваря вратата. Да, тя му е обявила война. Нейната воля е длъжна да победи. Зад вратата се раздават звуци, приличащи на виковете на човек подложен на мъчение. Отчаяните вопли на бебето – те не са преувеличение, те отразяват неговото вътрешно състояние.

Майката се колебае, сърцето й се разкъсва на части, но тя не се поддава на порива и заминава. Та нали точно го е нахранила и му е сменила пеленката. Тя е уверена, че то, в действителност, от нищо не се нуждае, и затова нека да плаче докато не се измори.

Бебето се събужда и отново плаче. Неговата майка отваря леко вратата, поглежда в стаята, за да се убеди, че всичко си е по местата. След това тихичко, все едно се бои да разбуди в него лъжливата надежда за внимание, тя отново притваря вратата и бърза към кухнята, където работи. Плачът на бебето постепенно е преминал в разтрисащи стенания. Тъй като на плача не следва никаква реакция (независимо, че бебето очаква, че помощта е трябвало още отдавна да дойде), желанието да моли за нещо-си и да сигнализира за своите потребности вече се е отслабило и се е изгубило в пустинята на равнодушието. То разглежда пространството наоколо. Зад перилата на креватчето има стена. Светлината е приглушена. Но то не може да се обърне. И вижда само неподвижните перила и стената. Чуват се безмислени звуци някъде-си в отдалечен свят. Вечното разглеждане на перилата и стената се редува с вечно разглеждане на перилата и тавана.”


Та в този ред на мисли, гушкай го, докато можеш и не слушай никой Wink

 Hug Hug Hug

# 82
  • Мнения: 2 467
Гушкай. Сега ти се е паднало  Laughing Като порасне малко ще го гониш да го гушкаш.

# 83
  • всъщност в Габрово, а в сърцето си в Берлин
  • Мнения: 2 975
Гушкам и още как. Като порасне едва ли ще ме търси за гушкане.

# 84
  • Мнения: 884
Гушкам и големия-12г., и малката-6м.Обичам да ги гушкам...

# 85
  • Мнения: 3 069
И аз съм го гушкала и продължавам да го правя...стига да не плаче от инат за нещо, но при вас е рно за прояви на инат Wink

# 86
  • Мнения: 645
Аз също го гушках като плаче. Гушкам го и сега когато е разстроен, той вече е голям. Няма нищо по - хубаво от една прегръдка.

# 87
  • Мнения: 336
Два месеца почти не го оставях, защото се съдираше от плач. Сега напротив той сам се нервира като го гушкаме. Много по-спокоене като си лежи и се оглежда. Така, че гушкай. Нали си чела за четвъртия триместър? Вие едва сега излизате от него.

# 88
  • София
  • Мнения: 62 595
Когато бебето ми заплаче аз го гушкам. Не мога и не искам да го оставям да плаче. Ако в този момент има някои около мен винаги чувам репликата - "Не го взимай, ще го разглезиш!". Аз си мисля, че ако го гушкам често, което правя, а не само, когато плаче, малкия няма да направи връзката РЕВ-ГУШКАНЕ!

И сега сърце не ми дава да ги оставя да плачат, а са вече големи. И на мен са ми приказвали такива глупости, добре че не им обръщам внимание. Вярно, много е изморително и изнервящо за майката, но каквода се прави - щом реве е важно. И гушкането не е само за ревливото състояние, а изобщо е важно за нормалното психическо развитие на децата.

# 89
  • София
  • Мнения: 672
не мога да го оставя да плаче - той се мъчи, а аз откачам... Един единствен път шофирах сама и нямаше как да го гушна и той се съдра от рев...Нямаш представа колко е жално бебешкото личице с подути очички умаляло от рев. Гушкай го и като не плаче  Hug

# 90
  • Мнения: 1 447
Гушкам с повод и без повод двете си деца не мисля,че това ще ги разглези.
Та нали затова сме майките децата да получават майчина любов,упора,утеха

# 91
  • Мнения: 502
и аз си я гушкам. въобще не я оставам да реве. не мисля че от това ще се разглези, нито ме е карала само на ръчички да я държа като беше новородена. тя така бързо расте, че не знам после дали ще ми дава да си я гушкам и равам както сега.

# 92
  • Мнения: 11 004
Гушкам я и ще го правя, докато мога. Heart Eyes Не смятам, че така ще я разглезя.

Бяло Цвете, цитатът, който си дала, е много мил и малко тъжен.  bouquet

Общи условия

Активация на акаунт